№ 30
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501812 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Я. К. С. чрез адвокат
П. Н. срещу решение № 1868 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 13002 по описа за 2021
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което е предоставено
упражняването на родителски права по отношение на роденото от брака дете П. П. И. ЕГН
********** на бащата П. П. И. и е определено местоживеене на детето П. на настоящия
адрес на бащата П. П. И.; предоставено е упражняването на родителски права по отношение
на роденото от брака дете В. П. И. ЕГН ********** на бащата П. П. И. и е определено
местоживеене на детето В. на настоящия адрес на бащата П. П. И.; определен е режим на
лични контакти на майката Я. К. И. с децата П. П. И. и В. П. И., както следва: всяка първа
седмица от месеца за времето от 18,00 часа в петък /или след края на учебните занятия при
втора смяна на училище/ до 12,00 часа в неделя с преспиване при майката; всяка трета
седмица от месеца за времето от 18,00 часа в петък /или след края на учебните занятия при
втора смяна на училище/ до 12,00 часа в неделя с преспиване при майката, което да бъде
осъществено на територията на Община Варна; на рождения ден на майката /15.06./ всяка
година за времето от 12,30 часа до 22,00 часа; всяка четна година през коледната ваканция за
времето от 10,00 часа на 25.12. до 22,00 часа на 29.12.; всяка нечетна година за
новогодишните празници за времето от 22,00 часа на 30.12. до 22,00 часа на 03.01.; всяка
четна година през великденската ваканция за времето от 10,00 часа на първия ден до 22,00
часа на втория ден, а всяка нечетна година - за времето от 10,00 часа на втория ден до 22,00
часа; през лятната ваканция на децата - два пъти по 20 дни, които не съвпадат с ползваният
платен годишен отпуск на бащата; в случай, че рожденият ден на бащата /08.08./ съвпадне в
ден на осъществяване на режим на лични отношения с майката, децата ще останат в дома на
бащата; осъдена е Я. К. И. да заплаща в полза на детето П. П. И. чрез неговия баща и
законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177,50 лева с падеж 5-то число
1
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба /08.09.2021 г./ до
настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат
размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на
основание член 143 от СК; осъдена е Я. К. И. да заплаща в полза на детето В. П. И. чрез
неговия баща и законен представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177,50 лева с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до
окончателно изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба /08.09.2021
г./, до настъпване на условия за нейното прекратяване или изменяне, като бъде приспаднат
размера на заплатените през периода по постановените привременни мерки издръжки, на
основание член 143 от СК; осъдена е Я. К. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 511,20 лева, представляваща държавна такса по иска за
издръжката, на основание член 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка
на събраните доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд в нарушение на член 59,
алинея 6 от СК не е изслушал родителите в съдебно заседание, въпреки наличието на
определение за допускане изслушването им. Също така съдът не е изслушал и децата при
условията и реда на член 15 от ЗЗДт. Новежда се довод, че е допуснат съдебно-
психологическа експертиза, а е изготвена съдебно-психиатрична от вещо лице – психиатър,
като се сочат и нарушения при събиране на даннните от вещото лице. Излага се, че не са
изследвани и обсъдени пълно и всеобхватно всички релевантни обстоятелства, които имат
значение за вземане на решение кому да бъдат продставени родителските права, както и за
преценка най-добрия интерес на децата. Поради това се иска решението да бъде отменено,
да бъдат предоставени родителските права по отношение на двете деца на майката, където
да бъде определено и местоживеенето им, на бащата да бъде определен разширен режим на
лични отношентия с децата, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на двете
деца в размер на по 220 лева за всяко от тях.
Въззиваемият П. П. И. чрез адвокат А. А. в писмен отговор е оспорил жалбата като
неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на
обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът П. И. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на *** г. в град
Варна, като от брака си имат родени две момчета - П., роден на *** г., и В., роден на *** г.
Излага, че от сключване на брака живеят в негов наследствен имот, находящ се ***. В
началото на брака им, докато ответницата била в отпуск, отглеждала децата с помощта на
майка му. По-късно започнала работа като търговски представител и основно майката на
ищеца гледала децата, като самият той също участвал в грижите и осигурявал материално
семейството. Сочи, че винаги са получавали помощ от родителите и сестра му, която
живеела наблизо. Твърди, че по време на брака не са имали скандали. През 2015 г. у
ответницата бил открит карцином /рак на гърдата/ и била извършена операция. Излага, че
винаги я е подкрепял и във всички трудни моменти е бил с нея, защото дълго била в лечебни
заведения, а през това време той и майка му се грижели за децата. През 2021 г. били открити
още ракови разсейки и била извършена нова операция. След това ответницата започнала да
2
се държи странно, отчуждила от него. В началото на месец юли 2021 г. пристигнал на гости
бащата на ответницата от град К.. Когато си тръгвал, ответницата заявила, че ще пътува с
него заедно с децата, за да погостуват на дядо си. Твърди, че всеки ден се обаждал и
разговарял с ответницата и децата. Две седмици по-късно тя му заявила, че има връзка с
друг мъж. Опитал се да запази брака чрез разговори, опитал се да я убеди, че не трябва да се
разделят с мисъл за децата, казал й, че е склонен да прости и следва да направят опит да
продължат, но ответницата отговорила, че е влюбена и иска да се разделят, а децата следва
да са при майката. Децата не желаели да останат в град К., а искат да се приберат във Варна,
където са живели до момента. Изтъква, че във Варна са техните приятели, училищата в
които учат, свикнали са с всичко това и се чувстват добре. Твърди, че с ответницата се
разбрали през лятото децата да останат в К., а през септември да се приберат във Варна, за да
се подготвят за началото на учебната година. Излага, че разполага с жилище, в което са
налице всички необходими условия и удобства за отглеждане на децата. Сочи, че работи
като шофьор с работно време от 08 часа до 17 часа и може да се грижи за децата, а освен
това може да разчита на помощ и от сестра си.
В рамките на срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, обективиращ изявление, че желае развод, защото намира, че бракът помежду им
действително е изчерпан от съдържание и възстановяването на нормалните отношения
понастоящем не е възможно, макар съображенията й за разстройството на брака да са
различни. Оспорва като неверни твърденията, че с претърпяла психически срив през 2021 г.,
особено след излизането си от операция през месец юни, че внезапно е напуснала общото с
ищеца и децата семейно жилище, че ищецът е присъствал по време на гостуване на баща й в
град Варна, че е бил в шок, след като с изненада разбрал за връзката й с нов партньор, както
и че децата реагирали крайно негативно и категорично отказвали да живеят с нея при тези
условия. Предявява насрещни искове с правно основание член 49 от СК за прекратяване на
сключения между страните на *** г. граждански брак без произнасяне по отношение вината
за това, както и небрачни искове за предоставяне упражняване на родителските права на
децата П. и В. и тяхното местоживеене, за определяне режим на лични отношения с бащата,
за дължимата издръжка на децата, както и за възстановяване на предбрачното й име.
Твърди, че през цялото време на брака е полагала грижи за цялото семейство, включително
за роднините и близките от семейния кръг на ищеца, като в отговор също е получавала
подкрепа и разбиране. Твърди, че винаги е била неотлъчно до децата, независимо от
препятствията, като е полагала не само непосредствените грижи, но и се е грижила за
осигуряването на издръжката им. След 2015 г. било установено онкологично заболяване -
карцином на гърдата -, като проведените, включително през 2021 г., оперативни лечения и
терапии дали добри резултати. Приема, че е възможно противоречията и отчуждението
помежду им с ищеца да са започнали в периода на лечението й, но заявява, че в никакъв
случай разстройството на брака не е настъпило внезапно или изненадващо по повод неин
психологически срив, последван от противобрачно поведение, свързано с изневяра. Твърди,
че с ищеца са във фактическа раздяла още от лятото на 2020 г., когато той се изнесъл от
семейното жилище и се преместил да живее самостоятелно. Повод за фактическата раздяла
били противоречия, свързани с честите отсъствия на ищеца и прекарването на всяко
свободно време с негова нова компания приятели, както и подозирана връзка с друга жена.
Твърди, че подозренията й в последствие били потвърдени, като понастоящем ищецът
поддържал тази връзка, което не криел от децата. Твърди, че за времето на фактическата
раздяла всички грижи за децата и тяхната издръжка полагала тя, като ищецът не е прекъсвал
контакта с децата за този период. Твърди, че за времето на раздялата до месец септември
2021 г., когато задържал децата при себе си, бащата не е отделял и предоставял достатъчно
средства за тяхната издръжка, нито е участвал в личните грижи за тях - за храна,
осигуряване на облекло, обувки и учебни пособия, за съдействие и заплащане на
извънкласните им курсове и занимания, за подготовка на уроците им и други, а предоставял
3
средства спорадично. Липсата на подкрепяща и стабилна среда в лицето на П. оформило
желанието й да се премести с децата в родния си град К., за което уведомила ищеца. Твърди,
че междувременно многократно е инициирала обсъждане на начините за прекратяване на
брака им и последиците от това, но ищецът избягвал конкретните разговори. Потвърждава,
че от лятото на 2021 г. започнала връзка с нов партньор, когото познавала още от
студентските си години и който живеел в родния й град. Сочи, че първоначално ищецът
реагирал спокойно на заминаването им за К., но след като разбрал за нейната връзка с друг
човек рязко променил отношението си. Регистрирала децата по настоящ адрес в град К. в
средата месец август 2021 г., а в края на същия месец те били записани и при нов личен
лекар в града. Твърди, че през лятото е водила неколкократно децата при баща им във
Варна, след което се прибирали при нея. След като обаче ищецът разбрал, че е записала П. и
В. в ново училище и те започнали учебната година, под предлог, че ще ги вземе за
почивните дни, П. задържал децата при себе си в град Варна. Твърди, че децата били
записани на училище в град Варна, но са прекъснали извънкласните си занимания, които
посещавали през последната година: П. - уроци по английски език и математика, а В. - по
спортни танци. Излага, че успехът в училище на П. значително се е влошил в сравнение с
миналата учебна година. Не приема твърдението на ищеца, че може да получава подкрепа
при отглеждането и възпитанието на децата от своята сестра, защото тя била ангажирана
ежедневно с работа извън града. Твърди, че притежава необходимите качества и родителски
капацитет за отглеждане на децата, както и разполага с необходимите битови условия за
това. Настоява, че децата са привързани към нея и следва родителските права да й бъдат
предоставени. Оспорва наличието на достатъчен родителски капацитет у ответника по
насрещния иск. Приема, че смяната на местожителството на децата няма да доведе до
някакви негативни последици за тях.
В предоставения му срок по член 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е
депозирал отговор, с който приема исковете за неоснователни и недоказани. Оспорва
изнесените от ищцата твърдения и подвържа своите искови претенции.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че децата следва да
има възможност да общуват пълноценно и с двамата си родители с оглед правилното им
психоемоционално израстване, без да изразяват конкретно мнение относно кому следва да
бъдат предоставени родителските права.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права, местоживеенето на децата, режимът на лични
отношения и определената издръжка.
Безспорните обстоятелства по делото са:
1/ Че страните са родители на децата П., роден на *** г., и В., роден на *** г.;
2/ Че фактическата раздяла е настъпила през лятото на 2020 г.;
3/ Че детето П. е в седми клас, а В. във втори клас през учебната 2022/2023 г.;
3/ Че майката живее в град К., а бащата – в град Варна.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
От прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза се установява, че към настоящия момент не се констатират проблеми по
отношение на психоемоционалното състояние на двете деца, които са приели раздялата на
4
своите родители, като единствено при П. има по-висока тревожност, породена от конфликта
на лоялност, в който се намира детето; и двете деца имат изградена силна емоционална
връзка и с двамата родители, като спрямо бащата е по-силна, тъй като преимуществено
живеят и прекарват повече време с него; пред психолога и двете деца са споделили, че не
желаят да сменят своето местоживеене, защото във Варна имат своя среда, приятелски
връзки и удовлетворителни отношения, като при П. това желание е категорично; и двамата
родители имат възможности и качества, за да полагат адекватни грижи за П. и В., още
повече, че и при двамата подходът е един и същ – придържат се към авторитетния стил на
възпитание, който психологията определя като най-благоприятен за развитието на едно
дете; нито едно от децата не е споделило, че някой от родителите се опитва да влияе върху
него и да ги въвлича в конфликт; не са установени целенасочени и/или умишлени поведения
от страна на някой от родителите с цел отчуждаване на децата от другия родител;
установеният конфликт на лоялност у П. е в резултат на желанието на неговата майка да
живее при нея в К., което той категорично заявява, че не желае, и в този смисъл изпитва
вина, че не може да задоволи желанието на своята майка, а в същото време изпитва силна
връзка към нея и иска да е лоялно; не може да се даде категоричен отговор как би се
отразило на децата едно преместване в К., тъй като това е в сферата на хипотезата, но към
настоящия момент по-скоро негативно, като особено за голямото дете ще е по-силна
негативната реакция, по-малкият е по-адаптивен към момента; тестът Гийсън е личностен
въпросник и не следва родителските нагласи, доминантност като майчина фигура е
завишена, а не е в крайната степен – висока като показател, леко над средната стойност е,
това е психично здрава личност, при нея няма проблем, просто е личностна характеристика,
тя е нормален човек, завишената доминантност не означава, че личността не се съобразява
със социално приетите норми, че на всяка цена иска да налага мнението си. В определени
ситуации тази черта би могла да играе роля, но няма някаква упорита личност, която на
всяка страна се стреми да постигне желаното; по отношение на „скала лъжа - завишени
стойности“ по време на интервю до голяма степен е нормално да има една известна
социална желателност при изследваното лице и то да желае да бъде харесано, при психично
здрави хора е обичайно поведение да се проявява социална желателност; децата имат силна
връзка помежду си, по-малкият вижда в батко си авторитетна фигура, понякога се разбират,
понякога не, но връзката между децата е силна, и чисто хипотетично едно разделяне на
децата не мисли, че би се отразило благоприятно на нито едно от тях.
Пред въззивната инстанция са разпитани трима свидетели – двама от страна на майката
и един от страна на бащата.
Свидетелката Т. К. – П. разказва, че познава Я. от 1999 г., когато са били заедно
студентки и от тогава насам поддържат много близки и приятелски отношения, включително
семейни, децата им са също близки приятели, тъй като вторият и третият й син са близки по
години с нейните две деца. Знае, че децата ходят много често в К. съгласно отредения от
съда режим - поне три пъти месечно или през седмица тя ходи да ги вземе от Варна, кара ги
в К., след това ги връща във Варна, виждат се и по други празници. Казва, че доколкото знае
са в добри отношения с бившия й съпруг в това отношение. В. рисува много добре,
посещава уроци по рисуване в К., и двамата ходят на курсове по английски, като П. ходи на
индивидуални уроци във Варна. Децата са изключително спокойни, позитивни, усмихнати,
няма никаква тревожност. Не е чувала никога да казват нещо против баща си или майка си,
не са говорили нищо на тази тема. Мястото, където живее Я. в момента, е точно до парка и
до Казанлъшката гробница, голяма къща. От там в близост тръгва една велоалея точно под
планината и ходят често да карат колелета. През лятото В. често ходел на плуване в
хотелски комплекс в К. с плувен басейн. Също така през лятото ходили на почивки - една
седмица в Гърция и една седмица в Равда, а през зимата били на ски. Децата ежедневно се
чували с майка си. Тя изключително много контролирала и подпомагала учебния процес на
5
децата, включително и по английски език, защото знаела перфектно езика. Предходната
година имало леко сътресение в успеха на П., но нещата се нормализирали, повишил се
отново успехът на детето. Имайки предвид, П. е в седми клас и му предстои му
кандидатстване, ходел на уроци, а тя се опитвала всячески да помага и да натиска, колкото
може. Също така помагала и на В. – с таблицата за умножение, с четенето. Я. е от майките,
които са много запознати по всеки един предмет какво се учи, държи постоянно връзка с
всички учители. Знае от Я., че уроците по английски се плащат от нея. Знае, че П. ходи на
математика, но не и кой заплаща тези уроци. Я. била записала В. на програмиране и онлайн
курсове към SoftUni. Имало случай, когато В. бил болен във Варна, и тя го взела да го гледа,
тъй като си е вкъщи. Не била щастлива Я., защото е разделена от децата си, това за нея било
изключителна болка. В момента Я. живеела с приятеля си в неговия дом, който
представлява къща на два етажа с един приземен, като те живеели на първия етаж, който е
около 120 кв.м, децата имали своя собствена стая, новообзаведена с легла, компютър,
телевизор. Дори обсъждали да направят втора детска стая, защото имало място. Социалният
им статус е доста добър, приятелят и получавал добри доходи, подарил нов автомобил на Я..
́
Тя в момента получавала минималната пенсия, но й предстояло да получи решение от ТЕЛК
и се очаквало да получава около 800 лева пенсия, а също така обмисляла да работи нещо
дистанционно. Искала да си е вкъщи и да обръща внимание на здравето си и на децата си.
Отношенията на децата с партньора на Я. били чудесни. Свидетелката явства, че е напълно
наясно съм с това, че ако Я. живее във Варна, бащата няма да има против родителските
права да са предоставени на нея, и също така знае какво би коствало на Я. да живее във
Варна и да плаща квартира. Предимно финансов бил мотивът Я. да се премести в К. при
баща си, който живее на 10 минути от къщата, където живеят в момента, и при брат си,
който е също на пешеходно разстояние около 5-6 минути, и с когото са много близки.
Споделяла й е майката, че П. най-вече иска да живее във Варна, заради това, че е голям град
и знае, че тя се отнася толерантно към желанието на децата да живеят във Варна.
Свидетелят М. М. живее на съпружески начала с Я. от края на септември 2021 г.
разказва, че децата ги посещават доста често - малкото дете за изминалия период от време
било около 190 дни. Детето доста често боледувало и се налагало Я. да го гледа. Всеки път,
когато В. боледувал, Я. отивала да го вземе от Варна и го гледала в К.. Почти цялата лятна
ваканция, с изключение може би на около месец, били в К.. Твърди, че приема децата
съвсем нормално, като негови деца, грижи се за тях изцяло, всичко, което е подсигурил в
дома, където живеят, през последната година е предимно за децата и за майка им, за да им е
удобно и да имат нормален начин на живот. Отношенията на децата с майката били
отлично, като намира, че е нормално от време на време, когато стане въпрос за учене, да има
търкане. Я. много държала на образованието, особено по отношение на големия, който е в
седми клас и му предстои кандидатстване. Всеки път, когато децата идват, ходят при бащата
на Я., братът на Я. също им гостувал доста често. Първите 1-2 пъти те ходели да виждат
децата във Варна и тогава те питали: „Мамо, вие нали няма да ни отвлечете?“. Я. била в шок
и отговаряла, че им е майка и няма как да ги отвлече, като ги е гледала толкова години.
Децата споделили, че баща им им е казал, че ако ги отвлечеш, да се обадят на полицията.“.
Сега положението било нормално – децата били абсолютно спокойни, когато си тръгват, но
малкият бил изключително разстроен. През изминалата учебна година, когато децата
посещавали К., Я. наемала учител по математика на П.. В. посещавал курсове по рисуване в
К., а през лятото го записали на плуване. Я. им звъни многократно през деня, най-вече
държи изкъсо П.. Имало наскоро случай, когато установила, че П. не се е подготвил по
физика и от 21 до 24 часа по Вайбър го изпитвала. Доколкото знае, децата не посещават
́
никакви допълнителни занимания като спорт или други, когато са във Варна. И този
свидетел обяснява, че разполагат с добри финансови възможности, поради което водят
децата на почивки, на ски, по музеи. Разказва за възможностите на децата да учат в добри
училища в К., както и да развиват своите способности. Когато децата били болни от Covid-
6
19, ги гледали в К., тъй като нямало кой да ги гледа във Варна и ги взели.
