Присъда по дело №182/2022 на Окръжен съд - Търговище

Мотиви към присъда № 19/17.11.2022 год. постановена по НОХД №
182/2022 год. по описа на Търговищки окръжен съд

Подс. О. Х. М. от с. Кестенево, общ. Омуртаг е предаден на съд затова, че на
02.07.2022 год. в община Търговище на път ПП 1-4, км.221+706 ( местността „Момина
чешма“) при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди“ модел „А
6“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП –
при избиране на скоростта на движение, въпреки наличието на пътен знак „В 26“,
ограничаващ скоростта на същата до 70 км/ч, се движел със скорост 84,89 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на С. С.ов Д. от гр. Търговище – престъпление по чл.
343, ал.1 б. „в“ , във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство ( по
глава ХХVІІ от НПК ) пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.
чл.58, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Счита, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като счита, че на подсъдимият следва да се наложи наказание
в размер около една година и четири месеца ЛС. Пледира наказанието на подсъдимия да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. По отношение
на административното наказание по чл.343г от НК във вр. с чл.37, ал.1 т.7 пледира за
наказание в размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“
Повереника на частните обвинители - адвокат С., също счита, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като подкрепя предложеното наказание
от страна на прокуратурата.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, с оглед на което,
чрез защитника си: - адвокат Е. Р. от АК - Търговище направи искане и даде съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, с определение на
основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. О. М. се подкрепят по несъмнен и
категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия адвокат Р., пледира за индивидуализиране на наказанието
при условията на чл.55 от НК, като пледира за по-ниско наказание от предложеното от
страна на прокурора и частното обвинение. Моли за възможно най-ниско наказание
лишаване от право да управлява МПС, като посочва, че подсъдимия работи като шофьор.
Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление за извършеното, моли за
минимално наказание.
1

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият О. М. живеел и работел в Германия. Същият е правоспособен водач на
МПС от 2014г., като притежавал СУМПС за категории В, М, С, ТКТ. М. преди
произшествието е бил дисциплиниран участник в движението, като за осем години стаж
като водач на МПС имал издадено едно НП и три фиша за извършени от него нарушение по
ЗДвП. Когато пребивавал в Република България М. живеел в с. Кестенево, общ. Омуртаг.
Бащата на подсъдимия притежавал лек автомобил „Ауди „ модел „А 6“, който бил с
регистрация във ФРГ и с рег. № M GA ****. Подсъдимият притежавал пълномощно за
управление на автомобила.
Починалият С. С.ов Д. от гр. Търговище бил правоспособен водач на МПС от 1973 г.
и имал издадено валидно свидeтелство. Той също бил дисциплиниран водач на МПС, като
имал издадени общо три НП и два фиша за извършени от него нарушения по ЗДвП. Д.
ползвал лек автомобил „Фолксваген“ модел “Поло“ с рег. № СА **** МВ. Автомобилът бил
собственост на сина на Д. - св. Красимир Д..
На 02.07.2022г. около 09. 00ч. подс. М. потеглил с лекия автомобил „Ауди“ от гр.
Омуртаг към гр. Търговище. Той се движел с автомобила по ПП I – IV в посока София-
Варна. Заедно с подс., който управлявал автомобила били негови роднини - до него на
предната дясна седалка братовчед му - св. М. М. от гр. Омуртаг, зад подс. на задната
седалка в ляво неговата фактическа съпруга - св. А.С., до нея в дясно бил техният
малолетен син Г., а в дясно – майката на св. М. М. - св. Т.А.
Около 09,30ч. управлявания от подс. М. автомобил излязъл от прохода „Боаза“ ,
навлязъл в прав участък на ПП I – IV посока София-Варна и продължил движението си в
посока местността „Момина чешма“. Метеорологичните условия били добри - времето било
слънчево с ясна видимост. Пътното платно било сухо, без съществени неравности,
настилката била от дребнозърнест асфалт. Движението било нормално за летния сезон в
този пътен участък.
Платното за движение в местността „Момина чешма“ имало специфична маркировка
с оглед на няколко обстоятелства. От двете страни на пътя в този участък имало уширения
на пътното платно, тъй като от дясната страна в посока гр. Варна се намирали автобусна
спирка, чешма, заведение и няколко пътя към вилната зона. От лявата страна на пътя в
посока гр. Варна също имало уширение и път, който водел към вилната зона. По този начин
се оформяло кръстовище между първокласен път I –IV - София-Варна и пътищата от ляво и
дясно на пътя, които водели към вилните зони от двете страни на пътя. Наличието на
автобусни спирки, сергии за плодове и зеленчуци, заведение и чешма от двете страни на
пътя, пресичащи пешеходци, предполагало участниците в движението да се движат в
участъка с повишено внимание. За водачите на МПС, които се включвали от пътищата на
вилната зона в движението по ПП I - IV, имало поставени знаци „Б2“ "Спри! Пропусни
2

движещите се с предимство!“. Видимостта от знака „Б2“ на пътя, който образувал
кръстовището между пътя от вилната зона намиращ се в посока на движение на ПП I - IV
Варна – София (обратна на движението на автомобила на подс. М.) била около 100 метра.
Пътното платно в участъка на местността „Момина чешма“ било съставено от две
пътни ленти за движение в двете посоки. Двете ленти били ограничени с бяла непрекъсната
разделителна линия. Поради изложените по-горе особености налагащи внимание у водачите
на МПС преминаващи през този участък по ПП I - IV, в двете посоки за движение по пътя
били поставени знаци, регулиращи максимално допустимата скорост за движение по пътя.
На 62 метра преди началото на уширението в посока на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия в посока София-Варна, имало поставен пътен знак „Б
26“, който въвеждал максимално допустима скорост за движение след знака в тази посока от
70 км/ ч. От този знак видимостта в посоката на движение била около 120 метра.
Около 9,30ч. управлявания от подс. М. лек автомобил „Ауди“, модел „А 6“ с
регистрационен номер M GA **** навлязъл в участъка от пътя след поставения знак „Б 26“,
който въвеждал максимално допустима скорост за движение след знака в тази посока от 70
км/ч. Въпреки наличието на този пътен знак, изискващ максимално допустима скорост за
движение от 70 км в час, подс. управлявал автомобила със скорост от 84,89 км. в час - тоест
с близо 15 км над разрешената скорост.
Същият ден сутринта починалият С. Д. бил отишъл до лозето си, което било във
вилната зона в района на „Момина чешма“. Същото се намирало в местност, попадаща в
лявата част на първокласен път I- IV посока София-Варна. Около 09.10 ч. Д. се обадил по
телефона на своя познат - св. Д.М.. М. притежавал вила намираща се от дясната страна на
ПП I – IV посока София-Варна (на срещуположната страна на ПП I –I V от мястото, на
което се намирал починалият Д.). Двамата се уговорили да се срещнат пред чешмата,
намираща се в дясната страна на пътя. Д. потеглил с лекия си автомобил „Фолксваген“,
модел “Поло“ с рег.№ СА **** МВ от лозето към мястото на срещата с М.. За да достигне до
мястото на срещата той следвало да пресече цялото пътно платно на ПП I - IV София -Варна
от ляво на дясно. Починалият Д. достигнал до кръстовището на пътя от вилите с
първокласния път. Въпреки наличието на знака „Б 2“ Д. предприел пресичане на път I - IV с
автомобила си без да съобрази маневрата си с движещия се по първокласния път автомобил,
управляван от подс. М..
В момента, в който управлявания от Д. автомобил навлязъл напречно на ПП I - IV
София – Варна, управлявания от обвиняемия М. автомобил се намирал на разстояние от
около 48,21 метра.
Подсъдимият и спътниците му забелязали пресичащия пътя им автомобил,
управляван от починалия, но скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
обвиняемия – 84,89 км/час не позволила своевременно предприемане на действия по
избягване на опасността и предотвратяване на сблъсък между двата автомобила, тъй като
при тази скорост на движение опасната зона за спиране лекия автомобил „Ауди“ била 63,7
3

метра. В резултат на това последвал сблъсък между двете превозни средства. Мястото на
удара между двата автомобила било на ПП I – IV посока София-Варна км.221+706 в дясната
лента за движение (тази на подсъдимия), точно срещу пътя от който навлязъл автомобила на
Д.. Ударът бил между предната част на лекия автомобил, управляван от М. и попаднал
точно в средната дясна част на автомобила на Д.. В резултат на удара автомобила на Д. бил
изтласкан в дясно от пътното платно до края на уширението, а автомобила управляван от
подсъдимия продължил още известно време движението си и спрял в платното за движение.
От настъпилото ПТП С. Д. получил наранявания несъвместими с човешкия живот и
починал.
След удара подсъдимия и спътниците му, които не били пострадали слезли от
автомобила. Подс. М. се насочил към автомобила на пострадалия Д. и направил опит да
отвори вратата, но не успял. Самият Д. не давал признаци за живот - очите му били
затворени и не мърдал.
Няколко минути след настъпване на ПТП на място пристигнал свидетелят Т.Т. –
полицейски служител, дежурен по КАТ. Свидетелят огледал местопроизшествието и се
насочил към автомобила на Д.. Той също установил, че Д. не дава признаци на живот.
Малко след това пристигнал и автомобил на ЦСМП при МБАЛ Търговище. Медицинското
лице направило опити с дефибрилатор да възбуди сърдечната дейност на Д., но не успяло,
тъй като той бил починал.
Тончев извършил проба за алкохол и наркотици на М., като резултатите били
отрицателни.
На място пристигнала дежурна група и било образувано досъдебно производство с
оглед на местопроизшествието. Автомобилите били предадени от собствениците им за
нуждите на разследването.
В хода на проведеното ДП били назначени съдебно-химически експертизи за
установяване наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта на починалия С. Д. и
подс. М.. Според резултатите от двете експертизи не е установено наличие на алкохол или
наркотични вещества във взетите кръвни проби.
От назначената по делото съдебно –медицинска експертиза на труп се установява, че
в резултат на сблъсъка между двата автомобила С. Д. е получил съчетана гръдна, гръбначно
мозъчна и коремна травма със счупвания на ребра, двустранно разместване на костните
фрагменти, пълно прекъсване на аортата в гръдния и отдел с масивен излив на кръв в
гръдната кухина; луксация със счупване на 2 и 3 - ти шийни прешлени; луксация и счупване
на телата на 2 и 3 – ти гръдни прешлени, с пълно прекъсване на гръбначния мозък в този
отдел. Контузия на белия дроб. Две линейни напречно разположени разкъсвания по горната
повърхност на черния дроб.
Тези увреждания са в резултат на автомобилна травма, в резултат на действието на
твърди, тъпи предмети с много голяма сила и отговорят да са получени от удари и
притискане на гръдния кош и корема в части вътре от купето при пътно-транспортното
4

произшествие. Непосредствена причина за смъртта е тежката съчетана гръдна, гръбначно-
мозъчна и коремна травми, довели до тежък травматично-хеморагичен шок. Смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна.
По делото е изготвена и авто-техническа експертиза. Според заключението на
експертизата скоростта на движение на двата автомобила по време на настъпване на удара
между тях е била съответно 84.89 км/час за л.а „Ауди“, с регистрационен номер M GA
****, а тази на л.а. „Фолксваген“, с рег.№СА **** МВ е била 38,52км/час. Опасната зона за
спиране на л.а „Ауди“ при скорост от 84,89 км. в час е била 63.7м. Според заключението на
експертизата при движение със скорост съобразена с поставения знак „Б 26“, който
въвеждал максимално допустима скорост за движение от 70 км/час., при своевременно
възприемане на неправомерно навлизащия автомобил, управляван от починалия Д. и чрез
адекватна реакция с „аварийно спиране“, подс. М. е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Експертизата отчита като
настъпване на ПТП и неправомерното поведение на загиналия водач изразяващо се в
неспазване на пътен знак „Б 2“ - „Стоп“. Експертизата изключва възможност ПТП да е
настъпило поради техническа неизправност на някой от двата автомобила.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП №
481/2022 год. по описа на РУ на МВР - Търговище, писмени доказателствени средства, както
и чрез показанията на всички свидетели, които непосредствено са възприети от съда.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и
от самопризнанията дадени в съдебното производство, одобрено от съда по реда на чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при
отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал.1 б. „в“ , във връзка с чл.342, ал.1 от НК, което води до
ангажиране на наказателната отговорност.

Правна страна
Правилно и законосъобразно прокуратурата е повдигнала обвинение спрямо подс. М.
по чл. 343, ал.1 б. „в“ , във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Несъмнено се касае за престъпление
извършено по чл.343, ал.1 от НК – престъпление извършено по непредпазливост при
управление на МПС. Тъй като нормата на чл.343, ал.1 и сл. от НК са бланкетни, правилно и
законосъобразно прокуратурата е посочила нарушението, което е извършил подс. М., а
имено чл.21, ал.2 от ЗДвП – движил се със скорост над максимално разрешените 70 км. в час
за този участък от пътя (указана с пътен знак В 26), а именно, движил се със 84.89 км. в час.
Причината за станалото произшествие не е само превишената скорост, която е несъмнено
такава, при разрешена до 70 км/ч се е движел със скорост от 84.89 км/ч, но и
неправомерното поведение на пострадалия С. Д., който въпреки наличието на знак „Б 2 –
Спри! Пропусни движещите се с предимство“, не пропуснал движещия се по път с
5

предимство автомобил на подс. М.. Според заключението на вещото лице по изготвената
авто-техническа експертиза, при положение, че подс. М. е спазил знака „Б 26“ и е реагирал
своевременно е могъл да предотврати произшествието. От така посоченото е видно, че се
касае са ПТП, за което вина за станалото произшествие има и самия пострадал.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия под формата на
небрежност, като същият не е предвиждал настъпването на произшествието, но е могъл да
го предвиди, отчитайки, че в тази местност след като има автобусна спирка, чешма,
зеленчукова сергия и кръстовище, може внезапно за излезе на пътното платно пешеходец
или автомобил, и е следвало да се движи със скорост по ниска от максимално разрешената, а
не с превишена.
По наказанието
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът му наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 и чл.55,
ал.1 т.1 от НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по
чл. 343, ал.1 б. „в“ , във връзка с чл.342, ал.1 от НК е от две до шест години ЛС. При
определяне на наложеното наказание, съдът отчете смекчаващите отговорността
обстоятелства: а именно, че подсъдимият не е осъждан; младата му възраст - същият в
момента на извършването на деянието не имал още 26 години; добрите характеристични
данни - справка от сектор КАТ, че същият има едно наказателно постановление и три фиша,
които са му налагани за административни нарушения на ЗДвП, също така, че няма други
наказателни производства; изразеното съжаление за станалото; опита му да помогне на
пострадалия; извършил е само едно нарушение на движението на пътищата и на последно
място, но не по значение, обстоятелството, че вина за станалото произшествие не е само на
подсъдимия, а и на пострадалия, който не е пропуснал движещия се с предимство автомобил
( при обратен резултат, т.е. ако беше пострадал М., а не Д., то подсъдим щеше да е
последния). Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки
смекчаващите и липсата на отегчаващи такива, съдът счете, че престъплението извършено
от М. е извършено при многобройни смекчаващи обстоятелства, което мотивира съдът да му
наложи наказание при условията на чл.55 от НК. Съдът му наложи наказание в размер
ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“.
Съдът счете, че са налице всички предпоставки посочени в чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на това наказание с изпитателен срок от ТРИ години. Подсъдимият не е осъждан,
наложеното наказание е до три години, изразеното съжаление.
По отношение поведението на подсъдимия като водач съдът както се посочи по-горе
отчете всички обстоятелства, като при определяне на наказанието по чл.343г от НК отчете,
че нарушението на ЗДвП, което е довело до ПТП - превишена скорост надвишава с близо 15
км/ч, му наложи на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът счете, че така определеното наказание в посочения по-горе размер ще поправи
6

и превъзпита подс. М., като ще се изпълнят целите на наказанието и ще се постигнат целите
на специалната превенция. Също така и генералната превенция, а именно да въздейства
възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства и по разноските по делото.
По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	19
Дата:	17 ноември 2022 г. (в сила от 5 декември 2022 г.)
Съдия:	Йордан Павлов Иванов

Дело:	20223500200182
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 октомври 2022 г.

Присъда по дело №182/2022 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите