Решение по дело №3158/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Л.Т.М., ЕГН **********,***, против ЗППАМ № 181/13.12.2023 г. на Димитър Т. Петков, мл.полицейски инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР - Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност и нищожност на заповедта с доводи за липса на изложени мотиви в нея, както и непосочване на времетраенето на наложената ПАМ.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – мл.полицейски инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР – Пловдив се явява лично мл.полицейски инспектор Д. П.и заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 13.12.2023 г., а самата жалба е подадена по ел.път на 27.12.2023 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 181 от 13.12.2023 г. на мл.полицейски инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР – Пловдив П.,

надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 13.12.2023 г. около 14,50 ч. в гр.Кричим, пл.“Демокрация“, срещу №2, жалбоподателят управлява личния си автомобил, въпреки че не е правоспособен. За констатираното нарушение по чл.150 от ЗДвП му е съставен АУАН № 0536256 от 13.12.2023 г.

Процесната ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия - заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив на л.22 по делото. Направените в тази връзка оплаквания за нейната нищожност са неоснователни.

Основателно е обаче възражението по жалбата, че непосочването на времетраене на наложената ПАМ, води до нейната незаконосъобразност.

В тази връзка, при налагането на процесната ПАМ, е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите възражения, тъй като с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение, при което не е налице обективно изпълняем административен акт.

Срокът на действие на оспорената ПАМ е дефиниран в закона: "от 6 месеца до една година". В случая органът е посочил прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, без да е фиксирал конкретен срок. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята си по отношение наличие на предпоставки за налагане на ПАМ, но срокът на действие на заповедта не е посочен по предвидения в закона начин. Дължими са както съображения за продължителност на действие на ПАМ в съответствие с фактическата установеност, така и отразяване на конкретен срок на действие на ПАМ. Обстоятелствената част на административния акт не съдържа конкретни аргументи, които ясно да разкриват продължителност на ограничителната мярка.

При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта, които може да се съдържат в документация от преписката. В оспорената заповед липсват изрични съображения, обосноваващи продължителност на срока на ПАМ. Липсата на точно определен срок на действие на ПАМ в обстоятелствената и в разпоредителната част, като в случая липсва посочен срок в съответствие с употребения в закона израз, е пропуск, който не може да бъде преодолян посредством тълкуване волята на административния орган.

По аргумент на чл. 169 АПК законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа /напр. с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ/. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020 г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. – Седмо О. /.

Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок. Срок на действие на оспорената ПАМ в случая не е определен, което е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие.

Липсата на посочен срок за действие на принудителната административна мярка води до липса на яснота относно действителната воля на органа, в конкретния случай, в който законодателят е предвидил времеви диапазон, в който следва да се наложи тази мярка. В този случай административния орган следва да изрази ясно волята си за какъв срок, в рамките на законоустановения диапазон, налага конкретната мярка, на конкретното лице, за конкретните обстоятелства. При тази хипотеза липсата на ясно изразена от страна на органа воля обуславя издаването на незаконосъобразен акт.

Предвид допуснатото и посочено по-горе нарушение на административно-производствените правила досежно непосочване на точно определен срок за прекратяване на регистрацията на ППС, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед съответно за незаконосъобразна и като такава, същата следва да бъде отменена.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от процесуалния представител на жалбоподателя, следва да му се присъдят направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и 1000 лева адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноските на л.24 по делото и договор за плавна защита и съдействие на л.6.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 181 от 13.12.2023 г. на мл.полицейски инспектор в РУ Стамболийски към ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Л.Т.М., ЕГН **********,***,сумата от 1 010,00 ( хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Съдия: