Р
Е Ш Е Н И Е
№
…………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно търговско дело № 334 по описа на съда за 2020
год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. №
2761/13.01.2020 г. (рег. РС Варна) от Н.Н. чрез адв. Г.Г. ***, срещу Решение №
5742/13.12.2019 г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, с което са
уважени предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Н.Н. искове по чл. 415 вр. 422 от ГПК и е прието за установено, че Н.Н. в качеството му на поръчител по Договор
за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 13.03.2015 г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумите – 2989,36 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от
13.03.2015 г.; 452,85 лева, представляваща изискуема
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г.
включително; 23,27 лева, представляваща изискуема лихвена
надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г. до 05.11.2018 г., включително и 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 05.11.2018 г.
до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на Варненски районен
съд.
Навеждат се оплаквания, че обжалваното решение е
недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно, поради необоснованост
като се твърди, че е изтекъл шест месечния преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД
за прядявяване на иск срещу поръчителя, поради което поръчителството е
преклудирано. Посочва се, че кредитополучателят и Н. са солидарно отговорни,
поради което е следвало исковете да бъдат насочени срещу двамата едновременно,
вместо само срещу Н.. Твърди се, че Н. за първи път се запознава с приложените
към исковата молба договор за текущо потребление, общите условия и плана за
погасяване и не е подписвал тези документи. Посочва се, че по кредита не е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като по делото не са представени
доказателства, че писмото за обявяване на такава е достигнало до
кредитополучателя. Сочи се, че представената разписка от връчителя до съдебния
изпълнител, с която го уведомява, че връчването е осъществено по реда на чл. 44
ал. 1 от ГПК (при условията на отказ) е ново доказателство, което съдът не е
следвало да приема, тъй като е пропуснат срока за представянето му. Поддържа
се, че по отношение на Н. не е обявена предсрочна изискуемост, защото в т. 4 от
договора за поръчителство е предвидено изрично задължение за банката да го
уведомява чрез СМС при забава на вноските по кредита, което не е сторено.
Счита, че възнаградителна лихва не се дължи, тъй като такава не е уговаряна. Посочва
се, че клаузите в общите условия към договора – от т. 7 до т. 9.3 са
неравноправни, поради което са нищожни. Изтъква се, че са неравноправни, поради
липсата на яснота относно начина на формиране и определяне на променливата
лихва, надбавката, ГПР. Твърди се, че липсва размера на надбавката в случай на
неизпълнение на партньорските условия.
Направено е искане за обезсилване, в условията на
евентуалност – за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски, за което е представен списък по чл.
80 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Банка ДСК”
ЕАД чрез юрк. М.С., в който се застъпва становище за правилност на обжалваното
решение. Относно допустимостта на исковете се твърди, че заявлението за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е подадено преди изтичане на срока по чл.
147 от ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост е обявена на 17.10.2018 г., а
заявлението е подадено на 05.11.2018 г. Поддържа се, че исковете са предявени
единствено срещу поръчителя, тъй като само последния е подал възражение и
указанията на съда за предявяване на иск са само по отношение на него. Относно
обявяването на предсрочна изискуемост на кредита се изтъква, че за връчването
на покана на кредитополучателя е съставен, констативен протокол от служител на
съдебен изпълнител, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Посочва
се, че с обявяването на предсрочна изискуемост на кредитополучателя, вземанията
по кредита са станали предсрочно изискуеми и по отношение на поръчителя. Сочи
се, че оплакването за недължимост на възнаградителната лихва, поради това, че
такава не е уговорена е несъстоятелно, каквото е и оплакването за
неравноправност на клаузи от договора и общите условия към него, тъй като в
последните е ясно очертан механизмът, по който се формира всяко задължение по
договора за кредит.
Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД
за установяване дължимостта на сумите - 2989,36 лева, от които 331,80 лева просрочена
главница от 07.07.2017 г. до 07.10.2018 г. и 2657,56 лева е предсрочно
изискуема главница, 452,85 лева – договорна лихва за периода от 07.06.2017 г.
до 05.11.2018 г., 23,27 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
07.07.2017 г. до 07.10.2018 г. ; такса за обявяване на предсрочна изискуемост
120 лева, представляваща разходи за ПДИ, нотариални покани. В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми. Твърди се, че на 13.03.2015 г. между
"Банка ДСК" ЕАД ("Банката") и Кредитополучателя Красимира
Борисова Шматова е сключен Договор за кредит за текущо потребление
("Договор за кредит"), по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 3 500 лева, с краен срок за
издължаване 13.03.2025г., усвоен на същата дата, както и е сключен договор за поръчителство с Н.Н.. Сочи се, че
е договорна лихва 11% годишно формирана от 6 м. Софибор и надбавка 9,819 п.п.
при изпълнение на условията по програма „Партньори“. Изтъква се, че при
нарушаване на тези условия, лихвения процент ще се увеличи чрез увеличаване на
надбавката. Твърди се, че е уговорено по силата на чл. 19.1 от ОУ при забава за
вноска, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения
лихвен процент плюс 10 пункта, както и че при неплащане в период на 90 дни,
целият кредит става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и надбавка 10 пункта. Посочва се, че е уговорено ГПР - 12,77 % и може
да се променя при предпоставките посочени в ОУ. Твърди се, че е плащано до
07.06.2017 г. като след тази дата има само едно плащане на 04.10.2017 г., на
която са внесени 49 лева. В периода от 07.07.2017 г. до 07.09.2018 г. не е
плащано. Сочи се, че на 17.10.2018 г. при условията на чл. 44 ал. 1 изр. 5 от ГПК (отказ) е връчено писмо с което кредита е обявен за предсрочно изискуем.
Към датата на заявлението – 05.11.2018 г. имало 16 непогасени вноски. Относно
размера на вземанията се твърди, че са изтеглени 3500 лева, от които са върнати
510,64 лева.
Ответникът Н.С.Н. в срока
по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва
исковата претенция в цялост. Навеждат се твърдения, че поканата за предсрочна
изискуемост не е връчена на кредитополучателя, тъй като към представения КП
няма приложена разписка. Поддържа се, че е изтекъл срокът по чл. 147 от ЗЗД.
Посочва се, че общите условия не са подписани от поръчителя. Изтъква се, че са
неравноправни клаузите, с които е определен променлив лихвен процент и
фиксирана надбавка, както и ГПР, защото липсва яснота относно начина на
формиране на променливата лихва, на надбавката, на ГПР. Излага се, че липсва
размер на надбавката в случай на неизпълнение на партньорските условия.
Като разгледа доказателствата по делото и
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. От материалите по приобщеното ч.гр.д. №16767/2018г. на
ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 46 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Според
изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на
решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на
оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват
самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа
инстанция доказателствени материали.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже елементите
от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно
задължение по договор за кредит за текущо потребление, възникването и
надлежното упражняване на право на предсрочна изискуемост, валидно уговорена
неустойка за забава и периода на забавата, размера на претендираното вземане по
отделни пера, както и качеството поръчител на ответника.
В разглеждания случай между
страните не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства се
установява фактът на сключен между страните договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2015 г. с краен падеж 13.03.2025 г. за сумата от 3500
лева. Не е спорно, че отпуснатата сума по кредита е усвоена. По делото не е
спорно и че въззивникът е поръчител по процесния договор за кредит.
По отношение на претенцията за договорна лихва, неоснователно е
възражението на въззивника за неравноправност на клаузите от ОУ – от т. 7 до т.
9.3 вкл., касаещи олихвяването и разходите по кредита. В практиката е
възприето, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност
за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да
се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите
условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят
от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено
под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ (чл.144, ал.4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на
формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно
както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В този
смисъл са Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ІІ т. о.,
Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г.
по т. д. №504/2015 г. и много други.
В случая обстоятелствата,
при чието настъпване може да се измени лихвата, са уговорени в ОУ, като т. 7.1
от същите предвижда, че за кредити в лева – какъвто е настоящият, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на СОФИБОР.
Последните съответстват на изискването за обективност, тъй като не зависят от
волята на кредитора и при промяна в обстоятелствата лихвата може да се повиши
или понижи в сравнение с първоначално уговореното. Методиката за промяна на
лихвата е подробно и ясно описана в договора, като до изменение може да се
стигне единствено при промяна на 6-месечения СОФИБОР, при условие, че се
изпълняват партньорските условия, при които е сключен договорът за кредит.
Посоченото води до извод, че посочените клаузи съответстват на изискванията,
гарантиращи правата на потребителите, поради което не са неравноправни.
Неоснователно е
възражението, че в договора е предвидена възможност лихвата да бъде изменяна по
волята на кредитора без да е посочена конкретна методика за промяна на лихвата.
В чл. 8 от договора е посочено, че спрямо кредита се прилага преференциална
лихва при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори. При неизпълнение
на условията лихвеният процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката
(9.819). Действително е посочено, че максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е
променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити в
размер от 6-месечен СОФИБОР към съответната дата и надбавка, без да е посочен
размера на надбавката. Посочената уговорка е неравноправна, но доколкото видно
от Таблица 3 от извършената и неоспорена на първа инстанция ССчЕ лихвата
неколкократно е спадала под първоначално уговорената от 11 % (за м. 6 и 7.2017
г. е 10,145 %; за периода от м. 8.2017 г. до м. 1.2018 г. е 10,087 %; за
периода от м. 2.2018 г. до м. 11.2018 г. е 10,982 %) това не е довело до
ощетяване на икономически по - слабата страна.
Неоснователно е възражението на въззивника, според което кредитът
не е бил обявен за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя и
поръчителя преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според
чл. 19. 2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
от 10 п. п. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако
законът го изисква – след уведомление до клиента. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора в частта за срока на изпълнение
на задължението за връщане на предоставената парична сума, като той се преобразува
от срочен в безсрочен и е обусловена от
наличието на две кумулативни предпоставки - обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора
достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на
заповедния съд.
На 17.10.2018 г. чрез служител на ЧСИ е връчена, при условията на
чл. 44 ал. 1 изр. 5 от ГПК, покана – уведомление на кредитополучателя, с което
Банка ДСК го е уведомила за предсрочната изискуемост на кредита. За
уведомяването е съставен констативен протокол от 19.10.2018 г. Този протокол е
официален удостоверителен документ, тъй
като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените
форма и ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно
факта, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника на посочената в
него дата. В уведомлението банката се позовава на просрочие на вноски по
кредита над 90 дни. Тези твърдения на кредитора се установяват от извършената
на първа инстанция ССчЕ, според която към датата на уведомлението има
пропуснати плащания по 15 месечни вноски за периода от 07.07.2017 г. до
20.09.2018 г. Допуснатата забава надвишава 90 дни, което предпоставя правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и от обективна страна. От
този момент – 17.10.2018 г., неплатеният остатък от кредита е станал предсрочно
изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на
поръчителя. Не е необходимо поръчителят да бъде отделно уведомен, тъй като
уведомяването на кредитополучателя има за последица предсрочна изискуемост и по
отношение на поръчителя.
Предвид изложеното, претенциите за предсрочно изискуемите главници
е основателна.
С жалбата е въведено оплакване, че към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост срокът по чл. 147 ал. от ЗЗД е бил изтекъл. Съгласно
чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. С оглед липсата на постановено тълкувателно решение по образуваното
тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав застъпва
становището, че шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД тече от датата на
падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащане на тази вноска т.е. преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. Не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи
вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства –
нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява
на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи,
шестмесечният преклузивен срок по 147 ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от
съответната дата на настъпване на падежа ѝ. Ако кредиторът не завежда иск
срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост,
шестмесечният преклузивен срок по 147 ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане
на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с
ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи
към същата дата срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД тече от съответната дата на падежа на
всяка една от тях. В този смисъл са постановени решение № 83 от 26.05.2017 г.
по т. д. № 50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017 г. по
гр. д. № 60073/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
Предвид изложеното,
шестмесечният срок не е изтекъл само по отношение на последните шест месечни
вноски преди подаване на заявлението на 05.11.2018 г. От приетата на първа
инстанция ССчЕ се установява, че тези шест вноски са в общ размер от 287,52
лева, от които падежиралата главница е в размер от 123,36 лева за месеци от май
до октомври на 2018 г., а падежиралата възнаградителна лихва върху тази главницата,
определена по първоначалния погасителен план е в размер от 164,16 лева.
Съобразно уговореното между страните по договора върху главницата
включена в шесте вноски е начислена лихвена надбавка за забава в размер от
12,99 лева, която не надвишава законната лихва, поради което в тази част
исковата претенция също е основателна.
Претенциите за главница за
периода от 07.07.2017 г. до 07.04.2018 г., за възнаградителна лихва за периода
от 07.06.2017 г. до 07.04.2018 г., както и за лихвена надбавка за забава за
периода от 07.07.2017 г. до 07.04.2018 г. са неоснователни, тъй като за тях
шест месечният преклузивен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е бил изтекъл към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Претенцията за сумата от
120,00 лв., представляваща такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е неоснователна, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за сторени
разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По изложените съображения в тази част искът също
се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед посоченото,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за главницата за разликата
над 2780,92 лева (падежирала и предсрочно изискуема) до претендираните 2989,36
лева, в частта за възнаградителна лихва за разликата над 164,16 лева до
претендираните 452,85 лева, в частта за лихвена надбавка за забава за разликата
над 12,99 лева до претендираните 23,27 лева, както и в частта за такси за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер от 120 лева и вместо него
да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. В останалата
част за сумите от 2780,92 лева, представляваща изискуема главница, 164,16 лева,
представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.05.2018
г. до 07.10.2018 г.; 12,99 лева, представляваща изискуема лихвена надбавка за
забава за периода от 07.05.2018 г. до 05.10.2018 г., решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед формирания извод за
частична неоснователност на исковете, първоинстанционното решение следва да
бъде ревизирано в частта за разноските, като бъде отменено изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в
полза на въззиваемия се полагат разноски съобразно уважената част от исковете в
размер от 755,20 лева, от които за заповедното производство - 121,71 лева от общо 141,66 лева, за
първоинстанционното производство - 550,99 лева от общо 617,86 лева и за
въззивното производство – 82,50 лева от общо 100 лева.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника се
полагат разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 236,06, от
които за
заповедното производство - 43,75 лева от общо 250 лева, за първоинстанционното
производство – 87,49 лева от общо 500 лева и за въззивното производство – 104,82
от общо 599 лева.
С оглед изложените съображения, настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 5742/13.12.2019 г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, в частта с
която е прието за установено, че Н.С.Н., ЕГН **********, адрес *** дължи на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, разликата над 2780,92
лева до претендираните 2989,36 лева, представляваща главница, разликата над
164,16 лева до претендираните 452,85 лева, представляваща изискуема договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г., разликата над 12,99 лева до
23,27 лева, представляваща изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017
г. до 05.11.2018 г. и сумата от 120,00 лева, представляваща дължими разходи при
изискуем кредит, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу Н.С.Н., ЕГН **********, адрес ***,
искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи разликата над 2780,92 лева до претендираните 2989,36 лева,
представляваща главница, разликата над 164,16 лева до претендираните 452,85
лева, представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.06.2017 г. до 05.11.2018 г., разликата над 12,99 лева до 23,27 лева,
представляваща изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г.
до 05.11.2018 г. и сумата от 120,00 лева, представляваща дължими разходи при
изискуем кредит, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г., за които
е издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на
Варненски районен съд;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5742/13.12.2019
г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Н.С.Н.,
ЕГН **********, адрес *** в
качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г., дължи на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, следните суми: 2780,92 лева, представляваща
изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата; 164,16
лева, представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.05.2018 г. до 07.10.2018 г.; 12,99 лева, представляваща изискуема лихвена
надбавка за забава за периода от 07.05.2018 г. до 05.10.2018 г., за които суми
е издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на
Варненски районен съд, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ
и чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Н.С.Н.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 755,20
лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете, формирана както следва: за заповедното
производство - 121,71 лева, за първоинстанционното производство - 550,99 лева и
за въззивното производство – 82,50 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 236,06
лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, формирана както следва: за
заповедното производство - 43,75 лева, за първоинстанционното производство –
87,49 лева и за въззивното производство – 104,82 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .