Решение по дело №741/2024 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 1093
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Мария Христова
Дело: 20247160700741
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1093

Перник, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯ ХРИСТОВА
   

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20247160700741 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с &[Наименование];2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], **** представлявано от управителя П. Р. И. против Ревизионен акт № Р-***** от 17.07.2024 година, издаден от В. В. В. на длъжност: **** и възложител на ревизията и М. И. К. на длъжност: **** по приходите, ръководител на ревизията потвърден с Решение № 1429 от 29.10.2024 година на **** на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област] при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане и по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 23 863,21 /двадесет и три хиляди осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки/.

Жалбоподателят оспорва издаденият ревизионен акт изцяло като нищожен, а в условията на алтернативност като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и поради нарушения на материалния закон. По същество излага доводи за това, че са нарушени основни принципи на административното производство, които са регламентирани в ДОПК, тъй като не са били изяснени обективно, всестранно и в пълнота всички относими към установяването на задълженията факти и обстоятелства. На следващо място сочи, че при самото възлагане на ревизията са допуснати груби нарушения на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ДОПК, които изцяло опорочавали извършените от страна на органите по приходите процесуални действия. Във връзка с последното излага твърдения, че със ЗИЗВР № Р-***** от 04.06.2024 година по недопустим начин се допълвал предметният обхват на ревизията, възложена със ЗВР № *****от 01.12.2023 година. Твърди също, че е нарушено и правото на защита на дружеството, доколкото с ИПДПОЗЛ № ***** от 04.06.2024 година е поискано от страна на дружеството да представи доказателства, като е определен срок 7 дни от датата на връчване на искането, което означавало, че този срок бил до 18.06.2024 година, а органът по приходите е съставил ревизионен доклад с дата 14.06.2024 година, тоест преди да изтече срокът за представяне на поисканите доказателства. На следващо място твърди, че ревизионния доклад е връчен, но без към него да е приложен опис на доказателства, а така също и по отношение на оспорения ревизионен акт не бил приложен ревизионният доклад, така както изисквал законът. Жалбоподателят оспорва ревизионния акт и по отношение на приложения материален закон. В тази връзка на първо място твърди, че неправилно органите по приходите приели, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 608,00 лева по три броя фактури, издадени от „****“ ЕООД, тъй като на дружеството доставчик не е направена насрещна проверка, а единствено се посочвало, че от извършена служебна проверка в ИС на НАП било установено, че трите издадени фактури не са включени в дневниците за продажби на доставчика, а така също и че дружеството нямало наети по трудово правоотношение лица и не разполагало с движимо и недвижимо имущество. На второ място счита за неправилни изводите на приходният орган и по отношение на установените задължения за ДДС за довнасяне в размер на 10 637,00 лева, произтичащи от установена на 03.06.2024 година липса на счетоводно налична стока. В тази връзка посочва, че в ревизионният доклад било посочено, че органите по приходите са посетили на 03.06.2024 година ползвания за срок до 31.12.2023 година от страна на дружеството склад в [населено място], община Перник, собственост на трето лице „****“ ЕООД. На стр. 12 от РД бил цитиран Протокол № ****от 03.06.2024 година, но в описа на доказателствата към доклада такъв не фигурира. В т.16 от раздел [Наименование] „Доказателства“ на РД е упоменат протокол с такъв номер от 04.06.2024 година, а в т.20 бил посочен друг протокол за проверка в обекта от 07.06.2024 година, тоест след изтичане на срока за извършване на ревизията и всичко това водело до извод за документална необоснованост. С тези доводи иска от съда да обяви за нищожен оспореният ревизионен акт, а в условията на евентуалност да отметни същия като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В проведеното на 12.06.2025 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- [област], редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище с вх. № 1450 от 11.06.2025 година от страна на процесуалния представител на ответника - юрисконсулт М. Б., с което същата е поискала от съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направени по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № **** от 01.12.2023 година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „****“ ЕООД с ЕИК: ***** за определяне на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период 01.01.2020 – 31.12.2022 година и задължения във връзка с данък върху добавената стойност, обхващащ данъчен период от 26.10.2020 година – 31.10.2023 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от М. И. К.- **** по приходите, ръководител на ревизията и Р. Я. М. - **** по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно, тя да приключи в срок до три месеца от връчване на ЗВР /лист 17/. По отношение връчването на тази заповед за възлагане на ревизия чрез административната преписка са представени и приети доказателства, както следва: Протокол № ***** от 11.12.2023 година, констатиращ посещение адрес на дружество с цел връчване на ЗВР № *****от 01.12.2023 година, но на адреса не е открито лице за получаване на тази заповед /лист 19/; Протокол № **** от 20.12.2023 година, във връзка отново с посещение на адреса на дружеството, с цел връчване на въпросната заповед, но отново не е намерено лице, на което заповедта да бъде връчена /лист 20/. Пристъпено е към връчване на заповедта по реда на чл.32 от ДОПК, за което е съставено Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с № ***** от 21.12.2023 година, в което ревизираното лице е уведомено, че в 14-дневен срок от поставяне на настоящото съобщение представителят следва да се яви в ТД на НАП - [област], офис Перник, в периода от 09:00 часа до 17:30 часа и е посочено, че в случай на неявяване на основание чл.32, ал.6 от ДОПК ЗВР ще се счита за редовно връчено. Съобщението е поставено на таблото на 21.12.2023 година и е свалено на 05.01.2024 година. След като съобщението е свалено от таблото на дата 05.01.2024 година, то именно на тази дата се счита, че ЗВР е връчена, което означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 05.04.2024 година.

С Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № ***** от 29.03.2024 година е поискано от страна на ръководителя на ревизията да бъде удължен срокът за извършване на ревизията /лист 9 от Приложение №1/. В съответствие с това е издадена ЗИЗВР № **** от 29.03.2024 година, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, с която е удължен срокът за извършване на ревизията до 05.06.2024 година /лист 23/. ЗИЗВР е връчена на 02.04.2024 година по електронен път.

С Предложение за промяна на обхвата на извършвана ревизия с дата 04.06.2024 година от страна на ръководителя на ревизията е предложено в обхвата на ревизията да се включат допълнително и следните видове задължени по периоди, а именно Данък върху добавената стойност за данъчен период 01.11.2023 година до 31.12.2023 година /лист 13 от Приложение № 1/. В съответствие с това е издадена ЗИЗВР № ***** от 04.06.2024 година. Определен е срок за приключване на ревизията, а именно 05.06.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 11.06.2024 година / лист 26/.

