РЕШЕНИЕ
№…………./25.10.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдията т. дело № 3400/2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 170854/18.12.2018 г. подадена от „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Б срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***.
Предявен за
разглеждане е иск с правно основание чл. 53 ЗЗД, във връзка с чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 223 КЗ /отм./ за заплащане на сумата в размер от 126
172,39 лв., ведно със законната лихва дължима, считано от 18.12.2017 г. /датата
на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното й изплащане, съставляваща част от
заплатено от дружеството-ищец в полза на увредените лица – Й. и И.К.парично
обезщетение въз основа на застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен по формата на застрахователна полица №
065080540181/01.01.2008 г. във връзка с пътно-транспортно произшествие станало на
30.03.2008г., която част подлежи на възстановяване от ответника носещ
солидарна отговорност с ищеца за настъпилите вреди.
В исковата
молба се твърди, че на 30.03.2008г.,
около 19:00 ч. на кръстовището при бул. „Владимир Вазов“ и ул.“Васил Кънчев“
лек автомобил с марка „Опел Тигра”, с рег. № *******, управляван от водача - Й.
И.И.е участвал във възникнало ПТП с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******,
управляван от П.Д.Б.. Вследствие на произшествието е загинал Р. Й.ов К., който
е бил пътник на предната дясна седалка на л.а. „Опел Тигра”. Към момента на
ПТП, отговорността на водача на л.а.
„Рено Меган“ с рег. № ******* е застрахован в „ДЗИ –О.З.“ ЕАД със
застрахователна полица № 065080540181/28.12.2007г., а отговорността на водача
на л.а. „Опел Тигра”, с рег. № ******* е застрахована в ЗК „Л.И.“ АД със
застрахователна полица № 223088204588/10.03.2008г. Фактическите твърдения в
исковата молба продължават с това, че по повод така настъпилото ПТП спрямо „ДЗИ
–О.З.“ ЕАД, на основание чл.226 ал. 1 КЗ са били предявени субективно съединени
искове от увредените лица - Й. Д. К. и И.А.К.а, въз основа, на което е
образувано гр.д. №4049/2011г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав за изплащане на
неимуществени вреди понесени от родителите вследствие на загубата на техния син
- Р. Й.ов К.. Твърди се още, че по силата на Решение на СГС от 03.12.2012г.,
постановено по гр.д. №4049/2011г., по описа на СГС, ГО, I-1 състав, „ДЗИ –О.З.“ ЕАД е осъдено да
заплати в полза на всеки един от родителите на починалото лице сумата от по 80
000 лв. съставляваща обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им - Р. Й.ов К.,
ведно със законна лихва от датата на ПТП, както и разноските по делото.
Упоменава се, че така постановеното осъдително решение не е обжалвано и е влязло
в законна сила на 02.01.2013г. С платежно нареждане с ID:********* от
02.01.2013г. „ДЗИ –О.З.“ ЕАД е осъществило цялостно плащане на присъдените в
полза на ищците парични суми, чиито общ размер съставлява сумата от 252 344.78
лв., състояща се от главница в размер на 160 000 лв. ( 2x 80 000 лв.), ведно с
дължимата лихва в размер на 88 574.78 лв. ( 2 x 44 287.39 лв.) за времето от
датата на произшествието до датата на плащане, както и разноски в размер на 3
650лв. адвокатско възнаграждение и 120 лв. съдебни разноски. Изложението на ИМ
продължава с това, че във връзка с възникналото пътно произшествие е било
образувано и НОХД №4796/2010г. по описа
на СГС , НК, 35 състав, което е приключило с влязла в сила осъдителна присъда.
Прави се позоваване, че в мотивите си по тази присъда наказателния съд е приел,
че престъплението е извършено при наличие на съпричиняване в значителна степен
от страна на водача на л.а. „Опел Тигра“ с рег. № *******, управляван от Й. И.И.,
който е навлязъл на процесното кръстовище на забранен за него сигнал на
светофарната уредба. Това мотивира ищеца да поддържа, че при разглеждания пътен
инцидент смъртта на пътника - Р. Й.ов К. е настъпила в резултат на
противоправно поведение проявено както от страна на П.Д.Б., чиято
отговорност е застрахована в „ДЗИ –О.З.“
ЕАД, така и от водача Й. И.И.чиято
отговорност е застрахована в ЗК „Л.И.“
АД. Заради това се сочи, че и двамата водачи трябва да отговарят солидарно
спрямо увредените лица, съгласно разпоредбите на чл.53 и чл.127 от ЗЗД. Оттук
ищецът извежда за себе си материална легитимация да получи от ответника - ЗК „Л.И.“
АД при условията на регресна отговорност половината от заплатената под формата
на парично обезщетение и прочее разходи за лихви и разноски сума в размер на
252 344.78 лв., а именно сумата от 126 172.39 лв., защото ЗК „Л.И.“ АД е
солидарно отговорно лице, наред с ищеца за репариране вредите на увредените от
произшествието лица. Целейки да получи удовлетворение на това си имуществено
право на 12.11.2014г. „ДЗИ –О.З.“ ЕАД е отправило покана с изх.
№92-7575/12.11.2014г. до ЗК „Л.И.“ АД с искане за възстановяване на ½ от
изплатените от дружеството суми във връзка с настъпилото събитие, но плащане на
последвало, доколкото ответника направил изричен отказ с негово насрещно писмо,
мотивирайки, че Й. И.И.не е допринесъл за настъпването на произшествието и
произтеклите от него вреди, а така също при условията на евентуалност е
възразено за изтекла погасителна давност.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответното застрахователно дружество - ЗК „Л.И.“ АД е депозирало
писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на предявените
искове. Ответникът оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на
водача на л.а. „Опел Тигра“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при него към момента на пътния инцидент. Освен
това се позовава на изтекла погасителна давност, съгласно разпоредбите на
чл.197 от Кодекса на застраховането и на основание чл.110 от ЗЗД, защото
плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 02.01.2013г. а
исковата молба е подадена на 10.01.2018г., което е момент след изтичането на
5-годишния давностен срок.
Ищецът се
възползва от процесуалното си право уредено в чл. 372 ГПК депозирайки
допълнителна искова молба по спора. В нея поддържа твърдението си за
съпричиняване на вредоностния резултат, съгласно мотивите изложени в решение по
НОХД №4796/2010г., потвърдено с Решение на САС №390/19.10.2011г. и оставено в
сила с Решение №114/05.04.2012г. на ВКС. Напомня, че съгласно разпоредбите
на чл.53 от ЗЗД, когато вредите са
причинени от няколко деликвента, те отговарят при условията на солидарност.
Акцентира върху това, че в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, с която се покрива отговорността на единия от
деликвентите, „ДЗИ –О.З.“ ЕАД е погасил
и задължението на ЗК „Л.И.“ АД, застраховал отговорността на другия виновен
водач. Поради това в полза на ищеца се пораждал и интереса за съдебното
предявяване на вземането, чиито носител е станал с плащането на пълния размер
на присъденото обезщетение в полза на увредените лица. Оспорва твърденията за
изтекла погасителна давност, като сочи датата на подаване на исковата молба, а
именно 18.12.2017г., т.е. в рамките на
петгодишния давностен срок.
В срока по
чл. 373 ГПК ответното дружество не се е възползвало от възможността да подаде
допълнителен отговор по допълнителната искова молба.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Според приложената и приета за писмено доказателство
по делото Комбинирана застрахователна полица с №065080540181, която има за
период на валидност 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. се установява, че по силата на същата е
възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” относно отговорността на водачите на лек автомобил –
„Рено Меган“, с рег. № *******.
Видно от приложена справка от информационните масиви
поддържани при Гаранционен фонд за сключените и действащи полици по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се
установява, че към датата – 30.03.2008 г. за МПС с рег. № ********, считано от
10.03.2008 г. има валидно сключена застраховка от посочения вид, като същата
има за период на валидност времето от 11.03.2008 г. до 10.03.2009 г., а
застрахователен на отговорността на водачите на цитираното превозно средство е
отбелязано да е дружеството - ЗК „Л.И.“ АД.
Съгласно оформения и приложен по делото констативен
протокол от 30.03.2008 г. се установява, че на 30.03.2008 г. около 19,00 ч. в
пределите на гр. София е настъпило ПТП между два леки автомобила, а именно :
л.а. „Опел Тигра“, с рег. № ********, с водач Й. И. /участник 1/ и л.а. „Рено
Меган“, с рег. № *******, с водач – П.Б./участник
2/. Удостоверено е, че при реализиралото се ПТП са пострадали пътници
превозващи се в двата автомобила, като пътника – Р. Й.ов К. от „Опел Тигра“ е
починал в болница непосредствено след инцидента. Съобразно описаните в
протокола обстоятелства и причини за настъпването на произшествието се констатира,
че според лицето посетило мястото на катастрофата непосредствено след нейното
предизвикване се касае до следния механизъм : л.а. „Опел Тигра“, с рег. № ********
се е движел по ул. „Река Велека“ в посока от ул. „Тодорини кукли“ към ул.
„Ангел Войвода“ и на кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ става участник в
транспортно произшествие с л.а. „Рено Меган“, с рег. № ******* движещ се по бул. „Владимир Вазов“
в посока от ул. „Витиня“ към ул. „Осогово“.
Част от доказателствата по делото е и изготвения по
повод на настъпилото ПТП с пострадали лица – протокол за оглед на
местопроизшествието с дата – 30.03.2008 г., в съдържанието на който детайлно са
документирани всички следи от местопроизшествието, като е извършено и
фотозаснемане и са изготвени скици.
Според приложените по делото два броя писма от м.
05.2009 г. и от м.10.2009 г. издадени от „П.Т.“ ЕАД се дават сведения пред
органите по разследване във връзка с образувано досъдебно производство по повод
на станалото ПТП, че на датата – 30.03.2008 г. около 19,00 ч. в АСУД не е била
регистрирана повреда на монтираната на между бул. „Владимир Вазов“ и ул. Васил
Кънчев“ светофарна уредба, като е допълнено, че максималната разрешение скорост
за движение по бул. „Владимир Вазов“ е 50 км./ч. Наред с изнесената в писмата
информация за работата на светофарната уредба е предоставена и информация в
графична форма за разположението на светофарната уредба, с която е регулирано
процесното кръстовище; план на фазите за преминаване през кръстовището; и
циклограма.
Видно от медицински данни възпроизведени в приобщената
по делото епикриза, издадена от Клиника по хирургия, при МБАЛ „Царица Йоана“ се
констатира, че лицето – Р. Й.ов К. е бил приет по спешност в лечебното
заведение на 30.03.2008 г. във връзка с претърпяно от него ПТП, като въпреки
предприетите медицински интервенции, вкл. оперативна такава, в 20,40 часа
същото е починало.
По повод на така настъпилото ПТП на с присъда от
21.04.2011 г. по н.о.х.д. № 4796/2010 г. признава подсъдимия – П.Д.Б. за
виновен, в това, че на 30.03.2008 г., около 19,00 часа, в гр. София, на бул.
„Владимир Вазов“ при управление на моторно превозно средство – л.а. „Рено
Меган“, с ДК № ******* с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул. „Осогово“
на кръстовището с ул. „Васил Кънчев“ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 21, ал. 1 ЗДв.П и при реализираното ПТП с лек
автомобил - „Опел Тигра“, с рег. № ******** по непредпазливост е причинил
смъртта на Р. Й.ов К., както и средна телесна повреда на още две лица. Тази
присъда е потвърдена при осъществения инстанционен контрол с решения на
Апелативен съд – София и ВКС, които също са приобщени по делото. Присъдата е влязла в сила, считано от
05.04.2012 г.
По силата на решение от 03.12.2012 г. постановено от
СГС, ГО по образувано гр..д. № 4049/2011
г. се установява, че „ДЗИ – О.З.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ, в полза на Й. Д. К. и И.А.К.а, сумите от по 80 000 лв., за всеки
от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Р. Й.ов К., починал при ПТП станало на 30.03.2008 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.03.2008 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 120 лв., представляваща
разноски по делото, като предявените осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата до пълния им предявен
размер от по 100 000 лв. за всеки от ищците. С решението на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. дружеството - „ДЗИ – О.З.“ АД е осъдено да заплати в полза на
адв. О. сумата от 3 650 лв. – адвокатско възнаграждение. Върху решението е
налице отбелязване, че същото е влязло в законна сила, считано от 02.01.2013 г.
Съгласно кредитно нареждане за кредитен превод от
02.01.2013 г. се установява, че на цитираната дата от страна на застрахователно
дружество - „ДЗИ – О.З.“ АД е осъществен превод на сумата от общо
252 344,78 лв., като тя е наредена по сметка на лицето – Венцислав
Валентинов О., а относно основание за осъщественото плащане е посочено :
гр.дело № 4049/2011 г. по описа на СГС, Щета : 4307295090311.
Според писмо от 10.01.2013 г. изходящо от ищеца - „ДЗИ
– О.З.“ АД, последното е уведомило адв. О., в качеството му на процесуален
представител на И. и Й. К.и, че във връзка с постановеното решение от
03.12.2012 г. на СГС и сумите, за които дружеството е осъдено да заплати на
цитираните лица, с платежно нареждане от 02.01.2013 г. присъденото от съда
парично обезщетение, ведно с начислената законна лихва до деня на плащането,
разноски и адвокатски хонорар, всички равняващи се на сбор от 252 344,78
лв. е бил извършен банков превод по предоставената клиентска сметка на адвокат
– О..
Видно от регресна покана от 12.11.2014 г. платилия
цитираното по-горе обезщетение и произтичащите от него лихви и разноски
застраховател - „ДЗИ – О.З.“ АД е формулирал претенция към застрахователно
дружество – ЗК „Л.И.“ АД, като е поискал да му бъде възстановена сумата от общо
143 687,39 лв. /143 672,39 лв. – стойност на щетата и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски/. Търсенето на регресна отговорност е обосновано с това,
че според съдържанието мотивите към
постановената присъда от 21.04.2011 г. по н.о.х.д. № 4796/2010 г.
настъпването на ПТП от 30.03.2008 г. довело до причиняване смъртта на Р. К. е
при условията на съпричиняване от страна на водача – Й. И.И.с управлявания от
негова страна – л.а. „Опел Тигра“, с рег. № ********, като отговорността на
този водач е застрахована именно при ответното застрахователно дружество.
Добавено е, че във връзка с настъпването на цитираното застрахователно събитие
и ангажираната от пострадалите отговорност на застрахователя - „ДЗИ – О.З.“ АД,
то последния е изплатил обезщетение по застраховка „ГО на автомобилистите“
възлизащо на сумата от общо 287 344,78 лв. Желае репарация на половината
от тази сума в 15-днвен срок, считано от получаване на поканата от ответника
- ЗК „Л.И.“ АД. Поканата е получена от
адресата й на 12.11.2014 г.
С писмо-отговор от 08.12.2014 г. дружеството - ЗК „Л.И.“ АД е посочило, че след получаване на
регресната претенция адресирана до него е образувало пред себе си преписка по
щета, като в рамките на извършеното проучване по същата е направено заключение
в насока отказ за плащане. Изказани са съображения, че търсещият плащане
застраховател не излага информация, в чия полза е изплатил паричното
обезщетение, част от което преследва да възстанови; че немяло данни
наказателната отговорност на водача /Й. И./ на лек автомобил „Опел Тигра“, с
рег. № ******** да е била потърсена и ангажирана, въпреки направените в
мотивите към постановената присъда заключения за съпричиняване на вредоносния
резултат на престъплението; че в развилото се исково производство по ангажиране
отговорността на „ДЗИ – О.З.“ АД, не е бил конституиран, като подпомагаща
страна - ЗК „Л.И.“ АД; че правата произтичащи от договора за задължителна
застраховка „ГО“, по които ЗК „Л.И.“ АД има качеството на страна са се погасили
с изтичането на 5 годишен давностен срок, за чиито начален момент на отброяване
следвало да се смята – дата на настъпване на ПТП – 30.03.2008 г.
Съгласно изслушаното и прието без да бъде оспорено от
страните заключение на съдебно - автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице Д.А.Х., след подробен анализ в тяхната съвкупност на приобщените по делото
доказателства са дадени отговори, както следва : скоростта на движение на л.а.
„Рено Меган“ при удара му с л.а. „Опел Тигра“ е била равна на 93,12 км./ч.,
респективно тази на движение на л.а.
„Опел Тигра“ е била равна на 42,87 км./ч.; мястото на удара е позиционирано в
кръстовището, в мястото на пресичане на пътните ленти на двата леки автомобила;
опасната зона за пълно спиране на лек автомобил – „Рено“ е изчислена на 90,11
м., а времетраенето за пълното му спиране е определено на 5,27 сек.; опасната зона за пълно спиране на лек
автомобил – „Рено“ при осъществяване на движение на същия със скорост от 50
км./ч. е изчислена на 36,27 м., а
времетраенето за пълното му спиране е определено на 3,62 сек.; опасната зона за
пълно спиране на лек автомобил – „Рено“ е изчислена на 24,62 м., а
времетраенето за пълното му спиране е определено на 2,93 сек.; режимът на
работа на светофарната уредба функционираща на кръстовището не дава възможност
на двата леки автомобила участвали в ПТП да навлязъл едновременно на зелен
сигнал на светофарната уредба; тогава когато за единия от водачите на л.а.
„Опел“ или „Рено“ свети зелен сигнал, то за другия сигналът свети в червена
светлина; причините способствали за реализирането на транспортното произшествие
се обособяват от вещото лице, като две : навлизане на л.а. „Опел“ в границите
на кръстовището при светещ за него червен сигнал на светофарната уредба, и
движение на лекия автомобил „Рено“ със скорост, по-висока от скоростта равна 50
км./ч., като ако водачът бе поддържал скорост в рамките на посочената, то удар
не би настъпил, защото двата леки автомобила биха се разминали в мястото на
удара; при движение със скорост равна на 93,12 км./ч. за водачът на лек автомобил
„Рено“ не е съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП-то,
посредством спиране с максимална интензивност в мястото на удара, нито когато
лекия автомобил „Опел“ е навлязъл в кръстовището, нито когато самият л.а.
„Рено“ е навлязъл в кръстовището; при движение със скорост равна на 42,87
км./ч. за водачът на лек автомобил „Опел“ не е съществувала възможност да
предотврати настъпването на ПТП-то, посредством спиране с максимална
интензивност в мястото на удара, нито когато лекия автомобил „Рено“ е навлязъл
в кръстовището, нито когато самият л.а. „Опел“ е навлязъл в кръстовището; в
хипотеза, че л.а. „Рено“ бе навлязъл в кръстовището при скорост от 50 км./ч., и
отстоянието на л.а. „Опел“ е било същото, а именно 8,4, м., то удар между двете
МПС-та не би бил настъпил, защото когато л.а. „Опел“ би се намирал в мястото на
удара, л.а. „Рено“ би бил преди мястото на удара в разстояние от около 11 м.;
описва се, че настъпилият контакт между двата автомобила е ориентиран в
предната част на л.а. „Рено“ и дясната част на л.а. „Опел“ / областта на
задната част на дясната му врата/.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на призовани по
настояване на ищеца свидетели :
В
показанията си св. А. потвърждава, че през м.март 2008 г. е участвал в ПТП,
станало на бул. Владимир Вазов“ в гр. София. Движел се като пътник на предната
седалка на л.а. „Рено Меган“, управляван от П.Б.в посока от Летището към
центъра на града, при движение по бул. „Вл. Вазов“в средната лента от три
възможни. Възприел, че на кръстовището при Герена светофарът свети зелено за
движещите с в тяхното направление автомобили. Автомобилът навлязъл в пределите
на кръстовището при 15-16 секунди оставащи до промяна на зеления сигнал на
светофара. Свидетелят не е поглеждал километража на автомобила в този момент на
движение, като вътрешната му субективна преценка била, че се движат с около 60
км.ч. Вече навлизайки в пределите на кръстовището свидетелят видял, как
изведнъж в кръстовището навлиза и лек автомобил „Опел“, който идвал отляво, от
към стадиона. Настъпил удар между двата автомобила. Свидетелят пострадал, и
след като слязъл попитал пътниците в другия автомобил не са ли видели, че за
тях свети червено, като не си спомня да е получил отговор.
В
показанията си св. Р. казва, чеп починалия при катастрофата през 2008 г. е
нейния брат Р. К.. Полицията съобщила на родителите й за смъртта на брат й. Те
били възрастни хора /пенсионери и инвалиди/, като много разчитали на оказваната
им от Р. подкрепа приживе. Много тежко реагирали на вестта за смъртта на Р.,
като не могили да се отърсят от това. Уточнява, че бащата се намира в по тежко
физическо състояние, а майката си влошила зрението след този инцидент.
Други допустими
и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обезпечава отговорността на застрахованото лице за реализирано
от него ПТП в пълен обем до размера на предвидената в договора или закона
застрахователна сума, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на застрахования. Когато няколко лица се явяват независими
съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, всеки
от тях отговаря солидарно пред увреденото лице или неговите наследници за
изплащане на цялото обезщетение. Поради тази причина и застрахователят по "Гражданска
отговорност" на всеки от съпричинителите отговаря спрямо увреденото лице
за цялата сума и по предявен от пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу
него. В това производство застрахователят не може да противопоставя
възражението, че други лица също са причинили вредата и отговорността следва да
бъде разпределена и между тях и техните застрахователи. Изпълнявайки
задължението си да изплати цялото обезщетение по предявения пряк иск,
застрахователят изпълнява свое собствено задължение по договора за застраховка,
а не чуждо такова, и регресните права, които възникват за него са негови лични
регресни права.
Съпричинилите
вредите делинквенти отговарят солидарно спрямо увреденото лице на основание чл.
53 ЗЗД, но тази солидарност не обхваща техните застрахователи, тъй като тази
хипотеза не е предвидена в нормата на чл. 121 ЗЗД. Тълкуване на закона не може
да разпростре солидарната отговорност на делинквентите спрямо застрахователите
им по застраховка "Гражданска отговорност" /определение № 774 от 18.10.2013
г. по т. д. № 1082/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС). Солидарна отговорност не е
налице и между делинквента и неговия застраховател (така т. 12 от ППВС № 4/1975
г.).
От друга
страна не може да бъде отречено регресното право на платилия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" спрямо останалите делинквенти и
техните застрахователи - извършеното от застрахователя плащане удовлетворява
увреденото лице, но не погасява дълга на останалите съпричинители и на лицата,
които обезпечават тяхната отговорност.
По
изложените по-горе съображения, регресните права на платилия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не могат да
бъдат реализирани нито по реда на чл. 74 ЗЗД (тъй като застрахователят е платил
един собствен дълг), нито по реда на чл. 127, ал. 2 ЗЗД (тъй като не е налице
солидарна отговорност между застрахователите, нито между застрахователя и
делинквентите). В този смисъл е задължителната практика на ВКС - решение №
121/18.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 2859/2013 г. I т.о./. Отговорността не се
реализира и по реда на чл. 54 ЗЗД, тъй като регресното право на застрахователя
е специално спрямо това на останалите лица, носещи гаранционна отговорност - по
арг. от чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД. При това положение предявената за разглеждане
от ищеца искова претенция намира своето правно основание в нормата на чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.). Това е така, защото текстът на чл. 213 КЗ (отм.) възпроизвежда
този на чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, респективно този на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД
приложим по отношение на всички видове договори за застраховка, които
разпоредби са специални спрямо уредения в ЗЗД ред за упражняване на регресните
права на лицата, носещи отговорност за чуждо неправомерно поведение. Аргумент в
полза на приложимостта на чл. 213 КЗ (отм.) относно регреса на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" е и разпоредбата на § 143 от
ПЗР на ЗИДКЗ (отм.) (обн. ДВ, бр. 97 от 2007 г.), съгласно която разпоредбата
на чл. 213, ал. 1, изречение четвърто се прилага за всички случаи на встъпване
в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Посочената разпоредба не разграничава
случаите на встъпване в право въз основа на вида на сключената застраховка. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 83 от 22.08.2016 г.,
по т.д. № 3426/2014 г. на ВКС, I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК -
в същия смисъл е и определение № 492 от 03.06.2016 г., по т.д. № 3537/2015 г.
на ВКС, I т.о., ТК.
Съобразявайки,
че при насрочване на делото съдът е дал различна правна квалификация на
претенцията, а именно такава по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 223 КЗ
/отм./, от тази която действително отговаря на фактическите твърдения във
връзка с пораждане на спорното материално право, а именно по чл. 213 КЗ /отм./,
то се налага нейната промяна и произнасянето по предпоставките на осъдителен
иск с квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Обстоятелството, че съдът коригира правната квалификация на разглеждания
иска не препятства произнасянето по него, тъй като в предмета на доказване на
иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ са същите факти и обстоятелства, очертани в
доклада на съда, в който иска е квалифициран по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът с
предявения иск реализира регресните си права в качеството си на заплатил
обезщетение застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
спрямо застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
независимия съпричинител на застрахователното събитие.
По делото е
установено с влязла в сила присъда, че П.Д.Б. в качеството му на водач на л.а.
„Рено Меган“, с рег. № ******* и при управление на същия е допуснал нарушение
правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Р. К., както и тежки телесни повреди на други две лица.
Разкрива се също така, че в качеството му на застраховател по гражданска
отговорност на водача на л.а. „Рено
Меган“, с рег. № ******* – „ДЗИ-О.З.“ АД е осъден да заплати на наследниците на
загиналото при застрахователното събитие лице застрахователно обезщетение. В
рамките на това производство участие, като подпомагаща страна не е било взето
от страна на ответника по претенцията предмет на настоящото дело. Успешно по
виждане на съд е и доказването, че в полза на увредените от настъпилото
произшествие лица – наследниците по закон на починалия – Р. К. е било изплатено
парично обезщетение, ведно с изтекла лихва върху него, както и присъдени им
съдебни разноски в размер на сумата от общо 252 344,78 лв. Категорично са
доказани и фактите свързани с това, че всяко от застрахователните дружества
участващо в настоящото производство е имало качеството на застраховател по валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на водачите – участници в
настъпилото на 30.03.2008 г. транспортно произшествие.
Съгласно чл.
223, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност", както и предпоставките на чл.
45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо
увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
обусловена от отговорността на прекия причинител.
Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл влязлата в сила присъда постановена спрямо лицето – П.Б.,
в качеството му на участник в реализиралото се деяние /ПТП/ обвързва настоящата
инстанция, с това че този водач е действал противоправно, като е нарушил
императивно правило за движение по пътищата, а именно да управлява МПС при
съблюдаване на разрешената в съответния пътен участък скорост на движение, като
при разрешена скорост от 50 км./ч./ се констатира да е управлявал превозното
средство към момента на настъпване на събитието със скорост от около 93 км./ч.,
и това деяние е извършено виновно.
По отношение
на другия водач, с чието участие се е реализирало обсъжданото транспортно
произшествие от 30.03.2008 г. – Й. И.И.няма постановена присъда, която да обвързва
гражданския съд в преценката за деянието, противпоравността и вината, но с
оглед степента на проведеното по делото доказване еднопосочно се установява, че
и този водач е пряк участник в реализиралото се транспортно произшествие на
посоченото в ИМ място и дата, като й неговото поведение следва да се
квалифицира, като противоправно и стоящо в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на един от пътниците в превозното средство „Опел
Тигра“. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „За регулиране
движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават
сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. Забраната за
преминаване при светещ червен сигнал на светофарната уредба е предвидена в чл.
31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където изрично е посочено,
че "Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
"стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът.". В разглеждания случай, най-напред несъмнено се
установява, че кръстовището, където е възникнало транспортното произшествие е
било регулирано със светофарна уредба. Освен това към часът на настъпване на
събитието тази светофарна уредба е функционирала, като е подавала съответните
сигнали на участниците в движението намиращи се в района на този пътен участък.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, вкл. категоричното
заключение на вещото лице, което е прецизно изготвено създават у решаващия
орган убеждението, че водача на л.а. „Опел Тигра“ - Й. И.И.е навлязъл в
кръстовището в момент, когато относно неговата посока за движение
функциониращата светофарна уредба е показвала забранителен червен сигнал. Това
съставлява съществено нарушение на правилата за движение по пътищата и разкрива
противоправното поведение на този участник, наред с вече установеното такова на
другия такъв.
По
същественият въпрос отнасящ се до изясняване на причините довели до
настъпването на произшествието, и чие поведение е способствало за реализирането
на вредоносния резултат, ясен отговор е получен отново от отговорите дадени в
рамките на приетото заключение по изготвената САТЕ, а именно поведението и на
двамата участници състоящо се при единия в управление на МПС с превишена
скорост, а при другия в преминаване на
червен сигнал на светофарната уредба в своята съвкупност е предизвикало
възникването на сблъска. Механизмът на настъпване на произшествието изключва
възможност за предотвратяване на удара, дори при предприемане на спиране от
всеки един от двамата водачи към момента, когато същите вече са навлезли в
опасната зона. Същевременно ако дори един от участниците в произшествието не бе
допуснал очертаното по-горе нарушение на правилата за движение по пътищата, то
събитието не би се реализирало. Следователно вина за настъпването на описаното
произшествие носят и двамата водачи.
В този
контекст генералния извод е, че всеки един от водачите, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ищеца, респективно при ответника е реализирал
граждански деликт, което е предизвикало пораждането на гражданската му
отговорност пред увреденото лице за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Вече се посочи, че тази отговорност е била надлежно застрахована при
застрахователите – страни в настоящия процес.
Настъпилият
от обсъжданото ПТП вредоносен резултат – причиняване на смърт на един от
пътниците в лекия автомобил „Опел“ е последица от поведението на всеки от водачите
управлявали катастрофиралите автомобили, поради което несъмнено се касае до
хипотеза на съпричиняване. Видът на допуснатото отклонение от императивните
правила за поведение при участие в движението по пътищата, както и
характеристиката на механизма на настъпване на произшествието показват, че
степента на съпричиняване от двамата водачи е равна по своя интензитет, и в
този смисъл тяхната отговорност за обезщетяване на причинените вреди от
произшествието също би следвало да се разпредели по-равно, а именно - 50 % за
водача на л.а. „Рено“ и 50 % за водача на л.а. „Опел“. В тези предели следва да
отговарят и техните застрахователи по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“, тогава когато същите уреждат претенциите си един към друг с
оглед солидарната отговорност на преките причинители, чиито риск от причиняване
на вреди са застраховали.
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащане на застрахователното
обезщетение по имуществена застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения
застрахован срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение. Отнесено към застраховките "Гражданска отговорност" и
"Гражданска отговорност на автомобилистите", правилото ще има
приложение и в хипотезите, при които има допуснато съпричиняване на вредоносния
резултат от двама деликвенти, чиято гражданска отговорност е застрахована при
различни застрахователи, което съпричиняване е породило солидарната им отговорност
спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е изплатено изцяло
само от единия застраховател. Тогава, когато в полза на увреденото/увредените
лица е осъществено изплащане на цялото дължимо обезщетение, то в полза на
платилият подобно обезщетение застраховател се поражда правото да встъпи в
правата на застрахования при него деликвент-съизвършител по смисъла на чл. 53 и
чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу другия деликвент-съизвършител /чиито действия, като
трето лице, също са допринесли за пораждане на солидарната гражданска
отговорност спрямо пострадалите за цялото дължимо обезщетение и са породили
опасност от увеличение на пасива на другия застрахован деликвент с цялото
дължимо обезщетение/ или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност".
В случая
увреждането е причинено от от деликвента – П.Б., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ищеца, и от деликвента – И., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. По делото е доказано, че ищецът е заплатил целия
размер на присъденото с решение по гр. д. № 4049/2011 г. обезщетение на
пострадалите вследствие ПТП лица, вкл. натрупаните лихви и присъдени съдебни
разноски. Това решение разбира се няма как да обвърже ответника, относно
възприетия в него размер на полагащо се в полза на всеки един от наследниците
на починалия пътник – Р. К. обезщетение, а именно по 80 000 лв. за всеки
родител, защото ответника не е участвал в съдебното производство, в което това
подобно обезщетение е присъдено. В рамките на настоящия процес обаче,
дружеството-ищец проведе успешно пълно по естеството си доказване относно
размера на понесените от родителите на загиналия при ПТП пътник неимуществени вреди, като това бе осъществено
посредством показаният на св. Р., в които същата дава непосредствени сведения
за характера и интензитета на търпените болки и страдания от увредените лица
във връзка с претърпяната внезапна загуба на сина им, чиято възраст е била 34
години, и същия се е грижел за тях. Този размер съдът определя на сумата от по
80 000 лв. за всеки един от родителите, като изискуемостта за заплащането
на така възникналото право на обезщетение е считано от момента на претърпяване
на вредите, в случая – датата 30.03.2008 г.
Осъщественото
от ищеца цялостно плащане във връзка с репарацията на вредите на пострадалите
лица се установява да възлиза на сумата от общо 252 344,78 лв., която
включва в себе си следващите се обезщетения за търпени неимуществени вреди от
пострадалите лица /2 х 80 000 лв., както и начислената върху тях
обезщетение за забава, което се полага, считано от 30.03.2008 г. до момента на
осъществяване на плащането – 02.01.2013 г., както и заплатените по ангажиране
на съдебната отговорност за заплащане на това обезщетение съдебни разноски в
полза на пострадалите лица/. По силата
на чл. 213 от КЗ /отм./ с плащане застрахователя – ищец е встъпил в правата на
удовлетворените ползващи се от застраховката лица за размера на обезщетението,
който надхвърля отговорността на застрахованото при него лице. Вече се посочи,
че отговорността на застрахования при ищеца причинител на вредоносния резултат
– Бояджиев заема 50 % от общия размер на настъпилите вреди, като другата, част
от вредите са последица от действията на водача на л.а. „Опел“ – И., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, което означава, че тази
отговорност се свежда също до 50 % от общо репарираните вреди.
При вече
формулираното заключение, че ищецът е осъществил плащане на пълния размер на дължимото в полза на
пострадалите лица парично обезщетение за настъпилите вреди вследствие на ПТП,
ответникът по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ му дължи заплащане на 50% от
заплатеното обезщетение и лихва за забава върху него или 50 % от
248 573,63 лв. /160 000 лв. – главница по заплатено обезщетение и
88 573,63 лв. – законни лихви за забава в плащането на главното вземане
начислени за периода от 30.03.2008 г. до 02.01.2013 г. – датата на
осъщественото плащане/, или сумата в размер от 124 286,81 лв.
По отношение
претенцията за възстановяване на съответната част от направените от ищеца
разноски в исковото производство, в което е осъден от пострадалите лица да
заплати застрахователното обезщетение, както и за присъдената за плащане в
полза на СГС държавна такса, за която ищците са били надлежно освободени, съдът
намира, че същите не подлежат на възстановяване по реда на чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.) С тази разпоредба законодателят е предвидил, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съдът
намира, че обичайните разноски за определяне на размера на обезщетението са
тези, които застрахователят би направил, когато след сезиране от страна на
застрахования за настъпване на застрахователно събитие инициира процедурата, по
която самия той би определил размера на дължимото от него обезщетение, както е
и сторил, като е начислил сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи по
отношение обслужване на щетата образувана по повод отправената към ответника
претенция по регрес. Обратно, разноските направени в исковото производство,
завършило с осъдително решение, с което дължимото обезщетение е присъдено в
полза на правоимащ, по което застрахователят е ответник не представляват
обичайни разноски по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ. Още повече, че ответника
по настоящото производство изобщо не е взел участие в рамките на проведеното
срещу ищеца исково производство, в което е била ангажирана отговорността му от
увредените лица.
По
изложените съображения съдът намира, че искът е основателен за сумата
124 301,81 лв., в което число са калкулирани и разноски по ликвидация на
щета в размер от 15,00 лв. В останалата си част, а именно за разликата над
сумата от 124 301,81 лв. до пълния предявен размер от 126 172,39 лв.
осъдителната искова претенция на ищеца се оказва недоказана и в тази връзка
подлежи на отхвърляне с настоящото решение.
По въведеното
от ответника в условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност спрямо съдебно заявеното парично вземане, съдът намира следното:
погасителната давност като санкция за бездействието на кредитора започва да
тече от момента, в който в патримониума на кредитора възникне твърдяното право
и след настъпване на неговата изискуемост. Регресното право на застрахователя
по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) срещу делинквента или застрахователя по неговата
гражданска отговорност възниква след плащане на застрахователното обезщетение на
застрахованото лице - в случая с плащане на сумата – обезщетение, което се е
реализирало на 02.01.2013 г. Исковата молба е подадена на 18.12.2017 г., т.е.
преди изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Същевременно от
ответника отсъстват изложени твърдения за реализация на някое от законово
възприетите основания водещи до прекъсване на давността, поради което и
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода на спора по делото право на разноски се поражда в полза на всяка една от
страните. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е носител на правото да получи
разноски съразмерно на уважената част от иска му. Ищецът е формулирал изрично
искане да му се присъдят направените по делото разноски, като същите се състоят
в заплатена държавна такса в размер на сумата от 5 046,90 лв., 780 лв. –
възнаграждение за вещо лице и осигуряване на свидетели при режим на
призоваване, както и сумата от 200 лв. – възнаграждение за юрисконсулт относно
представителството пред настоящата инстанция. Или общият размер на разноските
възлиза на сумата от 6 026,90 лв., като съразмерно на уважената част от
предявения осъдителен иск, тази страна има право да получи разноски възлизащи
на сумата от 5 937,55 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също е
придобил правото да му се репарират разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. Потърсените от ответника разноски се ограничават в заплащането на
възнаграждение за юрисконсулт, чиито общ размер възлиза на сумата от 200 лв.,
като при осъществяване на редукция съразмерно на отхвърлената част от
претенцията, то тази разноска подлежи на присъждане в предел от 2,98 лв.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********88, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати в полза на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сумата
в размер от 124 301,81 лв., ведно
със законната лихва дължима, считано от 18.12.2017 г. /датата на депозиране на
ИМ в съда/ до окончателното й изплащане, съставляваща част от заплатено от дружеството-ищец
в полза на увредените лица – Й. и И.К.парично обезщетение въз основа на
застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по
формата на застрахователна полица № 065080540181/01.01.2008 г. във връзка с
пътно-транспортно произшествие станало
на 30.03.2008г., която част подлежи на
възстановяване от ответника носещ солидарна отговорност с ищеца за настъпилите
вреди, въз основа на застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен по формата на застрахователна полица №
223088204588/11.03.2008 г., като в сумата на обезщетението се включват и
обичайните разноски /15,00 лв./ свързани с определянето му, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 124 301,81 лв. до пълня му
предявен размер от 126 172,39 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********88, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати в полза на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер от 5 937,55 лв.
– направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати в полза на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********88, със
седалище и адрес на управление:*** Д, сумата в размер от 2,98 лв. –
съдебни разноски за дължимо възнаграждение за представителство от юрисконсулт
пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: