№ 111
гр. Габрово, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500066 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 508 от 08.11.2024 г. по гр.д. № 803/2024 г. по описа на Габровски
районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Й. Х., ЕГН
********** от гр. Габрово, ул. „*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 400,00 лв. и имуществени вреди в размер на 1 249,00 лв. от образувано наказателно
производство по досъдебно производство № 156/2023 г. по описа на РУ- Габрово, 759/23 г.
на РП -Габрово, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с постановление на
прокурора от 20.10.2023 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва, считано от 2.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 10,00 лв. разноски по
делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и е отхвърлил иска в останалата част като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на
адв. Б. И. – САК сумата от 400,00 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал. 2
от за, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г , за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законния срок решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в
осъдителната му част. Считат решението в тази част за неправилно и необосновано. Сочи, че
наказателното производство е започнато от РУ- Габрово с разпит на свидетел, а не е било
образувано от РП- Габрово, като е спазена разпоредбата на чл. 214, ал.3 от НПК. В хода на
разследването ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем, а единственото действие
в разследването с негово участие, извършено под ръководството на прокуратурата е бил
проведен разпит в качеството му на свидетел на 26.09.2023 г. след изготвяне на
заключението на назначената на 15.03.2023 г. химико-токсикологична експертиза във ВМА –
София. Излага твърдения, че ищецът не е доказал незаконосъобразни действия от страна на
Прокуратурата на Република България и за това, че РП- Габрово е упражнила ръководство и
1
надзор в разследването по ДП № 156/2023 г. по описа на РУ – Габрово. Посочените от ищеца
действия са осъществени от служителите на МВР преди започването на наказателното
производство и в рамките на техните правомощия и задълЖ.я по ЗДвП и ЗМВР. Тези
действия не подлежат на контрол от Прокуратурата и тя по никакъв начин не може да влияе
върху тяхното извършване. Задържането на ищеца е формално и е продължило няколко часа
до приключване на административната процедура по ЗДвП. Присъденото обезщетение от
1400,00 лв. за неимуществени вреди е завишен и не е в съответствие с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Счита, че съдът неправилно е уважил претенцията
относно претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1199,00 лв., изразяващи се в
закупуване на електрическа тротинетка, с която той да се придвижва до местоработата си
след отнемането на свидетелството му за управление на МПС. По същество този финансов
разход на съставлява имуществена вреда, тъй като срещу парите си той е получил движима
вещ, която е станала негова собственост и по този начин не е налице обедняване, в противен
случай ще е налице неоснователно обогатяване. Извършения разход не се явява пряка и
непосредствена последица от воденото наказателно производство. Моли да се отмени
решението в обжалваната част.
Срещу отхвърлителната част на постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от Б. Й. Х., чрез процесуалния му представител адвокат И.. Във въззивната жалба се излагат
твърдения за неправилност и необоснованост на изводите на съда, поради занижаване на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като същото е постановено в нарушение
на материалния закон. Позовава се на свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели за изпитаните от ищеца срам от близките, колегите, приятелите и съседите за това
да не загуби работата си, защото му е отнето свидетелството за управление на МПС. След
отнемането му, ищецът е бил принуден да изпълнява други трудови задълЖ.я в същата
фирма, които са били много по-тежки и неприятни за изпълнение от него. Бил е принуден да
се премести да живее при родителите си, за да е по-близо до местоработата си. До момента
се притеснява да управлява МПС, за да не бъде спрян и да бъдат упражнени спрямо него
принудителни административни мерки без основание. сочи, че е нарушено правото му да се
разгледа делото в разумен срок, тъй като химическата експертиза е изготвена след седем
месеца – забавено правосъдие по вина на разследващия орган, заради липса на създадена
организация и това е накърнило чувството му за справедливост, тъй като през това време е
търпял несигурност, страх от наказание и притеснения от материални затруднения заради
невъзможността да упражнява професията си и да се издържа. Моли да се отмени решението
в обжалваните части и претендира разноски.
Отговори на подадените въззивни жалби не са постъпили.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.
Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства
/пред първата инстанция/ и след като обсъди възраЖ.ята, както и становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Пред районният съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ - за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани в размер на
10 000,00 лв., както и сумата от 1864,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство № 156/2023 г. по описа на РУ – Габрово от 20.10.2023 г.
2
Във въззивните жалби не се оспорва установената от районния съд фактическа
обстановка, че по отношение на ищеца е образувано досъдебното производство, което е
продължило от 14.03.2023 г. до 20.10.2023 г. - 7 месеца. На 14.03.2023 г. ищецът като водач
на лек автомобил „**“ с рег. № ** е бил спрян за проверка и му е направен тест за
наркотични вещества с „Drager drug Test 5000“. Тестът отчел положителен резултат за
амфетамин. Било е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0892- 000071
от 15.03.23 г. му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1, буква „б“
от ЗДвП „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети
свидетелството за управление на МПС и контролния талон. Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0892- 000069 от 15.03.2023 г. му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а, буква „б“ от ЗДвП „прекратяване
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до 1 година“ и за срок от 6 месеца са му
отнети свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила с
№ **. Досъдебно производство е прекратено с Постановление от 20.10.2023 г. от прокурор
** от Районна прокуратура Габрово на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като от
химикотоксикологичното изследване се установило, че в пробите на ищеца от кръв и урина
не е констатирано наличие на наркотични вещества. Ищецът е с чисто съдебно минало.
Фактическата обстановка по делото е установена от приетите по делото доказателства и
приобщеното ДП № 1752 ЗМ 156/2023 г. по описа на РУ- Габрово.
За да уважи частично предявените искове за неимуществени вреди в размер на 1
400,00 лева районният съд е изложил следните съобраЖ.я: Прокуратурата на РБ отговаря по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за неимуществените вреди, причинени от задържане за 24 часа и
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, при образувано наказателно
производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за
извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение, като изрично в този смисъл
решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г., ІІІ г. о., ГК на ВКС. Приел е, че
ищецът не доказва претърпени вреди, над обичайните такива, в случая справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, би било обезщетение в размер на 1 400,00 лв., който е адекватен да
компенсира пострадалия, за причинените неимуществени вреди, до който размер искът е
основателен и като такъв го е уважил, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателно производство № 156/2023г. по описа на
РУ Габрово, 759/23 на РП- Габрово на 2.11.2023 г.
За да присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, че
разходите за ремонт на съединител в размер на 615,00 лева, не са доказани да се намират в
пряка причинна връзка с неоснователното наказателното производство, задържането за 24
часа, отнемането СУМПС и прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство.
Извършените разходи от 1 199,00 лв. лева за закупуване на електрическа тротинетка, с която
да се предвижва до местоработата си след отнеменето на СУМПС и прекратяването на
регистрацията на МПС, както разходите от 50,00 лева за лабораторно изследване на кръвта е
приел, че са в пряка причинна връзка с неоснователното наказателното производство,
задържането за 24 часа, отнемането СУМПС и прекратяване на регистрацията на пътното
превозно средство и следва да бъдат репарирани от ответника, общо в размер на 1 249,00
лв., ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателно производство № 156/2023г. по описа на РУ Габрово, 759/23 на РП Габрово на
2.11.2023 г., като в останалата му част, искът следва да се отхвърли.
Настоящият състав на Окръжен съд- Габрово също приема за доказан от правна
страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника- Прокуратура на
Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи- в случая
Прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на Х., поради приетото по
3
надлежния ред, че същият не е извършил престъпление. Както е разяснено в Решение №
50084 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 1961/2022 г., на ВКС, ІІІ г.о. и Определение № 2462 от
21.05.2024 г. на ВКС по гр.д. № 4195/2023 г., ІІІ г.о., искът по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение, а действията по разследването срещу лицето са предварителни и подготвителни
действия по разследва срещу него за повдигане на обвинение. Тези действия са свързани със
събирането на доказателства за вината на лицето. При прекратяване на наказателното
производство, Прокуратурата на Република България ще носи отговорност по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за неоснователно упражнена принуда, която обхваща мерките срещу лицето и
налоЖ.те му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на
обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административния орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност.
На съда съдебно е известно, че по този въпрос съществува противоречива практика,
поради което с разпореждане от 14.04.2025 г. е образувано тълк.д. № 2/2025 г. на ОСГК на
ВКС по въпроса: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното
наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е
имал процесуалното качество на обвиняем?“
Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на
личността и достойнството на едно лице и се изразява в търсенето на негативни
преживявания от негова страна, въззивният съд счита, че за определяне на нейният размер
са важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на
конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се
събития и отраЖ.ята, които те са оказали върху нея; настъпилите промени в отношенията в
семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили върху
репутацията на лицето; негативното отраЖ.е в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му състояние /решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. №
396/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични
права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните
преживявания и психическото им отраЖ.е върху увреденото лице.
Първоинстанционният съд е съобрази излоЖ.те по-горе обстоятелства и е определил
обезщетение, предвид конкретно доказаното по делото засягане и накърняване на
неимуществени блага на ищеца. Определянето на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди се извършва в резултат на съдебно установеното увреждане на ищеца,
като се съотнасят фактическите обстоятелства, които допринасят за увеличаване размера на
вредите, така и тези, които обуславят намаляването им или свидетелстват за по-висок или
по-нисък интензитет на негативни емоционални преживявания у конкретната личност на
ищеца.
При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав
на ГОС намира, че първата инстанция правилно е приложила принципа на справедливост,
определяйки размер от 1400,00 лв. на обезщетението за неимуществени вреди.
Наказателното производство е продължило седем месеца /15.03.2023 г. – 02.11.2023
г./.
Неблагоприятните последици са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство, макар и срещу него да не е било повдигнато
обвинение. Незаконното обвинение винаги има негативно отраЖ.е върху личността на
обвинения и причинява неимуществени вреди, като неприятни психични преживявания на
ищеца, като опасност да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Спорен остава
въпроса за продължителността и силата на тези болки.
4
По делото не са събрани доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди
болки и страдания от незаконното наказателно производство, което е водено срещу него,
които да обуславят по-висок размер от присъдения от районния съд в размер на 1400,00 лв.
Не са събрани и доказателства, от които да се направи извод, че Б. Х. е бил с накърнен
авторитет пред своите близки, колеги и познати, поради воденото срещу него досъдебно
производство, което е било прекратено.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че след преценка тежестта и на
продължителността на воденето срещу Х. досъдебно производство; налоЖ.те му във връзка
с това производство принудителни административни мерки: „задържане за 24 часа. Не е
привеждан“ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, „временно отнемана на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал.1, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 м.“ по чл. 171, т. 2, б. „б“ от
ЗДвП; характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество,
районният съд е определил размер на присъденото обезщетение, съответстващ на
действително претърпените вреди, доколкото са доказани по делото, на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претърпените имуществени вреди, претендирани от ищеца в общ
размер на 1 864,00 лв.
В исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди, представляващи разходи за ремонт на съединител в размер на 615,00
лв., сумата от 1 199,00 лв. за закупуване на електрическа тротинетка, с която да се придвижа
до местоработата си и сумата от 50,00 лв. за лабораторно изследване на кръвта, настоящата
инстанция намира, че само сумата изследването на кръвта в причинно-следствена връзка с
воденото срещу ищеца досъдебно производство и има представени доказателства за
извършването им – фактура № **********/15.03.2023 г. и фискален бон. За останалите
имуществени претенции не са събрани доказателства по делото, че те са пряка и
непосредствена последица от предприетите спрямо ищеца принудителни мерки. Не е
доказано, че наложилата се смяна на съединител и закупуването на нов, както и
използваната пътна помощ, за което е издадена фактура № 0000014 от 23.11.2025 г. на
стойност от 615,00 лв. са в причинно следствена връзка с наложената принудителна мярка и
престоя на лекия автомобил на паркинга на КАТ – Габрово.
Настоящият въззивен състав намира, че неоснователна е исковата претенция за сумата
от 1199,00 лв. за закупуване на електрическа тротинетка, с която ищецът се е придвижвал
към работното си място, след отнемане на свидетелството му за управление на МПС.
Същият е имал възможност да използва други средства за придвижване до местоработата си,
а и от събраните по делото свидетелски показания се установява, че се е преместил да живее
при родителите си, за да е по-близо да нея. Във връзка с горното, обжалваното решение в
частта за имуществените вреди, с което е уважена исковата претенция за присъждане на
сумата от 1199,00 лв. е неоснователна и като такава следва да се остави без уваЖ.е, а
постановеното решение да бъде отменено. Исковата претенция за имуществени вреди следва
да бъде уважена за сумата от 50,00 лв., а за разликата от 1 764,00 лв., до претендирания
размер от 1864,00 лв. да се отхвърли.
С оглед на уважената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, съобразно характер му на главно вземане обуславя основателността на акцесорната
претенция за законна лихва, считано от 02.11.2023 г. Законната лихва се дължи от датата на
увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение от 1 400,00 лв. неимуществени
вреди и сумата от 50,00 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която е отхвърлен искът в останалата част обжалваното решение е правилно и
5
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
С оглед на неоснователността на подадената въззивна жалба от Б. Й. Х. срещу
постановеното решение не се присъждат разноски.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 11864,00 лв. и настоящото решение подлежи на
касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 508 от 08.11.2024 г. на Районен съд - Габрово, постановено по
гр.дело № 803/2024 г., В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Република България с адрес в
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на Б. Й. Х., ЕГН ********** с адрес в гр.
Габрово, ул. „***, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над сумата 50,00
лв. до размер на присъдената сума от 1 249,00 лв., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Й. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. Габрово, ул. „***
против Прокуратурата на Република България с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1,
т.1 и 3 от ЗОДОВ, над размер от сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ до размер на присъдената
сума от 1 249,00 лв. /за разликата от 1199,00 лв./, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 508 от 08.11.2024 г. на Районен съд - Габрово,
постановено по гр.дело № 803/2024 г., в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6