Заповедта за възлагане на ревизията и трите заповеди за нейното изменение са издадени от В. В. В. на длъжност:**** на сектор при ТД на НАП. [област], като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 56 от делото.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № ***** от 14.06.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: М. И. К. – **** по приходите, ръководител на ревизията и Р. Я. М. – ***** по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „*****“ ЕООД с ЕИК: ***** е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на *****.2020 година със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес]. Считано от 20.03.2023 година адресът е променен на [населено място], [улица], ***** С Решение № ** от 07.05.2024 година на Окръжен съд - Перник срещу дружеството е открито производство по несъстоятелност, като началната дата на неплатежоспособността е 14.11.2023 година. В периода от 21.09.2020 - 20.03.2023 година дружеството се управлява и представлява от Ж. П. Я., а от 20.03.2023 година до настоящият момент управител и представляващ е П. Р. И.. Капиталът на дружеството е в размер на 10 лева. Основната дейност на дружеството през ревизираният период е търговия с хранителни и нехранителни продукти /покупко-продажба на**** ***** ****/. На дружеството не са издадени лицензи и разрешителни и не е правена предходна ревизия.

Дружеството упражнява дейността си в нает обект, находящ се в [населено място], [улица], съобразно Договор за наем от 05.01.2021 година, сключен с „****“ ЕООД с ЕИК: ****. По отношение воденото счетоводство на ревизираното лице ревизиращите са установили, че то прилага Национални счетоводни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, а счетоводството на дружеството се извършва от ЕТ „****“ с ЕИК: ****, съгласно сключен договор за счетоводно обслужване от 04.01.2022 година.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното дружество следва да бъдат определени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, които са в общ размер на 1 548,22 / хиляда петстотин четиридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 1 358, 86 /хиляда триста петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 189,36 /сто осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ досежно данъчен период 2021 и 2022 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 22 135, 69 /двадесет и две хиляди сто тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, досежно данъчен период м.01.2021 година, м.07.2021 година, м.01.2022 година, м.11.2022 година, м.12.2022 година, м.05.2023 година, м.08.2023 година, м.12.2023 година, м.01.2024 година, м.06.2024 година или общо задължения за внасяне в размер на 23 683,91 / двадесет и три хиляди шестстотин осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, като са изложени следните мотиви:

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад се констатира, че след извършен анализ на имуществото и финансовото състояние на дружеството, в това число след изследване на приходите и разходите, декларирани от дружеството са налице основания за промяна на финансовия резултат на ревизираното лице през посочените горе данъчни периоди в следната посока:

За данъчен период 2021 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че дружеството е декларирало: Счетоводен финансов резултат, в размер на 8 250,79 лева; Увеличения на финансовия резултат, в размер на 178,09 лева (включващ данъчни временни разлики, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 178,09 лева); Намаления на финансовия резултат в размер на 178,09 лева, осъществени на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 8 250,79 лева /данъчна печалба/; Годишен корпоративен данък в размер на 825,08 лева, като по сметката на [държава] е внесен данък в размер на 825,08 лева; За данъчен период 2022 година декларираните от страна на ревизираното лице суми са както следва: Счетоводен финансов резултат в размер на 8 971,02 лева; Увеличения на финансовия резултат, в размер на 2163,22 лева (включващ данъчни временни разлики, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 637,08 лева и разходи от липси и брак съгласно чл.28 от ЗКПО в размер на 1 526,14 лева); Намаления на финансовия резултат в размер на 637,08 лева, осъществени на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 10 497,16 лева /данъчна печалба/; Годишен корпоративен данък в размер на 1 049,72 лева.

Ревизиращият екип е установил на първо място, че по отношение на данъчен период 2021 година следва да бъдат направени корекции, в следствие на които се стига до определяне на нов размер на дължимия корпоративен данък. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО са увеличили счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 258,33 лева, тъй като фактура №*****, издадена от „****“ АД е издадена на друг контрагент, а именно „****“ ЕООД; на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат със сума в размер на 83,33 лева, тъй като фактура № **** издадена от „****[област]“ ЕООД не е включена в дневника за продажби на този доставчик; на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е увеличен счетоводен финансов резултат със сума в размер на 940 лева, тъй като фактура № ***** издадена от „Е. ****“ ЕООД не е представена от страна на ревизираното лице като по този начин са приели, че е налице липса на доставка по тази фактура. С оглед на това са направили следните корекции, които са довели до изчисляване на нов размер на дължимия данък: Счетоводен финансов резултат в размер на 8 250,79 лева; Увеличения на финансовия резултат в размер на 1 459, 75 лева /формирани от данъчни постоянни разлики на основание чл.26, т.2 от ЗКПО в размер на 1 281,66 лева и данъчни временни разлики на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 178,09 лева/; Намаления на финансовия резултат в размер на 178,09 лева, формирани на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 9 532,45 лева /данъчна печалба/; Корпоративен данък в размер на 953,24 лева. Отчитайки факта, че по сметката на [държава] е внесен данък в размер на 825,08 лева са приели, че следва да бъде довнесен данък в размер на 128,17 лева. По отношение на данъчен период 2022 година ревизиращият екип е установил, че на основание чл.78 от ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 1 809,92 лева, тъй като същата се явява неотчетен приход, доколкото общата стойност на доставките е в размер на 328 070,70 лева. В съответствие с това са извършени корекции, които водят и до промяна в определения размер на данъка, а именно: Счетоводен финансов резултат в размер на 8 971,02 лева; Увеличения на финансовия резултат в размер на 3 973,14 лева, формиран на основание чл.78 от ЗКПО в размер на 1809,92 лева, на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 637,08 лева и от разходи от липси и брак съгласно чл.28 от ЗКПО в размер на 1 526,14 лева; Намаления на финансовия резултат в размер на 637,08 лева, формирани на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат – 12307,08 (данъчна печалба); Корпоративен данък в размер на 1 230,70 лева.

По отношение на частта, свързана с установяване на задължения по Закона за данък върху добавената стойност, в мотивите на ревизионния доклад е констатирано следното:

На първо място, че на основание чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС са установени липси на стоки на стойност 53 185 лева, за които следва да бъде начислен ДДС в размер на 10 637 лева, който отговаря на размера на приспаднатия данъчен кредит за м.06.2024 година. В мотивите също така ревизиращият екип е посочил, че на 03.06.2024 година с цел установяване на релевантни факти е извършено посещение на обект, намиращ се в [населено място], [улица]. По време на посещението бил проведен разговор с упълномощено лице, което е заявило, че въпросният обект представлява склад, в който дружеството е съхранявало определен брой пелети, но към края на 2023 година те са били извозени, тъй като изтичал срока на сключения договор за наем на помещението.

На следващо място са приели, че на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС следва да не бъде признато право на данъчен кредит в размер на 51,67 лева по фактура № ****/27.05.2021 година, издадена от „*****“ АД с ЕИК: ****, тъй като фактурата е издадена на друг контрагент, а именно „****“ ЕООД с ЕИК: **** на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 16,67 лева по фактура № *****/08.12.2021 година, издадена от „**** [област]“ ЕООД с ЕИК: ****, тъй като в дневниците за продажби на това дружество тази фактура не фигурирала; на основание чл.71, т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 188,00 лева; на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 608,00 лева по фактура № *****/06.12.2023 година, фактура № *****/12.12.2023 година и фактура № *****/21.12.2023 година, издадени от „*****“ ЕООД, тъй като след направена справка в информационната система на НАП било установено, че тези фактури не са включени в дневниците за продажби на дружеството, посочено като доставчик, а така също и че той не разполага с материална и кадрова обезпеченост. На страница 16 от РД е съставена таблица, със съответни графи – ДДС за внасяне, ДДС за възстановяване и внесен ДДС, под която е посочено, че не са констатирани различия с декларираното от страна на ревизираното лице. В съответствие с горното са определени следните задължения по данъчни периоди, както следва: м.01.2021 година – 6,50 лева главница и лихви в размер на 2,45 лева; м.07.2021 година- 239,67 лева главница и лихви в размер на 78,26 лева; м.01.2022 година- 16,67 лева главница и лихви в размер на 4,59 лева; м.11.2022 година лихви в размер на 844,62 лева; м.12.2022 година главница в размер на 682,37 лева и лихви в размер на 122,77 лева; за м.05.2023 година главница в размер на 59,40 лева и лихви в размер на 7,88 лева; за м.08.2023 година главница в размер на 10,28 лева и лихви в размер на 1,03 лева; за м.12.2023 година главница в размер на 4598,08 лева и лихви в размер на 260,71 лева; за м.01.2024 година главница в размер на 819,00 лева и лихви в размер на 36,71 лева; за м.03.2024 година главница в размер на 3635,28 лева и лихви в размер на 73,42 лева; за м.06.2024 година главница в размер на 10 637,00 лева и лихви в размер на 0,00 лева.

Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 16.06.2024 година /лист 44/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От представената административна преписка се установи, че лицето не е депозирало такова възражение.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № ***** от 17.07.2024 година, издаден от В. В. В. на длъжност: ***** възложил ревизията и М. И. К. на длъжност: ***** по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 23 863,21 /двадесет и три хиляди осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, от които главница в размер на 22 063,11 /двадесет и две хиля и шестдесет и три лева и единадесет стотинки/ и лихви в размер на 1 802,10 /хиляда осемстотин и два лева и десет стотинки/, в това число 1 567,37 /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ по Закона за корпоративното подоходно облагане досежно данъчен период 2021 и 2022 година и 22 295,84 /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ по Закона за данък върху добавената стойност досежно данъчен период м.01.2021; м.07.2021 година; м.01.2022 година; м.11.2022 година; м.12.2022 година; за м.05.2023 година; за м.08.2023 година; за м.12.2023 година; за м.01.2024 година; за м.03.2024; за м.06.2024 година. В издадения ревизионен акт приходните органи са възприели това, което е било обективирано в издадения ревизионен доклад. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 14.08.2024 година /лист 52 гръб/.

Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. № ****от 23.08.2024 година по регистъра на ТД на НАП - [област] и с вх. № **** от 29.08.2024 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ - [област] /лист 57/. По така депозираната жалба, директорът се е произнесъл с Решение № **** от 29.10.2024 година, с което е потвърдил Ревизионен акт № ***** от 17.07.2024 година, в частта на установените задължения по ЗДДС за д.п. м.12.2023 година и м.06.2024 година, ведно с начислените лихви за забава. Решението е връчено на ревизираното лице на 14.11.2024 година по електронен път /лист 14/.

На 28.11.2024 година е депозирана жалба с вх. № **** от 28.11.2024 година. Същата на основание чл.150, ал.1 от ДОПК е препратена по подсъдност на Административен съд- Перник, където е образувано настоящото административно дело.

За да достигнат до горните изводи, приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:

С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ № ***** от 11.12.2023 година, с което в 10 точки са изброени документите и справките, които е следвало да бъдат представени от страна на ревизираното лице. Определен е 14-дневен срок за представянето им. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК /лист 38 от Приложение № 1/. От страна на ревизираното лице с Опис с вх. № **** от 15.04.2023 година са представени поисканите документи и справки /лист 41 от Приложение № 1/.

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и писмени обяснения до трети лица, както следва:

ИПДПОТЛ № ***** от 04.06.2024 година до „П.- ** ЕООД, с което е поискано представяне на заверени копия на фактура № **** от 27.12.2023 година, фактура № **** от 29.12.2023 година, фактура № ****от 28.12.2023 година, ведно с придружаващите го документи. Определен е 7-дневен срок за представяне на поисканата информация /лист 270 от Приложение № 1/. Поисканата информация е представена с придружително писмо от 05.06.2024 година /лист 273 от Приложение № 1/.

Чрез административната преписка по делото е представен Протокол № ***** от 03.06.2024 година, който обективира резултатите вследствие на направено посещение на адрес: [населено място], [улица] /лист 269 от Приложение № 1/. Протоколът е подписан от служители на НАП, а посещението е направено в присъствието на Л. П., упълномощено лице, която е подписала протокола.

С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт е представена Заповед № **** от 31.10.2022 година, издадена на основание чл. 11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.1, т.1 от ДОПК на Директора на ТД на НАП - [област] /лист 15/.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с &[Наименование];2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.3 - териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица], **** което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП - [област]. От тази гледна точка, в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП - [област], което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издадат актове, свързани с нея са органите по приходите от тази териториална дирекция. Това означава, че предвиденото в чл.7, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са В. В. В. и М. И. К., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП - [област].

С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст е Тълкувателно решение № ** от 13.12.2016 година, постановено по т.д. № **/2016 година на Върховен административен съд, в което изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. от орган, имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен с това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единия е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първият орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионният акт, предмет на настоящия съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това.

По отношение на възложителя на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издадения ревизионен акт на общо основание е притежавал компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № ****от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК издадена от директора на ТД на НАП - [област] лицето В. В. В. на длъжност: **** „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [област] е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия т. 1 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР.

Що се отнася до компетентността на лицето М. И. К., явяваща се ръководител на ревизията и издала оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионен акт. В Заповед за възлагане на ревизия № **** от 01.12.2023 година за ръководител на ревизията е определена именно М. И. К..

В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, досежно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

Правилата свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № **** от 01.12.2023 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срок за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, като е посочено първоначално, че същата следва да приключи в рамките на три месеца от връчването й. от приложените чрез административната преписка доказателства е видно, че същата е връчена по реда на чл.32 от ДОПК. В тази връзка съдът дължи най-напред произнасяне по въпроса, дали правилно е била приложена процедурата във връзка с връчването, регламентирано в разпоредбата на чл.32 от ДОПК, тъй като редовното връчване на ЗВР има основополагащо значение, доколкото ако тя не е връчена редовно, то това ще доведе до нищожност и на самия ревизионен акт. Връчването чрез прилагане към досие се разглежда от страна на съдебната практика и правната доктрина като един извънреден способ, който в общи линии е създаден в интерес на приходната администрация, като превъзмогва невъзможността за осъществяване на последващи процесуални действия поради неоткриваемост на ревизираното лице и към него се преминава когато бъдат изчерпани възможностите за връчване на акт или документи по някой от предвидените други (общи) способи. Законодателят обаче е регламентирал строги изисквания за това. Така на първо място в чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК са посочени предпоставките, само при наличие на които би могло да се премине към „връчване чрез прилагане към досието“, а именно то ще бъде възможно само тогава, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като за тези обстоятелства е предвидено съставянето на протокол, целящ да удостовери реално извършеното посещение на адреса за кореспонденция. По нататък, за да бъде осъществено валидно връчване се изисква да бъде поставено съобщение за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и същото да се публикува в Интернет, а така също и да се изпрати писмо с обратна разписка и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Законодателят изрично е посочил и моментът, от който съответния акт се счита за връчен, като в ал.6 се казва, че когато лице не се яви до изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението, то съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

В настоящият случай, съдът счита, че процедурата по връчване по чл.32 от ДОПК е редовно осъществена. Във връзка с връчването на ЗВР правилно приходната администрация е предприела връчване на същата по този ред, тъй като са реализирани две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, за което са съставени и Протокол № ****от 11.12.2023 година /лист 19/ и Протокол № ****от 20.11.2023 година /листа 20/, като в тях се удостоверява, че на посочения от страна на ревизираното лице адрес за кореспонденция не е открито лице, на което същата да бъде връчена. Двете посещения са направени през 7-дневен период, така както изисква законът. Спазено е изискването за изготвяне на съобщение и изпращане на същото чрез обратна разписка, като доказателство за тези обстоятелства се явява приложеното по делото чрез административната преписка известие за доставяне /лист 21/. С оглед на изложеното следва да се приеме, че приходната администрация е съобразила правилата, предвидени в чл.32 от ДОПК. По тази причина следва да се приеме, че ЗВР е редовно връчена на 05.01.2024 година, тъй като това е датата на която съобщението е свалено от таблото. За пълнота съдът ще посочи, че когато сме в хипотезата на чл.32 от ДОПК не се изисква с оглед връчването на даден акт или съобщение, писмото с обратна разписка да е получено от страна на лицето. Тук е достатъчно да са били налице обстоятелствата по чл.32 от ДОПК и да са изпълнени императивните изисквания на ал.2-6 на същата разпоредба. По отношение на издадените заповеди, с които е изменена ЗВР следва да се отбележи, че дори те да са били нередовно връчени, това не се отразява върху валидността на издадения ревизионен акт по тази причина съдът счита, че не следва да прави подробен анализ на тяхното връчване /в този смисъл Решение № **** от 12.04.2022 година, постановен по адм. дело – ****2019 година на Върховен административен съд/.

В тази връзка, както се посочи със ЗВР №**** от 01.12.2023 година, възложителят на ревизията е определил първоначален три месечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на нейното връчване, т.е. до 05.04.2024 година. Последвали са две заповеди за нейното изменение, а именно ЗИЗВР № **** от 29.03.2024 година, с която е определен нов срок за извършване на ревизия, а именно 05.06.2024 година, която заповед е връчена на 02.04.2024 година по електронен път и ЗИЗВР № **** от 04.06.2024 година, с която е добавен нов период в обхвата на извършваната ревизия, която заповед е връчена по електронен път на 11.06.2024 година. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприетите процесуални действия след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събиране на доказателствата, то същите няма да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящият случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия не са извършвани.

След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 19.06.2024 година. П. Р. доклад № **** е с дата 14.06.2024 година, което означава, че е в законоустановения за това срок. Ревизионният доклад е връчен на 16.06.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 30.06.2024 година. От представените по делото доказателства не се установява ревизираното лице да се е възползвало от това свое процесуално право. Всъщност, изтичането на срока, регламентиран в чл.117, ал.5 от ДОПК е важен и в друга насока, а именно след неговото изтичане започва да тече срокът за издаване на ревизионен акт. От това следва, че крайният срок за издаване на ревизионен акт в настоящият случай е 14.07.2024 година. О. Р. акт № *****е с дата 17.07.2024 година, тоест извън законоустановения за това срок, практиката обаче е константа по отношение на характера на срока, визиран в чл.119, ал.2 от ДОПК, като възприема виждането, че той е инструктивен, т.е. в настоящият случай, от тази гледна точка не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените.

В жалбата са наведени две групи доводи, на база на които ревизираното лице, настоящ жалбоподател счита, че са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Първата група доводи са свързани с това, че според жалбоподателя в случая с последната заповед, с която се изменя заповедта за възлагане на ревизия се добавя нов данъчен период в обхвата на извършената ревизия, а това не било регламентирано в закона. Втората група доводи са свързани с обстоятелство, че било нарушено правото му на защита, доколкото ИПДПОЗЛ № ***** от 04.06.2024 година, с което е поискано представяне на доказателства в 7-дневен срок от датата на връчването му (която в настоящият случай, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ е с дата 11.06.2024 година), а ревизионният доклад е издаден преди лицето да има възможност да представи същите, тъй като 7-дневния срок изтичал на 18.06.2024 година. Съдът счита доводите за неоснователни, а аргументите за това се изразяват в следното:

Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК заповедта, с която първоначално е възложено извършването на ревизия може да бъде изменена от страна на органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице, като изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. В настоящият случай със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № **** от 29.03.2024 година и ЗИЗВР № **** от 04.06.2024 година е извършено изменение веднъж в посока на удължаване срока на приключване на ревизията и втори път с включването на нов данъчен период в обхвата на ревизията. Тези две изменения са направени в съответствие с норамтивноустановените правила и изцяло е спазена предвидената в закона процедура. И двете заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия са извършени след като органът, възложил ревизията е сезиран с надлежно искане за това, доказателства за което са именно Предложение за промяна обхвата на извършената ревизия с дата 04.06.2024 година (лист 13 от Приложението) и Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № ****от 29.03.2024 година ( лист 9 от Приложението), направени от страна на ръководителя на ревизията и в които именно се съдържат мотиви, защо са предприети тези изменения. Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че законодателя не допуска предприемането на такива действия, изразяващи се в изменение на ЗВР, чрез добавяне на нов период в обхвата на ревизията, напротив нормативната уредба показва, че това е именно едно от обстоятелствата, които водят до промяна.

На следващо място, неоснователен е и доводът, че е нарушено правото му на защита, тъй като ревизионният доклад е издаден преди да изтече 7-дневния срок за представяне на доказателства. Правилно в жалбата се посочва, че срокът за представяне на доказателствата, поискани с ИПДПОЗЛ № ****от 04.06.2024 година, връчено на 11.06.2024 година по електронен път изтича на 18.06.2024 година, а ревизионният доклад е с дата 14.06.2024 година, но това не е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, тъй като този 7-дневен срок не се преклудира по никакъв начин с издаването на ревизионния доклад. В подкрепа на това становище на настоящият съдебен състав е и разпоредбата на чл.37, ал.4, изр.2 от ДОПК, предвиждаща, че ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичане на срока по чл.117, ал.5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди. По съществото си това е една правна възможност в полза на ревизираното лице да представи нови писмени доказателства в периода между издаването на ревизионния доклад и издаването на ревизионния акт, но това следва да стане най- късно до изтичане на 14-я ден от връчването на ревизионния доклад, което означава, че за ревизираното лице е продължавала да съществува възможността в определения 7-мо дневен срок да представи поисканите доказателства, които на основание чл. 37, ал.4, изр.2 от ДОПК във вр. с чл.117, ал.5 от ДОПК е могло да бъдат обсъдени от страна на приходния орган в мотивите на издадения в последствие ревизионен акт и по този начин евентуално е могло да се стигне и до фактически и правни изводи, които да са различни от тези, направени с ревизионния доклад. Ето защо, съдът счита, че в случая с издаването на ревизионния доклад в срока предвиден по чл.117, ал.1 от ДОПК и преди изтичане на определения с ИПДПОЗЛ срок за представяне на нови доказателства правото на защита на лицето не е нарушено.

С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на закона:

Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно приходната администрация е определила задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчен период 2021 и 2022 година и задължения по Закона за данък върху добавената стойност за д.п. м.01.2021 година, м.07.2021 година, м. 01.2022 година, м.11.2022 година, м. 12.2022 година, м.05.2023 година, м.08.2023 година, 12.2023 година, м.01.2024 година, м.03.2024 година, м.06.2024 година, ведно със съответните лихви за забава.

В тази връзка на съдът следва да посочи, че с Жалба вх. № ****от 23.08.2024 година /лист 57/ ревизираното лице е оспорило пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област] при Централно управление на НАП Ревизионен акт № **** от 17.07.2024 година изцяло, т.е както в частта, свързана с установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност, така и в частта свързана с установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест в случая ревизираното дружество е обжалвало по административен ред целия ревизионен акт, във всичките му части, като е поискало пълната му отмяна, въпреки, че в подадената жалба са изложени доводи само по отношения на някои от допълнително установените задължения. С Решение № *** от 29.10.2024 година директорът е приел, че се оспорват само допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност в размер на 15 235, 08 лева /4 608,00 лева непризнато право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от „****“ ЕООД с ЕИК:****и 10 637,00 лева начислен данък поради липса на стоки/ и лихви за забава в общ размер на 337,61 лева за данъчен период м.12.2023 година и м.06.2024 година, като в тази част е потвърдил ревизионният акт, а в останалата част е приел, че същият не се обжалва и е влязъл в сила. Съгласно чл.156, ал.4 и ал.5 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в 60-дневен срок по чл.155, ал.1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната му част, като в този случай жалбата против ревизионния акт може да бъде подадена в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващият орган пред административния съд по местонахождение. В настоящият случай, срокът за произнасяне по чл.155, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 29.10.2024 година, поради което подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.156, ал.1, във вр. с ал.4 и ал.5 от ДОПК. Не води до друг вид и обстоятелството, че органът, осъществяващ административен контрол неправило е възприел само частично оспорване на РА, тъй като според разпоредбата на чл.156, ал.1-4 от ДОПК, тълкувани заедно, правото на съдебно оспорване на РА или на отделни негови части, зависи от обхвата на обжалването по административен ред, както и от изрично евентуално отменената част с решение по чл.155 от ДОПК. Следователно в настоящият случай за жалбоподателя не е преградена възможността да оспорва ревизионния акт във всички негови части и по тази причина съдът приема, че предмет на оспорване са както установените задължения по ЗДДС, така и тези по ЗКПО, тъй като в едната си част РА е бил изрично потвърден с издаденото от страна на директора решение, а в друга част мълчаливо потвърден /в този смисъл Определение № ***** от 25.09.2019 година, постановено по адм. дело № **** по описа за 2019 година на Върховен административен съд/.

По отношение на установените размери по Закона за корпоративното подоходно облагане:

По отношение на тази част от оспорения ревизионен акт правният спор се свежда до това да се установи дали правилно приходната администрация е определила размера на дължимия корпоративен данък, в следствие на извършена корекция, както по отношение на отчетените от страна на ревизираното лице приходи, така и по отношение на отметените от него разходи за данъчен период 2021 и 2022 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно конкретното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят до необходимост от внасяне на корекция в данъчните финансови резултати и са определени следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва:

  • За д.п. 2021 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 160,42 лева /сто и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/, в това число главница в размер на 128,16 лева /сто двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ и лихви в размер на 32,26 /тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки/;
  • За д.п. 2022 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 1 406,95 лева /хиляда четиристотин и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 1 230,70 /хиляда двеста и тридесет лева и седемдесет стотинки/ и лихви в размер на 176,25едемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/.

Съдът счита изводите на приходната администрация за правилни, поради следните аргументи:

На първо място по отношение на установения корпоративен данък за д.п. 2021 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 953,04 /деветстотин петдесет и три лева и четири стотинки/. Ревизиращият екип е установил, че от страна на ревизираното дружество по счетоводна сметка 602-1 /Разходи за външни услуги/ е осчетоводена фактура № ***** от 27.05.2021 година с данъчна основа в размер на 258,33 лева и начислен ДДС в размер на 51,67 лева, издадена от „***** АД с ЕИК: **** но са установили, че след анализ на дневниците за покупки/продажби въпросната фактура е издадена на друг контрагент. По тази причина на основание чл.26, т.2 са приели, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен със сума в размер на 258,33 лева. На второ място са приели, че дружеството е осчетоводило по счетоводна сметка 302 „Материали“ фактура № *****от 08.12.2021 година с данъчна основа в размер на 83,33 лева и начислен ДДС в размер на 16,67 лева, издадена от „****[област]“ ЕООД с ЕИК: ****но след проверка било установено, че такава фактура нито е представена от страна на ревизираното лице, нито от страна на това дружество е издавана такава фактура. По тази причина на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството със сума в размер на 83, 33 лева. На трето място се посочва, че по счетоводна сметка 601/2 „Разходи за материали“ е осчетоводена фактура № ***** от 15.07.2021 година с данъчна основа в размер на 940,00 лева и начислен ДДС в размер на 188,00 лева, като от страна на ревизираното дружество в хода на осъществената срещу него ревизия тази фактура не е била представена, поради което на основание чл.26, т.2 от ЗКПО са увеличили счетоводния финансов резултат със сума в размер на 940,00 лева. В следствие на това са предприети корекции по отношение на данъчен финансов резултат, а именно: счетоводен финансов резултат в размер на 8 250,79 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 1 459,75 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 178,09 лева; данъчен финансов резултат 9 532,45 лева – данъчна печалба; полагащ се корпоративен данък в размер на 953, 24 лева. Ревизиращият екип е отчел обстоятелството, че по сметката на [държава] е внесен корпоративен данък за 2021 година в размер на 825,08 лева, вследствие на което е приел, че ревизираното лице следва да внесе данък в размер на 128,17 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 32,26 лева.

Както се посочи правното основание по отношение на тези три увеличения на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2021 година е направено въз основа на едно и също правно основание, а именно чл.26, т.2 от ЗКПО. Разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО посочва, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава, че за да бъдат признати в конкретната хипотеза разходи в общ размер на 1 281,66 лева /258,33 лева + 83,33 лева + 940,00 лева/ следва да се установи, че същите са отчетени при съобразяване с принципа за документална обоснованост. Правната уредба, свързана с принципа за документална обоснованост е предвиден в разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, като в ал.1 се посочва, че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството отразяващ вярна счетоводна операция. В тази връзка и за пълнота съдът ще се позове на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за счетоводството, според която първичен счетоводен документ е този, който е носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция.

В настоящият случай се явяват правилни изводите на приходната администрация, досежно извършеното увеличение на счетоводния резултат на дружеството, доколкото както в хода на ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство от страна на ревизираното лице не са представени каквито и да било доказателства, които да са в състояние да оборят изводите на ответника по жалбата. За пълнота съдът ще посочи, че след извършена служебна проверка на представения по делото доказателствен материал също не констатира от страна на ревизираното лице да са представени фактура № **** от 08.12.2021 година, издадена от „****[област]“ ЕООД и фактура № **** от 15.07.2021 година, издадена от „Е. ****“ ЕООД. По отношение на фактура № *****от 27.05.2021 година, издадена от „***** АД съдът установи същата на лист 62 /гръб/ от приложението, на която ясно е посочен получателят на доставката, а именно „****“ ЕООД.

При така установеното, настоящият съдебен състав счита за правилно установен размерът на корпоративен данък за 2021 година, поради което ревизионния акт в тази си част е правилен.

На второ място, по отношение на установения корпоративен данък за данъчен период 2022 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 1 230,70 лева /хиляда двеста и тридесет лева и седемдесет стотинки/. Ревизиращият екип, след анализ на представените от страна на ревизираното лице първични счетоводни документи са установили, че същото пред финансовата 2022 година е издало фактури за продажба на стоки, които са реализирани на територията на страна в размер на 172 302,30 лева, а така също е извършило и ВОД на стоки на територията на Република [държава] на обща стойност 155 768,40 лева. В следствие на което са констатирали разминаване с декларираното от страна на ревизираното лице, а именно в годината данъчна декларация като общ размер на прихода е посочена сумата 247 332,65 лева по счетоводна сметка 702 и 78 928,13 лева по счетоводна сметка 412, а в следствие на осъществената ревизия общият размер на приходите е 328 070,70 лева, което означава, че е налице разлика в размер на 1 809,92 лева, с която сума счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен на основание чл.78 от ЗКПО. В следствие на това са предприели корекции по отношение на данъчния финансов резултат, а именно: счетоводен финансов резултат в размер на 8 971,02 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 3 973,14 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 637,08 лева; данъчен финансов резултат в размер на 12 307,08 лева (данъчна печалба); полагащ се корпоративен данък в размер на 1 230,70 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената сума са начислени лихви в размер на 176,25 лева.

Разпоредбата на чл.78 от ЗКПО гласи, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сума на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанската операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разход, то последните не се признават за данъчни цели. С оглед правилното решение на възникналия спор е необходимо да имаме предвид и това, което е предвидено в счетоводното законодателство касателно приходите и тяхното счетоводно отчитане. Според т.2 от НСС 18 приходът представлява брутния поток от икономически изгоди пред периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, като този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците или иначе казано приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Изводите на приходната администрация не бяха опровергани от страна на ревизираното лице в хода на протеклото съдебно производство, въпреки указаната доказателствена тежест за това. Проявената пасивност от страна на жалбоподателя за доказване на направените от негова страна доводи не може да бъде възприето в положителна насока и да води до резултат различен, от този който е обективиран в обжалвания ревизионен акт. Предвид което и в тази част оспорения ревизионен акт е правилен.

По отношение установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност:

Следващият спорен момент е свързан с установените задължения за внасяне в размер на 22 295,84 /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ в това число главница в размер на 22 063,11 /двадесет и две хиля и шестдесет и три лева и единадесет стотинки/ и лихви в размер на 1 802,10 /хиляда осемстотин и два лева и десет стотинки/, в това число 1 567,37 /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ по Закона за корпоративното подоходно облагане досежно данъчен период 2021 и 2022 година и 22 295,84 /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ по Закона за данък върху добавената стойност досежно данъчен период м.01.2021; м.07.2021 година; м.01.2022 година; м.11.2022 година; м.12.2022 година; за м.05.2023 година; за м.08.2023 година; за м.12.2023 година; за м.01.2024 година; за м.03.2024; за м.06.2024 година.

По отношение на установените задължения на основание чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС:

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт и в тази част, с която на основание чл.79, ал.3 и ал.4 от ЗДДС е доначислен ДДС за данъчен период м.06.2024 година. Възраженията на жалбоподателя касаят сума в размер на 10 637,00 лева - доначислен ДДС въз основа на корекция на ползван данъчен кредит за закупени от дружеството пелети и амониева селитра, които са осчетоводени като стоки и към датата на ревизията не са изписани от стоковите наличности, но не са и фактически налични. Съдът счита жалбата в тази част също за неоснователна.

В тази връзка следва на първо място да се отбележи, че не е спорно по делото, че ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в предходен период за закупени от дружеството пелети и амониева селитра в размер на 53 185,00 лева. Не е спорно също така и че закупените пелети и амониева селитра са осчетоводени като стоки по счетоводна сметка 304 „Стоки“. Обстоятелството, че към дата 03.06.2024 година не е налична на територията на дружеството, се доказва с Протокол № *****03.06.2024 година, съставен от длъжностни лица при ТД на НАП – [област], заемащи длъжността **** по приходите в отдел „Оперативни проверки“. Цитираният протокол е допустимо доказателствено средство в ревизионното производство съгласно правилото на чл.49 от ДОПК. Визираните характеристики на протокола го квалифицират като официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с &[Наименование];2 от ДР на ДОПК. От друга страна, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощия му е доказателство за извършените от него или пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Следват изводи, че описаните в протокола стоки не са били налични.

За пълнота съдът ще посочи, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се установява ревизираното дружество да разполага с друг обект, в който да осъществява търговската си дейност, което да е предпоставка евентуално да се предположи, че то би съхранявало тези стоки там, напротив същото е осъществявало изцяло дейността си в обект под наем, находящ се в [населено място], [улица], като доказателство за това е и представения и от самия жалбоподател договор за наем от 05.01.2024 година с „****“ ЕООД с ЕИК: ****. В тази връзка, съдът счита за неиздържани доводите на ревизираното лице, че доколкото този договор е бил прекратен на 31.12.2023 година с изтичане на срока му, то нямало как тези стоки да продължат да бъдат съхранявани там. Съдът счита, че ако тези стоки са продължавали да съществуват в предприятието на ревизираното дружество към дата 03.06.2024 година, то същото е разполагало с достатъчно процесуални възможности да посочи евентуално друг обект на територията, на който те са се намирали, в противен случай е следвало да отпише тези стоки от счетоводството си.

Горните факти сочат на осъществени предпоставки по чл.79, ал.1 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стока начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Установено е по надлежен ред липса на стоки, за придобиване на която жалбоподателя е ползвал данъчен кредит. Налице са основания за начисляване на данък в размер на ползвания данъчен кредит, който в случая е коригиран законосъобразно от решаващия орган по правилото на чл.79, ал.3, т.2, б.а. и ал.4 от ЗДДС в размер на 10 637,00 лева.

С оглед на изложеното в тази част ревизионният акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

По отношение на установените данъчни задължения на основание чл. 68,ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 71, т.1 от ЗДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право, а такава по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Т. определение дава и чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство. Облагаема според чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, като изрично в чл.25, ал.2 от ЗДДС се посочва, че данъчното събитие настъпва от датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право. Именно тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС данъкът за извършена облагаема доставка става изискуем и възниква задължение за регистрираното по ЗДДС лице да го начисли, а едновременно с това на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото да бъде приспаднат данъка.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а в ал.2 на същия чл.68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективното потестативно право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задължено лице при наличие на кумулативно осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател. Тук обаче е моментът да се посочи, че наличието на фактура не е достатъчно основание, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Напротив и в практиката на СЕС, и в тази на Върховен административен съд, константно се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл. 71, ал.1, т.1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено реално извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определяща за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в тази връзка са решения, постановени по следните дела на СЕС С-***/02, С-***09, С-***/11 и С-***/11).

В своята практика СЕС последователно разграничава формални и материални предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така в Решение от 15 [община] 2016 година по дело ****14 съдът посочва, че „от чл.178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 от тази директива“ (в този смисъл са и Решение от 22 октомври 2015 година по село ****/14 и Решение от 1 март 2012 година по дело ****/10). Всичко това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл.25, ал.1 от ЗДДС, без реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а оттук няма да се породи и право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справка-декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възникването на правото.

От мотивите на ревизионния доклад е видно, че органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на ревизираното дружество по следните фактури: фактура № ****/11.11.2020 година, издадена от „****“ ООД с ЕИК: ***** с данъчна основа в размер на 32,50 лева и начислен ДДС в размер на 6,50 лева; фактура № *****/27.05.2021 година, издадена от „***** АД с ЕИК: ***** с данъчна основа в размер на 258,33 лева и начислен ДДС в размер на 51,67 лева; фактура № ***** 08.12.2021 година, издадена от „**** [област]“ ЕООД с ЕИК: ***** с данъчна основа в размер на 83,33 лева и начислен ДДС в размер на 16,67 лева; фактура № *****15.07.2021 година, издадена от „Е. ***** ЕООД с ЕИК: ***** с данъчна основа в размер на 940,00 лева и начислен ДДС в размер на 188,00 лева; фактури № *****/06.12.2023 година с данъчна основа в размер на 8 000 лева и начислен ДДС в размер на 1 600 лева, № *****12.12.2023 година с данъчна основа в размер на 7 600 лева и начислен ДДС в размер на 1 520 лева, № *****/21.12.2023 година с данъчна основа в размер на 7 440 лева и начислен ДДС в размер на 1 488 лева и трите издадени от „**** ЕООД с ЕИК: ****

  • По отношение на фактура № 1*****от 11.11.2020 година, издадена от „****“ ООД с ЕИК: *****

Приходната администрация е приела, че ревизираното дружество е включило цитираната фактура веднъж в дневника за покупки през м.11.2020 година и втори път в дневника за покупка в м.12.2020 година. По тази причина за м.12.2020 година въпросната фактура е била изключена и по този начин е извършена корекция по отношение размера на ползвания данъчен кредит. От страна на ревизираното лице нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство са изложени конкретни доводи относно претенцията му спрямо тази фактура. Както вече се посочи, съгласно чл.25, ал.6 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие, а чл.68, ал.2 от ЗДДС определя, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. След като констатациите на приходната администрация по никакъв начин не бяха оборени в тази част от страна на ревизираното лице, то следва да се приеме, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, касателно д.п. 12.2020 година, защото след като дружеството е осъществило правото си на приспадане на данъчен кредит за периодите на издаване на фактурата, то повторно ползване на ново право по същата фактура е недопустимо.

  • По отношение на фактура № *****от 27.05.2021 година, издадена от „***** АД с ЕИК: *****

От мотивите в ревизионния доклад се установява, че данъчен кредит по тази фактура относно ревизираното лице не се признава, тъй като фактурата е издадена на друг контрагент, а именно „*****“ ЕООД с ЕИК: ****. Съдът извърши служебна проверка на представения по делото доказателствен материал, като установи същата фактура на лист 62 (гръб) от Приложение № 1, от която ясно се вижда, че получател по тази фактура е дружеството „***** ЕООД с ЕИК: *****. И във връзка с тези констатации на приходния орган от страна на жалбоподателя не са направени конкретни доводи, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства, които да ги оборят. В настоящият случай, след като фактурата не е издадена на ревизираното лице, то същото не се явява получател от нея, респективно за него не се поражда право на данъчен кредит. С оглед на това правилни се явяват констатациите на приходния орган, а именно че на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС право на данъчен кредит в размер на 51.67 лева.

  • По отношение на фактура № **** от 15.07.2021 година, издадени от „Е. ****ЕООД с ЕИК: ****

По отношение на тази фактура, следва да се приеме, че не е спорно, че ревизираното дружество не е имало право на данъчен кредит по нея. На първо място това е така, защото в хода на ревизионното производство, а така също и в съдебното такова тя на практика не е била представена, поради което следва да се счита за несъществуваща. На второ място, защото от представения в хода на ревизията Опис с вх. № ***** от 15.04.2024 година от страна на управителя на ревизираното дружество /лист 41 от Приложение № 1/ е представено писмено обяснение, в което същият е заявил, че между дружеството доставчик „Е.**** ЕООД и представляваното от него дружество не са налице търговски отношения, респективно няма как да е осъществен състава на доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, респективно няма как да бъде породено и правото на данъчен кредит по чл.68 и чл.69 от ЗДДС. С оглед на това правилни са изводите на приходния орган и в тази част на ревизионния акт.

  • По отношение на фактура № **** от 06.12.2023 година, фактура № ****от 12.12.2023 година и фактура № **** от 21.12.2023 година, издадени от „****“ ЕООД“:

По отношение на тези фактури ревизиращият орган е приел, че същите не са били включени в дневника за продажби на доставчика, а освен това е установил, че той не разполага с материална и кадрова обезпеченост, за да извърши процесните доставки. И тук въпреки оказаната процесуална тежест на ревизираното лице от негова страна не са представени надлежни доказателства, които да мотивират съда да приеме, че в действителност са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, които да водят до пораждане правото на данъчен кредит по тях. Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя и по отношение на това, че не е осъществена насрещна проверка на доставчика, тъй като дори и да не е извършена такава насрещна проверка, то това не изключва задължението на ревизираното лице, като получател на стоките и страна по двустранна сделка да има нужната документация по тях, тъй като както се посочи, доказателствената тежест за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е именно върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало това право. Ето защо, правилен е издаденият ревизионен акт и в тази си част.

По отношение на останалите установени задължения, обективирани в таблицата на страница 3 до страница 7 от ревизионния акт следва да се подчертае, че за тези периоди по начало приходните органи не са установили разминаване с декларираното от страна на ревизираното лице, като това се подчертава и в мотивите на ревизионния доклад ( стр. 17 от него), но същите са направени вследствие на математически изчисления при възстановяването и прихващането на ДДС за съответните периоди. След направени елементарни математически изчисления от страна на настоящият съдебен състав, същият счита за правилни така определените допълнителни данъчни задължения, обективирани в таблицата на стр.3-7.

С оглед на изложеното съдът не констатира при издаване на ревизионният акт да е налице отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

Предвид изложеното така депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспорения с нея ревизионен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл.161 от ДОПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1 801,54 /хиляда осемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***** ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], **** представлявано от управителя П. Р. И. против Ревизионен акт № ***** от 17.07.2024 година, издаден от В. В. В. на длъжност: ****и възложител на ревизията и М. И. К. на длъжност: **** по приходите, ръководител на ревизията потвърден с Решение № ****от 29.10.2024 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област] при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане и по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 23 863,21 /двадесет и три хиляди осемстотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки/.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица],****, представлявано от управителя П. Р. И. да заплати в полза на Национала агенция за приходите – [област] съдебни разноски в размер на 1 801,54 /хиляда осемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: