Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
– гр.София, ответник в първоинстанционното производство, против Решение
№105/10.01.20г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№1901/2019г., с
което въззивникът е осъден да заплати на П.С.М.-Д., ЕГН **********, с адрес ***,
сума в размер от 14200 лева, представляваща обезщетение за нанесените щети по
собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А6“, рег. № *******, увредено при
ПТП от 23.12.2018 год. в гр. Бургас, кв. Крайморие, за което е съставена Щета
№471018181807717, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 14200 лева, начиная от подаване на исковата молба –
05.03.2019 год., до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер
от 2082,98 лева.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Според въззивника механизма на ПТП, както и
възстановителната стойност на вредите са установени от извършената САТЕ от в.л.
Арабаджийски, но съдът не я е възприел. Противоречието на двете експертизи е
мотивирало въззивника да поиска назначаване на повторна експертиза, но съдът в
нарушение на материалноправните и съдопроизводствени правила не е допуснал
такава. Подробно, с позоваване на ТР №1/13г. по т.д.№1/13г. на ОСГТК се
обосновава искане за назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза,
каквото искане е направено в първоинстанционното производство, но е било
отхвърлено от съда. Оспорва се установеният от тройната съдебно –
автотехническа експертизата механизъм на настъпване на ПТП, описан в двустранен
констативен протокол между л.а. „Ауди А6“ с рег.№******* и л.а. „Рено Клио“, с рег.№*******. Намира, че съдът е постановил решение „свръх
петитум“, т.к. искът е предявен за 14000, а е уважен за 14200 лева.
Препис от въззивната жалба на ответника е
връчен на ищеца П.С.М.Д. чрез адв.Кралев. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден
писмен отговор. В него се излагат подробни съображения за потвърждаване на
решението. Според въззиваемата, механизма на ПТП е установен от събраните
доказателства, в т.ч. и от извършената повторна автотехническа експертиза.
Споделя се аргумента на съда за невъзприемане на експертизата на в.л.
Арабаджийски. Оспорва се твърдението за произнасяне на съда „свръхпетитум“,
поради грешка в исковата молба, отстранена от ищеца.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти, относно осъщественото на 23.12.2018г. до
кв.Крайморие на гр.Бургас пътно – транспортно произшествие (ПТП). В него свидетелят
П.Д. – съпруг на ищцата, управлявайки автомобила й „Ауди
А6“ с рег.№*******, се движел в посока от Бургас към кв.Крайморие, след детелинатау на
първия завой преди кв.Крайморие. Срещу него, управлявайки л.а. „Рено Клио“,
рег.№*******, св.С.С. навлязъл в десен завой с несъобразена скорост и
навлязъл в насрещната лента. Последвал сблъсък между двата автомобила, в
резултат на което настъпили щети и по двата автомобила. След инцидента на място
пристигнал св.Д.А. – служител в Пътна полиция при ОДМВР Бургас, който
извършил оглед на автомобилите и на пътя. Установено е, че водачът на лекия
автомобил „Рено Клио“ е имал сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество, което ангажира отговорността му за
обезвреда. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въйззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Въззивният съд не споделя възраженията на
ответника, досежно различен механизъм на ПТП. За неговото установяване са
разпитани свидетели – очевидци – водачите на автомобилите, както и
пристигналият по-късно служител на Пътна полиция. Именно от техните преки и
непосредствени наблюдения на и след инцидента следва да се установи механизма
на ПТП. Тук следва да се кредитират без резерви показанията на св.С., че се е
движел с несъобразена скорост, поради което е навлязъл в насрещната лента. Свидетелят
излага неизгодни за себе си факти и обстоятелства, без да има интерес от това,
дори в свой ущърб. На последно място, механизмът на ПТП, установен от тройната
САТЕ в първоинстанционното производство, се подкрепя напълно от изводите на извършената
по искане на въззивника във въззивното производство САТЕ от вещите лица Бердж
Топузян, Тодор Илиев и Живомир Стефанов.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Твърденията на въззивника, че съдът се е произнесъл
свръх-петитум са неоснователни, т.к. е налице техническа грешка в исковата
молба, отстранена с изявление на процесуалния представител на ищеца в първото
по делото съдебно заседание на 20.05.2019г. Освен това, сборът от сумите,
посочени в частта, досежно стойността на частите и ремонта е равен на 14200
лева.
След като взе пред събраните поделото
доказателства, вид становищата на страните и като съобрази Закона въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е частично не правилно и незаконосъобразно
– над сумата от 12139 лева, до предявения размер от 14000 лева.
Досежно размера на вредите, които са били причинени
на л.а. „Ауди А6“, въззивният съд намира, че следва да бъде възприета тройната експертиза,
извършена във въззивното производство, която потвърждава в тази им част
изводите на единичната експертиза на в.л. Арабаджийски , извършена в първоинстанционното производство.
Представените от ищеца доказателства не съставляват такива, удостоверяващи
извършен ремонт, а ищецът не твърди че го е извършил на тази стойност. Същите
са оферта и проформа фактура, предложена от „Цанкови – 07“ – ЕООД и цени на
ремонт, предложени от „Спекта Ауто“.
При тези данни, искът е частично основателен за
12139 лева. Решението, с което е уважен в този размер, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Над този размер, до претендираните
14000 лева, решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
На всяка от страните следва да бъдат присъдени
разноски:
В полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
иска се следват разноски, в размер на общо 2549.97 лева. Същият е направил в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
държавни такси и експертизи, в общ размер 2082.92 лева, а във въззивното
производство – 900 лева – адвокатско възнаграждение или общо 2982.92 лева. И
т.к. първоинстанционният съд е присъдил 2082.92 лева, въззивният съд следва да
присъди разликата от 467.05 лева.
В полза на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от иска, следва да се присъдят разноски в размер на 360.53 лева. Направени са разноски – в първоинстанционното
производство, в размер на 550 лева – за експертиза и възнаграждение за
юрисконсулт, а във въззивното производство – 1200 лева за експертиза, 284 лева
– държавна такса и 450 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд