Р Е
Ш Е Н И Е
№ …
гр. Ловеч, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 421/2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27 от Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ) - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., във
вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба от „ВИЛМАРТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Ловеч, община Априлци, гр. Априлци, ул. „Младост“ № 26,
представлявано от управителя П.Г.П., чрез адв. З.В.И. от САК, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на съобщенията по делото: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6, срещу Решение за налагане на финансова корекция № 11/312/00368/3/01/04/02
с вх. № 03-РД/3383 от 07.09.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 16. ал. 2 и чл. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7,
във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73. ал. 1 от ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51
от 01.07.2022 г., както и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 4137
от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7501/2021 г. по описа на Върховен
административен съд - Осмо отделение, с което на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД е определена
финансова корекция, като установеният размер на задължението е 370 540,27 лв.,
погасената сума в размер на 748,10 лв. и остатък за възстановяване в размер на 369
792,17 лв.
По изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, изразяващи се в допуснати нарушения
на материалноправните разпоредби и процесуалните правила, се иска неговата
отмяна. Оспорващият сочи, че процесното решение е издадено след предходно
административно производство, приключило с акт за установяване на публично
държавно вземане, издаден по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
който в последствие бил отменен с окончателно решение на Върховния
административен съд. Според жалбоподателя, всички издадени актове в
образуваното първо по ред административно производство страдат от най-тежкия
възможен порок, а именно нищожност, поради нарушаване на процесуалните правила
при тяхното издаване, както и поради липса на законоустановената форма. Същите
не притежават правната годност да поставят началото на производство по налагане
на финансова корекция, тъй като от правна гледна точка, те са „неслучили се“
актове, без каквато и да било правна стойност, правно „нищо“. В жалбата се излага
още, че договорът, сключен между дружеството и ДФЗ е прекратен, тъй като са
изтекли предвидените в него срокове. На следващо място, оспорващият счита, че
не е налице нередност. С жалбата е направено и искане за присъждане на направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
„ВИЛМАРТУР“ ЕООД се представлявана от адв. З.И. от САК, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, развива доводи по същество и претендира разноски
съобразно приложен списък.
В съдебно заседание ответникът – изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Държавен фонд
„Земеделие“ и „ВИЛМАРТУР“
ЕООД е сключен договор № 11/312/00368 от 10.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013
г. (л. 9 и следв.). Първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова
помощ е 390 928,94 лева, съгласно Таблица за одобрените разходи (Приложение 1
към договора – л. 16). Помощта е в размер до 70 % от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяване на проект № 11/312/00368 от 16.04.2009
г., за който е представен бизнес план във връзка с осъществяване на проект по
мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г. (л. 22 и следв.) със сума на инвестицията 559
969,91 лв. и с предмет „Изграждане на къща за гости с бистро за интегриран
селски туризъм в община Априлци“.
С Анекс I от 29.12.2014 г. към договор №
11/312/00368 от 10.10.2014 г. (л. 18) е променена банковата сметка на
ползвателя на помощта.
С Анекс II от 20.10.2015 г. към договор № 11/312/00368 от
10.10.2014 г. (л. 19-20) първоначално одобреният размер на безвъзмездната
финансова помощ е изменен на 370 540,27 лв.
В бизнес плана е
предвидено изграждане на къща за гости за интегриран селски туризъм в община
Априлци, в която на първия етаж е заложено да има рецепция, заведение за
обществено хранене тип бистро и помощни помещения, а на втория и третия етаж – по
четири помещения за настаняване на туристи с общо 16 основни легла. За всяка
година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от
субсидираната дейност. В бизнес плана също така е предвидено, че с реализацията
на проекта ще бъдат първоначално създадени пет и половина постоянни работни
места, както следва: на пълен работен ден администратор-рецепционист,
камериерка, екскурзовод-аниматор, готвач и сервитьор, а на половин работен ден
– един общ работник. Предвидено е впоследствие тези устойчиви работни места да
се увеличат постепенно до 8 бр. (л. 26, л. 72-73)
Окончателната
оторизирана и изплатена сума по проекта е в размер на 370 540,27 лева. Това
обстоятелство се установява от приложените по делото: писмо за оторизация на
плащането № 11/312/00368/3/01N01 от 25.11.2015 г. (л. 98-99), уведомително писмо за
одобрение № 1402/314 с изх. № 01-2600/514 от 15.01.2016 г. (л. 100).
Със Заповед № 373987
от 17.06.2019 г. (л. 102-103) на началник отдел Регионален технически
инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с
начална дата 17.06.2019 г. и крайна дата на проверката 21.06.2019 г., на
кандидат с УРН 409835 („ВИЛМАРТУР“ ЕООД) относно заявление с УИН 11/160409/15566. В заповедта е
определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка
21.06.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен.
За резултатите от
проверката е изготвен контролен лист (л. 104 и следв.). Отразено е, че за 2016
г. са реализирани приходи в размер на 24 840,00 лева, за 2017 г. – в размер на 34
684,00 лева, за 2018 г. – в размер на 21 462,00 лева, за периода 01.01.2019 г.
– м.06.2019 г. – в размер на 11 388,00
лева. (л. 158-159).
Видно от констатациите
от контролния лист (л. 107), при проверката на място е бил представен 1 трудов
договор с работно време 2 часа, а по бизнес плана са предвидени 7 работни места
– 1 бр. административен и 6 бр. производствен персонал.
С докладна записка с
изх. № 05-2-152/135 от 26.06.2019 г. (л. 168) е направено предложение до
директора на дирекция ТИ в ДФЗ за извършване и на стандартна екс-пост проверка.
Със Заповед № 374283
от 01.07.2019 г. (л. 170-171) на началник отдел Регионален технически
инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална
дата 01.07.2019 г. и крайна дата на проверката 04.07.2019 г., на кандидат с УРН
409835 („ВИЛМАРТУР“ ЕООД) относно заявление с УИН 11/160409/15566. В заповедта
е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната
проверка 04.07.2019 г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ –
Плевен.
За резултатите от
проверката е изготвен контролен лист (л. 172 и следв.). Проверяващите са
установили, че за 2016 г. по бизнес плана са заложени 800 бр. нощувки с приход
48 000 лв., а са изпълнени 788 бр. нощувки с приход 27 000 лв.; за 2017 г. по бизнес плана са заложени 800 бр.
нощувки с приход 52 000 лв., а са изпълнени 751 бр. нощувки с приход 38 000
лв.; за 2018 г. по бизнес плана са
заложени 800 бр. нощувки с приход 52 000 лв., а са изпълнени 520 бр. нощувки с
приход 46 000 лв.; за 2019 г. приходът от нощувки към 03.07.2019 г. възлиза на
25 749,37 лв. за 200 бр. нощувки. Констатирано е също, че по бизнес план са
заложени приходи от атракциони и приходи от хранене в ресторант, но същите не
са реализирани от 2016 г. до момента на проверката – 03.07.2019 г. (л. 179). В
контролния лист е отразено още, че съгласно бизнес плана към момента на
проверката са предвидени управленски персонал – 0 бр., административен
персонал - 1 бр. и производствен
персонал – 6 бр., а при проверката на място се установило, че във „ВИЛМАРТУР“
ЕООД е назначено 1 лице на длъжност организатор работа с клиенти, на двучасов
работен ден (л. 180).
До „ВИЛМАРТУР“ ЕООД е
изпратено писмо с изх. № 01-152-2600/85 от 05.07.2019 г. (л. 204), с което
дружеството е уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия,
като е предоставена възможност да направи бележки и възражения.
Дружеството е
депозирало отговор с вх. № 01-152-2600/85/1 от 24.07.2019 г. и приложени
обяснения и доказателства (л. 207-226).
По повод горните
констатации, с писмо изх.№ 01-2600/6483 от 25.10.2019 г., изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал.
3 от АПК, открил производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане (л. 237-240). В съответствие с предоставената възможност е
подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-2600/6483 от 07.11.2019 г. (л.
242-244), в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са
развити доводи и аргументи против същите, като е поискано да се отмени
стартиралото производство по издаване на АУПДВ.
На 21.09.2020 г.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/312/00368/3/01/04/01,
с изх. № 01-2600/6483#2 от 21.09.2020 г. на ДФ „Земеделие“ (л. 256-263), с
който във връзка с описаните в него констатации, на („ВИЛМАРТУР“ ЕООД е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 370
540,27 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор
№ 11/312/00368 от 10.10.2014 г. и разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Изготвен е и Доклад за
нередност № 11/312/00368/3/01/17/01 от 16.10.2020 г. с вх. № 01-2600/6483#4 от 19.10.2020 г. (л. 266-268), в
който са описани процесните нередности.
Този АУПДВ е обжалван
пред Административен съд - Ловеч, който с Решение № 60/05.05.2021 г. по адм. д.
№ 10/2021 г. е отхвърлил оспорването (л. 281-294). След проведен инстанционен
контрол, с Решение № 4137 от 03.05.2022 г. по адм.д. № 7501/2021 г. на
Върховния административен съд решението по адм.д. № 10/2021 г. на
Административен съд - Ловеч е отменено, като е отменен и АУПДВ № 11/312/00368/3/01/04/01
с изх. № 01-2600/6483#2 от 21.09.2020
г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 295-301).
В това решение
касационната инстанция приема, че в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от
2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени
индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
(нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с
чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. В решението на ВАС се сочи още, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Прието е също, че показателите,
заложени в бизнес плана, представляват индикатори, както и че при констатиране на нередност по
определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието
по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон, като в случая размерът на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ за констатираното нарушение е
следвало да се установи по този ред, а не както е процедирано с издаване на
АУПДВ по реда на ДОПК.
Предвид приетото в
Решение № 4137 от 03.05.2022 г. по адм.д. № 7501/2021 г. на ВАС, с уведомително
писмо с УН 11/312/00368/3/01/22/02 с изх. № 01-2600/6483#11 от 01.06.2022 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ (л. 302-306) жалбоподателят е уведомен, че на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС и
съобразно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по
налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно
констатациите, направени след проверка на изпълнението на ДБФП. В писмото е
посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане
и последваща проверка по проекта е установено неспазване на договорни и
нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани
в уведомителното писмо.
В писмото е посочено
също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към
издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 370 540,27
лева. Указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени
в писмото, адресатът има право да представи в 14-дневен срок от получаването му
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното
писмо е получено от дружеството на 27.06.2022 г., видно от известието за
доставяне на л. 307 от делото, като в указания срок е депозирало писмени
възражения с вх. № 01-2600/6483#12 от 05.07.2022 г. (л. 308-311).
На 07.09.2022 г. от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото
производство Решение № 11/312/00368/3/01/04/02 с вх. № 03-РД/3383 от 07.09.2022 г. (л. 330-338),
с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16. ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 - 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и
чл. 73. ал. 1 от Закон за управление на средствата фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.), както и в
изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 4137 от 03.05.2022 г.,
постановено по адм. дело № 7501/2021 г. по описа на Върховен административен
съд - Осмо отделение, на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД е определена финансова корекция, като
установеният размер на задължението е 370 540,27 лв., погасената сума в размер
на 748,10 лв. и остатък за възстановяване в размер на 369 792,17 лв.
Административният
орган е обосновал акта си с мотиви, че установеното изпълнение на бизнес плана
средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е
в размер на 11,28 % от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на
които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три
последователни пълни финансови години са следните: за финансовата 2016 година:
приходи от нощувки - апартамент 4 легла 27 000,00 лв. (без ДДС); приходи от
атракциони - 0,00 лв. (без ДДС); приходи от хранене в ресторант - 0,00 лв. (без
ДДС); общо приходи за 2016 г. - 27 000,00 лв. (без ДДС), което съставлява 8,61
% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година:
приходи от нощувки - апартамент 4 легла 38 000,00 лв. (без ДДС); приходи от
атракциони - 0,00 лв. (без ДДС); приходи от хранене в ресторант - 0,00 лв. (без
ДДС); общо приходи за 2017 г. - 38 000,00 лв. (без ДДС), което съставлява 11,96
% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година:
приходи от нощувки - апартамент 4 легла 46 000,00 лв. (без ДДС); приходи от
атракциони - 0,00 лв. (без ДДС); приходи от хранене в ресторант - 0,00 лв. (без
ДДС), общо приходи за 2017 г. - 46 000,00 лв. (без ДДС), което съставлява 13,04
% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. За периода 01.01.-31.05.
2019 година: съгласно резултатите от извършената на 03.07.2019 г. проверка на
място, общо приходи до тази дата - 25 749,37 лв. (без ДДС), което съставлява
13,14 % изпълнение спрямо заложените приходи за период от 6 месеца в бизнес
плана, неразделна част от договора за финансово подпомагане, сключен между „ВИЛМАРТУР“
ЕООД и ДФ „Земеделие“. Доколкото към датата на извършване на проверката на
място не е изтекла цялата финансова 2019 година, този резултат не е взет под
внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес
плана.
При изчисление на
изпълнението на заложените в бизнес плана приходи под внимание са взети освен
резултатите от извършената проверка на място на 03.07.2019 г., представената
при извършването на проверката на място в период 19.06.2019 г. - 20.06.2019 г.,
декларация от страна на П.Г.П., в качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД. Съгласно същата декларация, до
датата на издаване на декларацията - 19.06.2019 г., приходи от ползване на
атракциони - ATV и ресторант от други външни клиенти няма.
В решението се сочи
още че съгласно бизнес плана,
неразделна част от договор № 11/312/00368 от 10.10.2014 г. за финансово
подпомагане, след изпълнение на инвестицията се планува наемането на персонал,
както следва: за 2016 г. - 5,5 работни места; за 2017 г. - 6 работни места и за
2018 г. - 7 работни места. При извършена проверката на място е установено, че
към датата на извършване на проверката е назначено едно лице на длъжност „организатор
работа с клиенти“, на двучасов работен ден.
Прието е, че посоченото
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години (т. е. за 2016 г., 2017
г. и 2018 г.) представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните
задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 11/312/00368 от 10.10.2014 г., във
връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, буква „г“ от
същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от
11.08.2008 г.
Приета е за нарушена
нормативната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
За първото
констатирано неизпълнение, съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план,
изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече
финансови години, е прието, че следва да се наложи санкция в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ по договора.
За второто
констатирано неизпълнение, съгласно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., при неизпълнение по-голямо от 50% от
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост
и тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, е
прието, че следва да се наложи санкция в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора.
В мотивите на
обжалваното решение органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Правилата, съгласно която когато при осъществяване на контрол относно спазване
на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ.
Във връзка с
изложените мотиви, на оспорващото дружество с решението са определени:
- финансова корекция в
размер на 370 540,27 лв. във връзка с неизпълнението на заложените в бизнес
плана приходи, съгласно т. 30 от Приложение № 1 към Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г.;
- финансова корекция в
размер на 370 540,27 лв. за неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения
бизнес план по отношение на устойчива заетост съгласно т. 18 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правилата.
С т. 3 от решението,
на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова
корекция в размер на 370 540,27 лева, което вземане представлява окончателната
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
В решението е отразено, че
погасената сума (прихваната от НАП) е в размер на 748,10 лв. и остатъкът за
възстановяване в размер на 369 792,17 лв.
По делото е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт, в т.ч. и справки за
актуалното състояние на трудовите договори (л. 230-231).
В хода на съдебното
производство е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като вещото
лице е депозирало заключение с вх.№ 2456/01.09.2023 г. (л. 401-413). От същото
се установява, че размерът на заложените приходи от субсидирана дейност
съгласно сумите от одобрения бизнес план на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД за всяка от трите
пълни финансови години, а именно 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е, както следва:
2016 г. – приходи от продажба на нощувки – 48 000 лв., приходи от продажби от
атракционни услуги – 112 000 лв., приходи от продажби от хранене – 153 600 лв.,
общо: 313 600 лв.; 2017 г. - приходи от продажба на нощувки – 52 800 лв.,
приходи от продажби от атракционни услуги – 112 000 лв., приходи от продажби от
хранене – 153 600 лв., общо: 318 400 лв.; 2018 г. - приходи от продажба на
нощувки – 52 800 лв., приходи от продажби от атракционни услуги – 128 000 лв.,
приходи от продажби от хранене – 172 800 лв., общо: 353 600 лв.
Вещото лице е посочило
също, че процентът на изпълнение на приходите за всяка една от проверяваните
2016 г., 2017 г. и 2018 г., спрямо заложения приход по одобрения бизнес план е
както следва: за 2016 г. – 8,76 %; за 2017 г. - 11,88 %; за 2018 г. - 13,10 %,
като средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за периода от трите
проверявани финансови години е равен на 11,25 %.
В заключението се сочи
още, че в бизнес плана на дружеството е предвидено да бъдат наети на работа
лица, както следва: за 2016 г.- 5,5 бр., за 2017 г. - 6 бр.; за 2018 г. - 7 бр.
Средносписъчният брой на наетите по трудов договор лица за съответната година
е: за 2016 г. - 0,5 броя; за 2017 г. - 1 брой; за 2018 г. - 0,25 броя. Средноаритметично
за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., средносписъчният брой на
лицата реално заети в дружеството е 0,6 броя.
Според експертизата, дружеството
следва да възстанови на 100 % предоставената безвъзмездна финансова помощ по
договора, а именно 370 540,27 лв.
На вещото лице е
предоставена възможност да представи окончателен вариант на заключението с цел
отстраняване на допуснати технически грешки. Постъпило е заключение с вх. № 362/02.02.2024
г. (л. 451-464). Видно от същото, размерът на заложените приходи от субсидирана
дейност съгласно сумите от одобрения бизнес план на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД за всяка
от трите пълни финансови години, а именно 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е, както
следва: 2016 г. – приходи от продажба на нощувки – 48 000 лв., приходи от
продажби от атракционни услуги – 112 000 лв., приходи от продажби от хранене –
153 600 лв., общо: 313 600 лв.; 2017 г. - приходи от продажба на нощувки – 52 000
лв., приходи от продажби от атракционни услуги – 112 000 лв., приходи от
продажби от хранене – 153 600 лв., общо: 317 600 лв.; 2018 г. - приходи от
продажба на нощувки – 52 000 лв., приходи от продажби от атракционни услуги –
128 000 лв., приходи от продажби от хранене – 172 800 лв., общо: 352 800 лв.
Вещото лице е
посочило, че процентът на изпълнение на приходите за всяка една от
проверяваните 2016 г., 2017 г. и 2018 г., спрямо заложения приход по одобрения
бизнес план е както следва: за 2016 г. – 8,76 %; за 2017 г. - 11,88 %; за 2018
г. - 13,10 %, като средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за
периода от трите проверявани финансови години е равен на 11,25 %.
В заключението е
отразено, че в бизнес плана на дружеството е предвидено да бъдат наети на
работа лица, както следва: за 2016 г.- 5,5 бр., за 2017 г. - 6 бр.; за 2018 г.
- 7 бр. Средносписъчният брой на наетите по трудов договор лица за съответната
година е: за 2016 г. – 1,7 броя; за 2017 г. – 1,25 бр.; за 2018 г. - 0,25 броя.
Средноаритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
средносписъчният брой на лицата реално заети в дружеството е 1 бр.
Според експертизата,
дружеството следва да възстанови на 100 % предоставената безвъзмездна финансова
помощ по договора, а именно 370 540,27 лв.
По искане на
оспорващия е назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като
съгласно депозираното заключение с вх. № 363/02.02.2024 г. (л. 465-468), експертизата
не е установила в бизнес плана на „ВИЛМАРТУР“ ЕООД да има оперативни разходи,
които бенефициента по проекта да е предвидил да извършва и след това да
получава от общностния бюджет и същите да имат връзка с реализирането на
прогнозните приходи.
В съдебни заседания
вещото лице поддържа депозираните заключения.
Съдът кредитира приетите
заключения по съдебно-икономическа експертиза с направената корекция на
техническите грешки и допълнителната такава като компетентни, обективни и
безпристрастно изготвени, съответстващи на останалите доказателства по делото и
неоспорени от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния
съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес –
адресат на оспорения акт, който създава за него неблагоприятни последици.
Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и
представеното по делото решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол №
197 от 19.08.2022 г. (л. 340-343) за назначаване на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по
основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на
Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ,
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено
от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по този закон
може да се упражняват и от овластено от него лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на
чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В
случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Г.Т.,
назначен за изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, видно от решение от
заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 197 от 19.08.2022 г. От горното
следва, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в писмена
форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и
правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема,
че е спазена формата при издаване на административния акт и не е налице
нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира в хода на процедурата
по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В съответствие с чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по
администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на
съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по
инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за нередност № 11/312/00368/3/01/17/01
от 16.10.2020 г. с вх. № 01-2600/6483#4 от 19.10.2020 г. (л. 266-268) и е
налице допустим способ за иницииране на административното производство.
Спазена е процедурата,
регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Ползвателят на помощта е уведомен за
съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да му бъде наложена
финансова корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на
предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да се представят коментари,
бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. В указания срок дружеството
се е възползвало от възможността да депозира възражение. Възражението е
обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Жалбоподателят е имал
възможност да разбере какви са нарушенията, за които се издава актът, както и
какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко от нарушенията.
Уведомителното писмо е
получено от дружеството на 27.06.2022 г., видно от известието за доставяне на
л. 307 от делото, като писмените възражения са депозирани с вх. № 01-2600/6483#12 от 05.07.2022 г. Решението за
налагане на финансова корекция е издадено на 07.09.2022 г., т.е. след като е
изтекъл двуседмичният срок, който е бил предоставен на оспорващото дружество да
направи възражения по констатациите, описани в писмото за стартиране на
процедурата по администриране на нередност и тези възражения са обсъдени от
органа в процесното решение. С оглед на това, съдът намира за неоснователни наведените
в жалбата доводи в горния смисъл.
Условията и редът за финансово
подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПРСР за периода 2007-2013 г. са регламентирани в Наредба № 29 от 11.08.2008
г. Същевременно, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. В случая приложим е именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (нова –
ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като административното
производство е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба.
Горното изрично е възприето и в Решение № 4137 от 03.05.2022 г. по адм.д. № 7501/2021
г. на ВАС.
В тази връзка съдът приема, че са
спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. С оглед на това, не е
налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение съответства и
на материалния закон.
Съгласно чл. 63, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата
редакция – ДВ, бр. 101 от 2015 г. и преди изм. с ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.), управляващите органи провеждат процедури по администриране на
нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Съгласно определението за
нередност, дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013: „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т.
36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява
с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
ЗУСЕФСУ.
Първият елемент на определението
е налице, доколкото в случая „ВИЛМАРТУР“ ЕООД несъмнено се явява икономически оператор по смисъла на
чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ
„Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода
2007-2013 г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г.
По отношение на втория и третия
елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената
финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
(в приложимата редакция), финансовата подкрепа със средствата на Европейските
структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от
лимитативно посочените правни основания. Следователно, всяко от посочените в
чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния
орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото
на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или
бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на
вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В случая, УО е
достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ в
приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори по отношение на
неизпълнението на показателите за устойчива заетост, заложени в бизнес плана за
три финансови години и по отношение на неизпълнението на заложените в бизнес
плана приходи.
Нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията
заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите,
указани в същото приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 29/11.08.2008 г.,
един от задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план
кандидатите изготвят и представят по образец (приложение № 3) за период не
по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен
носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал. 2 на
същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г.
В § 1, т. 6 от ДР на Наредба №
29/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“,
а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана, а легалната дефиниция на понятието
„устойчива заетост“ се съдържа в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008
г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или
създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно § 1, т.
19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за
финансиране по ПРСР.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29/11.08.2008 г., решението за
одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието
на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата,
и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не
е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими и
задължителни за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл. 2 от
Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и
устойчивата заетост по проекта за съответния период.
Чрез залагането на индикатори (предварително
от съответния УО в установените по процедурата правила и от бенефициера в
неговото проектно предложение/бизнес план) се гарантира наличието на механизъм
за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите резултати от
реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения договор.
Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите,
предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на
резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от
бенефициера.
Договорът за отпускане на
финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за
гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес
план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а
именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по
определението в § 1, т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и
устойчива заетост по определението в т. 26 – запазване на съществуващите
работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес
плана.
От изложеното следва, че след
като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и
неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и
на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни
индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за
извършване на финансова корекция.
В този смисъл е и константната
съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в: Решение №
10067/09.11.2022 г. по адм. дело № 12330/2021 г.; Решение № 9560/27.10.2022 г.
по адм. дело № 6784/2022 г.; Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело №
8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.;
Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение №
2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по
адм. дело № 7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018
г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и мн. др.
От анализа на цитираната
нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал
наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за
налагането ѝ. Налице е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена
безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на
одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В
множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за
налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от
същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.
Изводите за неизпълнение на
финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средноаритметично
процентът на изпълнение на приходите за трите финансови години – 2016 г., 2017
г. и 2018 г. спрямо заложения приход по бизнес плана е равен на 11,25 %.
Предвид това, реализираните приходи се явяват под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план.
Според заключението, средноаритметично
за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., средносписъчният брой на
лицата реално заети в дружеството е 1 бр.
Доколкото, видно от СИЕ, в бизнес
плана на дружеството е предвидено да бъдат наети на работа лица, както следва:
за 2016 г.- 5,5 бр., за 2017 г. - 6 бр.; за 2018 г. - 7 бр., то при обикновено
аритметично изчисление (за което не са необходими специални знания) се
установява, че средноаритметично за трите финансови години наетите лица следва
да бъдат 6,2 бр. С оглед на това, процентното изражение на изпълнението на
бизнес плана по отношение на устойчивата заетост е 16,13 %
Както вече се посочи, бизнес
планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от
одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и
бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“,
съгласно т. 9.1, б. „г“ от Договор № 11/312/00368 от 10.10.2014 г., включва и
представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план. Следователно,
неизпълнението на бизнес плана означава и неизпълнение на инвестицията в
съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на
бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е
неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и че и
неизпълнението на заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия
проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова
помощ.
В този смисъл са и Решение №
10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение №
8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието,
че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което
параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.
С получената финансова подкрепа
жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като е изградил къща за
гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените
икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат
постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в селските
райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Това
обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не
демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не
се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски приходи от
дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на
инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като
допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на
три пълни финансови години сочи постоянство при непостигане на финансовите
показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че
ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.
Следва да се посочи, че в
представения към заявлението за подпомагане бизнес план дружеството само е
определило съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и
устойчивост на инвестицията и постигане на планираните с чл. 2 от Наредба №
29/11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в
оспореното решение и подкрепени от експертизата и неоспорени от страните,
показват неизпълнение на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява
неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е
ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което
противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №
966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В
чл. 30 от Регламента се съдържат принципите на икономичност, ефективност и
ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи
на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола
на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на
целите от прилагането на всяка мярка.
Бездействията на ползвателя са
довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/11.08.2008 г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В този смисъл са и Решение № 4896
от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746 от
04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от
11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение №
8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2546/2022 г. и др.
Правилно е определен от
административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за
определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи (видно от депозираната СИЕ, в случая средногодишният
процент на изпълнението е 11,25 % - л. 462 от делото) и това е продължило три
пълни финансови години (т.е. в упоменатия проверяван период, считано от
началото на 2016 г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ
е 100 %, като именно в такъв размер е и определената от административния орган
финансова корекция за това допуснато нарушение.
Въпреки че в решението органът е
посочил, че средногодишният процент на изпълнението е 11,28 % от заложените
приходи, дори и да се приеме тази стойност, а не изчислената от вещото лице 11,25 %, то същата не влияе на
обстоятелството, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи.
По отношение на нарушението на
поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът
намира, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който
смисъл практиката на Върховния административен съд също е константна: така
Решение № 13331/27.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8014/2018 г. и др.
В настоящия случай, в изготвения
от бенефициера бизнес план е било заложено, че ще бъдат наети на работа лица,
както следва: за 2016 г.- 5,5 бр., за 2017 г. - 6 бр.; за 2018 г. - 7 бр.
Вещото лице в депозираното заключение е установило, че за три последователни
финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) средносписъчният брой на лицата
реално заети в дружеството е 1 бр.
При стойност от 6,2 бр. - средноаритметично
за трите финансови години наети лица, процентното изражение на изпълнението на
бизнес плана по отношение на устойчивата заетост е 16,13 % или съответно неизпълнението
възлиза на 83,87 %, с оглед на което неизпълнението на заложените в одобрения
бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост е по-голямо от 50%.
В този смисъл, безспорно е налице
неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на
устойчивата заетост. Нарушаването на изискванията за „дълготрайност на
операциите“, както са регламентирани в приложимата разпоредба на чл. 72, § 1,
б. „б“, предл. второ от Регламент № 1698/2005, относно приложимостта му е
отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда (десети състав) от
08.05.2019 г. по дело C-580/17. Липсата на разкрити работни места, сама по себе
си, при определени условия (така както това е разяснено в цитираното Решение по
дело C-580/17, т.52-58) попада в приложното поле на чл. 72, § 1, б. „а“ от
Регламент № 1689/2005 г., т.е. налице е хипотеза по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Критериите за устойчива заетост –
брой и вид работни места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените
в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност, а това
са целите на мярка 312 от ПРСП 2007-2013 г. Като не е изпълнил посочените
по-горе критерии, бенефициерът е нарушил задълженията си по т. 8.1 от Договора
за подпомагане от 10.10.2014 г., вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008
г. Представеният пред административния орган бизнес план е относим за
преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се
доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за
съответния период. Съгласно договора, Фондът има право да откаже изплащане на
цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата
или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и по Наредба № 29/11.08.2008 г. Дефиницията на
„Одобрен проект“, дадена в т. 9.1, б. „г“ от сключения от ползвателя договор за
подпомагане включва и представения от ползвателя на помощта и одобрен от Фонда
бизнес план, а съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
„Проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните
са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява
неизпълнение на задължение на ползвателя.
Неизпълнението на предвижданията
в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели, така и по
отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй
като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР,
свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на
доходите в селските райони.
В същия смисъл са Решение № 9560
от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 4746 от
04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 9560/27.10.2022
г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022 г., Решение № 4752/22.04.2020 г. на ВАС по
адм. дело № 1583/2019 г. и др.
Видно е от доказателствата по
делото, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да се създадат и
поддържат заложените в бизнес плана работни места, не е изпълнен, като
безспорно неизпълнението е по-голямо от 50 %. Последното засяга и критерий за
допустимост. Съгласно т. 1.2. от сключения договор за отпускане на финансова
помощ (л. 9), Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени
в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област
нормативни актове.
В чл. 16 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено,
че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5 години, като
бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10
години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, сред които е и тази
по т. 1 – насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Изискването за
устойчива заетост за период от 5, респективно 10 години е критерий за
допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова
корекция по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 г.
Доколкото процентът на изпълнение
на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 16,13 %, то
размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно
е определен от органа съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи
положения“, неразделна част от Правилата. В посочената точка, в хипотезата на
неизпълнение по-голямо от 50 % от заложените в одобрения бизнес план параметри
по отношение на устойчива заетост, размерът на подлежащата за възстановяване
помощ се определя в размер на 100% от подпомагането.
По идентичен случай се е
произнесъл и Върховният административен съд в Решение № 3906 от 11.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от 27.10.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение № 7086 от 13.07.2022 г. по адм. д. №
2546/2022 г. и др.
На следващо място, в т. 3 от
оспореното решение административният орган правилно е приложил и разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат
установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за
предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията,
дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол
относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения
от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер
на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер.
В настоящия случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от
тях санкция, правилно е взет най-големият размер на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от изплатената
окончателно такава на бенефициера през м. декември 2015 г. (л. 100), възлизаща
в общ размер на 370 540,27 лева.
С оглед гореизложеното, правилно
и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата за
определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е
определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а
именно 370 540,27 лева.
Следва да се посочи и че при
действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по
програмата по ал.1 (за развитие на земеделието и селските райони) се извършват
при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013 г.) и
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) №
2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L
347/549 от 20.12.2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото
друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на
ЗУСЕФСУ, когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от
ЗУСЕФСУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със
заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В
изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за
органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се
отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа
на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях
не се констатират нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и
не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения –
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят
единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията
от 11.13.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя
конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва
да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно
основание се приема в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008
г., съгласно която, в случаите по ал. 1, Разплащателната агенция определя
размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на
помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
В случая бенефициерът е бил
наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата,
така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Одобрените от
изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят единствено размера на
санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, и
правилно са приложени от органа при определянето на съответните финансови
корекции в оспореното решение.
В горния смисъл е и константната
съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021
г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г.; Решение № 3618
от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с решение № 15545 от
15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.
Съдът намира за неоснователни и
наведените в жалбата оплаквания, че към момента на стартиране на процедурата по
ЗУСЕФСУ с писмо № 01-2600/6483#11 от 01.06.2022 г. всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия
срок на задълженията по него, са били погасени.
В случая не е изтекла давността,
предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г.
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Следва да се
посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за съответния кандидат,
съгласно чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посочен в договора за
безвъзмездна финансова помощ – 5 години от сключване на Договора, а това
означава, че проверките и констатациите за неизпълнение на договора са в
рамките на този период. Съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1, първа алинея от
Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата
на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за
процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена.
Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не
може да бъде по-малък от три години. Втора
алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена
нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е
прекратена. В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща
нередност, тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с
които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл. 3,
§ 1, втора алинея предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение
на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното
прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за
нередността. Доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е
датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с
изтичането на този период.
В конкретния случай, най-ранният
начален момент, от който може да се претендира частично или пълно
възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на
първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите,
заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2016 г., или най-ранната
дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл. 3, § 1 от
Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на
приходите за финансовата 2016 г. Следователно 4-годишният срок от извършване на
нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021 г. Следва обаче да се има
предвид и че чл. 3, § 1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се
прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на
лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на
датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако
компетентните власти не са наложили санкция.
В настоящия случай, през м. юни и
м. юли 2019 г. са извършени проверки от експерти на Държавен фонд „Земеделие“,
Регионален технически инспекторат-Плевен, при които е констатирано неизпълнение
на задължения съгласно одобрения бизнес план с Договор № 11/312/00368 от 10.10.2014
г. – ползвателят не е осигурил заложените в плана работни места и не е реализирал
заложените в бизнес плана стойности на приходи за три пълни финансови години:
2016 г., 2017 г. и 2018 г. Нередностите са установени при проверки през 2019
година, за резултатите от които ползвателят е уведомен на 03.07.2019 г., видно
от положения подпис на упълномощеното от бенефициера лице на контролния лист от
проверката (л. 201 от делото), като допълнително до дружеството е изпратено и
уведомително писмо от 05.07.2019 г. (л. 204), т.е. давността е прекъсната от
тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок равен на
двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за
финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено
през 2022 г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три
последователни години 2016, 2017 и 2018 г., съответно за начален срок на давността
следва да се приеме 01.01.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни съдържащите се в жалбата оплаквания, че всички издадени актове
в образуваното първо по ред административно производство страдат от най-тежкия
възможен порок, а именно нищожност, поради нарушаване на процесуалните правила
при тяхното издаване, както и поради липса на законоустановената форма и че
същите не притежават правната годност да поставят началото на производство по
налагане на финансова корекция. Както заповедите, с които е разпоредено
извършването на проверка на място, така и контролните листи от извършената
проверка, докладът за нередност са официални документи, редовни от външна
страна и съдържащи съответните реквизити. Същите не са били оспорени по реда на
чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и са породили съответните правни последици. Процедурата
по администриране на нередност е започнала по инициатива на управляващия орган,
видно и от Доклад за нередност № 11/312/00368/3/01/17/01 от 16.10.2020 г. с вх. №
01-2600/6483#4 от 19.10.2020 г. (л.
266-268) и е налице допустим
способ за иницииране на административното производство.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че оспореното решение съответства и на целта на закона, тъй като
с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в
изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена
административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от
едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно
предоставени средства (арг. от чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция).
Съдът съобрази и практиката на
Върховния административен съд в Решение № 12421 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 7841/2023 г., IV о.; Решение № 6861 от 22.06.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 1439/2023 г., IV о.; Решение № 6390 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 3784/2023 г., IV о.; Решение № 7220 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
3294/2023 г., IV о.
По изложените съображения
настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че обжалваното решение е валиден
административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, липсват
отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което жалбата против
него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора е
основателна претенцията на ответника, съдържаща се в молба с вх. № 784/13.03.2023
г. (л. 385), за присъждане на направените по делото разноски за СИЕ и за
юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати в полза на ДФЗ сумата от 500 лева, от които 400 лева – внесен
депозит за СИЕ (л. 377) и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради изложеното, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва са се осъди жалбоподателят да заплати
на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи
издателят на оспорения акт, своевременно поисканите съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 500 лева.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„ВИЛМАРТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Ловеч, община Априлци, гр. Априлци, ул. „Младост“ № 26, представлявано от
управителя П.Г.П., чрез адв. З.В.И. от САК, със съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщенията по делото: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4, ет. 6, срещу Решение за налагане на финансова корекция №
11/312/00368/3/01/04/02 с вх. № 03-РД/3383 от 07.09.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „ВИЛМАРТУР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община
Априлци, гр. Априлци, ул. „Младост“ № 26, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен
съд - Ловеч пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
|
|
|
|