№ 38
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600437 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на осъденото лице Р. Й. М., ЕГН
********** против определение № 226 от 30.11.2021 г., постановено по ЧНД
№ 394/2021 г. по описа на ОС Шумен, с което е било извършено групиране на
наложените на жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било
увеличено по реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение № 226 на ШОС от
30.11.2021 г., постановено по ЧНД № 394/2021 г. по описа на съда, с което
наложените на ос.лице М. наказания са били обособени в три групи, както
следва:
Първа група: тези по НОХД № 336/2017 г. по описа на РС – Нови пазар,
НОХД № 2340/2018 г. по описа на РС – Варна и НОХД № 273/2018 г. по
описа на РС – Нови пазар; съдът е наложил за изтърпяване най-тежкото - 10
/десет/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отлага за изпитателен
срок от 3 /три/ години.
Втора група: тези по НОХД № 305/2018 г. по описа на РС – Нови пазар,
НОХД № 162/2019 г. по описа на РС - Нови пазар, НОХД № 262/2019 г. по
описа на РС – Провадия, НОХД № 1020/2020 г. по описа на РС – Варна; съдът
1
е наложил за изтърпяване най-тежкот0 - 4 /четири/ месеца и 26 /двадесет и
шест/ дни лишаване от свобода.
Трета група: тези по НОХД № 426/2020 г. по описа на РС – Нови пазар,
НОХД № 414/2020 г. по описа на РС – Нови пазар, НОХД № 280/2021 г. по
описа на РС – Добрич, НОХД № 416/2020 г. по описа на ШОС, НОХД №
3489/2020 г. по описа на РС – Варна; съдът е наложил за изтърпяване най-
тежкото - 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 24 от НК е увеличил неговия срок с една година и е определил
определя първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК ШОС присъединил изцяло към така
определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 700 лв.,
наложено по НОХД № 416/2020 г. по описа на ШОС.
На основание чл. 59 от НК приспаднал времето от 25.11.2020 г. по
мярка за неотклонение задържане под стража; 1 /един/ ден на 02.11.2020 г.
задържане по З МВР; 1 /един/ ден на 24.11.2020 г. задържане по чл. 64, ал. 2
от НПК, както и изтърпяното до настоящия момент по НОХД № 414/2020 г.
по описа на РС – Нови пазар и НОХД № 426/2020 г. по описа на РС – Нови
пазар.
На основание чл. 69, ал. 2 от НК освободил осъденото лице М. изцяло
от изтърпяване на наложеното общо наказание 10 /десет/ месеца лишаване от
свобода, определено измежду наложените наказания по НОХД № 336/2017 г.
по описа на РС - Нови пазар, НОХД № 2340/2018 г. по описа на РС - Варна и
НОХД № 273/2018 г. по описа на РС - Нови пазар.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания единствено относно
неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска неговата отмяна или
намаляване на наложеното най-тежко наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция М., лично и чрез
служебния си защитник си адв.М.П., поддържа жалбата в частта й,
съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.
Прокурорът от АП-Варна намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното определение за правилно и обосновано.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
констатира, че жалбата е допустима и я разгледа по същество.
За да се произнесе с атакуваното определение, ШОС е взел предвид от
фактическа страна следните осъждания на М.:
1. по НОХД № 336/2017 г. по описа на РС – Нови пазар за деяние,
извършено на 26.04.2017 г. за престъпление по чл. 195 от НК, за което му
е наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. Същата е
влязла в сила на 18.10.2017 г.
2. По НОХД № 2340/2018 г. на РС - Варна за деяние, извършено на
2
21.05.2017 г. по чл.330 от НК, за което му е наложено наказание 10
/десет/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от 3 /три/ години. Присъдата е влязла в сила на
28.09.2018 г.
3. По НОХД № 273/2018 г. на РС - Нови пазар за престъпление, извършено
в периода от 23.01.2017 г. до 16.02.2017 г. по чл. 197 от НК, за което му е
наложено наказание 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Присъдата е влязла в сила на 04.12.2018 г.
4. По НОХД № 305/2018 г. на РС – Нови пазар за престъпление по чл. 195
от НК, извършено на 03.03.2018 г., за което му е наложено наказание
пробация, като присъдата е влязла в законна сила на 14.12.2018 г.; с
определение на ШОС, влязло в законна сила на 21.11.2019 г.
неизтърпяната част от наказанието пробация е заменено с наказание
лишаване от свобода 4 /четири/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни, което
е изтърпяно на 15.04.2020 г
5. С определение по НОХД № 262/2019 г. на РС - Провадия за
престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 06.12.2016 г., за което му е
наложено наказание пробация, като присъдата е вляза в сила на
15.10.2019 г. . Така посочените до настоящия момент наказания са
наложени на М. за извършени престъпления във времето, когато той е
бил непълнолетен.
6. По НОХД № 162/2019 г. на РС - Нови пазар за престъпление по чл. 195
от НК, извършено на 24-ти срещу 25.01.2019 г., за което му е наложено
наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на
29.11.2019 г.
7. По НОХД № 1020/2020 г. на РС - Варна за престъпление по чл. 195 от
НК, извършено на 06.09.2019 г., за което му е наложено наказание 4
/четири/ месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Присъдата е влязла в сила на 12.08.2020 г.
8. По НОХД № 426/2020 г. на РС - Нови пазар за престъпление по чл. 195
от НК, извършено на 31.10.2020 г., на М. е наложено наказание 1 /една/
година лишаване от свобода,при първоначален строг режим; присъдата е
влязла в сила на 29.01.2021 г.
9. С присъда по НОХД № 414/2020 г. на РС – Нови пазар за престъпление
по чл. 195 от НК, извършено в периода 10-12.09.2020 г., на М. е
наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода, при
първоначален строг режим; присъдата е влязла в сила на 10.02.2021 г.
10. По НОХД № 280/2021 г. по описа на РС - Добрич за престъпление по чл.
354а, ал. 3 от НК, извършено на 09.07.2019 г., на М. е наложено
наказание глоба в размер на 600 лв., като присъдата е влязла в сила на
09.03.2021 г.
11. С присъда по НОХД № 416/2020 г. по описа на ОС - Шумен за
3
престъпление по чл. 249 от НК извършено в периода 02-03.07.2020 г., на
М. е наложено наказание 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 700 лв. Присъдата е влязла в сила на
15.07.2021 г.
12. По НОХД № 3489/2020 г. на РС - Варна за престъпление по чл. 195 от
НК извършено в периода 29-30.07.2018 г., на М. е наложено наказание 6
/шест/ месеца лишаване от свобода, като присъдата е влязла в сила на
27.11.2020 г.
Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че коментираните деяния са били извършени от
жалбоподателя в условията на реална съвкупност и по реда на чл.25, вр.чл.23
от НК и е обособил три групи. По реда на чл.24 от НК ШОС е увеличил
размера на определеното за изтърпяване наказание Лишаване от свобода по
третата група с една година (1/2.8) и е наложил на въззивника да търпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца при
първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК окръжният съд е
приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” до
настоящия момент.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за
незаконосъобразност на проверяваното определение на ШОС в частта на
приложението на чл.24 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
назначения служебен защитник единствено досежно оплакването за
неправилно увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Въпреки това
обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена да
извърши и служебна проверка относно правилното приложение на
материалния закон. При тази служебна проверка ВАпС не констатира
допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо място ШОС
правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното
наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на
жалбоподателя М. - осъждан многократно за извършени посегателства срещу
собствеността, общоопасни престъпления, вкл. и с ефективно търпени
наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли
никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този
смисъл и увеличаването на наложеното наказание се явява абсолютно
наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на
упоритото престъпно поведение на въззивника. Безспорно М. е осъден общо с
12 влезли в сила съдебни акта, за извършени тежки умишлени престъпления.
В коментираната група обаче попадат само 5 от тях и именно те следва да
бъдат ценени при решаване на въпроса за адекватното увеличаване на
наказанието, което следва да постигне съответствие с обществената опасност
на тези конкретни деяния. Разгледаните престъпни прояви в коментираната
група са престъпления против собствеността и финансовата система, държане
4
на високорискови наркотични вещества, извършени в периода 2018 до 2020
година, за които са били наложени наказания в сериозен размер - между 6
месеца и 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода”. За тази престъпна
деятелност наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години и 8 месеца
се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК. Само
справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да
изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.
Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между
наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в
закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на
справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва
постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл.36 от НК. В
конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената
опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и
превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо
другите членове на обществото. В подкрепа на този извод са и данните,
постъпили от затворническата администрация на Затвора Ловеч, където
понастоящем жалбоподателят изтърпява наложеното му наказание Лишаване
от свобода, от които е видно, че рискът от рецидив продължава да е висок -
97т.
Затова и прилагайки нормата на чл.24 от НК ШОС е постъпил
законосъобразно. Единствено критика би могла да бъде отправена към
решението му да приложи чл.69, ал.2 от НК и да освободи осъденото лице
изцяло от изтърпяване наказанието по първата група, въпреки че в рамките на
условния изпитателен срок М. е осъществил множество деяния (над 5). ШОС
не е изложил и каквито и да било мотиви в тази част. Доколкото обаче
производството е образувано единствено по жалба на осъденото лице, то
въззивната инстанция не би могла да влоши неговото положение.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд Шумен следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 НПК, намиращ приложение
по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226/30.11.2021 г., постановено от
състав на Окръжен съд Шумен по ЧНД № 394/2021 г. по описа на съда, с
което е било извършено групиране на наказанията, наложени на осъденото
лице Р.М., а наложеното за изтърпяване най-текжко - увеличено по реда на
чл.24 от НК.
5
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6