№ 1874
гр. Варна, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20223100500815 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21851/31.03.2022 г. от „Динипо“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл. 55,
вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адв. П.С., срещу Определение № 2685/10.03.2022 г., постановено по
гр. д. 884/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XL състав, с което е прекратено
производството по цитираното дело на основание чл. 229, ал. 2 от ГПК.
В жалбата се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че силата на
пресъдено нещо на Решение № 26/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3226/2019 г. по
описа на ВКС, обхваща и отричане на факта, че входът на сградата, разположен на
партерния етаж на високото тяло на сградата с идентификатор 1013.2560.420.1, коридорът
на първия етаж и стълбището за сутерена са общи части на сградата. Сочи се, че изводът в
мотивите на горецитираното решение за недоказаност на твърдението, че входът, коридорът
и стълбището на сградата са общи части, представлява преюдициална констатация, по която
не се формира сила на пресъдено нещо. Застъпва се, че със сила на пресъдено нещо се
ползва единствено диспозитивът на съдебното решение.
Настоява се за отмяна на обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
5089/26.01.2022 г., уточнена с молба вх. № 8864/09.02.2022 г., от „Динипо“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу Професионална гимназия по туризъм „Проф. Асен Златаров“, с адрес: гр.
Варна, ул. „Найден Геров“ № 1, за осъждане на ответника на основание чл. 109, ал. 1 от ЗС,
да преустанови дейстията си, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен
достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр. Варна,
находящ се в обща на страните сграда с идентификатор 10135.2560.420.2, на етаж минус
едно – в сутерена на сградата, като му предостави ключ за входната врата на сграда с
идентификатор 10135.2560.420.1 и осигури свободен достъп по всяко време до общите
части на сградата с идентификатор 10135.2560.420.2.1 – входна врата, фоайе, коридора на
първия етаж и стълбище към сутерена, както и да му предостави ключове за входната врата
на самостоятелния обект.
С уточняваща молба вх. № 8864/09.02.2022 г. от „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника му, се заявява, че след постановяване на Решение от 08.04.2019 г., по
гр.д. № 196/2019 г. по описа на ОС - Варна, на управителя на дружеството и негови
служители е предоставен ключ от вратата на самостоятелния обект на кота – 8.60. Сочи се,
че фактите, на които се основава настоящият иск, са действията на ответника от лятото на
2020 г. и продължаващи и в момента, с които последният пречи на ищцовото дружество да
упражнява правото си на собственост, като препятства възможността да преминава през
общите части на сградата – входната врата, разположена в сградата с идентификатор
10135.2560.420.1, фоайето, коридора на първия етаж, свързващ двата корпуса, и стълбите
към сутерена.
Няма спор, а и от материалите по делото е видно, че с влязло в сила Решение №
26/11.06.2020 г., постановено по к.гр.д. № 3226/2019 г., II ГО на ВКС е отменило Решение №
439 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 196/2019 г. на ОС - Варна, и вместо това е постановило, че
отхвърля предявения от „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап. 9, срещу
Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, с адрес: гр. Варна, ул.
„Найден Геров“ № 1, иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответника да се
въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен достъп до
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр. Варна, находящ се
в обща на страните сграда, чрез предоставяне на необезпокоявано преминаване през
входната врата, коридор на първия етаж на сградата и стълбище към сутерена, намиращи се
в сграда с идентификатор 10135.2560.420.1.
Поддържаните от ищеца твърдения са свеждат до това, че ответникът неоснователно
пречи на дружеството да упражнява правото си на собственост върху обекта с
идентификатор 10135.2560.420.2.2, съгласно НА акт № 86, том I, рег. № 2981, дело №
65/25.07.2013 г., като препятства свободния достъп на ищцовото дружество през общите
части на общата на страните сграда, водещи до имота му – входната врата, коридор и
стълбище към сутерена.
2
ВКС е констатирал, че при така въведеното основание на исковата претенция следва
да бъде изяснено дали горепосочените входна врата, коридор и стълбище действително
представляват общи части на сградата. В мотивите си ВКС е приел, че не може да се
направи извод, че гореизброените представляват общи части на сградата.
С Определение № 2685/10.03.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил на
основание чл. 229, ал. 2 от ГПК производството по гр.д. № 884/2022 г., по описа на РС -
Варна.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван. Силата на пресъдено нещо по смисъла на тази разпоредба е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът
следи служебно. Законът установява императивна забрана правен спор, разрешен с влязло в
сила съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от съда, поради което предявяването
на нов иск между едни и същи страни, основан на същите обстоятелства и за същото искане,
е недопустим и образуваното въз основа на такъв иск съдебно производство подлежи на
прекратяване. Сила на пресъдено нещо е налице в случаите, когато има пълна идентичност в
обективните, субективните и времевите предели на спорното правоотношение. Само при
наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на пресъдено
нещо, ищецът би могъл да води нов иск.
Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на
твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират (юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно
естество). Във всички случаи, за обективните предели при формиране на СПН е от значение
основанието на иска.
Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г., със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под
правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на пресъдено нещо.
В мотивите на ТР 3/2016 от 22.04.2019 на ОСГТК на ВКС е разясенено, че предмет на
делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право,
което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право
чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.
е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез
неговите субекти (страни по материалното правоотношение), посочени в основанието на
иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание (в какво
3
се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна) и вида на
търсената защита (дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването
на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна). Правната
квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца
основание и петитум.
В настоящия случай, в исковата си молба ищцовото дружество „Динипо“ ЕООД се
позовава на факти и обстоятелства, идентични с вече въведените за разглеждане с
предявения от него иск по чл. 109 ЗС, по който има влязло в сила Решение № 26/11.06.2020
г., постановено по к.гр.д. № 3226/2019 г. на ВКС, II ГО, чиито обективни и субективни
предели на действие съвпадат с настоящия правен спор. Не са налице настъпили нови факти
след приключване на съдебното дирене по предходния правен спор. Съдът намира, че
соченото предоставяне на ключове за входната врата за достъп до обекта е вследствие на
постановеното осъдително Решение № 439 от 08.04.2019 г. по гр. д. №196/2019 г. на ОС –
Варна; същото, макар и невлязло в сила, представлява изпълнително основание.
Последващите действия на ответника - по прилагането на разрешителен режим за достъп
спрямо ищеца, са съобразени с постановеното окончателно решение на ВКС, с което е
разрешен правният спор, и не могат да се квалифицират като нови факти.
Предвид изложеното, атакуваното определение се явява правилно и същото следва да
бъде потвъдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 21851/31.03.2022 г. от „Динипо“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл.
55, вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адв. П.С., срещу Определение № 2685/10.03.2022 г., постановено
по гр. д. 884/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XL състав, с което е прекратено
производството по цитираното дело на основание чл. 229, ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5