Решение по дело №1040/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 08.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав, в публичното заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д. № 1040 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Молителят „КТБ“ АД (н) твърди, че притежава изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника „Г.Ю.“ АД, произтичащо от договор за банков кредит от 18.11.2013 г. (Договора), с който Банката е отпуснала на Кредитополучателя сума в общ размер на 29 500 000 евро при годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, която се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Крайният срок, в който кредитополучателят следвало да погаси задълженията си бил определен на 10.07.2019 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. Главницата следвало да бъде изплатена на 50 броя равни ежемесечни погасителни вноски в размер по 590 000 евро, платими на всяка на 10-то число на месеца, считано от 10.06.2015 г. до 10.07.2019 г. Молителят твърди, че последното направено плащане от страна на кредитополучателя било на 25.06.2014 г., след която дата ответникът изпаднал в забава. Допълва, че към 31.10.2014 г. просрочените и неплатени лихви са в размер на 1 108 389.17 евро, а същевременно ответникът не изпълнил задължението си в срок до 31.03.2014 г. да учреди в полза на „КТБ” АД (н.) особен залог на търговското си предприятие, поради което, на основание чл. 40, б.”а”, б.”г” и б.”ж” от Договора, Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 13.11.2014 г., за което ответникът бил уведомен с нотариална покана.

Молителят твърди, че задължението на ответника към 10.01.2017 г. възлиза на 35 002 982.37 евро, като се формира като сбор от суми в размер на 29 475 000.00 евро - присъдени и признати вземания за периода от 14.07.2015 г. до 10.01.2017 г.; 3 969 399.29 евро - присъдени вземания за лихви и неустойки за периода 14.07.2015 г. до 10.01.2017 г., в това число 1 226 289.17 евро просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до 25.03.2015 г.; 2 053 425.00 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2014 г. до 25.03.2015 г.; 420 018.75 евро текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; 122 113.62 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 147 500.00 евро присъдени такси по кредита; 52.75 евро присъдени други разноски за периода от 31.12.2015 г. до 30.09.2016 г.; 1 275 612.50 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2014 г. до 27.07.2015 г.; 282 600.92 евро неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до 10.01.2017 г.; 369.66 евро нотариални такси и разноски за събиране на вземанията за периода от 18.03.2015 г. до 13.04.2016 г.

Молителят твърди още, че срещу ответника е образувано изпълнително дело, но въпреки това вземането му останало неудовлетворено, поради което намира че са налице предпоставките за прилагането на законовата презумпция, визирана в чл. 608, ал. 4 ТЗ. Същевременно ответникът не бил публикувал годишни финансови отчети от датата на първоначалната му регистрация на 15.07.2013 г. до настоящият момент, а съгласно справка в имотния регистър - не разполагал с недвижимо имущество.

С допълнителна молба от 04.04.2017 г. молителят пояснява, че по отношение на  горепосочените суми в размер на 29 475 000.00 евро - вземания за периода от 14.07.2015 г. до 10.01.2017 г.; 3 969 399.29 евро - лихви и неустойки за периода 14.07.2015 г. до 10.01.2017 г. и сумата от 981 703.39 лева възнаграждение за юрисконсулт била издадена влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.08.2015 г. по ч.гр.д. 41185/2015 г. по описа на СРС, 63-ти състав. Било образувано и и.д. № 20168440404060 при ЧСИ С.Я., първоначално образувано под № 20158380408614 при ЧСИ М.Б..

Предвид изложеното, счита че са налице трайни обективни финансови затруднения и невъзможност за ответното дружество да изпълнява задълженията си, налице са елементите от фактическия състав на чл. 608 и 742 ТЗ, поради което моли съда на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността, а в условията на евентуалност свръхзадължеността на ответното дружество, да се определи началната ѝ дата към 25.06.2014 г. или по-ранна, да се открие производство по несъстоятелност, да се назначи временен синдик, да се допуснат обезпечителни мерки.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за банков кредит от 08.11.2013 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Г.Ю.“ АД, по силата на който банката се е задължила да отпусне на кредитополучателя банков кредит в размер на 29 500 000 евро с краен срок на усвояване 30.06.2014 г. За ползването на кредита е уговорена годишна лихва в размер на 9%, платима ежемесечно до 25-то число на съответния месец. При нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита банката може да начислява освен договорната и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно. Страните са уговорили, че кредитът се връща най-късно до 10.07.2019 г., на 50 равни месечни вноски, всяка от които с размер от 590 000 евро, считано от 10.06.2015 г. до 10.07.2019 г. В чл. 40 от договора за кредит са уговорени случаите, в които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, между които са изпадане в забава за плащане на една вноска на главницата или лихвата, или при непредоставяне на договорените обезпечения в уговорения срок. С договора са уговорени като обезпечения по кредита особен залог върху вземания по разплащателни сметки в банката и особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя.

Със съобщение от 21.02.2017 г. ЧСИ С.Я. е уведомил банката, че изп.д. № 2158380408614 на ЧСИ М.Б. му е изпратено за продължаване на изпълнителните действия и ще продължи под № 2016 **********. По същото дело е издадено удостоверение с дата 16.10.2017 г., като ЧСИ С.Я. е удостоверил, че към тази дата по делото не са постъпвали суми за погасяване задължението на „Г.Ю.“ АД.

Относно имущественото състояние на ответника са събрани сведения от СДВР – КАТ и Агенция по вписванията, гр. София, от където са постъпили писмени изявления, че на името на ответника няма регистрирани ППС, нито има вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър.

От НАП е изпратена информация по делото, че акции от капитала на „Г.Ю.“ АД са запорирани като обезпечение задължения на притежателя им „К.Т.“ ЕАД. Няма данни за публични задължения на ответното дружество.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.А.З., което съдът приема за пълно и обективно дадено, като същото не е оспорено от страните. Вещото лице е успяла да открие ГФО на ответното дружество само за 2013 г. и 2014 г. Установила е, че към 31.12.2013 г. сумата на активите е в размер на 58 125 хил. лв. Съгласно структурата им същите се състоят от:

•          дългосрочни финансови активи, представляващи предоставени „други заеми“ в размер на 57 289 хил. лв. Относителният им дял в сумата на актива е 0,99.

•          текущи активи в размер на 836 хил. лв. с относителен дял в сумата актива 0,01. Включват вземания от свързани с предприятия от групата в размер на 834 хил. лв. с относителен дял в сумата на актива 0,01 и парични средства в размер на 2 хил. лв.

            Според вещото лице сумата на пасива на баланса към 31.12.2013 г. е в размер на 58 125 хил. лв. Собственият капитал е в размер на 842 хил. лв. с относителен дял 0,01, в това число акционерен капитал в размер на 800 хил. лв. и текуща печалба в размер на 42 хил. лв. Общият размер на задълженията е 57 283 хил. лв. с относителен дял в сумата на баланса е 0,99. Съгласно структурата на пасивите те се състоят от: дълготрайни финансови пасиви с общ размер на 57 077 хил.лв., представляващи задължения към финансови предприятия с относителен дял 0,98 и краткосрочни задължения с общ размер 206 хил. лв., които включват задължения към финансови предприятия (лихви) в размер на 200 хил. лв. и други задължения в размер на 6 хил. лв., в т.ч. данъчни задължения в размер на 5 хил. лв.

От експертизата се установява, че сумата на активите на баланса към 31.12.2014 г. е в размер на 59 776 хил. лв. Съгласно структурата им същите се състоят от: дългосрочни финансови активи, представляващи предоставени „други заеми“ в размер на 59 776 хил. лв. като относителният им дял в сумата на актива 1.00. Не са установени текущи активи.

Съгласно заключението на вещото лице сумата на пасива на баланса към 31.12.2014 г. е в размер на 59 776 хил. лв. Собственият капитал е с отрицателна стойност (-1732) хил. лв. с относителен дял (-0,03). Акционерният капитал е в размер на 800 хил. лв. Отчетена е загуба в размер на (-2574) хил. лв. Общият размер на задълженията е 61 508 хил. лв. с относителен дял в сумата на Баланса 1,03. Стойността му е над 1 като резултат от отрицателна стойност на собствения капитал. Краткосрочните задължения се състоят от задължения към финансови предприятия в размер на 61 507 хил. лв. и задължения към доставчици в размер на хиляда лв.  Кредиторът КТБ (н) е обявил предсрочна изискуемост на вземанията си на 13.11.2014 г. Доколкото задълженията към финансовите задължения към 31.12.2014 г. са посочени като краткосрочни, същите са отразени правилно.

По отношение на вземанията на „Г.Ю.“ АД към свързани лица вещото лице е изразило становище, че в баланса към 31.12.2013 г. са отчетени вземания от свързани лица в размер на 58 123 хил. лв., от които главница в размер на 57 289 хил. лв. и лихви в размер на 834 хил. лв. Към 31.12.2014 г. са отчетени дългосрочни вземания по предоставени заеми в размер на 59 776 хил. лв.

Съгласно експертизата към 31.12.2014 г. капитала на дружеството е отрицателен и е в размер на (-1732) хил. лв. Към 31.12.2014 г. дружеството е декапитализирано. Капиталовите му акции са запорирани от НАП. Няма материални активи. Няма счетоводна или друга информация за определяне надеждността на вземанията по предоставени заеми. Предвид гореизложеното вещото лице е заключила, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за покриване задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Към 31.12.2014 г. дружеството не разполага със собствено имущество и налични парични средства, поради което не би могло да покрие разноски за производството по несъстоятелност.

Вещото лице е изчислила коефициентите на ликвидност, автономност и задлъжнялост въз основа на балансите към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. и с оглед правилата в Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток (приета с ПМС № 85 / 17.04.2006 г.). Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2013 г. е 4.18. „Г.Ю.“  АД не разполага с материални активи. Високата стойност на коефициента е резултат от отчетени текущи активи в размер на 836 хил. лв., които включват вземания от свързани предприятия в размер на 834 хил. лв. и 2 хил. лв. парични средства. В Отчета за приходите и разходите за 2013 г. са отчетени само приходи от лихви и други финансови в размер на 791 хил. лв. Тъй като не са отчетени други приходи, очевидно част от посочените вземания от  свързани предприятия са лихви за предоставени заеми в размер на 57 289 хил.лв. В Баланса на дружеството са отчетени дългосрочни задължения към финансови институции в размер на 57 077 хил. лв. и задължения до една година в размер на 200 хил. лв. представляващи лихви. Тъй като видно от Баланса дружеството не разполага със собствени активи, предоставените заеми са с източник получен заем от финансови предприятия. Видно от Одиторския доклад, посочените в Баланса краткосрочни вземания, свързани с асоциирани и смесени предприятия, в размер на 834 хил. лв., са вземания от лихви. Високата стойност на коефициента на обща ликвидност към 31.12.2013 г. в размер на 4.18 е резултат от разликата между начислените в по-голям размер вземания за лихви в сравнение с дължимите лихви върху предоставени заеми. Анализът на актива и пасива показва, че предоставените заеми са финансирани с получени кредити от финансови институции. Вещото лице е заключило, че дружеството няма собствени налични материални активи и вземания извън горепосочените, следователно изчисленият коефициент на обща ликвидност в размер на 4.18 не отразява коректно възможностите на „Г.Ю.“ АД да погасява текущите си задължения. Според заключението на експертизата дружеството не разполага с текущи материални активи поради което коефициента на бърза ликвидност е също 4.18. Според вещото лице, поради малката наличност на парични средства в размер на 2 хил.лв., стойността на коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност е минимална - в размер на 0.01. Видно от становището в експертизата коефициентът на финансова автономност е също 0,01 и показва пълна финансова зависимост от кредиторите. Коефициентът за задлъжнялост е 68,03 и показва висока степен на задлъжнялост на „Г.Ю.“ АД, тъй като пасивите многократно надвишават собствения му капитал.

От заключението на вещото лице се установява, че към 31.12.2014 г. дружеството не разполага с текущи активи. Всичките задължения посочени в баланса към 31.12.2014 г. в размер на 61507 хил. лв. са задължения към финансови предприятия със срок за погасяване до 1 година. В резултат коефициентите ликвидност са със стойност нула. Коефициентът за финансова автономност и коефициента на задлъжнялост са с отрицателна стойност, съответно (-0,03 ) и (-35,51) в резултат на отрицателната стойност на собствения капитал.

Според експертизата, задълженията на „Г.Ю.“ АД към КТБ (н) по Договор за банков кредит от 08.11.2013 г. са с общ размер 35 002 982,37 евро към 10.01.2017 г. Левовата равностойност на предявеното вземане е 68 459 883,01 лв., в т.ч. главница в размер на 57648089,25 лв., лихви, неустойки, разноски в размер на 10 811 793,76 лв.

Вещото лице е изразило становище, че измененията в пасива на баланса към 31.12.2014 г. спрямо предходната година са свързани само с отчитане са задълженията по банкови кредити и отразяването на задължение към доставчици в размер на 1 000 лв. Предвид гореизложеното, за целите на изчисление на финансовите показатели към 10.01.2017 г., експертизата е извършила преизчисление на баланса към 31.12.2014 г. с отразяване на лихвите, неустойките и таксите в размер на 6953 хил. лв., представляващи разлика между неотразените лихви, неустойки и такси в баланса и предявените от КТБ(н) към 10.01.2017 г. В резултат на отразяването на разходи за лихви, неустойки и такси в размер на 6953 хил.лв., финансовият резултат към 10.01.2017 г. става от загуба в размер на 2532 хил. лв. към 31.12.2014 г. на загуба в размер на 9485 хил. лв. към 10.01.2017 г. Задължението към финансови предприятия стават 68460 хил. лв. с относителен дял в сумата на пасива 1.15, за сметка на увеличението на загубата към 10.01.2017 г. от 2532 хил. лв. на 9485 хил. лв. Собственият капитал от (-1732) хил.лв. става (-8685) хил. лв. Сумата на пасива не се променя и е 59776 хил. лв.

Според експертизата, коефициентите на ликвидност въз основа на изчисленият баланс към 10.01.2017 г. с отразяване на горепосочените задължения са следните: стойността на коефициентите на ликвидност е равна на нула, стойността на коефициента за финансова автономност се влошава и става (-0,13), а стойността на коефициента за задлъжнялост става (-7,88).

Видно от заключението на вещото лице „Г.Ю.“ АД не разполага с материални активи за последната една година.

Съгласно експертизата, в отчета за приходите и разходите за 2013 г. и за 2014 г. не е са отчетени приходи от оперативната дейност. „Г.Ю.“  АД няма персонал и е отчело разходи за външни услуги съответно 3 хил. лв. и 9 хил. лв. Това показва, че дружеството не е извършвало търговска дейност.

Вещото лице е изразило становище, че затрудненията на „Г.Ю.“ АД при обслужване на задълженията му са трайни.

При така установената фактическа обстановка приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

 В настоящия случай съдът е сезиран от „КТБ“ АД (н), която твърди, че е кредитор на „Г.Ю.“ АД  по абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит, поради което кредиторът е процесуално легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност. Дали действително молителят е кредитор на ответника по търговска сделка е въпрос на  материалноправна легитимация, съответно – на основателност на молбата, а не по нейната допустимост.

Молителят в настоящото производство твърди, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл. 608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.

Молителят е твърдял в условия на евентуалност, че ответникът е свръхзадължен. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Това основание за откриване производство по несъстоятелност следва да бъде разгледано при условие, че твърдението за изпадане на ответника в неплатежоспособност не бъде установено.

По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ

Несъмнено длъжникът „Г.Ю.“ АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Установи се още, че ответникът има изискуеми парични задължения към „КТБ“ АД – в несъстоятелност по валидно сключен договора за банков кредит от 08.11.2013 г., който е абсолютна търговска сделка. Ответникът не е представил доказателства да е заплащал задълженията си за заплащане на възнаградителна лихва от 25.06.2014 г. насетне, а според договора за кредит възнаградителна лихва е била дължима ежемесечно до 25-то число в размер, изчислен върху фактически усвоената сума.

Настоящият състав приема също, въз основа на установените уговорки в договора за кредит, че за „КТБ“ АД е възникнало потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем и на двете твърдени от банката основания – съобразно уговорките това право възниква при забава на вноска, както и при неизпълнение задължението на кредитополучателя да учреди в полза на банката уговорените обезпечения по кредита. По делото не се събраха доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за учредяване на обезпечението залог върху търговско предприятие нито в уговорения срок – до 31.03.2014 г., нито по-късно. Само на основание липсващото обезпечение след 31.03.2014г. банката е могла да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Доказано е и втората хипотеза, при която възниква потестативното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем – ответникът е изпаднал в просрочие по отношение вноски по възнаградителната лихва, като до 13.11.2014 г., когато е отправено изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, просрочени са били 5 вноски на стойност 3 969 399,29 евро. В тежест на ответника е било да установи, че е плащал в срок задълженията си, а такива доказателства по делото не са събрани.

По делото се установи и надлежно упражнено потестативно право на банката за обявяване кредита за предсрочно изискуем – банката е отправила изявление за това до длъжника, връчено на 07.04.2015 г., когато са настъпили последиците на обявената предсрочна изискуемост (така и т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.)

Следователно, от тази дата е настъпила изискуемостта на пълния размер на усвоената главница – 29 475 000 евро ведно с начислената и непогасена възнаградителна лихва. Съобразно установеното в заключението на ССЕ към 10.01.2017 г. задължението на ответника към молителя по договор за кредит от 08.11.2013 г. е в размер на 35 002 982.37 евро.

По делото се установиха презумпционните предпоставки на две от презумпциите по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Според чл. 608, ал. 2 ТЗ, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска сделка, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. При служебна справка в търговския регистър се установява, че ответникът не е обявявал ГФО от 2009 г. насам

Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е в състояние да плати, предвид финансовото си състояние, дори задълженията си към един кредитор, когато те са значителни. По делото се установи, че ответникът е преустановил плащанията към молителя на 25.06.2014 г.  Макар през 2014 г. ответникът да е извършил частично  плащане, той е спрял напълно плащанията към молителя от 25.06.2014 г. и ако към този момент е спорно дали не е разполагал с финансова възможност да плати, то след обявяване на кредита за предсрочно изискуем и размер на вземането над 35 000 000 евро при състав на краткотрайните активи само от вземания, които няма данни да са събирани, то очевидно непогасяването на това задължение на падежа се дължи на изпадането на длъжника в неплатежоспособност, а не просто на нежелание да изплати задължението си. Този извод се обосновава и от липсата на каквито и да е активи, освен вземания, както в края на 2014 г., така и през следващите години; от липсата на търговска дейност през 2013 г. и до настоящия момент, съотв. – липсата на всякакви приходи; несъбирането на вземания от няколкостотин хиляди лева, възникнали през 2013 г. Всъщност дружеството е зависело изцяло през посочените години от получения кредит от „КТБ“ АД, но при липса на дейност и приходи от нея не е могло да погасява задълженията си по него. Липсват доказателства, които да оборват презумпцията за неплатежоспособност при спиране на плащанията.

Не се установиха презумпционните предпоставки по чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй като по делото не са събрани несъмнени доказателства, че изпълнителното производство, провеждано от молителя срещу ответника е по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязъл в сила акт.

Трайно влошеното финансово-икономическо състояние на ответното дружество се установява и посредством определените коефициенти за ликвидност, които още в края на 2014 г. са равни на 0 и са останали такива до настоящия момент. Същевременно, продължителното състояние без дейност и без събиране на вземанията, които са основен актив, установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да установи наличието на тези отрицателни предпоставки не е представил доказателства за тях.

Ето защо, настоящият състав приема, че финансовите затруднения на длъжника са трайно състояние и същият е спрял плащанията именно поради това свое влошено състояние, а не по друга причина (напр. нежелание да изпълнява задълженията си) и това състояние продължава и към настоящия момент, като „Г.Ю.“ АД не е в състояние да изпълни задължението си към „КТБ“ АД – в несъстоятелност.

При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. По отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното:  В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни (текущи) задължения с краткотрайните (текущи) активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане /вкл. последно в темпорално отношение плащане/ към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)

Както бе посочено, спирането на плащанията се установява по сигурен начин към 25.06.2014 г. – датата, на която ответникът не е могъл да погаси цялата дължима към тази дата вноска за лихва. С писмо вх. № 8694/11.09.2014 г., ответникът е признал, че има временни затруднения. Към 25.06.2014 г. няма сигурни данни за причината за спиране на плащанията. Към 31.12.2014 г. обаче вече е несъмнено, че дружеството има трайни по характер затруднения, тъй като към този момент вече коефициентите му на ликвидност са с нулева стойност, поради което следва да бъде прието, че това е началната дата на неплатежоспособност на „Г.Ю.“ АД.

Предвид установяването на първата посочена от молителя предпоставка за откриване производство по несъстоятелност – неплатежоспособност, не следва да бъде разглеждана втората, евентуално заявена предпоставка – свръхзадълженост.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било ликвидно имущество или парични средства, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 29.11.2017 г. указания по чл. 629б ТЗ, то следва да се постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските: От страна на молителя изрично е посочено, че не прави искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

             Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.*** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2014 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.*** и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.***.

            УКАЗВА на кредиторите на „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 6 000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на „Г.Ю.“ АД, ЕИК ********, гр. София, район Възраждане, ж.к. „********, ап.***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

           Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

СЪДИЯ: