№ 26
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Е. АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20224400900038 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Е. А. Р.,
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А. Р.
Р., ЕГН ********, с посочен адрес: с. *********, подадена чрез
пълномощника адв. И. К. от АК-Ловеч, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със
седалище гр. София, с която е предявена претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за търпени от нея
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 23.08.2021 г. с лек
автомобил, застрахован при ответното дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с цена на иска в
размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на следните твърдения, наведени в
исковата молба и в депозираната от ищцата уточняваща молба:
Малолетната Е. Р. е пострадала от ПТП, настъпило на 23.08.2021 г. в
13.45 ч., в с. **********, при което лек автомобил „*****“ с рег. № ********,
управляван от Т. К. Х. блъска Е. на прав участък, при ясно време и суха
настилка, когато последната преминавала през пътното платно.
Произшествието се дължи на извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на водачката на лекия автомобил, която не е
1
спазила разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, движила се е с несъобразена скорост
и при управлението на лекия автомобил е била невнимателна и непредпазлива
спрямо излязлото на пътното платно дете, в резултат на което лекият
автомобил удря странично вдясно детето. Пострадалата незабавно посетила
ЦСМП гр. Луковит, където се установили множество травми по главата и
тялото, охлузване на десен глезен, подколенница и дясна колянна става, оток
и затруднено движение при ходене. При направените изследвания били
открити и фисури на дясната колянна капачка и десен фибуларен малеол. От
рентгеновата снимка се установило счупване на външен латерален малеулус.
В резултат на получаните травми се наложило ищцата да спазва
продължителен покой за срок от около 1 месец. Лекувана е с аналгетици и
риванолни компреси. И понастоящем тя търпи много болки и страдания от
травматичните увреждания, получени при инцидента. Към момента на
процесното ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка ГО в
ответното застрахователно дружество. Ищцата е предявила извънсъдебна
претенция пред застрахователя, но не е било постигнато споразумение и не е
получила обезщетение. Оценява търпените от нея неимуществени вреди на
сумата от 50 000 лв., която сума претендира да й бъде присъдена като
обезщетение. Претендира също така и законна лихва от датата на
уведомяване на застрахователя -01.10.2021 г.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от процесуалния
представител на ищцата адв. И. К., която претендира да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът оспорва предявеният иск за неимуществени вреди по
основание и размер чрез процесуалния си представител юрк. А. Г.. Оспорва
фактическите твърдения в исковата молба относно механизма на
произшествието, както и че същото е настъпило единствено по причина
действията на водача на лекия автомобил. Прави възражение за
съпричиняване, като навежда твърдения, че предвид възрастта на
пострадалото лице, основна причина за възникване на произшествието е
поведението на родителя, който не е осъществил родителски контрол навреме
и не е осигурил безопасността на детето, както и че детето с действията си е
станало причина за настъпването на ПТП, като е поставило водача на лекия
автомобил в невъзможност да спре и да избегне удара. Ответникът твърди
още, че настъпването на ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия
2
автомобил, тъй като пострадалото лице е било видимо за водача на лекия
автомобил едва когато се е намирало в опасната зона на спиране на
автомобила и за водача не е било технически възможно да предотврати
настъпването на произшествието. Оспорва също така твърденията на ищцата
за настъпили травматични увреждания и здравословно състояние в резултат
на произшествието, както и твърденията й за интензитета и периода, през
който е търпяла болки и страдания и че не се е възстановила от травмите към
настоящия момент. Счита размерът на претенцията за изключително завишен
и не отговарящ на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл. Счита
исковата сума, претендираната като обезщетение за неимуществени вреди, за
недължима поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Оспорва изцяло и акцесорната претенция за присъждане на лихви по
съображенията за неоснователност на главния иск.
Ответникът също претендира разноски съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и
като взе предвид доводите на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза се установява, че на 23.08.2021 г., около 13:46 ч. в с.******** е
настъпило ПТП с лек автомобил „*****“, с рег. № *********, управляван от
Т. К. Х., при следния механизъм: При движение в посока от с.****** към
центъра на с.***** водачката на автомобила предприела заобикаляне на
спряно на пътното платно МПС, при което автомобилът навлязъл в лентата
за насрещно движение. В същия момент малолетната Е. Р., излизайки пред
спрелия автомобил, навлязла върху платното за движение на място,
нерегламентирано за пресичане, отдясно наляво спрямо лекия автомобил
„*****“. Последвал удар между предната лява част на лекия автомобил и
детето. Според заключението на вещото лице скоростта на лекия автомобил
преди мястото на удара е била 21,2 км/ч. Пешеходката е имала техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП като спре върху асфалтовата
настилка към момента на излизането й пред спрелия автомобил, да се огледа
и да изчака и пропусне движещия се автомобил. От своя страна водачката на
3
процесния лек автомобил е имала техническа възможност да забележи
пресичащото дете когато се е намирало на разстояние 7,08 м преди мястото
на удара и да предприеме действия за спиране. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил обаче, при скоростта му на движение от 21,2 км/ч, е 8,43 м,
поради което вещото лице е направило извод, че към момента, в който
водачката на лекия автомобил е предприела действия за намаляване на
скоростта, не е имала възможност да спре до мястото на удара.
За изясняване механизма на процесното ПТП е разпитана като
свидетел водачката на лекия автомобил Т. Х., чиито показания не са в
противоречие с изложеното в констативния протокол за ПТП и констатациите
на вещото лице. Същата е заявила още, че след удара детето е станало и си е
стояло право, не е имало кръв по него, само плачело. Родителите извикали
линейка и полиция. Те нападнали свидетелката с обиди и заплахи. Като
дошли полицаите и видели какво е положението на детето й казали:
„Благодари се, че му няма нищо на детето“.
По делото е приложена преписката по образуваното АНП, в която се
съдържа наказателно постановление от 13.09.2021 г., с което на Т. К. Х. е
наложено административно наказание „глоба“ за виновно нарушение на чл.
116 от ЗДвП.
По делото са приложени също така писмени доказателства
/медицински документи/ за здравословното състояние на ищцата. От същите
се установява, че на 23.08.2021 г. ищцата е била приета в Центъра за спешна
медицинска помощ – Ловеч, филиал гр. Луковит, където е констатирано, че
има охлузни рани по крайниците. Направена й е рентгенография на главата и
превръзки на раните. На 02.09.2021 г. е издаден амбулаторен лист от
посещение на ищцата при ортопед – травматолог, в който е посочена основна
диагноза: „Счупване на пателата“ и придружаващи заболявания и
усложнения: „Счупване на външен /латерален/ малеолус. В амбулаторния
лист е отразено извършването на рентгенография. Представено е искане за
рентгенологично изследване на ищцата с вписан резултат от същото на
латински.
В хода на производството на ищцата беше дадена възможност да
представи рентгенови смимки, за които твърди, че са били изготвени в МБАЛ
– Червен бряг, и които е поискала да бъдат взети предвид от вещото лице по
4
допусната СМЕ, но такива не бяха представени.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице
доц.д-р Д. Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза, че според
първоначалната медицинска документация получените от ищцата увреждания
са повърхностни охлузвания по кожата на дясното коляно, дясната
подбедрица и десния глезен. Тези увреждания причиняват болки и страдания
за срок около една до една и половина седмици и зарастват без оформяне на
белег. Не е представена документация по делото за забавено възстановяване
на ищцата и наличие на невъзстановени телесни увреждания. В заключението
е посочено, че експертът е занесъл резултата от направеното образно
изследване на ищцата на началника на отделението по образна диагностика в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, който направил следния
коментар: „В рентгенологичната практика не е възможно да се постави
диагноза спукване на малеола и спукване на капачката на дете на 6-годишна
възраст. Причина за това е, че в детската възраст краищата, както на дългите
тръбести кости, като малкия пищял, така и на плоските кости, като капачката
на коляното, са изградени от хрущялна, а не от костна тъкан. Хрущялната
тъкан не се вижда на рентгеновата снимка, защото има много малка плътност,
в сравнение с костната и рентгеновите лъчи минават безпрепятствено“. Въз
основа на извършената консултация със специалист, вещото лице счита
отразените в приложения амбулаторен лист диагнози: „счупване на капачката
и счупване на малеола на десния крак“ за недоказани. При изслушването му в
съдебно заседание експертът е посочил още, че няма как подобни диагнози от
рентгенологична гледна точка да са възможни. При липсата на представени
по делото рентгенови снимки не може да се предполага евентуално ранно
вкостяване, но и предвид самата локализация на описаното спукване няма как
да се постави от рентгенологично изследване тази диагноза на шестгодишно
дете.
По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства за
установяване на претърпените от нея неимуществени вреди, чрез разпит на
свидетеля Ю.А.. Същият е заявил, че е баща на Е. и живее на семейни начала
с нейната майка – А. Р.. Свидетелят е дал показания, че към момента на
произшествието вървели по тротоара, като той държал Е. за ръка. Отсреща
идвала кола, управлявана от жена. Движела се бързо. Водачката гледала
надясно, завила и се качила на тротоара при тях в нейно ляво. Тогава ударила
5
Е., която била близо до бордюра. След като ударила детето, жената слязла от
колата и казала „Виновна съм. Повече няма да карам.“ Свидетелят извикал
полиция и спешна помощ, защото детето изпаднало за кратко в безсъзнание и
от устата му потекла слюнка и кръв. От спешна помощ закарали детето в
гр.Луковит. Там се опитали да промият раните и охлузванията, но детето
казало, че много го боли десния крак, не го чувства, изтръпнал е и не може да
стъпи на него. После отишли с детето в гр. Червен бряг, където им казали, че
има специалисти. Там направили рентгенова снимка на детето и казали, че е
за ортопед, защото има счупена капачка и нещо счупено в петата. След като
завели детето на ортопед в гр. Ловеч, било установено, че има счупено. След
инцидента детето вземало обезболяващи хапчета и нещо като антибиотик.
Правили му у дома промивки и компреси всеки ден на коляното и на глезена
на десния крак. Детето не можело да ходи повече от месец. Не искало да яде,
било умислено, страхувало се, че ако излезе, пак ще бъде блъснато. И
понастоящем се страхува, държи кака си все за ръка и все се крие.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля по отношение механизма
на произшествието, тъй като същите са изцяло в противоречие с останалите
данни по делото. Не следва да бъдат кредитирани също така показанията на
свидетеля относно обстоятелствата, касаещи изпадането на детето в
безсъзнание, получените счупвания и невъзможността на детето да стъпи на
крака си, както и относно продължителността на възстановяването му. Тези
показания противоречат на отразеното във фиша за оказаната спешна помощ,
че „не се съобщава за загуба на съзнание“ и са констатирани единствено
охлузни рани по крайниците, както и на приетото заключение на вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.
С постановеното по делото определение по чл. 374 ГПК от 27.06.2022 г.
е прието за безспорно установено между страните наличието на
застрахователна полица № BG/22/121001002839 по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответното дружество за лек
автомобил „*****“ с рег.№ *********, валидна до 07.04.2022 г.
6
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищцата извънсъдебна претенция пред застрахователя – ответник, получена
на 01.10.2021 г. С депозирания писмен отговор застрахователят е признал, че
по същата е била образувана застрахователна преписка № 0000-1000-04-21-
7618, по която е било определено обезщетение в размер на 2500 лв. Поради
несъгласие от страна ищцата с така определения размер, не било постигнато
извънсъдебно споразумение между страните.
При предявена претенция да бъде ангажирана отговорността на
застраховател за заплащане на обезщетение за вреди по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се има предвид, че тази
отговорност произтича от сключения застрахователен договор, но е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят дължи на
увредения това, което би му дължал делинквентът /застрахованият/ по
правилата на деликтната отговорност. При застраховката „Гражданска
отговорност“ застрахователно събитие е самото непозволено увреждане,
поради което, ако не са напълно осъществени елементите от фактическия
състав на същото – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина, то няма непозволено увреждане и
застрахователното събитие не е настъпило.
Съдът приема, че в случая от събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че е налице виновно противоправно поведение на
застрахования водач на процесното МПС, от което в пряка причинна връзка
са настъпили вреди за пострадалата ищца, т.е. осъществен е фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Установено е
7
по делото, че водачката на лекия автомобил „*****“ – Т. Х. е управлявала
същия в населено място при ясно време, на прав участък от пътя, т.е. при
добра видимост и не е била внимателна и предпазлива спрямо дете, което е
излязло внезапно на пътното платно, поради което е реализирала ПТП с
пострадал пешеходец. С поведението си водачката на лекия автомобил е
нарушила изискванията на чл. 116 от ЗДвП. В резултат на възникналото ПТП
са причинени телесни увреждания на малолетната ищца Е. Р..
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания, както и в
преживения стрес от инцидента, са пряка и непосредствена последица от
деянието на делинквента и подлежат на репариране.
Следва да бъде посочено също така, че определянето на дължимо
обезщетение по заведената щета представлява извънсъдебно признание от
страна на застрахователя, че претенцията е доказана по своето основание.
Спорен остава въпросът досежно размера на претендираното от
ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тези вреди следва да
се определи от съда по справедливост. Следва да бъдат съобразени също така
и възприетите с Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии.
Съдът приема, че при определяне на дължимото обезщетение в
случая следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства, че
се касае за дете на ниска възраст /6 г./, което като пешеходец е претърпяло
инцидент с лек автомобил. От настъпилото ПТП детето е изживяло силен
стрес и е получило травматични увреждания. Тези увреждания обаче се
свеждат единствено до охлузни рани по крайниците, както е отразено във
фиша, издаден за оказаната спешна медицинска помощ на детето
непосредствено след инцидента. Представените по делото медицински
документи, в които е отразено съответно „фисура на пателата и фисура на
малеолус“ и „счупване на пателата и на външен малеолус“, по своя характер
са частни свидетелстващи документ, които не притежават материална
доказателствена сила, а следва да бъдат преценявани с оглед на останалия
доказателствен материал. Съдът счита, че тяхното съдържание е опровергано
от приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза и от показанията на свидетелката Х., която е заявила, че
8
непосредствено след инцидента детето е станало и стояло право, а също и при
идването на полицаите, което не би било възможно при сочените в
амбулаторния лист счупвания. В тази връзка следва да се отбележи и
обстоятелството, че въпреки дадената възможност, ищцата не представи
рентгенови снимки, с каквито би следвало да разполага в резултат на
извършените рентгенологични изследвания. Съгласно заключението на
вещото лице периодът на възстановяване на ищцата от получените
охлузвания е продължил от 7 до 10 дни, през който период тя е търпяла болки
и страдания и е било провеждане лечение с компреси с риванол. По делото
няма данни за проведено друго лечение на ищцата, с оглед твърденията за
получени счупвания. Няма данни също така за забавено възстановяне и
невъзстановени телесни увреждания.
С оглед на тези съображения съдът приема, че обезщетение в размер
на 6 000 лв. се явява адекватно на претърпените от ищцата неимуществени
вреди и съответства на законовото изискване за справедливост, визирано в чл.
52 от ЗЗД.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, като счита, че
произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на детето и
липсата на родителски контрол за безопасността на детето. Съдът намира това
възражение за основателно. Въз основа на събраните доказателства по делото
може да се направи извод, че детето Е. Р. и неговата майка А. Р., която е била
на мястото на произшествието са допринесли за настъпване на ПТП – детето
е предприело пресичане на пътното платно при нарушаване правилата за
движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, към която препраща ал. 2 – за пресичане на пешеходци по двулентови
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците
няма пешеходна пътека, които са длъжни преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства, а приносът на родителя се състои в нарушение на
задължението по чл. 125, ал. 3 СК да осигурява постоянен надзор по
отношение на своето малолетно дете. Съдът не обсъжда принос и от другия
родител – бащата, който според свидетелката Х. също е бил на мястото на
инцидента, доколкото по делото липсва титул за произход на детето Е. от
баща, за какъвто се е представил свидетелят Ю.А.. При осъществяване на
9
дължимия родителски контрол, придружаване на детето да пресече пътното
платно и спазване на правилата за движение на пешеходците, включително
съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата
скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на
процесното МПС. В тази връзка следва да бъде съобразен извода в
заключението на вещото лице по назначената САТЕ, че основна причина за
настъпилото ПТП е навлизането на пешеходец върху платното за движение
на място, нерегламентирано за пресичане на пешеходци. Следва да бъдат
съобразени също така установените въз основа на експертизата
обстоятелства, че автомобилът се е движил със скорост, по-ниска от
допустимата за движение в населено място, както и че водачката е имала
техническа възможност да забележи пресичащото дете, когато автомобилът
се е намирал на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране на
автомобила при действителната му скорост.
В контекста на гореизложеното, съдът приема, че приносът на
пострадалото дете за настъпването на вредоносния резултат е 1/3, докато
приносът на делинквента Т. Х. е по-голям, а именно 2/3.
При това положение с 1/3 следва да се редуцира размерът на
определеното по-горе обезщетение на ищцата, с оглед на което следва да й
бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 4 000 лв.
Предвид тези съображения, съдът приема, че предявеният осъдителен
иск за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 4 000 лв., като за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 50 000 лв. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В полза на ищцата следва да се присъди и законна лихва върху
главницата на присъденото обезщетение, считано от 01.10.2021 г. – датата на
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие с предявената от нея извънсъдебна претенция.
При този изход на спора ответникът ЗК „Лев Инс“ АД гр. София
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 160 лв., явяваща се дължимата държавна
такса върху цената на уважения иск.
Процесуалният представител на ищцата адв. И. К. претендира
10
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно
представеното пълномощно да осъществява процесуално представителство на
материално затруднено лице. Съдът счета, че в полза на адв. И. К. от АК-
Ловеч следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 700 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено при
съобразяване уважената част на исковата претенция.
Ответното дружество също претендира присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски по делото в
размер на 440 лв. за възнаграждения на вещи лица и свидетел и се претендира
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, което съдът определя в размер на 360 лв. Полагащата се част
от направените от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, възлиза на сумата от 736 лв.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК *********, да заплати в полза
на Е. А. Р., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.
Р. Р., с ЕГН ********, с посочен адрес: с. **********, сумата от 4 000
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.08.2021 г., причинено
виновно от Т. К. Х., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„*****“, с рег.№ *********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 01.10.2021 г. г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над сумата от 4 000 лв. до пълния предявен размер
от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК *********, да заплати в
11
полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 160 лв. /сто и шестдесет
лева/, представляваща държавна такса върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК
*********, да заплати на адвокат И. К. К. от АК-Ловеч, ЕГН **********,
сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото, съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. А. Р., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител А. Р. Р., с ЕГН
********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД гр. София, ЕИК *********, сумата от 736 лв. /седемстотин тридесет и
шест лева/, представляваща деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12