№ 418
гр. *****, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720101595 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7912/12.04.2023 г.,
предявена от Я. Г. С., чрез адв. Г. М. против Р. В. И. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8 200 лева, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане, представляваща платена
от ищеца сума по изпълнително дело № 20067530400389/2006г. по описа на ЧСИ
СТ.Б., в качеството му на поръчител, обезпечаващ изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по Договор за потребителски кредит на частни лица с
поръчителство № 3801 / 11.01.2005 г., сключен между "„Ейч Ви Би Бихохим” АД,
понастоящем с наименование „Уникредит Булбанк”АД, в качеството на кредитор и Р.
В. И., в качеството на кредитополучател. Излага още, че с договор за поръчителство
3801/11.01.2005г., ищецът е станал поръчител на ответника Р. И. и се задължил, че ще
отговаря солидарно с него за изпълнение на цялото му задължение до крайното
погасяване на същото. Ответникът изпаднал в забава и не върнал част от заетата сума,
в резултат на което банката се снабдила с изпълнителен лист по гр. дело №6951/2006г.
по описа на ПРС за своето вземане срещу ответника и образувала срещу ищеца и
ответника изпълнително дело № 20067530400389/2006г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В
последствие на 15.11.2010г. банката цедирала своето вземане срещу ответника по
цитирания по — горе договор за кредит на „Макроадванс“ АД. Ответникъ не
извършвал плащания, поради което ищецът като негов поръчител и солидарен длъжник
извършил всички дължими от негова страна плащания по изпълнителното дело до
пълното погасяване на дълга на ответника, като плащанията били окъществяване въз
основа на наложен запор от ЧСИ чрез ежемесечно удържане от трудовото му
възнаграждение. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 8
200 лева, , ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.10.2019г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника, чрез
назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител –
адвокат А. А., е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
1
иск по основание и размер, като излага подробни съображения. Навежда твърдения за
недопустимост и неоснователност. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва
истинността на представения към исковата молба Договор за кредит, касаещ
автентичността на положения подпис от страна на ответника. По подробно изложени
съображения моли съда да отхвърли предявената искова претенция.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3801/11.01.2005 г., че “Ейч
Ви Би Биохим” АД, в качеството й на кредитор е предоставила на ответника Р. В. И., в
качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 7 000 лева, със
срок за погасяване 59 месечни вноски,, дължими до 04-то число на месеца, считано от
04.02.2005г. с краен срок за погасяване – 04.01.2010г. Установява се, че по така
сключения договор за потребителски кредит ищецът Я. Г. С. се е задължил пред
кредитора “Ейч Ви Би Биохим” АД да обезпечава изпълнението на договора за кредит
в качеството на поръчител, отговарящ солидарно с кредитополучателя при
неизпълнение от страна на последния на задълженията му по договора.
Видно от удостоверение с изх. № 19862/14.09.2020 г., издадено по
изпълнително дело № 20067530400389/2016г., образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 6951/2006г. по описа на РС *****, че срещу ищеца, ответника
и Р.Г.Я., по молба на “Ейч Ви Би Биохим” АД е образувано изпълнително дело №
20067530400389/2016г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В цитираното удостоверение е
отразено, че с молба от 02.02.2014 г. по изпышителното дело е конституиран нов
взискател „Макроадванс” АД и считано от тази дата постъпващите суми са превеждани
по сметка на контитуирания нов взискател. От наложен запор върху трудовото
вынаграждение на поръчителя Я. Г. С. е постъпила сума в размер на 8 200,00 лева,
подробно описана по дати за периода от 24.10.2013г. до 22.10.2019г.
По делото е представена и служебна бележка с рег.№ 313р-1083/21.01.2020г. от
МВР ОД на МВР *****, от която е видно, че от трудовото възнаграждение на Я. Г. С. е
удържана по изп.дело № 20067530400389/2006г., сума ежемесечно, както следва: за
периода от 01.10.2013 г. до 30.06.2014 г. по 200.00 лв. и от 01.07.2014 г. до 30.10.2019 г.
по 100.00 лева. Удържаната сума е в размер на 8 200.00 лева и същата е превеждана по
сметка на ЧСИ СТ.Б..
От изслушаната и приета по делото съдебно – графическа експертиза, изготвена
от вещото лице Е. К., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се
установява, че подписът, положен в графа „кредитополучател“ в електрофотографско
копие на Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство от
11.01.2005г., сключен между „Ейч Ви Би Биохим“ АД и Р. В. И. представлява
изображение на подпис, положен от Р. В. И..
От изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице В. В., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се
установява, че изплатената сума от Я. Г. С. по изпълнително дело № 20067530400389
по описа на ЧСИ Ст. Б. от наложен запор върху трудовото му възнаграждение е в
размер на 8 200 лева. Размера на законната лихва е 2 877,61 лева за периода от
22.10.2019г. до 12.04.2023г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Петър Милчов
Велинов, от които се установява, че свидетелят познава страните. Знае за постигнати
уговорки ищецът да стане поръчител на ответника, както и, че след преустановяване
плащането от страна на ответника, ищецът С. е погасил задълженията на ответника по
процесния договор за кредит. Знае, че ответникът Р. И. е обещавал на ищеца да върне
2
парите, дори малко повече, в жест на благодарност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ЗЗД от поръчител, който е изпълнил
задължението, за връщане на платеното от длъжника.
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между ответника и „Ейч Ви Би Биохим“ АД /понастоящем
„УниКредит Булбанк“ АД/ е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство, качеството си на
поръчител по договора и изпълнението на задължението за връщане на заетата сума.
Несъмнено с оглед събраните по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит, съдържащ подписите на страните и обективиращи техни
волеизявления, насочени към настъпване на правните последици на договора, се
установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
„Ейч Ви Би Биохим“ АД /понастоящем „УниКредит Булбанк“ АД/ в качеството й на
кредитор и ответника Р. В. И. в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит на частни лица с поръчителство, сключен на 11.01.2005г., както
и поетото от ищеца Я. Г. С. пред кредитора задължение за поръчителство по договора
за кредит.
Изплащането на задължението по договора за кредит от ищеца в хода на
образуваното против него изпълнително дело № 20067530400389 по описа на ЧСИ Ст.
Б. се установява по категоричен начин от издаденото от частния съдебен изпълнител
удостоверение, удостоверение от работодателя, удостоверяващи удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца, а размерът на платената сума за погасяване на
задълженията по изпълнителното дело се установява от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло, тъй като е изготвено
компетентно и е обективно и обосновано.
Без съмнение сумите по изпълнителното дело, са излезли от патримониума на
ищеца, тъй като освен, че той е бил длъжник по изпълнителното дело и
принудителното изпълнение е било насочено към него, са налице и безспорни
доказателства, установяващи това обстоятелство – цитираните по-горе документи.
На основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД заплатеното от ищеца в качеството му на
поръчител парично задължение на ответника към взискателя ангажира отговорността
на последния за възстановяване на заплатените от ищеца суми за главница, лихви и
разноски по изпълнително дело № 20067530400389 по описа на ЧСИ Ст. Б..
Не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД, при която отпада отговорността на
длъжника към поръчителя, тъй като ответникът нито твърди, нито ангажира
доказателства да е изпълнил задължението си към кредитора, преди да е бил уведомен
за направеното от поръчителя плащане.
От събраните гласни доказателства се установи уведомяването на ответника за
извършеното от него изпълнение, но същото не е определящо за реализиране на
регресния иск по встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Дори до същия да
не е достигнало волеизявлението, то уреждането в чл. 143 ЗЗД на задължение на
поръчителя да уведоми длъжника, е за да узнае своевременно възраженията му, в
противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае
за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора
/в този смисъл Решение № 229/10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на ІV г. о. ВКС/.
Неуведомяването на длъжника не погасява регресните права на поръчителя при
плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното
плащане на длъжника и поражда вземане спрямо кредитора за връщане на даденото,
3
ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга
причина. По настоящото дело не са представени доказателства, ответникът да е
изпълнил задължението си по процесния договор към кредитора, както и не е въвел
възражения, че не дължи по други причини, с оглед на което следва да се приеме, че
ищецът установи по делото с необходимата категоричност настъпване на
материалноправните предпоставки за възникване на твърдяното от него регресно право
на изпълнилия задължението поръчител за връщане на платеното от длъжника, и искът
като основателен следва да бъде уважен изцяло за главница в размер на 8 200 лева.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира за приложима практиката на ВС, обективирана в решение № 74 от 01. 07.
1959г. по гр. д. № 51/1959г., на ОСГК на ВС, според която едва когато поръчителят
заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е
заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния
кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му
заплати онова, което той е заплатил за негова сметка. Съгласно практика на ВКС,
обективирана в решение № 261 от 12. 07. 2011г. на ВКС по гр. д. № 759/2010г., IV г.о.
ГК, при договора за заем е налице едно неделимо плащане, като кредиторът се е
съгласил то да се извърши на части, но изплащането на части не представлява
периодични плащания по смисъла на чл. чл. 111, б. в“ от ЗЗД. Самото погасяване на
задължението от страна на поръчителя не представлява периодично плащане, а
правото на поръчителя да търси изплатеното от него на кредитора, възниква от
момента, в който той е погасил вземането на кредитора. В този смисъл Определение
№214/13.03.2018 по дело №2853/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Съгласно доказателствата по
делото ищецът погасява окончателно кредита на 22.10.2019г. Оттогава е започнала да
тече петгодишната давност, която към момента на подаване на исковата молба –
12.04.2023г. не е изтекла, т.е. възражението за погасяване по давност на възникналото
в полза на поръчителя вземане е неоснователно, поради което и иска следва да бъде
уважен изцяло в пълния му предявен размер от 8 200 лева.
По отношение претенцията на ищеца за заплащане законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.10.2019г. до окончателното й изплащане,
настоящият състав намира, че след като вземането на поръчителя се различава от
вземането на първоначалния кредитор, не може да се приеме, че предпоставките за
изискуемост на едното вземане се прилагат и за другото. След като целият кредит е
бил изплатен на 22.10.2019г., от този момент е възникнала и изискуемостта на
вземането на ищеца. Изпадането в забава на ответника би било налице само, ако
ищецът му е отправил покана, по арг. от чл.84 ал.2 ЗЗД в.в. с чл.69 ал.1 ЗЗД. Липсват
доказателства за отправена покана от ищеца до ответника за изплащане на платената
сума от поръчителя в полза на взискателя. Предвид изложените дотук съображения,
законна лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вемането.
4
При този изход на спора на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в пълен размер, възлизащи на
сумата от 2 848.00 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК, като съдът намира за
неоснователно направеното от особения представител възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
бюджета на Съдебната власт по сметка на РС ***** сумата от 230 лева, депозит за
вещо лице по съдебно – графическата експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул. “*****”, бл.1, вх.Б,
ет.3, ап.7, представляван от адв. А. А. – особен представител, да заплати на Я. Г. С.
с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ул. “*****”, бл.16, ет.9, ап.34, представляван от
адв. Г. М., на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 200 лева, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 22.10.2019г. до окончателното й
изплащане, представляваща платена от ищеца сума по изпълнително дело №
20067530400389/2006г. по описа на ЧСИ СТ.Б., в качеството му на поръчител,
обезпечаващ изпълнение на задълженията на кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 3801 / 11.01.2005 г., сключен
между "„Ейч Ви Би Бихохим” АД, понастоящем с наименование „Уникредит
Булбанк”АД, в качеството на кредитор и Р. В. И., в качеството на кредитополучател,
обезпечен с договор за поръчителство 3801/11.01.2005г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. В. И. с ЕГН ********** да заплати
на Я. Г. С. с ЕГН **********, сумата от 2 848.00 лева, представляваща сторени в
производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. В. И. с ЕГН ********** да
заплати в полза бюджета на Съдебната власт по сметка на РС ***** сумата от 230
лева, депозит за вещо лице по съдебно – графическата експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
***** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5