Свидетелката И. К. е сестра на въззиваемия П. И. и обяснява, че децата са в
естествената си среда, обгрижвани, нахранени, осигурени са им всички условия. Брат й
готвел, пазарувал, полагал всички необходими грижи за децата, които изглеждат
изключително усмихнати и щастливи. Когато са болни, брат й се грижи за тях, а ако се
налага, тя и нейното семейство винаги са готови да помогнат. Живеят съвсем наблизо, две
съседни улици и буквално могат да си махат през прозореца. Децата знаели, че винаги са
добре дошли у тях. Има на кого да се обадят, ако по някаква причина баща им е
възпрепятстван, макар че той с работата си в момента е доста мобилен и успява да отговори,
ако има някаква ситуация. Учителите се свързвали с брат й и той реагирал; не знае за
ситуация, в която да не е отреагирал, ако се е наложило нещо. Децата имат чудесни
отношения с майка си и по нейно мнение така и трябва да бъде, не е чула нещо лошо, не са
се оплаквали. Единственото й притеснение е, че ходят до К. често и се тревожи дали няма да
останат там. Изградила си е мнение от това, което децата от време на време изпускат, но
тази тема им е болна и тя по никакъв начин не ги притеснява и не ги разпитва. Големият е
седмокласник и тази година е важна за него. Детето е колебливо за това къде ще
кандидатства, защото не знае във Варна ли ще е или в К. и вероятно има някаква
несигурност в него. Свидетелката обяснява, че е учител по български език и литература и
работи с него и в това отношение, опитвайки се да му помогне да се справи, колкото се
може по-добре. Брат й има приятелка, с която не живеят заедно, децата я възприемат много
добре, също и тя се отнася добре с тях. Когато децата се върнат от К., рядко има възможност
да ги видя, защото това обикновено е неделя и всички се готвят за следващия работен или
учебен ден, но веднага щом се види с П. установява, че той определено е доволен, че се е
върнал. Избягва да ги пита къде искат да живеят, но доколкото мога сама да си направи
изводи децата се чувстват комфортно тук на място при баща си. Разказва, че много рядко
споделят по нещо за К., ходят насам-натам, водят ги по разни места, но не са недоволни от
това. Чувала е коментари от големия, че им се сблъскват интересите с новия партньор на
майката, но не е декларирал лошо отношение. При баща си децата си имат детска стая,
обзаведена с нови бюра, с компютри, всички необходими условия, за да се чувстват
щастливи и уютно вкъщи и те се чувстват точно по този начин. Бащата си сменил работата,
към момента е шофьор и е мобилен, имал възможност да се отзовава при нужда, може и в
рамките на работния ден, когато се наложи, и го правел. Децата ходят на английски език, а
големият и на математика. Знае, че децата често се чуват с майка си, дори и, когато е при
нея и се занимават с уроци. Не ходи всеки ден в дома на брат си, защото не се налага, той се
справял прекрасно с грижите за децата и с ходенето на работа. Малкият е целодневно
обхванат в училище и не стои сам вкъщи, брат й го прибира около 16,30 часа. Големият се
прибирал след училище, като единият ден ходел при нея, на другия ден - на английски, на
третия - на математика.
На основание член 59, алинея 6 от СК въззивният съд изслуша и двамата родители.
Я. К. И. заявява, че до преди една година се грижила за децата на 90 % сама и е
отговаряла за тяхното образование и възпитание. Не отрича и авторитета на баща им,
никога не го е отричала и няма да го отрече. През последната година й е много трудно да се
справя със ситуацията, в която се намира, но въпреки всичко намира сили, защото децата са
най-ценното нещо, което има. Смята, че е в състояние да се грижи по максимално най-
добрия начин за тях. В момента не работи, пенсионирана е по болест. След Нова година ще
работи дистанционно, но ще има възможност да обръща внимание на образователния
процес, на извънкласните дейности, както го е правила и досега. Намира себе си за разумен
родител и никога не би тръгнала против интереса на децата си. Твърди, че не би позволила
преместване в средата на учебната година, защото това би се отразило на П. конкретно.
Идеята й е, след като приключи учебната година, със старта на новата учебна година, която
7
ще е нова учебна година в нова среда изобщо за П., където и да е /дали в К. или във Варна/.
Мисли, че както се е адаптирал през изминалата учебна година в нова среда, в нова
паралелка с нови съученици, така ще се адаптира и в К. в нова среда и с нови съученици.
Счита, че във Варна няма такова училище с такава материална база и с такива добри
условия, в каквото били записани в К.. Също така смята, че К. е прекрасен град, идеален за
отглеждане на подрастващи, изключително спокоен, предлага всички необходими условия
за отглеждане на деца, извънкласни занимания. Децата могат съвсем спокойно да се
разхождат в града, да посещават и паркове, и площадки, и спорт, и изкуства. К. е място,
което е много подходящо за малкото ми дете в неговото творческо развитие в бъдеще.
Освен това тя ще може на 100 % да се отдаде за развитието на децата. Не мисли, че
промяната в населеното място ще се отрази негативно на децата, тъй като те познават
отлично К.. Децата са изключително адаптивни и контактни доста над средното ниво и
преместване в К. за тях няма да е проблем и пречка. Те постоянно сменяли приятелската си
среда - градина, училище. П. по принцип ще бъде в ново училище. В повечето време, когато
децата са във Варна и се чуват, те са в къщи, като П. играел на компютъра, а В. или си
рисувал нещо, или гледал YouTube. Ако децата се преместят в К., контактът с бащата го
вижда, както се случва и в момента. Твърди, че му е предложила той да не е ангажиран с
идване до К., тоест воденето и вземането да бъде поето от нея и партньорът й. Иска децата
да живеят при нея и подробно обяснява с какво може да бъде полезна. Наясно е, че П.
предпочита да живее във Варна.
П. П. И. заявява, че няма претенции да е по-добрият родител, не може да каже, че е по-
добър родител от Я., не го твърди. Счита, че се съобразява с желанията на децата, нищо
друго не го води, нито да се мери с нея, нито с някой друг. Децата искали да живеят във
Варна с него, защото се чувстват се добре. Намира, че се справя абсолютно адекватно с
отглеждането на двете деца. Не знае как може да е по-добър – той е мъж, тя е жена. Не се
сравнява и никога не се е сравнявал, никога не е имал против нейните качества. Само
желанията на децата го водят, нищо друго. Те искали да останат във Варна. П. основно
искал да учи нещо с компютри на този етап, но нямал изразено желание към определено
училище във Варна. Справял се добре, успехът му бил много добър към момента. Смята, че
ще се справи, стига да се чувства добре, тъй като е спокоен като цяло. Разбират се майката
къде ще са децата по празниците, но твърди, че не създава проблеми. Мисли, че във Варна
децата ще се чувстват по-добре, защото имат приятели. Те излизат навън с приятели, но
майката не може да знае във всеки един момент какво правят. Ежедневието им не е да са
затворени в къщи. За сам човек счита, че полага повече от нормалните усилия, за да са
всички добре и те са добре. По времето, когато децата били болни от Covid-19, твърди, че Я.
дошла и взела децата, като малкият под карантина бил на Банско. Направил официален тест
на децата тук - едното било положително, другото - контактно. Чули се с Я. и обсъдили
всичко като разумни, големи хора, тя искала да му помогне с идеята, че не ходи на работа, за
да не трябва да взема болничен лист и да е карантиниран. Дошла, взела малкото дете под
карантина и отишли на Банско да карат ски. Не били под карантина, защото детето се
регистрирало там, посочили нейния адрес като място, където пребивава. Казва, че му е
омръзнало да слуша за почивки и пари. Когато са били болни, тя специално не е пътувала, за
да ги вземе, но когато са се разболявали там, са оставали, защото никога не е настоявал
децата да му се върнат обратно болни, по-добре е да се погрижи за тях. Единствената
уговорка била по време на боледуването от Covid-19.
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
8
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно значение на едни
обстоятелства над други, а те се преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай с оглед
неговите специфики.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че всеки един от родителите с
необходимата любов и загриженост отглежда децата и всеки един от тях желае да упражнява
родителските права по отношение на двете деца. Родителите, въпреки разногласията между
тях, довели до иницииране на настоящото производство, спазват постановените
привременни мерки, както и да постигат съгласие относно режима на лични отношения с
децата извън определеното от съда. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна
предпоставка за упражняването на родителските права, като е безспорно установено, че П. и
В. са емоционално обвързани и обичат и двамата си родители. Принципно и родителите
могат да разчитат на помощ от трети лица: майката на баща си и брат си, а бащата – на
сестра си и нейното семейство, които живеят в населените места, където живее и съответния
родител. И двете страни разполагат с добри жилищно-битови и еднакви материални условия
за живот, които могат да предоставят на децата си, като съдът следва да отбележи, че
посоченият критерий не е основен, нито сами по себе си по-добрите условия биха създали
предпочитание на родителя, който може да ги предостави. Децата не са в такава възраст,
която да налага непосредствена майчина грижа. Изключително важно значение при
определянето на родителя, комуто да бъдат предоставени непосредствените грижи за децата,
има социалното му обкръжение и доколко същото може да има благотворно въздействие
върху тях. По делото няма наведени доводи, че социалната среда на някой от родителите е
неблагоприятна, а от събраните доказателства се установява, че и двамата родители
поддържат добри връзки с разширените се семейства и с приятели и могат да осигурят
подходящи връзки на децата.
Посочените дотук критерии във връзка с решаването на въпроса за предоставяне на
родителските права са в относителен паритет между родителите.
9
Развитието на детето/децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и
авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на благополучието на детето
следва да съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда.
Майката към момента е във фактическо съжителство с М. М. в имот – негова собственост - и
по нейни думи при изслушването й в съдебно заседание пред въззивната инстанция
издръжката и жилищната й нужда са осигурени от него. За това свидетелства и Т. К. – П.,
която подробно описва материалните възможности на М.. Практиката на ВКС в тази насока
е, че при преценката на кого да се възложат родителските права, трябва да се вземе предвид,
че когато един от родителите заживее на съпружески начала с друго лице, отношенията
между майката и съжителя й не гарантират сигурност на децата – доколкото съжителят й
няма законови задължения към тях за издръжка, грижи, възпитание и надзор, респективно
такива по член 122, алинея 3 от СК - да съдейства на родителя при изпълнението на
неговите родителски задължения. Добрите условия в дома на съжителя, където живее
майката, както и по-високите му материални възможности не обезпечават осигуряването на
децата със спокоен и сигурен дом, охраняване на потребностите и защита на интересите им.
В този смисъл са решение № 159 от 19.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 6884/2014 г. на III
ГО на ВКС; решение № 128 от 15.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 795/2011 г. на ІV ГО на
ВКС; решение № 80 от 25.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 832/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Също така следва да се отбележи, че за да се представи в по-добра светлина пред
решаващия състав, майката набляга повече на материалните си възможности /в
действителност те са на партньора й/, както и на обстоятелството, че не работи или ще
работи дистанционно и ще може да полага непрекъснати грижи за децата. Вярно е, че с
оглед трудовата й заетост майката ще може да отделя повече време за децата, но за
изграждането на двете момчета като самостоятелни личности непрекъснатият контрол на
майка им не е оптимален вариант. Ако децата останат да живеят с майката без значимата
фигура на баща им, с когото те са свикнали, и с налагането на нов мъжки авторитет
/партньорът на майката/, то това би се отразило негативно върху тяхното развитие.
Основното обстоятелството, върху което следва да се наблегне в настоящия случай, е
осигуряване на спокойна и стабилна среда за децата. Преместването на децата от Варна,
където живеят от раждането си и където са изградили социална среда, особено по-голямото
дете, ще създаде прекалено много неудобства за тях и най-вече ще повлияе негативно върху
начина им на живот, който трябва да е устойчив, гарантиран, обезпечен и безопасен за
психическото им състояние. Нарушаването на постигнатото равновесие в емоционалното и
психологическо състояние на децата би им се отразило отрицателно във всеки един аспект.
В тийнейджърската възраст П. се нуждае от постоянност и балансираност, още повече,
когато в живота му има друго събитие, водещо до нервно напрежение, каквото безспорно е
започването на гимназиалния курс. Налице е и опасност промяната на местоживеенето на
децата и обстоятелството, че те искат да останат във Варна, да има неблагоприятни
последици, а те вече са поставени в стресова ситуация от раздялата на родителите им, както
и от борбата помежду им кой да упражнява родителските права, въпреки че към настоящия
момент проявяват психологическа стабилност по мнението на вещото лице по СПЕ. В
конкретния случай с оглед интересите на децата съдът следва да се съобрази с техните
изразени желания и предпочитания, тъй като намира, че това е в техен интерес и същите
няма да се почувстват принудени. Майката се стреми да докаже, че условията, които
предоставя градът в посока добри училища, наличие на възможности за извънкласни
занимания, спокойствие и безопасност, са по-благоприятни за децата от тези във Варна, но
тези обстоятелства не са предмет на обсъждане, доколкото настоящият състав не намира за
необходимо да прави сравнение, тъй като и двата града могат да предоставят адекватни и
идентични условия за развитие на децата.
Въз основа на събраните по делото доказателства и личното изслушване на родителите
пред въззивния съд се налага извод, че бащата е по–уравновесеният и емоционално овладян
10
към момента родител, който полага пълноценна лична грижа за децата и те са обезпечени
откъм семейна среда, закрила и безопасност, образование и здравеопазване. В случая следва
да се спомене и разказаното от двамата родители относно ситуацията, когато В. е бил болен
от Covid-19 и не мотивите на родителите, за да извършат нарушение /каквото безспорно е
посочването на друг адрес, на който заразеното лице не живее/, а последващите действия –
детето заедно с майка си е отишло на почивка в Банско, което И. представя като грижи за
болно дете. Както бе изложено, децата пред психолога и пред родителите си, включително
майката, са споделили желание да останат да живеят при баща си във Варна. Игнорирането
на тяхното желание може да стане след обосновка защо това не е в техен най-добър интерес,
а по делото няма никакви доказателства, които да аргументират това - няма данни за
поведение на бащата, което да настройва децата срещу майката, която също потвърждава
това обстоятелство. Обичайно е дете на разделени родители да изживява конфликт на
лоялност, а негова проява е страхът да не засегне по някакъв начин който и да е от тях, което
е налице у П. според заключението на вещото лице по СПЕ. Следователно, както полаганите
до момента грижи при отглеждането и възпитаването на децата, така и желанието на същите
при кого да останат, налагат бащата да бъде предпочетеният родител.
Съществено значение за решаване на разглеждания по настоящото дело спор между
двете страни има и заключението на приетата във въззивното производство съдебно-
психологическа експертиза. Вещото лице е установило, че между двете деца съществува
много силна връзка. Трайно установената съдебна практика приема, че когато от
съвместното съжителство са родени две деца, съдът допуска тяхното разделяне само в
изключителни случаи, например, когато отношенията помежду им сочат на непоносимост,
при липса на взаимна привързаност, голяма разлика във възрастта, продължителна раздяла,
напластена омраза спрямо единия родител. Причината за това разрешение се изразява в
обстоятелството, че когато в семейството има повече от едно дете, в периода на
дестабилизация при раздяла на двамата родители децата се обединяват, за да преживеят
трудната ситуация. У тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ. Когато двете
деца са разделени, това само утежнява страданието им от разрушаването на семейството.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не са налице каквито и да било
обстоятелства, налагащи разделянето на двете деца, а още по-малко наличието на
изключителни такива.
Съдът намира за необходимо да направи пояснение, че в при решаване на въпроса на
кого от родителите да предостави родителските права преди всичко съобразява нуждите на
децата и техните интереси. Желанията на родителите в тази връзка се преценяват
единствено в контекста на благосъстоянието на децата. Решението на съда не е средство за
наказание на единия родител, нито е състезание за оценяване на по-добрия в условия на
конкуренция или кой обича повече детето. В тази връзка прави впечатление изказването на
бащата в същия смисъл при изслушването му от настоящия състав. Родителят, на когото не
е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения; не е лишен от родителски права, нито пък е освободен от
отговорностите на родител.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
двете деца ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на бащата П. И., като съответно и местоживеенето следва да бъде определено
при него.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тези му части следва да бъде потвърдено.
По отношение на режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
11
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с
оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката. Вече бе обсъдено по-горе какво се разбира под "интереси
на децата".
Поддържането на лични отношения между майката и децата е жизнено необходимо за
тях с оглед създаване на възможност чрез общуване те да развиват чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му
родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот
изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил,
контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на
Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят
от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят
за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално
човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите,
така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да
бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за
родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения
– да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не
накърнява авторитета му.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени
във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-
добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след
влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до
навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди,
съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на двете деца. При неефективност на така
определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или
определянето на нови. Ако децата живеят със своя баща без достатъчно контакти с майката,
те биха изпаднали в състояние на фрустрация и биха показало изразени симптоми на
тревожност, тъй като майката е особено значима фигура в живота на всеки човек.
Няма спор, че към настоящия момент децата се отглеждат от своя баща при много
добри социално-битови условия; бащата живее самостоятелно в жилище, което
представлява апартамент и се състои от три стаи, едната от които е обзаведена като детска и
предлага всички необходими условия за отдих, самоподготовка и забавления за двете
момчета; в дома се поддържа нужната битова хигиена и той предлага безопасна за
отглеждането на децата среда. Свидетелите и на двете страни констатират капацитета на
родителите за полагане на грижи за децата от всякакъв характер, да задоволяват
потребностите им в процеса на израстването. Двамата родители разбират необходимостта от
присъствието в живота на децата на фигурата съответно на майката и на бащата; запазват
добрия тон пред децата; осъзнават вредните последици за децата от родителското
отчуждаване.
12
Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид
спецификите на настоящия случай, съдът счита, че режимът на лични отношения между
майката и децата следва да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена
установената връзка между майка и синове, като този режим следва да бъде
пропорционален на възможността на бащата пълноценно да осъществява родителските си
права по отношение на децата, включително през свободните уикенди и празници. Следва
да бъде постигнат баланс между определения режим на лични отношения на децата с
майката и упражняваните от бащата родителски права, който да способства запазването на
близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост за
гарантиране на интересите на децата, включващи създаване и поддържане на чувства на
обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще съдейства за правилното му
възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие. Обстоятелството, че майката живее в
сравнително отдалечено от Варна място, не следва да се отразява на положението на децата,
като в този смисъл е и константната практика на ВКС. Предвид изложените цели и критерии
определеният от районния съд се явява подходящ.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични
отношения на децата с майката следва да бъде потвърдено.
По отношение на дължимата издръжка
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейство
със значителни материални възможности на задължените лица и на които по-пълно са
задоволявани потребностите, не само за биологично, но и за духовно израстване и
хармонично развитие. В тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-
висок размер не би насочил използването й за цели, неприсъщи на предназначението й, ако
с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало, ако родителите
живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък размер и да пречи за
правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна
изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата
сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите.
За размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Детето П. е на почти четиринадесет години, ученик е в седми клас. Детето В. е на осем
и половина години, ученик е във втори клас. И двете деца не страдат от хронични или тежки
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на възрастта им,
на обществено–икономическата обстановка в страната, както и на възможностите на
майката, и най-вече с оглед искането на бащата за заплащане на минимална месечна
издръжка за всяко дете, съдът преценява, че размерът на издръжката на всяко дете следва да
бъде определен в минималният предвиден от член 142, алинея 2 от СК. Съгласно
Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната от 01.01.2023 г. размерът на минималната за страната работна заплата е
определен на 780 лева, тоест съобразно разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК
минималният размер на издръжката следва да бъде 195 лева. Това обстоятелство следва да
13
бъде съобразено от съда на основание член 235 от ГПК. Поради това, считано от посочената
дата дължимият размер на издръжката за всяко дете следва да бъде определен на 195 лева.
С оглед изложеното първоинстанционното решение в обжалваните части,
касаещи определения размер на задължението за издръжка за всяко едно от децата,
следва да бъде потвърдено, като от 01.01.2023 г. се определи месечна издръжка за всяко
дете в посочения размер.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивницата да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивницата възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира
същото за частично основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция
след изменението с „Държавен вестник“ брой 88 от 2022 г./ за една инстанция дължимото
минимално възнаграждение за прекратяване на брак по исков ред е 1200 лева, каквато сума
се претендира от възиваемия и за която са представени доказателства за заплащането й.
Настоящият състав на съда намира, че въпреки предмета на въззивното производство
/предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режим на
лични отношения и издръжка/, производството е започнало по иск за развод по исков ред,
към който обективно са съединени и исковете, които задължително се предявяват и
разглеждат с иска за развод съгласно член 322, алинея 2, изречение второ от ГПК, поради
което заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Също така
следва да бъде отбелязано, че делото е с фактическа и правна сложност.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1868 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 13002 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с което е
осъдена Я. К. И. да заплаща в полза на детето П. П. И. чрез неговия баща и законен
представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177,50 лева с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба /08.09.2021 г./ до
01.01.2023 г., като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените
привременни мерки издръжки, като ОСЪЖДА Я. К. И. ЕГН ********** да заплаща в полза
на детето П. П. И. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител П. П. И. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от 01.01.2023 г., до настъпване на условия за нейното
прекратяване или изменяне, на основание член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1868 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 13002 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с което е
осъдена Я. К. И. да заплаща в полза на детето В. П. И. чрез неговия баща и законен
представител П. П. И. месечна издръжка в размер на 177,50 лева с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от датата на исковата молба /08.09.2021 г./ до
14
01.01.2023 г., като бъде приспаднат размера на заплатените през периода по постановените
привременни мерки издръжки, като ОСЪЖДА Я. К. И. ЕГН ********** да заплаща в полза
на детето В. П. И. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител П. П. И. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва, до окончателно
изплащане на задължението, считано от 01.01.2023 г., до настъпване на условия за нейното
прекратяване или изменяне, на основание член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1868 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 13002 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в останалите
обжалвани части досежно предоставяне упражняване на родителските права по отношение
на двете деца, местоживеенето на децата и режима на лични отношения на бащата с децата.
ОСЪЖДА Я. К. И. ЕГН ********** с адрес в град К. - *** да заплати на П. П. И. ЕГН
********** от *** сумата от 1 200 /хиляда и двеста / лева, представляваща сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15