Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
30.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 5338 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 74879 от 22.04.2020 год., постановено по гр.дело № 74521/2018 г. на СРС, І Г.О., 165 състав, е признато за
установено по предявения от М.Ц.Д. отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, че М.Ц.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес
на управление:***, сумата от 640,08 лв.- неоснователно начислено задължение по
едностранна корекция на сметка за електрическа енергия съгласно констативен
протокол № 1021582/01.11.2018 г. и фактура № **********/08.11.2018 г. С
решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ********,
с адрес на управление:***, да заплати на М.Ц.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 50 лева- разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 165 с-в е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“***, подадена чрез юрк. Л.М., с искане
същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявения установителен иск. Твърди се, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец М.Ц.Д., чрез пълномощника
си адв.Т. Д., оспорва жалбата, като неоснователна, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД, ***, гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни
норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло
изложените в мотивите му съображения, досежно основателност
на предявения от М.Ц.Д. срещу „Ч.Е.Б.“***, установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М.Ц.Д. не
дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 640,08 лв., представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода
от 04.08.2018 г. до 01.11.2018 г.
по фактура № **********/08.11.2018 г. въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1021582 от 01.11.2018 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, къща, с
клиентски № 310204569052. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка
с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящето производство е предявения от М.Ц.Д. срещу „Ч.Е.Б.“***,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М.Ц.Д.
не дължи на „Ч.Е.Б.“*** сумата от 640,08 лв., представляваща стойност на
електроенергия, начислена служебно за периода
от 04.08.2018 г. до 01.11.2018 г.
по фактура № **********/08.11.2018 г. въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1021582 от 01.11.2018
г. за електроснабден имот, находящ
се в гр.София, ул.“*******, къща, с клиентски № 310204569052.
В случая
не се спори,
видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба,
че оспорената от ищцата сума
от 640,08 лв., е в резултат
на едностранно извършена служебна корекция на сметката
на ищцата от страна
на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период
от 04.08.2018 г. до 01.11.2018
г. по фактура № **********/08.11.2018 г. въз основа на констативен протокол от
извършена проверка № 1021582 от 01.11.2018
г. , издаден на основание
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./.
В настоящия случай
безспорно установено е обстоятелството, че корекционната процедура е извършена по реда
на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/, в сила
от 16.11.2013 г. Същите са издадени от
председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./
в съответствие с предвиденото
в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2
от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА.
Правоотношенията
между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа
енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този
смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно
коригиране на дължимата цена за потребената
електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012
г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на
договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване / в този смисъл решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. дело № 50417/2016 г.
на І т.о. на ВКС/.Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба
/преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г. /, този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от
28.07.2015 г. по т.дело №877/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр.дело №4907/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 19 от 21.02.2014
г. по т.дело № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 228/10.09.2012г. по гр.дело
№ 311/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение № 487/29.11.2012 г. по гр.дело № 1750/2011г.
на ВКС, ІV г.о. и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и
законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи.
В случая след
влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката
са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени
от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя/ решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.дело № 1156/2016 г. на ІІ т.о.
на ВКС/. Съдът приема, че в процесния случай, следва
да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през
исковия период от време от 04.08.2018 г. до 01.11.2018 г. и са били отменени
едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства /в този смисъл решение
№ 124/18.06.2019 г. по гр.дело № 2991/2018 г. III г.о. на ВКС, както и
по-новите решения относими към спора - решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр.дело №
1096/2020 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 160/31.12.2020 г. по гр.дело №
1174/2020 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр.дело №
1553/2020 г. ІV г.о. на ВКС, Решение №
8/04.02.2021 г. по гр.дело № 1358/2020 г. на IV г.о. на ВКС/. В решение № 124 от
18.06.2019 год. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, Г.К., ІІІ г.о. е прието, че
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Прието е също така, че от това предварително, а не решаващо за
изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в
общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в
общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
В
настоящия случай, при извършена на 01.11.2018 г. проверка от
представители на електроразпределителното дружество в недвижимия имот на
ищцата, находящ се в гр.София, ул.“ *******, е било
установено, че липсва пломбата на щита на ел.таблото, както и е установено
промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел.енергията.
На следващо
място с оглед заключението на вещото лице по
допусната съдебно-техническа
експертиза, прието, като неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло, като обективно
изготвено се установява, че посочената
на стр.3 от констативен протокол № 1021582/01.11.2018 г., констатация „ липсва
пломбата на щита на ел. таблото. Прекъсната е измервателната нула от
захранващия нулев клеморед за ел.таблото и към нея е
свързано устройство с компоненти и сензор за светлина. С допълнително монтираното
електронно устройство се прекъсва връзката между захранващия нулев клеморед и измервателната нула на СТИ/ средство за търговско
измерване/, представлява промяна на електрическата схема на свързване на СТИ/
средството за търговско измерване/. Установява се, че когато е прекъсната
измервателната нула от захранващия нулев клеморед,
ползваното от обекта на потребителя количество ел. енергия не се измервало. В
случая не се касаело за производствен дефект. Установява се също така, че общото
количество електроенергия неотчетено от СТИ- 3312 KWh за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване
ПИКЕЕ- чл.48, ал.1, т.1, б.“б“. При проверка на корекцията на сметката, вещото
лице е установило, че изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените
цени на електрическата енергия за процесния период от
ДКЕВР. С оглед на което съдът приема, че изчисляването на корекцията е
математически вярно и е съобразено с правилото на чл.48, ал.1, т.1, буква „Б“
от ПИКЕЕ. Въпреки тези безспорни доказателства за погрешно отчитане на потребената електроенергия на обекта на ищцата, първоинстанционният съд е уважил иска за установяване недължимостта на корекцията. Основният аргумент на първоинстанционният
съд е, че в случая проверка за неправилно измерване на електрическа енергия е
извършена на 01.11.2018 г., след отмяната на чл.1- чл.47 ПИКЕЕ/ в сила от
14.02.2017 г./, както и че се претендирало, че ответникът е извършил изчисление
на консумация на електрическата енергия, поради неправомерно изменение на схемата
на средство за търговско измерване по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“ Б“ ПИКЕЕ,
като тази разпоредба обаче била приложима
според текста на нормативния акт само при условията на чл.48, ал.2
ПИКЕЕ- при наличие на протокол, отговарящ на изискванията по чл.47 ПИКЕЕ,
подписан от полицейски служител. Доколкото към датата на проверката,
разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ е била отменена, то такъв протокол не можело да се
състави, като в тази връзка редът за корекция на електрическата енергия по чл.48, ал.1, т.1 ПИКЕЕ не е спазен.
На
следващо място, съдът приема, че в действащите към момента на корекцията
текстове на чл. 48 до чл.51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло
се свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това
число и при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща
тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или
от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/. За защита
както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора
за продажба на електроенергия, е предвиден съответен ред, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган / в този смисъл решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.дело № 1671/15
г. I т.о. на ВКС/, който ред е
възпроизведен и в общите условия към договора.
Съгласно чл. 43 и чл. 47 от
ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за
съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен
протокол, по описания ред и с нормативно установените реквизити. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството. При липса на регламентация на
правилата за съставяне на констативния протокол след отмяната на чл. 43 и чл.
47 от ПИКЕЕ, приложение следва да намерят разпоредбите на общите условия, тъй
като констативен протокол за проверката се съставя и съгласно чл. 25, ал. 1 и 2
от ОУ, според който при проверка, при която е установено неточно измерване
и/или неизмерване на електрическата енергия/, констативният протокол се
подписва от представителя на електроразпределителното дружество и потребителя.
Ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.48, ал.2
от ПИКЕЕ, когато при проверка
на измервателната система се установи
промяна на схемата на свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва
само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен
в присъствието на органите на полицията, и е подписан от тях. В настоящия
случай при безспорно установена промяна на схемата
на свързване, са налице данни,
че процесния констативен протокол е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях. Безспорно
установено е обстоятелството,
че органи на полицията са
присъствали при извършената проверка и са подписали процесния
протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. С оглед
на което съдът приема, че
съставения констативен протокол № 1021582 от 01.11.2018 г., отговаря на
изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази
връзка, въз основа на същия
следва да бъде направен извод,
че по валиден
начин е установена от оператора, промяна
в схемата на свързване и намеса в измервателната система, поради което са
налице предпоставките за извършване на
едностранна корекция по реда на,
ал. 1 на чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че
ищцата
дължи на ответника начислените й, чрез тази
допустима процедура суми за консумирана
електрическа енергия за минал период.
По
изложените по-горе съображения, съдът приема, че обжалваното решение
противоречи на материалния закон-чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през
исковия период. В процесния случай следва да се
приеме за установено, че през исковия период начинът за установяване на
корекцията на сметка на потребената електроенергия е
бил установен, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, буква „Б“ от ПИКЕЕ.
Предвидените в тази разпоредба предпоставки за извършване на корекцията на
дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период са доказани по
делото. С оглед
на което, настоящият
съдебен състав, счита че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения и поради несъвпадане
на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта
относно разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо
това да бъде постановено решение, с което предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М.Ц.Д. не дължи на „Ч.Е.Б.“***
сумата от 640,08 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена
служебно за периода от 04.08.2018 г. до 01.11.2018 г. по фактура №
**********/08.11.2018 г. въз основа на констативен протокол от извършена
проверка № 1021582 от 01.11.2018 г. за електроснабден имот, находящ се в
гр.София, ул.“*******, къща, с клиентски № 310204569052, се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва
да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете инстанции. Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззивника-
ответник съдът намира за основателно. Досежно размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззивника – ответник, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на
чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста,
която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника-
ответник юрисконсултско възнагражение
следва да се определи от съда в размер
на 200 лв. за двете съдебни инстанции/ 100 лв. за първата инстанция и 100 лв. за въззивната
инстанция/. Въззиваемата страна- ищец следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника- ответник и сумата
от 25 лв., заплатена държавна такса за въззивно обжалване,
както и сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице по допусната съдебно-
техническа експертиза по делото, както и сумата от 30 лв.- депозит за
призоваване на свидетел по делото или общо дължими разноски за двете съдебни инстанции
в размер на сумата от 455 лв. На въззиваемата страна-
ищец, разноски за въззивното производство не се
дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 74879 от
22.04.2020 год., постановено по гр.дело № 74521/2018 г. на СРС, І Г.О., 165 състав и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М.Ц.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 640,08 лв.,
представляваща стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от
04.08.2018 г. до 01.11.2018 г. по фактура № **********/08.11.2018 г. въз
основа на констативен протокол от извършена проверка № 1021582 от
01.11.2018 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр.София, ул.“*******, къща, с
клиентски № 310204569052, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Ц.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати на
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център,
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, сумата от 455 лв. / четиристотин
петдесет и пет лева/, представляваща направените пред двете инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Ч.Р.Б.“
АД,
***, като трето лице – помагач на страната на
ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.