Р Е Ш Е Н И Е    №120

гр.Силистра, 11.11.2020 година

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

     Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова, с участието на прокурор……….., като разгледа докладваното от съдия М. Славова адм. д. № 185 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на „Земеделска кооперация Напредък“ гр. Алфатар, ЕИК: *********, подадена от представител по пълномощие адв.П.И. ***, срещу Агенцията по вписванията гр. София, за заплащане на сумата от 434 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в платен адвокатски хонорар общо от 400 лева, за осъществено процесуално представителство и защита в процеса по т. д. № 13/2020 г. на Окръжен съд гр. Силистра и пред Апелативен съд гр. Варна, както и на 34.83лв. - платени държавни такси за съдебните производства, вкл. банкови комисионни и куриерски услуги. Претендира се присъждане на разноските, направени в настоящото производство пред АС гр. Силистра.

С Исковата молба се твърди, че релевираните вреди са претърпени от ищеца поради неоснователен отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на ГФО /Годишен финансов отчет/ на кооперацията за 2016 г., който отказ е отменен като незаконосъобразен с Решение № 119/19.06.2020 г. по в. т. д. № 125/20 г. на Апелативен съд гр. Варна. Поради това се счита, че всички елементи от фактическия състав на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл.28 ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ са налице и се настоява за уважаване на исковата претенция. Поддържа се, че предявеното искане за обезвреда на заявените имуществени вреди, с посочен конкретен източник, е установимо от документите, намиращи се в търг.дело № 13/2020 г. на Окръжен съд гр. Силистра, поради което се твърди, че исковата претенция е доказана и по своя размер. Моли се за присъждане на съдебните разноски, сторени в настоящия процес.

          Ответникът - Агенция по вписванията гр. София, чрез упълномощен представител мл. експерт в отдел „ПОАНД“ при Дирекция “Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ при АВп, Е.Й. /л.26/, в писмени бележки по делото /л.22-л.25/, оспорва осъдителната претенция, като поддържа главно становище за нейната недопустимост, поради отсъствие на елементите на фактическия състав на релевираната отговорност, счетени за абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на настоящото производство. Независимо от това смесване на материалноправни и процесуални предпоставки са развити и съображения, че съдебният контрол върху отказите на длъжностните лица по регистрацията към АВп представлява охранително производство, по аргумент от чл.530 ГПК и т.7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и и на Първа и Втора колегии на ВАС, а съгласно чл.541 ГПК, разноските в тези производства (едностранни и безспорни) остават за сметка на молителя. Счита, че тяхното претендиране по реда на чл.1 ЗОДОВ е „заобикаляне на закона“, позовавайки се на Решение № 10766/05.08. 2020 г., адм. д. № 3318/20 г. на ВАС, III Отделение. Обобщавайки горните доводи настоява производството по делото да бъде прекратено, а ИМ върната на страната, съгласно чл.204 ал.5 (непосочено от кой процесуален закон, вероятно АПК, но чл.204 АПК няма алинея 5), във връзка с чл.130 ГПК. Независимо от главното възражение е релевирано и искане за отхвърляне на претенцията като неоснователна, което е маркирано в едно изречение, съдържащо твърдение, че направените от ищеца разноски в регистърното производство по издаване и по оспорване пред съд на акт на длъжностно лице по регистрацията, не са типични вреди, а още по-малко ищецът е установил реално претърпени такива, произтекли от процесния отказ за обявяване на ГФО на кооперацията по партидата ѝ в ТР. Ето защо настоява, ако сезираният съд счете за допустим настоящия иск, да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на съдебни разноски, направени в настоящия процес, като заявява и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.

       Представителят на Окръжна прокуратура гр. Силистра, участващ в производството по аргумент от чл.10 ал.1 ЗОДОВ, дава заключение както за допустимост на исковата претенция, така и за нейната основателност. Намира за доказан предявения размер и счита, че ответната администрация като ЮЛ на бюджетна издръжка, съгласно регламента от чл.205 АПК, следва да бъде осъдена да заплати исковата сума на ЗК „Напредък“ - Алфатар, както и сторените разноски в настоящото производство.

        Производството е по реда на Глава ХІ „Производства за обезщетения” /чл. 203 - чл. 207/ АПК, във връзка с чл. 28 ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Съдът, съобразявайки становищата на страните, твърденията в исковата молба и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните в съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и, прие за установено следното:

         По допустимостта: Правото на иск е упражнено редовно, независимо от крайно противоречивата съдебна практика относно допустимостта по ЗОДОВ на осъдителни претенции за обезщетяване на сторени съдебни разноски в производства по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, заявени под формата на „имуществени вреди“, по аргумент от чл.8 ал.3 ЗОДОВ. Настоящата искова молба правилно е насочена срещу юридическото лице, в чиято структура е органа, издал отменения отказ по реда на чл.25 ЗТРРЮЛ НЦ, каквото според чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на АВп, е посоченият ответник. С ИМ е депозирано отменителното Решение № 119/19.06.20 г. по в. т. д. № 125/2020 г. на Варненския апелативен съд, което сочи на наличие на положителната процесуална предпоставка съгласно регулацията от чл.204 ал.1 АПК - „[…]след отмяна на административния акт по съответния ред“, който съответен ред, в случая е този от чл.25 ал.1 - ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.

         Дейността на Агенцията по вписванията е административна дейност, тъй като е възложена на специализиран административен орган, който е администрация към Министъра на правосъдието /арг. чл.2 ал.1 УПАВп/. Същата е организирана в Обща и Специализирана администрация, звено „Сигурност на информацията“ и финансов контрольор и се ръководи и представлява от Изпълнителен директор /чл.6 ал.1 УП АВп/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в ТР се извършват от служители на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, чиито правомощия са изчерпателно посочени в чл.15 УПАВп, а изискванията към длъжността - в чл.20 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, по хипотеза, съгласно дефинитивната разпоредба на §1 т.1 ДР на АПК, Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи, тъй като несъмнено принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, възложени им със закон.

         От приложеното търговско дело № 13/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Силистра се установява, че още с частната жалба против релевирания отказ на длъжностното лице по регистрация /л.3-л.5 от т. д. № 13/20 г. СОС/ са претендирани съдебни разноски, в заявения размер, но по това искане липсва каквото и да е произнасяне от съда, което в известен смисъл съответства на постановения отхвърлителен резултат. С въззивната жалба до Апелативен съд гр. Варна, ищецът също е претендирал присъждане на съдебни разноски /л.6 от в. т. д. № 125/20 г. ВнАС/, произнасяне по което отново няма, независимо, че резултатът по същество е удовлетворяващ жалбоподателя, тъй като оспореният отказ по чл.24 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е отменен.

Последното корелира с установената трайна практика на общите съдилища да не се присъждат разноски в тези производства по аргумент от чл.541 ГПК. Налице е и съдебна практика, базирана на разбирането, че производството по чл.25 ЗТРРЮЛ НЦ, във връзка с чл.274-279 ГПК, представлява специален процесуален ред по смисъла на правоизключващото правило от чл.8 ал.3 ЗОДОВ, дерогиращо реда по последния. Съгласно най-новата практика на ВАС, една част от съдебните състави /Вж. Определение № 11773/18.09.20 г., адм. д. № 9687/20г., IIIО/ приемат, че производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е охранително и съдебни разноски в същото се дължат, докато други считат, че то е по своя характер едностранно, с белезите на охранително такова и по аргумент от чл.541 ГПК, разноските са за сметка на молителя /Вж. Решение № 10766/05.08.20 г., адм. д. № 3318/20 г., ВАС, III О/. Настоящият състав намира, че както разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която не урежда изрично въпроса с разноските, така и трайната съдебна практика на гражданските съдилища гравитираща около второто становище на ВАС (посочено по-горе), не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключило съдебно производство по обжалване на отказ за обявяване на акт в ТР, какъвто именно е настоящият случай. Обстоятелството, че ищецът е имал принципно възможност да претендира разноските в производството по чл.25 ЗТРР ЮЛНЦ и е използвал тази възможност, при установената безпротиворечива практика на гражданските съдилища за недължимост на същите /арг. чл.541 ГПК/, не представлява гаранция за това, че е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. Изцяло в такъв смисъл е преобладаващата по-нова съдебна практика на ВАС, като например: Решение № 2656/19.02.20 г., адм. д. № 7010/19 г.; Решение № 6684/03.06. 20 г., адм. д. № 9628/19 г. и други на Трето отделение, ВАС. Освен това, следва да се държи сметка, че под „ефективни средства за защита“ практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата национална правна уредба, така и трайната съдебна практика. Ето защо, в конкретния случай, ефективното средство за защита е именно искът по чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно последната разпоредба Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физическите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

          Като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на ответника, базирано на т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегии на ВАС, тъй като разпоредбата на чл.28 ал.2 (Нова - ДВ, бр. 105/2016 г.) от ЗТРРЮЛНЦ е последваща в темпорално отношение и без никакво съмнение следва бъде приложена. Същата е ясна и не се нуждае от някакво специално тълкуване. Правната уредба на отговорността за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, във връзка с чл.203 ал.1 АПК, води до извод, че исковете за репариране на вреди от такъв порядък, се разглеждат по реда на глава Единадесета от АПК, което сочи на компетентност на сезирания съд.   

Отговорността за заплащане на съдебните разноски, по дефиниция произтича от неоснователно предизвикания правен спор, съгласно чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК, поради което по правило, следва да се осъществи по висящ процес, а не и с отделен иск. В случая обаче, е налице нормативно отклонение от последното, регламентирано с чл. 28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, във връзка със ЗОДОВ. По този въпрос, който има значение за допустимостта изобщо на настоящия процес, свързан с така формираната „вреда“ (сторени съдебни разноски в предходно контролноотменително производство), също съществува диаметрално противоположна съдебна практика. Едни състави на ВАС, III отделение приемат, че разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното гражданско производство - чл.78 ал.1 ГПК, не са еднозначни на вреди по чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /Вж. Определение № 9311/18.06.19 г., адм. д. № 6115/19 г. на ВАС, IIIО/, докато други, в контекста на чл.6 §1 във вр. с чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека, намират, че чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната практика на гражданските съдилища да не присъждат разноски в тях, не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, поради което приемат, че в случаи като процесния, ефективното средство за защита е именно искът по чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ /Вж. Решение № 6684/03.06.20 г., адм. д. № 9628/19 г. ВАС, IIIО/. Относно характера на направените разноски в друго производство, макар и с предмет - законосъобразността на отказ, постановен от административен орган, настоящият състав намира за полезно Тълкувателно решение № 1/15.03. 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. ОСС, Първа и Втора колегии на ВАС, приемащо, че разноските в производства по отмяна на наказателни постановления по ЗАНН, представля ват вреда, при това пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ.

В обобщение и след преценка на горните предварителни въпроси, настоящият състав на АС гр. Силистра приема, че е сезиран с допустима Искова молба по реда на глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ и с чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛ НЦ, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

         По повод Заявление вх. № 201707110756/07.07.2017 г. /л.26 - л.28 от т. д. № 13/20 г. СОС/, подадено от Д.Д.А., в качеството му на Председател на Кооперация „Земеделска кооперация Напредък“ гр. Алфатар, на основание чл.24 ЗТР РЮЛНЦ, с Отказ № 20170707110756-2/08.05.2018 г., длъжностно лице при АВп, е отказало да обяви Годишен финансов отчет на кооперацията-заявител за 2016 г. /л.17 - л. 25 от т. д. № 13/20 г. СОС/. Срещу така постановения отказ е подадена частна жалба по реда и в срока от чл.25 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ пред Окръжен съд гр. Силистра, като жалбата е подписана от адвокат П.И., но Договор за правна помощ и пълномощно, не са били представени. Платена е дължимата ДТ от 15.00 лева /л.7 и л.12 от т. д. № 13/20 г. СОС/. Въпреки така констатираната нередовност, Окръжният съд се е произнесъл по частната жалба потвърждавайки оспореният пред него Отказ на длъжностното лице по регистрацията. Ищецът е подал въззивна жалба до Апелативен съд гр. Варна, подписана от същия адвокат от АК - Силистра, с предварително внесена ДТ от 10.00 лева, ведно със 7.00 лева - банкова комисионна /л.8 и л.4 от в. т. д. № 125/20 г. ВнАС/. С Определение № 270/29.05.2020 г. състав на Апелативен съд гр.Варна е установил горната нередовност и в изпълнение на указанията му, са представени Договор за правна защита и съдействие /л.8/; потвърждение на всички извършени от адв. П. И. действия до момента, вкл. обжалване на релевирания отказ пред СОС, ведно с адвокатско пълномощно /л.17/ и двата договора, сключени с оглед процесуалното представителство на ищеца пред Окръжен съд гр. Силистра и пред Апелативен съд гр. Варна. Видно от последните е, че е заплатено възнаграждение на адвоката от по 200.00 лева в брой, което съгласно чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е нормираният минимум. След отстраняване на нередовностите, въззивният състав е разгледал по същество жалбата и с Решение № 119/19.06.2020 г. по в. т. д. № 125/2020 г. е отменил Решение № 9/09.02.20 г. по т. д. № 13/20 г. на СОС, след което е отменил и Отказ № 20170707110756-2/08.05.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при ТР към АВп, давайки задължителни указания да бъде извършено исканото обявяване на ГФО за 2016 г. по партидата на „Земеделска кооперация Напредък“ гр. Алфатар, с ЕИК: *********. Следователно, направените разноски за производствата пред двете съдебни инстанции от ищеца възлизат общо на 400 лева - възнаграждения за адвокат и 32 лева - държавни такси и банкова комисионна.

          Предявеният пред настоящия съд иск се основава на чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Новата алинея 2 на чл.28 ЗТРРЮЛНЦ гласи, че АВп отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. Искът е предявен от страна с правен интерес от търсената защита и се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение Отказ на длъжностно лице в структурата на Агенцията по вписванията, която е ЮЛ съгласно чл.2 ал.2 УПАВп и следователно, пасивно легитимирана да отговаря по така предявения осъдителен иск, съгласно чл.205 АПК. Исковата защита е регламентирана с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, според която разпоредба държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, определящо за законосъобразното ангажиране на процесната отговорност е вредите, твърдени от ищеца, да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение от нейния вид и характер - правоприлагаща (при издаване на индивидуални или общи административни актове); - юрисдикционна (при издаване на наказателни постановления); нормотворческа (при издаване на подзаконови нормативни актове) или - свързана с административно обслужване (§1 т.5 ДРАПК), вкл. регистърна по ЗТРР ЮЛНЦ. Последното пряко произтича от чл.28 ал.2 от с.з., включвайки в обхвата на безвиновната отговорност /арг. чл.4 ал.1 ЗОДОВ/ и тази, произтичаща от вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ.

         Следователно, съгласно обсъдената по-горе нормативна регулация, за да възникне процесната отговорност е необходимо: - отменен по надлежния ред акт, което в случая е установено безспорно, видно от приложеното Решение № 119/19.06.20 г. по в. т. д. № 125/20 г. на Апелативен съд гр. Варна. Налице са несъмнени доказателства за реално претърпени вреди от ищеца в резултат на водените съдебни процеси, за които априори е ясно, че ако не е бил постановен въпросният Отказ от длъжностното лице по регистрацията, същите не биха били водени пред СОС и ВнАС, поради липса на правен интерес. Установява се и пряка причинна връзка между претендираните вреди и отменения като незаконосъобразен Отказ, в контекста на горното заключение. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. Следователно, налице са елементите от фактическия състав за възникване, респ. ангажиране на отговорността на Агенцията по вписванията. Процесуалното представителство, осъществявано от адвокат в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебното производство, за която услуга страната дължи заплащане, чиито минимален размер, съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 200 лева, колкото реално са заплатени в случая. В този контекст следва да бъде отклонено възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния орган, като неоснователно.

         По отношение на размера на претендираното обезщетение, настоящият състав намира същият за доказан с обсъдените по-горе доказателства за сумата от 432.00 лева, като за разликата до предявения размер от 434 лева - следва да бъде отхвърлен, поради липса на доказателства за заплатена куриерска услуга до Апелативен съд гр. Варна, според твърдението в ИМ. Предвид пренебрежимо малкия размер на отхвърлената част от осъдителния иск /2.00 лева/, практически не следва да бъде редуциран размерът на дължимите съдебни разноски за настоящото производство.

         С оглед изхода на процеса и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на „ЗК Напредък“ гр. Алфатар направените в настоящото производство разноски, в общ размер на 325 лева, от които 300 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат (л.9) и 25 лева - държавна такса (л.10), съгласно чл.2а т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приложима от препращането от чл.9а ал.1 ЗОДОВ и чл.204а АПК. Така мотивиран и на основание чл.203 и следващите от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р  Е  Ш  И  :

          ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с административен адрес: гр.София, ул. “Елисавета Багряна“ № 20, да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация Напредък“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Алфатар, кв. Попово, представлявана от председателя Д.Д.А., с ЕГН: **********, сумата от 432.00 /Четиристотин тридесет и два/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20170707110756-2/08.05.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, като отхвърля иска в останалата му част до предявения размер от 434.00 лева.

         ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с административен адрес: гр. София, ул. “Елисавета Багряна“ № 20, да заплати на Кооперация „Земеделска кооперация Напредък“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Алфатар, кв. Попово, представлявана от председателя Д.Д.А., с ЕГН: **********, сумата от 325.00 /Триста двадесет и пет/ лева - съдебни разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

        

                                                                                    СЪДИЯ: