Р Е
Ш Е Н
И Е № 260023
гр. София, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на тридесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 216 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
„М.Б.” ЕАД, ЕИК ********* е предявил срещу С.М.Г. с
ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата в
размер на 28 596.96 лева, от които :
- 20 011.31 лева – просрочена главница по договор № BL16533/22.04.2008 год. за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“, сключен между „Ю“ АД и ЕТ „Роби комерс – С.Г.“, ЕИК и
анекси към него № 1/15.06.2010 год. и № 2/23.06.2011 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2019 год. до окончателното й
изплащане,
- 5 480.48 лева – незаплатена част от възнаградителна
лихва по чл.4 от договора за кредит, дължима за периода от 23.06.2008г. до 25.01.2010
год.,
- 341.95 лева – наказателна лихва по чл.5 от договора
за кредит, дължима за периода от 23.06.2008г. до 25.01.2010 год. и
- 2 763.22 лева – законна лихва, дължима за периода от
25.03.2016 год. до 03.08.2017 год.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
303/08.05.2019 год. в производството по ч.гр.д. № 362/2019 год. на Районен съд
– Самоков.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 362/2019 год. на Районен съд – С.
Ищецът
твърди, че между „Ю“ АД, ЕИК и ЕТ „Р“,
ЕИК е сключен договор № BL16533/22.04.2008
год. за банков кредит „Бизнес револвираща линия“, по силата на който банката е
предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в
размер на 20 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
С
анекси към договора № 1/15.06.2010 год. и № 2/23.06.2011 год. страните
договорили нови месечни анюитетни погасителни вноски; че съществуващото
просрочие се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница; за превалутиране
размера на съществуващите задължения от лева в евро, както и нов краен падеж –
21.05.2021 год.
Твърди се, че въпреки поетите с договора за кредит
задължения длъжникът не обслужвал кредита в сроковете, уговорени в него, като напълно
усвоеният банков кредит е в просрочие към 03.08.2017 год.
Сочи се, че тъй като ЕТ „Р“ е
заличен служебно в ТРРЮЛНЦ, понастоящем негов правоприемник и длъжник по
договора за кредит остава физическото лице С.М.Г. с ЕГН **********.
Твърди
се, че на 21.06.2017 год. между „Ю” АД, с предходно
наименование „Ю“ АД и „М.Б.” ЕАД е
сключен договор за цесия, по силата на който банката – цедент е прехвърлила на
ищеца – цесионер, своето вземане към длъжника С.М.Г.,
произтичащо от цитирания договор за банков кредит.
Твърди се, че ищецът уведомил
длъжника за цесията и обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем с
уведомление, връчено чрез ЧСИ Стефан Петров, рег. № 921 към КЧСИ, по реда на чл.47,
ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК чрез залепване на 27.12.2018 год. на посочения от
длъжника адрес в гр. С., като уведомлението се считало връчено на 11.01.2019 год.
В
случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия и за обявената предсрочна изискуемост на предоставения кредит, ищецът с
исковата молба обявява вземането си по договора за банков кредит за изцяло
предсрочно изискуемо и уведомява по реда на чл.99, ал.3 от ГПК длъжника по
договора за цесия за извършеното прехвърляне на вземане. Сочи, че подаването на
исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и това се обявява на длъжника с връчването на препис от
исковата молба, като в този случай предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от и.м. от ответника.
С уточняваща молба ищецът пояснява,
че по информация, получена от цедента, през 2016 год. било взето решение от УС
на банката отписаните кредити да се олихвяват със законна лихва, което е и
основанието на претенцията му за законна
лихва в размер на 2 763.22 лева, дължима за периода от 25.03.2016 год. до
03.08.2017 год. /датата, от която кредитът е в просрочие/.
Твърди
се, че на 08.04.2019 год. ищецът подал до
Софийски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника С.М.Г., като било образувано ч.гр.д. № 20021/2019 год. на СРС, прекратено и
изпратено по подсъдност на РС – С. – с оглед служебно извършената справка,
удостоверяваща, че постоянният и настоящ адрес на Г. ***. По образуваното
ч.гр.д. № 362/2019 год. на Районен съд – Самоков на ищеца били издадени заповед
за незабавно изпълнение от 08.05.2019 год. и изпълнителен лист за сумата от 28 596.96
лева, от които :
- 20 011.31 лева – просрочена главница по договор № BL16533/22.04.2008 год. за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019
год. до окончателното й изплащане,
- 5 822.43 лева договорна лихва, дължима за
периода от 23.06.2008г. до 25.03.2016год. и
- 2 763.22 лева – законна лихва, дължима за периода от
26.03.2016 год. до 03.08.2017 год.
Твърди се, че издадената заповед за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят бил уведомен на 31.07.2019
год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви
иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен
срок – на 09.08.2019 год.
С разпореждане от 23.08.2019 год. съдът е разпоредил
връчване по реда на чл.367, ал.1 от ГПК на преписи от и.м., приложенията към
нея и уточняващата
молба от 23.08.2019 год. на ответницата С.М.Г.
на адреса, посочен в и.м. – гр. С., ул. „Първенец“ № 14, като съобщението се е
върнало невръчено и в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса.
С разпореждане от 26.09.2018 год. съдът е разпоредил
връчване на книжата на ответницата на установения й със справка от „НБД
„Население” по заповедното производство по ч.гр.д. № 362/2019 год. на РС – С.
постоянен и настоящ адрес ***2. Видно от върнатото в цялост съобщение, на
31.10.2019 год. връчителят е удостоверил, че лицето не е могло да бъде открито
на адреса и не е намерил лице, съгласно да получи съобщението; връчителят
съобр. правилата на чл.47, ал.1 от ГПК е извършил в периода 30.09. – 31.10.2019
год. четири посещения на адреса, с интервал поне една седмица между тях, вкл. и
в неприсъствен ден /12.10., събота/.
С оглед на горното на 18.11.2019 год. връчителят е залепил
уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата на адреса в гр. С., но до
изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК /02.12.2019 год. вкл./
книжата не са били получени от ответницата.
С разпореждане от 03.12.2019 год. съдът на осн. чл.47,
ал.3 от ГПК служебно е изискал от служителя в СОС с достъп до „НБД „Население”
данни за постоянния и настоящ адрес на ответницата С.М.Г. и от Национална
агенция за приходите – справка за регистрираните действащи трудови договори на
лицето. Видно от получените справки, постоянният и настоящ адрес на лицето,
непроменени от 12.02.2002 год., са гр. С., ул. „Княз Дондуков“ № 12, т.е.
съвпадат с адреса, на който е било извършено залепването по чл.47, ал.1 от ГПК;
от справката от НАП от 03.01.2020 год. е видно, че няма данни за действащи
трудови договори за лицето.
Поради горното и като е констатирал редовността на
връчването, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК съдът е изискал от Софийска адвокатска колегия
да определи адвокат – особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК на ответницата, който да бъде назначен след внасяне на депозит
за възнаграждението му от ищеца. След внасяне на указания депозит и уведомление
от САК за определен адвокат – особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, съдът с определение от 20.02.2020 год. е назначил адв.
П.В.Р. от САК за особен представител на ответницата С.М.Г. и е разпоредил
връчване на преписи от и.м. и приложенията на представителя.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител
е подал писмен
отговор на и.м., с който бланкетно е оспорил иска като неоснователен с
граматически несвързани и логически неразбираеми доводи.
С определение от 03.09.2020 год. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и като е приел, че тъй като с размяната
на книжата страните са представили всички доказателства, на които се позовават
и са изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага
изслушването им в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1
от ГПК е дал ход на делото за разглеждане
в закрито заседание, като е определил срок за представяне на писмени защити и
реплики. В определения
от съда срок писмена защита е представил само ищецът.
С определение от 30.09.2020
год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 30.10.2020 год., на
която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от приложения по делото заверен
препис от ч.гр.д. № 362/2019 год. на РС – Самоков, с договор № BL16533/22.04.2008 год. за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“, сключен между „Ю“ АД и ЕТ „Р“, ЕИК, банката предоставила на
кредитополучателя кредит с разрешен размер на 20 000 лева и срок за погасяване 240 месеца.
От служебно извършена от съда
справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че ЕТ „Р“ е заличен служебно в регистъра,
като негов правоприемник е физическото лице С.М.Г. с ЕГН **********
Видно от представения договор за
цесия от 21.06.2017 год., сключен между „Ю” АД, с предходно наименование „Ю“ АД
и „М” ЕАД, банката – цедент е прехвърлила на ищеца – цесионер, своето вземане
към длъжника С.М.Г., произтичащо от цитирания договор за банков кредит.
С уведомление, изпратено за връчване
от ищеца до С.М.Г. чрез ЧСИ Стефан Петров, рег. № 921 към КЧСИ, ищецът уведомил
длъжника за цесията и обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Уведомлението било изпратено за връчване на адреса на управление на ЕТ „Р“,
посочен в договора за кредит – гр. София, жк „Овча купел“, ул. „Първенец“ № 14,
като се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя, че Г. не пребивава на
този адрес. По разпореждане на ЧСИ връчителят е залепил уведомление по чл.47,
ал.1 от ГПК и след изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК ЧСИ е
съставил протокол, с който е констатирал редовността на връчването на
11.01.2019 год.
На 08.04.2019 год. ищецът подал до Софийски районен
съд заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника С.М.Г., като било образувано ч.гр.д. № 20021/2019 год. на СРС,
прекратено и изпратено по подсъдност на РС – С. – с оглед служебно извършената
справка, удостоверяваща, че постоянният и настоящ адрес /непроменени от 2002
год./ на Г. ***. По образуваното ч.гр.д. № 362/2019 год. на Районен съд – С. на
ищеца били издадени заповед за незабавно изпълнение от 08.05.2019 год. и
изпълнителен лист за сумата от 28 596.96 лева, от които :
- 20 011.31 лева – просрочена главница по договор № BL16533/22.04.2008 год. за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.04.2019 год. до окончателното й изплащане,
- 5 822.43 лева договорна лихва, дължима за
периода от 23.06.2008г. до 25.03.2016год. и
- 2 763.22 лева – законна лихва, дължима за периода от
26.03.2016 год. до 03.08.2017 год.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят бил уведомен на 31.07.2019
год. от районния съд по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви
иск по чл.422 от ГПК за вземането си, който иск предявил в указания му месечен
срок – на 09.08.2019 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от
заявителя в производството по чл.410 от ГПК пред районния съд срещу длъжника в
това производство, на когото заповедта за изпълнение е била връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год.
на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване
на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр.д. №
3079/2014 год., IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата,
въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването му свое субективно
право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.422
от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца. Нарочното
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на
постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за
предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи
условия, следва да е достигнало до знанието на длъжника, за да бъде уважен иск
по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като основание
за предявяване на иска. Нарочното волеизявление следва да е конкретно – същото
следва да съдържа и размера на сумите – главница, договорни и наказателни
лихви, др., които кредиторът обявява за изискуеми.
В случая самостоятелно основание за отхвърлянето на
иска е обстоятелството, че ищецът не е уведомил кредитополучателя, че счита
кредита за предсрочно изцяло изискуем поради просрочие – доколкото не бе
установено, че изпратеното за връчване чрез ЧСИ С.П. уведомление от ищеца до С.М.Г.,
правоприемник на заличения ЕТ „Р“, е достигнало до адресата. В случая
уведомлението погрешно е било адресирано до адреса на управление на заличения
ЕТ, който е бил в гр. С., доколкото по настоящото дело бе установено, че от
2002 год. постоянният, съвпадащ с настоящия адрес на физическото лице С.М.Г.,***.
В случая ЧСИ незаконосъобразно е пропуснал да извърши проверката, вменена му с
разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК, при която би констатирал горното; именно
поради изложеното незаконосъобразно е приел, че залепеното уведомление на
адрес, който не е постоянният или настоящ на ФЛ, предпоставя редовността на
връчване на уведомлението на осн. чл.47, ал.5 от ГПК.
Не може да се приеме и че, както при условията на
евентуалност сочи ищецът, предсрочната изискуемост ще настъпи с връчването на
преписа от исковата молба, с която се обявява вземането по договора за банков
кредит за изцяло предсрочно изискуемо и се уведомява по реда на чл.99, ал.3 от ГПК длъжника по договора за цесия за извършеното прехвърляне на вземане. В
случая препис от исковата молба с горното изявление не е връчен на С.М.Г., а на
назначен й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Същият има само
правомощия да я представлява в хода на исковото производство по настоящото
дело, но не и да приема валидно изявления от нейно име – за настъпила
предсрочна изискуемост и за извършена цесия.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се
присъждат на претендиралата ги страна.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.” ЕАД, ЕИК срещу С.М.Г. ***, с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата в
размер на 28 596.96 лева /двадесет и осем хиляди петстотин деветдесет и
шест лв. и деветдесет и шест ст./, от които :
- 20 011.31 лева – просрочена главница по договор № BL16533/22.04.2008 год. за банков кредит „Бизнес револвираща
линия“, сключен между „Ю“ АД и ЕТ „Р“, ЕИК и анекси към него № 1/15.06.2010 год.
и № 2/23.06.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2019
год. до окончателното й изплащане,
- 5 480.48 лева – незаплатена част от възнаградителна
лихва по чл.4 от договора за кредит, дължима за периода от 23.06.2008г. до 25.01.2010
год.,
- 341.95 лева – наказателна лихва по чл.5 от договора
за кредит, дължима за периода от 23.06.2008г. до 25.01.2010 год. и
- 2 763.22 лева – законна лихва, дължима за периода от
25.03.2016 год. до 03.08.2017 год.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
303/08.05.2019 год. в производството по ч.гр.д. № 362/2019 год. на Районен съд
– С.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Преписи от същото да се връчат на ищеца и на особения представител на ответника.
СЪДИЯ :