РЕШЕНИЕ
гр.София,
07.10.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря
А.Ламбева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10292 по
описа за 2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.В.Н. против против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че спрямо
него било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.152, ал.1, т.1 и т.2 от НК. Привлечен бил като обвиняем по досъдебното
производство за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2, предл.1 от НК, а
впоследствие срещу него бил внесен и обвинителен акт в съда за същото
престъпление, като в хода на делото обвинението било изменено по реда на
чл.287, ал.1 от НПК и бил обвинен в
извършване на престъпление по чл.152, ал.1, т.1 от НК. Производството по делото
приключило с оправдателна присъда от 17.04.2018 г. по НОХД №9233/2017г. на СРС,
НО, 132 състав. Софийска районна прокуратура подала протест срещу присъдата.
Въззивният съд с решение от 15.06.2020 г. по ВНОХД № 48440/2018 г. на СГС потвърдил
оправдателната присъда. Ищецът
претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, които се изразили в болки и страдания, преживян стрес, уронване
на доброто му име в обществото. Познати и съседи започнали да го сочат с пръст,
да шушукат, да се подиграват зад гърба му и да го отбягват. Хазайката му
заявила, че не желае да има наемател, който е обвинен в изнасилване и го изгонила.
Това отношение на съседите го принудило да напусне София и от пролетта на 2017 г.
живеел в гр.Велинград, където възможностите за работа били ограничени. Ищецът
твърди, че бил принуден да изкарва препитанието си с миене на стъкла и витрини,
от което получавал крайно оскъдни и нередовни доходи, задлъжнял към приятели и се
притеснявал откъде ще намери пари, за да върне заемите. Стресът, които преживял
по време на процеса, не бил намалял, живеел в напрежение и изпитвал страх да разговаря
с жени, тъй като очаквал отново да бъде повдигнато обвинение срещу него. Някои
приятели разбрали за незаконното обвинение и променили отношението си към него
– считали го за сексуален маниак, който
е насилил най-добрата приятелка на жена си, поради което прекратили
контактите с него. Преживеният стрес и отрицателните емоции се отразили небалагоприятно
на характера на ищеца – преди бил общителен и оптимистично настроен човек, с
идеи за развитие, а след това се затворил в себе си, изолирал се и ограничил
контактите си, чувствал се демотивиран, периодично изпадал в депресия, станал
апатичен. Изпитвал срам, че бил обвинен в престъпление, свързано със сексуално
посегатество. Станал тревожен, притеснителен, емоционално лабилен, започнал да
получава пристъпи на главоболие, перманентно страдал от безсъние, ръцете му
треперели при всяка напрегната ситуация, плачел при най-малкия повод, чуствал
се отчаян и потиснат. Счита, че справедливият размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза
на 26 000 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 26 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателата присъда до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения:
оспорва ищецът да е претърпял вреди; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и описаните в исковата молба вреди; оспорва
размера на иска. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат
ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда от от 17.04.2018 г. по НОХД №9233/2017г. на СРС, НО, 132 състав, подсъдимият М.В.Н. е
признат за невиновен в това, че на 15.01.2017 г. в гр. София, ж.к. „*********, се
е съвкупил с лице от женски пол И.К.М., като е проникнал с половия си член във
влагалището й, докато И.К.М. е била лишена от възможност за самоотбрана, без
нейно съгласие, като съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК.
От приложените по делото НОХД
№ 9233/2017 г. на СРС, ВНОХД № 4840/2018
г. на СГС и ДП № 3384 ЗМК 102/2017 г. се установява, че наказателното
производство срещу Н. е започнало на 11.04.2017 г., когато е привлечен като
обвиняем за извършено на 15.01.2017 г. престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1
от НК, и е приключило на 15.06.2020г.,
когато оправдателната присъда е влязла в сила /общо три години и два месеца/.
През целия период на
наказателното производство спрямо ищеца е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
От показанията на св. С., която живее на
семейни начала с ищеца, се установява, че го познава от 2016 г., заедно се
грижели за нейния син, който бил на 11 години. През 2017 г. М. бил обвинен в
изнасилване на най-добрата й приятелка. Преди делото той бил много емоционален,
отворен към живота, с идеи за бъдещето, ползвал се с авторитет сред познатите
си, но след обвинението психиката му била срината. Получавал пристъпи на
главоболие и така се потиснал и се свил, че не можел спокойно да разговаря,
срамувал се от това обвинение, защото бил обвинен в такова срамно нещо. В
началото към 2017 г. живеели в ж.к. *********и след като ищецът бил обвинен се
наложило да напуснат квартирата, тъй като хазайката им разбрала за обвинението
и ги изгонила. Заради неказателното производство, свидетелката и ищецът, заедно
с детето й, се преместили да живеят във Велинград. В този град било по-сложно
да си намерят работа, доходите били по-ниски, трудно се справяли. Когато
пристигали призовки за делото, често
пощальонът бъркал къщите и ги давал на
съседите им. Така те научили за делото, започнали да шушукат и да избягват ищеца. Най-добрият му приятел С.Д., както и неговият роднина - В.К.- се отдръпнали и не
искали повече да контактуват с него. След незаконното обвинение характерът на
ищеца се променил – сега бил по-плашлив, направо „смачкан“, нямал никакво
самочуствие.
Съдът кредитира показанията
на свидетелката относно преживените от ищеца страх, безпокойство, ограничаване
на социалните контакти и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като
същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
При така установените факти
съдът приема за доказано по делото, че спрямо М.В.Н. е било повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, претърпял е неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от незаконното обвинение, т.е доказани са фактите от състава на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика
- т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както
и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 31 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – първоначално е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК, но в съдебно заседание
от 13.02.2018 г. обвинението е изменено
по чл. 152, ал.1, т.1 от НК, като и двете обвинения са за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до осем години. Съдът отчете продължителността на наказателното
производство през периода 11.04.2017 г. -15.06.2020г. /три години и два месеца/,
както и обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение “подписка“. По делото се установи, че Н. не е осъждан и тежко е
преживял проведения спрямо него наказателен процес, променил е поведението си -
преди обвинението е бил общителен,
„отворен към живота“, а след това е станал плашлив, потиснат, без
никакво самочувствие, срамувал се е от обвинението и се е тревожел за името си
в обществото, страдал е, че някои от приятелите и роднините му са се отдръпнали
от него.
Съдът прие, че по делото
останаха недоказани твърденията на ищеца, че неговите доходи са намалели,
поради незаконното обвинение. Видно от протокола за разпит по досъдебното
производство към датата на привличането му като обвиняем – 11.04.2017 г. същият
е бил безработен, т.е срещал е трудности да си намери работа и да реализира
доходи и преди незаконното обвинение. Липсват доказателства обвинението да е
попречило на Н. да получава трудови доходи. По делото се установява, че спрямо
него е била определена най-леката мярка за неотклонение “подписка“, т.е същият
е могъл да осъществява трудова дейност.
Наред с това, при определяне
размера на обезщетението, съдът съобрази обстоятелството, че макар да не
представлява престъпление, поведението на ищеца не съответства на традиционните
морални норми в обществото, което е самостоятелно основание за промяна на
отношението към него от страна на познатите му. От писмените обяснения на самия
ищец по досъдебното производство се установява, че на 15.01.2017г. след като са
били заедно в заведение той, неговата партньорка/св.Светославова/ и приятелката
й И.М., са се прибрали в дома им, тъй като М. се е почувствала изморена и ги е помолила
да пренощува у тях. След като И..М.си е легнала в леглото с дрехите, ищецът и
неговата партньорка са легнали от двете й страни и са започнали да я галят,
опипват и целуват. После ищецът е свалил дънките й е проникнал няколко пъти във
влагалището й в присъствието на партньорката си, докато отглежданото от тях дете
е спяло в съседната стая. И..М.го е отблъснала и се е обадила на тел.112 и на
съпруга си. В писмените си обяснения ищецът твърди, че е познавал отпреди И.М.,
както и нейният съпруг А. – излизали са заедно „по семейно“ на заведение. С
поведението си ищецът е нарушил основни морални норми на обществото – за
приятелство, уважение към ценностите на брачното съжителство, съкровеност на интимната връзка между
мъж и жена, които заедно отглеждат деца. Макар това поведение да не
представлява престъпление, то е укоримо от морална гледна точка и е
самостоятелно основание за накърняване на авторитета на ищеца и отдръпването на
роднини и приятели от него.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2017 – 2020 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 1 800 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 26 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10,97 лв.
Съдът не е сезиран с искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, а и в представения договор за правна помощ не е посочен размер
на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не се
произнася по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА.Р.Б.адрес за призоваване: гр.София, бул.“********да заплати на М.В.Н.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 1 800 лв. /обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, по което М.В.Н. е
оправдан с присъда от 17.04.2018 г. по НОХД №9233/2017г. на СРС, НО, 132 състав, влязла в сила на 15.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2020 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част
до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на М.В.Н., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 10,97 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: