№ 640
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Т.а Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т.а Колева Гражданско дело №
20213110113871 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „Е.П.П” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С. С. К.,
ЕГН:**********, адрес: гр.***, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 372.97 лв. /триста седемдесет и два лева и 0.97 ст./,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен № ***, находящ се в гр. *** с клиентски № ***, за която са
издадени следните фактури: фактура № ФП0276380435/13.02.2019г. на
стойност 202.13 лв. и фактура № ФП0277433562/07.03.2019г. на стойност
170.84 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер 57.56 лв. /петдесет и седем лева и 0.56
ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура №
ФП0276380435/13.02.2019г. в размер на 31.88 лв. и фактура №
ФП0277433562/07.03.2019г. в размер на 25.68 лв., за периода от 01.03.2019г.
до 16.10.2020г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът и ищцовото дружество се
намирали в облигационни отношения, регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „Е.П.П” АД и в изпълнение на
договора е доставяна ел.енергия за обект с абонатен номер *** с адрес: гр.
***, с клиентски № ***. В нарушение на договорните си задължения,
ответникът не е заплатил консумираната ел.енергия по фактури, издадени
през периода от 13.02.2019г. до 07.03.2019г., за период на потребление
22.12.2018г.-01.03.2019г.. Потребителят е следвало да заплати консумираната
ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в
забава и дължи обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на
основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения,
по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното
1
ч.гр.д. № 8207/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в
срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва се предоставянето на
твърдяното количество ел. енергия в негова полза и реалното й потребление.
Твърди, че не е бил в договорни отношения с ищеца в рамките на исковия
период. Твърди, че е придобил имота, обект на потребление с Постановление
за възлагане от 24.07.2017г., влязло в законна сила на 02.11.2018г, вписано в
служба вписвания на 27.11.2018г.. Имотът му е възложен на публична продан
от ЧСИ Д.П.Я., по изпълнително дело № 20147110400151. Въведен е във
владение на имота на 28.02.2019г., като в протокола за въвод били отразени
показанията на електромера към деня на въвода /Т1 - 011319 квтч и Т2-
030725.9 квтч/. На 28.02.2019г. подал заявление за смяна титуляря на
партидата с вх. № 5060403/28.02.2019г. . Във връзка със смяна на партидата,
на 01.03.2019г., обектът бил посетен от служители на ЕРП Север, които
съставили КП 1026275/01.03.2019г., в който били отразени показанията на
електромера Т1 011319.1 и Т2 030725.9. В рамките на исковия период не е бил
потребител на доставяна ел. енергия в сочения обект на потребление Счита,
че не е ползвател на обекта и задължението за заплащане на доставяна в него
ел. енергия, не следва да се възлага в неговия патримониум. Отговорност за
претендираните вземания следва да носи действителния собственик и
ползвател на обекта. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №8207 по описа за 2021г. на ВРС, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение от
С. С. К. срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Представено е като доказателство по делото извлечение от сметка към
16.10.2020г., издадено от „Е.П.П” АД по кл.№ *** за сумата от 372.97 лв. –
главница по 2 броя фактури, издадени на 13.02.2019; 07.03.2019г., и лихва в
общ размер на 57.56 лева върху главниците, както и справка за потреблението
по кл.№ *** към дата 12.05.2021г., и справка за платени и неплатени фактури.
Приложени са и 2 броя фактури /фактура № ФП0276380435/13.02.2019г.
на стойност 202.13 лв. и фактура № ФП0277433562/07.03.2019г. на стойност
170.84 лв./, вземанията, по които се претендират. Отчетният период е от
22.12.2018г. до 01.03.2019г..
В описаните документи, представени от ищеца, като клиент е посочен
С.Н.Т..
Представени са Общи условия на договорите за продажба на ел.
енергия.
2
От представената справка № 1138984/21.09.2021г., издадена от АВ, се
установява, че имотът – обект на потребление е придобит от ответника чрез
публична продан с Постановление за възлагане от 24.07.2017г. на ЧСИ
Д.П.Я., влязло в законна сила на 02.11.2018г..
Представено е Постановление за възлагане на недвижим имот от
24.07.2017г. на ЧСИ Д.П.Я., влязло в законна сила на 02.11.2018г., издадено
по изпълнително дело № 20147110400151. Имотът е бил собственост на
С.Н.Т..
От приложения на л.45-47 от делото Протокол за въвод във владение се
установява, че ответникът С.К. е въведен във владение на имота на
28.02.2019г. В протокола са отразени показанията на електромера Т1 - 011319
квтч и Т2-030725.9 квтч..
Ответникът е подал заявление за смяна на партидата на 28.02.2019г..
Представен е Констативен протокол № 1026275 от 01.03.2019г. на ЕРП
Север, в който са посочени показанията на СТИ /Т1 - 011319 квтч и Т2-
030725.9 квтч/.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 8207/2021г. по описа на ВРС се
установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, длъжникът в заповедното производство е подал възражение в срока по
чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и
разпределение на ел.енергия потребител на ел. енергия за битови нужди е
физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго
про-продажби“ АД.
Установи се по делото, че въз основа на влязлото в сила постановление
за възлагане на недвижим имот, купувачът С. С. К. е въведен във владение на
28.02.2019г.. Налице са и данни относно показанията на електромера към тази
дата /Т1 - 11319 квтч и Т2-30725 квтч/.
Претенцията на ищеца е за отчетен период от 22.12.2018г. до
01.03.2019г. и за доставени квтч от 11116 до 011319 и от 30090 до 30725 квтч.
Възлагането има вещноправно действие и реално прехвърля върху
купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ, като в
тази насока чл. 496, ал. 2 ГПК постановява, че купувачът става собственик от
деня на постановлението за възлагане /при обжалване – от влизането му в
сила/. Възлагането прави купувача собственик, но не и владелец на вещта, тъй
като владението купувачът получава след като постановлението за възлагане
3
влезе в сила, бъде вписано, купувачът удостовери, че е внесъл таксите както
за прехвърляне на имота, така и за вписването и съдебният изпълнител въведе
купувача във владение. Изложеното налага извод, че се касае до две
различни, макар и функционално свързани с изпълнителното дело,
производства /процедури/. Първата обхваща принудителното изпълнение
върху недвижими вещи и се финализира с постановлението за възлагане на
недвижим имот, което на деривативно основание прехвърля правото на
собственост върху купувача. Втората процедура се води за удовлетворяване
притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за
предаване владението на купения от публичната продан имот, като
изпълнителният способ е въвод във владение. По делото са налице данни, че
въз основа на влязлото в сила постановлението за възлагане, купувачът е
влязъл във владение на имота на 28.02.2019г..
С оглед на така изложеното, съдът приема, че в рамките на исковия
период между страните по делото не е налице правоотношение по
предоставяне на ел. енергия до потребител - ползвател на жилище.
Въз основа на горното съдът намира, че предявените установителни
искове се явяват неоснователни изцяло и следва да бъдат отхърлени.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ответника за
осъждане на ищеца да му заплати деловодните разноски в настоящото
производство, които възлизат на сумата в размер на 300 лева възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Е.П.П” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С. С.
К., ЕГН:**********, адрес: гр.***, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 372.97 лв. /триста седемдесет и два лева и 0.97 ст./,
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с
абонатен № ***, находящ се в гр. *** с клиентски № ***, за която са
издадени следните фактури: фактура № ФП0276380435/13.02.2019г. на
стойност 202.13 лв. и фактура № ФП0277433562/07.03.2019г. на стойност
170.84 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в общ размер 57.56 лв. /петдесет и седем лева и 0.56
ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура №
ФП0276380435/13.02.2019г. в размер на 31.88 лв. и фактура №
ФП0277433562/07.03.2019г. в размер на 25.68 лв., за периода от 01.03.2019г.
до 16.10.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.П.П” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., ЕГН:**********, адрес: гр.*** сумата от
300 лева /триста лева/, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
4
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5