Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2013г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря И.П., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4563 по описа на съда за 2012 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „БНП П.П.Ф.“
ЕАД против Г.И.Д. се твърди, че с договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01271002 от
30.09.2008г. ищцовото дружество е отпуснало заем на ответника в размер на
5 474.50 лв., която сума е предоставена по банковата сметка на клиента,
съгласно чл.3 от договора, с което „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е изпълнило задължението си
по него. Твърди се, че въз основа на договора, за Г.И.Д. е възникнало
задължението да погаси заема на 73 месечни вноски – всяка по 131.38 лв., които
съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на дружеството. В исковата молба е посочено, че длъжникът е преустановил
плащането на вноските по кредита на 30.09.2010г., като към тази дата били
погасени 23 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5, ал.2 от договора
вземането на банката е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Твърди се, че по
този начин длъжникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер
на 6 564.38 лв., представляващ останалите 50 броя погасителни вноски към
29.10.2010г., към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер. Ищецът
твърди, че Г.И.Д. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 649.37 лв., за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 29.10.2010г. до 02.05.2012г. Твърди се, че дължимите суми са
4 395.32 лв. главница, 2 169.06 лв. надбавка по чл.3 и законна лихва
за забава от 649.37 лв., общо – 7 213.75 лв. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че е подадено заявление по чл.410 ГПК от страна на банката, като
с оглед постъпилото от длъжника възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, се предявява и настоящият иск. Направено е искане за постановяване
на решение, с което да се приемат за установени вземанията на ищеца към
ответника в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане, както и съдебните разноски по заповедното производство в размер на
144.27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С исковата молба
са претендирани и направените по делото разноски. Приложени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Г.И.Д., в който се сочи, че съдия изпълнител П. И. през месец септември 2010г. е поставил запор върху плащанията и вземанията на лицето във всички банки, във връзка с поръчителство от негова страна по кредит, получен от лицето П.А.Ш. Сочи, че е задлъжнял на банки, и на роднини и приятели. В отговора е посочено и това, ако банката има опция за изчакване, да я включи.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 2167 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г. се
установява, че по заявление на „БНП П.П.Ф.” ЕАД са издадени заповеди № 1470 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 16.05.2012г., с която е разпоредено длъжникът Г.И.Д. да заплати
на заявителя сума в размер на 4 395.32 лв. главница, 649.37 лв. лв.
мораторна лихва за периода от 29.10.2010г. до 02.05.2012г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 11.05.2012г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 244.27 лв. и № 3363 от 07.12.2012г. с
предмет надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на
кредитора по подготовка и обслужване на заема в размер на 2 169.06 лв.
По делото е
представен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 01271002 от 30.09.2008г., сключен
между ищцовото дружество, в качеството му на заемодател и Г.И.Д., в качеството
му на кредитополучател, с предмет на договора сумата от 5 000 лв. Приложен е и
погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на 73
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 131.38 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2167 по описа на Пазарджишки районен съд за 2012г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от Г.И.Д., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Не е спорно,
видно е и от приложения към исковата молба договор за потребителски заем PLUS – 01271002 от 30.09.2008г.,
че същият е сключен между страните по делото, за сумата от 5 474.50 лв., които
е следвало да бъдат погасени на 73 равни вноски, всяка от които в размер на 131.38
лв. Установява се, че заемната сума е предадена на заемополучателя, видно от
положените три имена и подпис, в графа „Удостоверяване на изпълнението”. Предвид
предоставянето на заемната сума се налага извод, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора, като за ответника е възникнало задължението да
погаси кредита на 73 вноски, в посочените в погасителния план размери и на съответните
падежи. Последната падежна дата по договора е 30.10.2014г. Според твърденията в
исковата молба длъжникът Г.Д. е преустановил плащането на вноските по кредита
на 30.09.2010г., като към тази дата са погасени 23 месечни вноски. Тези
твърдения на ищеца не бяха оспорени от ответника в производството.
Според приложения
договор за потребителски паричен кредит, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действашата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писми и/или други действия, извършени
по преценка на заемодателя. Предвидено е, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички,
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането. За ответника е налице задължение да погаси остатъка от кредита, представляващ оставащите 50 броя погасителни вноски, в размер на по 131.38
лв. всяка или 6 569 лв. /претендираната с исковата молба сума е в размер
на 6 564.38 лв./, включващи главницата по кредита и възнаградителната лихва
за кредитора, според предвиденото в договора – месечните погасителни вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, представляваща печалбата на кредитора.
Съдът приема,
че ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от датата на предсрочната изискуемост на
кредита – 29.10.2010г. до посочената от ищеца дата – 02.05.2012г., в претендирания от
ищцовото дружество размер от 649.37 лв., неоспорен от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2012г. до изплащане на
вземането.
Ответникът не е възразил, не е и ангажирал доказателства за
плащане на задължението си към ищцовото дружество, поради което съдът намира,
че искът за приемане за установено вземанията в посочените размери е
основателен и следва да бъде уважен. Не е погасено и съществува и вземането на
ищеца към ответника и за направените разноски в заповедното производство в
размер на 244.27 лв.
Предвид
изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати и направените в настоящето производство разноски за
държавна такса в размер на 144.27 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Изложеното
от ответника в писмения отговор в насока, ако банката има възможност за
изчакване, да включи такава опция, би могло да се приеме като искане за
отсрочване или разсрочване на изпълнението, но по делото не са представени
данни за имотното състояние или други обстоятелства за ответната страна, в
съответствие с разпоредбата на чл.241, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП П.П.Ф.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 14, със законен представител Луик Льо Пишу, с
пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт от Г.И.Д., ЕГН ********** *** в размер на 4 395.32 лв. главница, 2 169.06 лв.
надбавка по договора и 649.37 лв. обезщетение за забава за периода от 29.10.2010г.
до 02.05.2012г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 11.05.2012г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото в размер на 244.27 лв., предмет на издадените заповед за
изпълнение № 1470 от 16.05.2012г. и № 3363 от 07.12.2012г. по ч.гр.дело № 2167 по
описа на Пазарджишки районен съд за 2012г.
ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на
„БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, със законен представител Луик
Льо Пишу, с пълномощник Д.И.В. – юрисконсулт направените по делото разноски в
размер на 144.27 лв. внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: