Р Е Ш
Е Н И Е
№ 102/ 23.03.2020год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска
колегия, в публично заседание на 26.09.2019год. /двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година /в следния
състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове:
Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар: Катя Станоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка въззивно гр.дело № 343 по описа за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 10/19.02.2019год., постановено по гр.дело № 1042/2017год.,
на Районен съд-Радомир е признато за установено по отношение на В. С.М. ***, че А.Г.И. не е собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен
имот XIX -237 в кв.30 по
регулационния план на с.***, общ.Радомир, обл.Перник, одобрен със Заповед № III-140/25.03.1969г на
ОНС-Перник с площ от 1272 кв.м. при граници: улица, собствен парцел XX-237 и парцел XVIII-237 на наследници
на Г.В.Г..
С решението А.Г.И. е осъдена да заплати на В.М. сумата от 1 565 лева разноски по
делото.
Срещу решението е
подадена жалба от А.Г.И.. По изложените
в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се
прави искане за отмяната му и за постановяване на ново, с което предявеният
противен нея иск да бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици.
Въззивната жалба
се оспорва от въззвиваемата В.М., която моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като й се присъдят направените разноски във въззивното
производство.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и оплакванията на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е депозирана искова молба от В. М., с
която е поискала да бъде признато за
установено, че ответника- А.Г.И. не е
собственик на урегулиран поземлен имот XIX -237 в кв.30 по
регулационния план на с.***, общ.Радомир, обл.Перник, одобрен със Заповед № III-140/25.03.1969г на
ОНС-Перник с площ от 1272 кв.м. при граници: улица, собствен парцел XX-237 и парцел XVIII-237 на наследници
на Г.В.Г.. Ищцата твърди, че е тя, а не ответницата е собственик на процесния
имот, тъй като същият и е възложен в
дял с влязло в сила и вписано в Службата
по вписванията гр.Радомир решение за съдебна делба № 219/11.01.2000год.,
постановено по гр.дело № 38/1989год. на РРС. Твърди, че през 2002год. е
въведена във владение на процесния имот, от който момент го владее явно и
необезпокоявано. Сочи, че имотът е бил
съсобствен по наследство между С.В.Г. и Г.В.Г. и предмет на делба по
горецитираното гр.дело, че преди извършване на делбата съсобственик Г.Г. се е
разпоредил с процесния имот, като 1 / 2 ид.част от него е прехвърлил чрез
покупко –продажба на една от дъщерите си С. и нейния съпруг / Нот.акт № 13,
том- II, дело 533/04.06.1985год./, а останалата 1 / 2
ид.част е дарил на внучка си- ответницата И. /Нот.акт № 45, том- II, дело №
534/85год./. Последната получава и първата 1 / 2 ид.част от имота, която са прехвърлили родителите й –С. и П.В. чрез
покупко-продажба, обективирана в Нот. акт № 20, том IV, рег.№ 2093, дело
№ 606/2011год..
Ищцата твърди, че покупко-продажбата е извършена въз
основа на документи с невярно съдържание, че С. В. е участвала в делбата като
наследник на своя праводател Г.Г., в това качество е участвала и Л.Т., която
през 2011год. е била пълномощник на купувача по сделката- А.И., поради което
счита, че и двете са знаели за извършването на незаконната
покупко-продажба.
Твърди,че влязлото в сила решение по делбеното дело е
породило сила на пресъдено нещо и че в мотивите му е прието, че извършените от
сънаследника Г.Г. разпоредителни действия с наследствения имот са недействителни.
Ответницата А.И. оспорва предявения против нея иск като твърди,
че е собственик на процесния имот. Сочи, че 1 / 2 ид.част от него е придобила
по дарение от своя дядо Г.В.Г., за което е съставен нотариален акт № 14, том- II, дело 431/1982
год., а останалата 1 / 2 ид.част- чрез
покупко-прадажба от своите родители- С. и П.В., обективирана в нот.акт № 20,
том-IV, рег.№ 2093, дело
№ 606 от 2011год. Сочи, че праводателите й се легитимират като собственици на
прехвърлената и 1 / 2 ид.част с нот.акт № 13, том-II,дело № 533/85год.,
с който нейният дядо им е прехвърлил собствеността върху посочената идеална
част от процесния имот чрез покупко- продажба.
Счи, че нотариалните актове, които я легитимират като
собственик на процесния имот са валидни, не са отменяни и не са прогласявани за
недействителни или нищожни.
Претендира, че е собственик на процесния имот и на
основание давностно владение. Счита, че е добросъвестен владелец и като такъв е
придобила собствеността върху 1 / 2 ид.част от имота в резултат на упражнявано
от нея от 1985год. владение, а за другата част- в резултат от упражнено от нея
от 2011год. владение. Счита, че е владяла имоти повече от 10 години, поради което в нейна
полза е изтекла и придобивната давност по чл. 79, ал.2 от ЗС.
Районният съд е уважил
предявения иск. Приел, че праводателят на ответницата - Г.В.Г. не се легитимира
като собственик на процесния имот на основание давностно владение, поради което
извършените от него през 1985год. разпоредителни действия, обективирани в
нот.акт № 14, том- II, дело № 534/1985 год. и нот.акт №
13, том- II, дело № 533/1985год. не са породили целения вещно-правен
ефект, тъй като прехвърлителят не може да се разпореди валидно с права, които
сам не притежава. По тази причина ответницата не е придобила правото на
собственост върху процесния имот на основание дарение и покупко-продажба.
Приел, е също така ответницата не е
придобила собствеността върху имота и по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност, позовавайки се на съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, опровергаващи твърдението й за осществено от нея постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
недвусмислено владение върху имота в срока по чл.79 от ЗС.
Обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което въззивният
съд е длъжен да извърши проверка за неговата законосъобразност с оглед наведените
във въззивната жалба оплаквания, а те са несоснователни:
Предмет на разглеждане пред районния съд е отрицателен
установителен иск, с който се цели да се разреши възникнал правен спор между
страните относно принадлежността на
конкретно вещно право и да се установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод
вещта, обект на оспорваното право.
Ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът-фактите, от
които произтича правото му.
Предмет на спора е
правото на собственост върху урегулиран поземлен имот XIX -237 в кв.30 по
регулационния план на с.***, общ.Радомир, обл.Перник, одобрен със Заповед № III-140/25.03.1969г на
ОНС-Перник с площ от 1272 кв.м. при граници: улица, собствен парцел XX-237 и парцел XVIII-237 на наследници
на Г.В.Г..
Страните по
делото са наследници на В.С.Г., починал на ***. Видно от Удостоверение № *** починалият В.С.Г. е оставил за свои низходящи
наследници Г.В.Г., С.В.Г. и Б.В.В.. Последната е починала на *** и е оставила
за своя низходящ наследник М.В.П..
Видно от Удостоверение ***, С.В.Г. е починал на *** и
оставил за свои наследници Ц.М.Г.- починала на *** и ищцата в първоинстанциннт
производство - В. М..
Видно от Удостоверение № ***, Г.В.Г. е починал на *** и е
оставил за свои наследници съпруга Д.Г., починала ***, В.Г.Г., Ц.Д., С. В., Л.О.
и Л.Т..
Не се спори по делото, а и от събраните по делото
доказателства са налице данни, че ответницата
А.И. е дъщеря на С. и П.В.,респ. внучка
на Г.В.Г. .
С Нотариален акт № 45, том-II, дело № 431/1983
год., Г.В.Г. е признат за собственик по давностно владение на няколко недвижими
имоти, в това число и на празно дворно място с пространство от 1272 кв.м.,
съставляващо парцел XIX за имот пл.№ 237
в кв.30 по плана на с.***, общ.Радомир
при съседи: улица, собствен парцел XX-237, собствен парцел XVIII-237 и залесителен
пояс.
На 04.06.1985год., Г.В.Г. е продал на дъщеря си С. В. и П.Й.В.
/като съпрузи/ следния свои собствен недвижим имот, а именно: ½ ид.част от парцел XIX за имот пл.№ 237 в кв.30 по плана на с.*** с площ от 1272 кв.м., която
сделка е обективирана в нотариален акт № 13, том-II, дело № 533/85год.
На 04.06.1985год., Г.В.Г. е дарил на внучката си А. Г. И.
следния свои собствен недвижим имот, а именно: 1 / 2 ид.част от
парцел XIX за имот пл.№ 237 в кв.30 по плана на с.*** с площ от 1272 кв.м., която
сделка е обективирана в нотариален акт № 14, том-II, дело № 534/85год.
На 20.08.1988год. наследодателят на ищцата- С.Г.
е предявявил иск за делба против Г.В.Г.
и М.В.П. на съсобствени по наследство от В.С.Г. недвижими имоти, находящи се в
с.***, общ. Радомир, в това число и парцел XIX за имот пл.№ 237 в кв.30 по плана на с.*** с
площ от 1272 кв.м., въз основа на която е образувано гр.дело № 38/1989год. по
описа на Районен съд- Радомир.
С решение № 114/21.03.1989год., постановено по
горецитираното дело и влязло в сила на 08.06.1989год., Районен съд- Радомир е
допуснал да се извърши съдебна делба между С.В.Г., Г.В.Г. и М.В.П. между съсобствените по наследство
имоти, в това число и върху парцел XIX -237 в кв.30 по
плана на с.*** при разни части или по 1 / 3 част за всеки от съделителите.
С решение № 219/11.01.2000год., постановено по гр.дело
38/1989год., Районен съд-Радомир е извършил делба на наследствените имоти, като
по реда на чл.292 от ГПК е поставил процесния имот е общ дял на наследниците на
С.В.Г.- Ц.М.Г. и В. М..
Видно от представеното по делото Удостоверение от
службата по вписванията, решение № 219/11.01.2000год. е вписано партидата на В.М.
и Ц.Г. под № 74, т.1 от 13.06.2000год.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че отбелязването на решение
№ 219 в електронната система на службата по вписванията не е осъществено, тъй
като такава функционира от 2002год. Отбелязването е извършвано в Азбучници, по които система се е работило до
04.04.2002год.
С Нотариален акт № 55, том- II, дело №
523/02.10.2000год. В.М. и Ц.Г. са признати за собственици на парцел XIX -237 в кв.30 по плана на с.***.
С протокол от 17.04.2002год., съставен по изп.дело №
114/2000год. по описа на СИС при РРС, В.М.
и Ц.Г. са въведени във владение на парцел л XIX за имот пл.№ 237 в
кв.30 по плана на с.***, общ. Радомир.
На 28.12.2011год., С. и П.В. са продали на своята дъщеря-
А.И. 1 / 2 ид.част от парцел XIX за имот
пл.№ 237 в кв.30 по плана на с.***
, като сделката е обективирана в нотариален акт № 20, том- IV, рег.№ 2093, дело
№ 606/2011год. Същата е вписана в
службата по вписванията по имотната партида на купувача на
28.12.2011год.
Купувачът по сделката е подал данъчни декларации по чл.14
от ЗДМТ за имота през 1998 год, 2011год. и 2014год.
По делото са представени приходни квитанции за заплатени от
В.М. и Ц.Г. данъци и такса за битови отпадъци за имоти в с.***.
Относно владението
на процесния имот по делото са разпитани като свидетели С. И. Г., Г.В.М., Г.С.М., К.Л.С., В.К.А. и В.С.Ш..
Свидетелят С.Г. установява, че процесният имот е бил собственост
на Г.Г., респ. на неговите наследници и че от 2002год. единствено те ползват
имота. Знае имота на ответницата, както и че същият и е прехвърлен от нейната
майка С..
Свидетелят Г.М. знае процесния имот като имот на
наследници на Г.Г.. Установява че същият се ползва единствено от наследниците
на Г.Г. и че брат му С. не е идвал в този имот.
Сочи, че не е виждал А. в имота, но е виждал нейната майка С..
Свидетелят Г.М. познава страните по делото и техните
наследодатели. Сочи, че имотът е на В.Г.
и че след неговата смърт са го ползвали синовете му- С. и Г.. Свидетелят говори
са наследствени съседни парцели, за спорове между наследниците и за извършена делба
между тях. Сочи, че е виждал ищцата В. да идва епизодично в имота,като не
познава и не е виждал ответницата на място. Знае, че след извършения въвод във
владение наследниците на С.Г. са поставили ограда на имота, която е била
разрушена от наследниците на Г.Г..
Свидетелката К.С.
установява, че ищцата и нейната майка имат по наследство имоти в с.*** , които
посещават. Посочва,че през последните 4-5 години по тяхна молба е плащала данъците
за имотите им, като твърди, че друг не ги е ползвал.
Свидетелката В.А. знае, че процесният имот е на
ответницата И. и установява, че същият се ползва от ответницата, нейната майка
и останалите наследници на Г.Г., които го поддържат. Твърди, че не е виждала
наследниците на С.Г. да ползват имота.
Свидетелката В.Ш. знае братята С. и Г., като сочи че С.Г.
е напуснал с.*** около 1950год.. Сочи също така, че братята са имали спорове
относно съсобствените им по наследство четири имота в с.***, които са разделили
по съдебен ред. При делбата всеки от тях е получил по два имота. С. получил
един имот със стара къща и един празен имот, които ползвал до смъртта си, а
след неговата смърт-неговата съпруга и дъщеря В.. Останалите били предоставени
в дял на наследниците на брат му Г., които ги обитават и ползват и до днес.
Според свидетелката към празния имот, поставен в дял на С.Г. се влиза с метална
портичка, която някой блокирал и В. подменила. Някой бил съборил и оградата,
поставена между процесния имот и предоставените такива при делбата в дял на наследиците на Г.Г..
От така изложената
фактическа обстановка се установява, че предявеният в настоящото производство
иск по чл.124 от ГПК касае имот, предмет на делбеното произвоодство по гр.дело
№ 38 /1989год. по описа на РРС. Имотът е допуснат до делба между С.Г., Г.Г. и М.П.
при равни делбени квоти с влязло в сила решение №114/21.03.1989год. по гр.дело
№ 38/1989год. на РРС, като преди постановяване и влизането му в сила същият е
бил предмет на разпоредителни сделки от сънаследника Г.Г..
В първта фаза на делбата сънаследниците С.Г. и М.П. не са
упражнили правото си да поискат прогласяване на относителна недействителност на
извършените от сънаследника Г.Г. разпоредителни сделки нито чрез предявяване на
инцидентен установителен иск, нито чрез правоизключващо възражение. В нея не са
участвали приобретателите по двете сделки- ответницата И. и нейните родители –С.
и П.В. . С. В. е участвала в производството по извършване на делбата, в което е
конституирана на основание чл. 227 от ГПК-като наследник на починалия в хода на
производството по делото съделител Г.Г..
При извършване на делбата, процесният имот не е поставен
в дял на сънаследника –прехвърлител Г.Г., а на неговия брат-С.Г..
Съгласно чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети
не се паднат в негов дял при делбата. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1
/2004год. на ОСГК на ВКС по т.д №
1/2004год., такава сделка не е абсолютно, а относително недействителна. Когато
в делбеното производство е предявен иск с правно основание чл.76 от ЗН, в него следва участва
прехвърлителя, но следва да се конституира и приобретателя като главна страна. Ако
във втората фаза на делбата разпоредената вещ не се падне в дял на
прехвърлителя, то в отношенията между прехвърлителя и пробретателя актът на
разпореждане не може да прехвърли права. Правото на сънаследника да иска прогласяване
относителната недйствителност на сделката може да се упражни само в първата
фаза на делбата под формата на ИУИ или възражение.
В настоящия случай, до приключване на производсвото по
допускане на делбата, никой от сънаследниците, участници в делбеното
производство по гр.дло № 38 /1989год. на РРС не е е предявил иск или
произключващо възражение по чл.76 от ЗН, с което да е поискал да се обявят за
недействителни по отношение на него сключените през 1985год. договор за дарение
и покупко -продажба на по 1 /2 ид.част от парцел XIX-237 в кв.30 по
рег.план на с.***, общ. Радомир. Тъй като такъв иск или възражение не са
предявани, съответно липсва и произнасяне с отделен диспозитив по недействителността
на тези сделки. Към настоящия момент делбеното производство приключило и с това
правото на сънаследниците да предяват иск по чл.76 от ЗН и да поискат
обявяването на дарението и продажбата на процесния имот за относително
недействителни е преклудирано. В тази хипотеза
се явява без значение обстоятелството, че при извършване на делбата процесният
имот, предмет на разпоредителните сделки, не се е паднал в дял на
сънаследника-прехвърлител. Единствено при обявена по надлежни ред относителна
недействителност на разпоредителна сделка със сънаследствена вещ ще подлежи на
обсъждане въпроса за нейното правно действие, съобразявайки обстоятелството дали
при извършване на делата разпреденият имот се е паднал или не в дял на съсобственика-прехвърлител.
В Решение № 238/08.06.1989год., постановено по възз.
гр.дело № 248/1989год. на ПОС, с което е потвърдено решението на РРС по допускане
на делбата са изложени мотиви във връзка с вещноправния ефект на дарението и продажбата
от 1985год., определяйки ги като недействителни. Тези мотиви нямат обвързваща
сила, тъй като по иск и възражение с правно основание чл.76 от ЗН съдът дължи
произнасяне с отделен диспозитив, а в случая такъв липсва. В този смисъл е Решение № 160/30.03.2011год. по
гр.д. № 333/2010гд. на ВКС, Решение № 35/24.02.2015год. по гр.дело № 5675/2014год.
на ВКС, Решение № 21/5.05.2013год. по гр.дело № 741/12 год.на ВКС/. Гореизложеното обосновава извод и за
това, че приобретателите по разпоредителните
сделки не са обвързани с постановеното по делото решение за допускане на
делбата. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускне на
делата се разпрострира меджу страните-сънаследници, респ. техните
правоприемници по въпросите между кои страни и при какви делбени квоти е
съществувала съсобствеността към момента на влизане в сила на решението. То е
ограничено в конкретни предметни и субективни предели, както и до заявените от
страните основания за допускане на делбата. Видно от приложеното делбено дело, в
производството пред районния съд във фазата на допускане на делата, изобщо не
са коментирани разпоредителните сделки, извършени от сънаследника Г.Г. и
тяхната недействителност, като логично липсва и отделен диспозитив по този въпрос. В това
производство, както и в производството пред вззивната инстанция не са участвали
приобретателите –ответницата И. и нейните родители като във въззивното решение
лаконично е коментирано, че извършените разпоредителни актове от съделителя Г.Г.
са недействителни. С оглед липсата на нарочен диспозитив за недействителността
на разпоредителните сделки и предвид неучастието на приобретателите в първата
фаза на делбата, то решението по допускане на делбата няма обвързваща сила по
отношение на тях.
След като в
първата фаза на делбата сънаследниците на Г.Г. не са упражнили правото да искат
прогласяване относителната недействителност на разпорежданията извършени от
сънаследника Г.Г. с наследствен имот и липсва надлежно произнасяне по такова
искане, то по отношение недействителността на сделките не е формирана сила на
пресъдено нещо. Сделките по отношение на сънаследниците С.Г. и М.П. са валидни и са породили
своите правни последици, от което
следва че с нот.акт № 13, дело № 533/85год. и Нот.акт № 14, том- II, дело № 534/85год. е прехвърлено правото на собственост върху
процесния имот в патримониума на приобретателите- ответницата И. и нейните
родители.
Видно от решението по допускане на делбата, Г.Г. е
притежавал1/3 ид.част от процесния имот, като станалите 2 /3 ид.части са били
съсобствени в равни части на С.Г. и М.П.. Оттук следва, че извършените през
1985год. дарение и продажба на тези 2 /3 ид.части не са довели до прехвърляне на правото на
собственост, тъй като никой не може да прехвърли повече права от колкото
притежава. В този смисъл ответницата И. не е придобила 2 / 3 ид.части от процесния имот тъй като нейните праводатели
– дядо и родители не са ги притежавали. Разпоредителните сделки са произвели
ефект за 1 / 3 ид.част от процесния имот, поради което и само по отношение на
тях ответницата може да се легитимира като собственик на твърдяното от нея деривативно
основание.
Ответницата в
първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото поддържа, при
условията на алтернативност, че е собственик на процесния имот,респ. на
останалите 2 / 3 ид.части от него на оригинерно придобивно основание- по давностно владение. Районният съд е приел, че ответницата не е доказала да е
владяла процесния имот постоянно, непрекъсното, спокойно и да е извършвала явни действия по стопанисването му, в резултат
на което да е придобила собствеността върху него на основание чл.79 от ЗС.
Жалбоподателката счита, че този извод на районния съд е направен в противоречие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, които оплаквания
настоящият състав счита за основателни.
Придобивната
давност е един от способите за придобиване на правото на собственост върху
конкретно определена вещ, чийто фактически състав е регламентиран в
разпоредбата на чл.79 от ЗС. Последният, в хипотезата на недобросъвестно владение по чл.79, ал.1 от ЗС
включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от
ЗС-тоест фактическо упражняване съдържанието на това право, както и
допълнително добросъвестност и правно основание в хипотезата на добросъвестно
владение по чл.79, ал.2 от ЗС. В този
смисъл са и разясненията, дадени в
мотивите на т .2 от Тълкувателно решение
№ 4/2012год. по т.дело № 4/2012год. на ОСГК на ВКС.
От разпоредбата на чл.70 от ЗС следва, че владелецът е
добросъвестен при кумулативното наличие на две предпоставки-владение на вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
опорочена. Законодателят изрично предвижда, че е достатъчно тази
добросъвестност да е съществувала при възникване на правното основание, като
същата се предполага до доказване на противното- арг. на чл.70, ал.2 от ЗС. Съгласно
разясненията, дадени в постановление № 6 от 27.12.1974год. по гр.дело № 9/74год.,
едно от правните основания по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС са прехвърлителните
/транслативните/ двустранни сделки, в частност продажбата и дарението.
Изхождайки от
горното и предвид събраните по делото
доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателката е добросъвестен
владелец на процесния имот по см. на чл.70, ал.1 от ЗС. Няма данни по делото, от които да се направи
извод, че към момента на извършване на дарението през 1985год.,
жалбоподателката е знаела, че нейният дядо не е изключителен собственик на
процесния имот. Няма и такива, от които да се заключи,че е знаела и за това, че
нейните родители не са собственици на прехвърлената й от тях през 2011год. 1 /
2 ид.част от имота. Производството за делба на имота е иницирано три години
по-късно от извършване на дарственото разпореждане и в него ответницата не е
участвала. Същата не е участвала лично и в нотариалното производство през
2011год., като по продажбата е била представлявана от пълномощник- Л.Т..
Обстоятелството,
че майката и лелята на жалбоподателката-нейн пълномощник по сделката от
2011год. са участвали във втората фаза на делбата като наследници на
починалия съделител Г.Г., не оборва
презумпцията за добросъвестност. Законодателят въвежда съществуването на
добросъвестността с оборима презумпция, поради което в тежест на насрещната
страна е да я опровергае. Ангажираните в случая
от въззиаемата доказателства не обосновават категоричен и несъмнен извод, че
приобретателката по двете сделки- жалбоподателката И. е знаела за пороците
на юридическото основание, като знанието
за това от трети лица се явява ирелевантно.
Събраните по
делото гласни доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка със
събраните по делото писмени доказателства, налагат извод, че считано от датата
на сключване на договора за дарение – 04.06.1985год. и респ. от момента на
сключване на договора за покупко-продажба- 28.12.2011год. жалбоподателката е
владяла явно и необезспокоявано имота, в продължение на 5 години, което води на
извод, че е придобила собствеността върху процесните 2 /3 ид.част от него на основание добросъвестно
владение. Този срок, за частта по договора за дарение е изтекъл на
04.06.1990год., а за частта по договора за продажба-на 28.12.2016год.-тоест
преди датата на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск и
вписването на исковата молба в Агенцията по вписванията -28.11.2017год. Фактическата власт е упражнявана както лично, така и чрез други лица- майка и
лели /наследниците на Г.Г../, като опитите на въззиваемата да осъществи
владение върху имота са отблъсквани
своевременно.
Безспорно, че по делото са налице данни за това, че въззиваемата е въведена през 2002 год. във
владение на процесния имот. Към този момент обаче срокът по чл.79, ал.1 от ЗС с
начална дата 04.06.1985год. е бил изтекъл, поради което въводът във владение не би могъл да се разглежда като
действие, смущаващо и оспорващо владението на жалбоподателката. Същият извод
важи и за владението с начална дата 28.12.2011год.,тъй не може да се смущава
владение, което още не е започнало.
Няма данни по
делото жалбоподателката да е загубвала фактическата власт върху имота в
подължение на 6 месеца, като същевременно се установява че е изразявала трайна воля да държи имота за себе
си, противопоставяйки се и чрез трети
лица на опитите на въззиваемата М. да осъществи трайна власт върху имота.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита че е
осъществен напълно сложния фактически състав на оригинерния придобивен
способ-давностно владение по отношение на 2 / 3 ид.части от процесния имот от
страна на жалбоподателката. С оглед на това и на изложеното по-горе относно
обема на прехвърлените права с договора за дарение и договора за продажба, същата
се явява изключителен собственик на процесния имот и предявения против нея
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него
да се постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателката следва да се
присъдят направените по делото разноски, който за първата инстанция са в размер
на 2 171.66лева , а за въззивната инстанция-в размер на 325лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 10/19.02.2019год., постановено по гр.дело № 1042/2017год. по описа на
Районен съд-Радомир и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.С.М. с ЕГН ********** *** за признаване за установено по
отношение на А.Г.И. с ЕГН ********** ***, че
А.Г.И. не е собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот XIX -237 в кв.30 по
регулационния план на с.***, общ.Радомир, обл. Перник, одобрен със Заповед № III-140/25.03.1969год.
на ОНС-Перник с площ от 1272 кв.м. при граници: улица, собствен парцел XX-237 и парцел XVIII-237 на наследници
на Г.В.Г..
ОСЪЖДА В.С.М. с
ЕГН ********** *** да заплати на А.Г.И.
с ЕГН ********** *** сумата от 2 496.66лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: