Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък,08.06.2019г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №450/
2020г. по описа на същия съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №20-0284-000758/ 20.03.2020г., издадено от началник
РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Р.П.Б., на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 30/тридесет/ лева. Въззивникът останал недоволен от това
и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. същият не се явява и
не изпраща свой представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
При издаването на горното НП началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък е приел, че жалбоподателя Р.П.Б. на 03.01.2020г.
около 15.33 часа на ПП-I-5, преди разклона за
с.Т., общ.М., в посока гр. К./юг-север/, е управлявал МПС-лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег.№****, собственост
на „Телепол транс“ЕООД с Булстат *****, като е
предприел маневра изпреварване на друго МПС,нарушавайки надлъжна пътна
маркировка М2/двойна непрекъсната линия/.
Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.6,т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от съставилия го
полицейски служител, от двамата свидетели при съставяне на акта, както и от
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от него. Последният заявил писмено, че има възражение, което ще
подаде в тридневен срок.
Административно-наказващият
орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност,
преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя Р.П.Б. е извършил
деянието виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел фактическата
обстановка, описана в акта. Приел е още, че деянието на жалбоподателя не
представлява маловажен случай и е нарушен чл.6,т.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с
императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
При така установените факти съдът прави следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата
е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че
нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В
член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на
наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата
такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното НП №20-0284-000758/ 20.03.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, точно са записани
името и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и
номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и
имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и
индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при които е
осъществено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законната
разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието.
В с.з. актосъставителя изцяло потвърди описаната от
него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му, като
последователни, непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства,
сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на
критика на казаното от него. В този контекст, макар да има предвид и факта, че
актосъставителя не е очевидец на извършване на нарушението, но че АУАН е
съставен въз основа на снимков материал, съдът приема за доказано обвинението,
че на процесните дата и място Р.П.Б. не е съобразил поведението си с пътната
маркировка, нарушавайки надлъжна пътна маркировка М2/двойна непрекъсната
линия/.
Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.6,т.1
от ЗДвП: „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка“. От доказателствата, приети във въззивното
производство безспорно се установява, че в процесния пътен участък,
разделителната линия е двойна непрекъсната. Следователно в посоката на движение
на автомобила на жалбоподателя Б. преминаването отвъд последната е било
забранено и в този смисъл е без значение причината за самото й пресичане, а твърдението на нарушителя, че не бил извършил
неправилно изпреварване, дори и да се приеме за достоверно, няма нищо общо с
предмета на доказване. Съдът преценява, че наказващия орган е определил
правилно както нарушената правна норма, така и съответстващата й санкционна такава,
поради което намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
При осъществяване на функцията си служебно да следи
за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не
установи такива и поради това намира за неоснователно становището на
процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на подобни.
Съдът намира за неубедителни възраженията на
нарушителя в жалбата му, че в АУАН и НП не било упоменато точното място на
извършване на нарушението, както и че нарушението било констатирано от
служители на РУ-Казанлък, нефигуриращи като свидетели при съставяне на акта,тъй
като „ПП-I-5,преди разклона
за с.Тулово,общ.Мъглиж, в посока гр.Казанлък/юг-север/“ в достатъчна степен конкретизира
мястото на осъществяване на деянието на въззивника, а актосъставителя не е
задължен да вписва в съставения от него акт свидетели-очевидци, при условие, че
по делото е приложен снимков материал.
Неубедително е и последното възражение в жалбата на
въззивника, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
като е записал фиктивно в обжалваното НП, че „деянието не е маловажно“ без да
се мотивира, тъй като, за да приеме деянието за маловажно и да санкционира
виновното лице, началник РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, е действал в пълно
съответствие с данните по спора и материалния закон,независимо,че не е изложил
основания за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. В хода на производството не се
изтъкнаха подобни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение, но дори и да
бяха наведени такива, основание за отмяна на наказателното постановление поради
противоречието му със закона е неприлагането на чл.28 от ЗАНН, само ако са
налице предпоставките за това, но не и липсата на мотиви относно преценката за „маловажност
на случая“. Именно в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение №1 от
12.12.2007г. на ВКС, които превратно са възприети и
тълкувани от въззивника.
По
отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице
всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното
постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде
основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и
доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни
наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която
законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното
наказание. Относно наказанието,наложено на жалбоподателя,с обжалваното
наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното
изискване на член 27 от ЗАНН и определянето му е основано на точно посочена
разпоредба на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна
страна на признаците на състав на административно нарушение по чл.6,т.1 от
Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е било квалифицирано
от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му
не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и
липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при
индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за
съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца при
наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му
характер, т.е. знаел е, че не следва да пресича двойната непрекъсната линия,
представляваща надлъжна пътна маркировка, но въпреки това го е сторил.
В обобщение изводите на наказващия орган за
наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в
съответствие с ангажираните доказателствени източници.
Потвърждаването на НП в някоя от частите му прави
основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно
разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, то следва да е в размер на 100/сто/ лева, съобразно размера на
действително свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно-
изразяване само на становище.
Предвид изложеното дотук и на основание
чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-0284-000758/ 20.03.2020г., издадено от началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Р.П.Б., с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 30/тридесет/ лева.
ОСЪЖДА
жалбоподателя Р.П.Б., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ОДМВР-Стара Загора, ЕИК
**********- BG30UNCR 76303100115626 направените по делото разноски в размер на
100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: