Решение по дело №1052/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……....

 

гр. В. Търново, 19.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 04.07.2018 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Бобев

 

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдия Пенко Цанков НАХД № 1052 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от "A." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от :=M=M=, против НП № 310302-F360642 от 04.01.2018 год., издадено от Териториален директор при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с което за допуснато нарушение по чл. 176в ал. 1 т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание - "Имуществена санкция" в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Със жалбата се навеждат оплаквания, според които при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното, както и се навеждат доводи за маловажност на конкретния случай.

         Жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Х.К. от АК - София, редовно упълномощен. Същия поддържа жалбата изцяло, като навежда доводи относно незаконосъобразността на издаденото НП. Освен това счита, че наказващия орган не е направил правилна преценка относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли за пълната отмяна на атакуваното НП.

         Ответникът по жалбата ТД на НАП - В.Търново, редовно уведомен, се представлява от ЮК Й.Д. – редовно упълномощен. Процесуалният представител на въззиваемата страна заема становище, според което депозираната жалба е неоснователна и недоказа и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното постановление - потвърдено, като законосъобразно и правилно.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         При извършване на проверка от контролни органи при ТД на НАП - В. Търново в състав Камел И.И. - инспектор по приходите, възложена с Резолюция № П-04000417132651-ОРП-001/07.08.2017 год. в офисите и счетоводството на "A." ООД - гр. В. Търново с ЕИК ******, е било установено, че за дружеството е възникнало задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП, когато за текущия данъчен период получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. В конкретния проверяващия е установил, че липсва друго основание за предоставяне на обезпечение. При извършена проверка на документи в счетоводството на дружеството - фактури, складови разписки, Дневник за покупки за м. 08.2017 г. и др., е било установено, че през месец август и м. септември 2017 г. дружеството е закупило гориво на стойност над 25 000 лв., а именно, че данъчната основа на получените течни горива освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, за период м. август 2017 г. е в размер на общо 44 786.93 лв. (четиридесет и четири хиляди седемстотин осемдесет и шест лв. и деветдесет и три стотинки). Установено е също така, че не е спазен срока за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал.1 от ЗДДС, а именно в седемдневен срок от освобождаване на течните горива за потребление по чл. 20, ал. 2 т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове - в срок до 08.08.2017 година. Проверяващия е установил, че дружеството не извършва продажби на гориво, а същото се ползва за лично потребление за дейността на дружеството.

         Тези констатации били описани в протокол КД 73 cep. АА № 1324707 от 06.10.2017 год., съставен в присъствието на главния счетоводител на дружеството и подписан от същия. В протокола са описани точно и подробно проверените документи, а именно 5 бр. фактури за м. август 2017 год., с обща данъчна основа за м. август 2017 год. - 44 786.93 лева. Посочените фактури са преснимани и приложени към протокола. Преснимани са и са приложени към протокола и кантарни бележки и складови разписки във връзка със закупените горива по посочените фактури.

         Въз основа на посочените констатации, обективирани в посочения протокол, на 31.10.2017 год. св. К.И.И. в сградата на ТД на НАП - В. Търново и в присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, е съставил  АУАН № F360642/31.10.2017 год. срещу "A." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Ю.П.П. и :=M=M=, за извършено нарушение по чл. 176в ал. 1 т. 3 от ЗДДС. В АУАН е описана подробно установената при извършената проверка фактическа обстановка, както и доказателствата, които потвърждават установеното нарушение. ОУАН е бил връчен на упълномощеното лице по съответния ред, което го е подписало доброволно. В графата за възражения е вписано само, че ще бъдат подадени възражения, без да се посочват конкретни такива.  

         В законоустановения тридневен срок пред наказващия орган са били депозирани писмени възражения от "A." ООД.

Въз основа на цитирания АУАН от Директора на ТД на НАП - В. Търново е издадено и атакуваното НП № 310302-F360642 от 04.01.2018 год., с което за допуснато нарушение по чл. 176в ал. 1 т. 3 от ЗДДС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в ал. 1 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание - "Имуществена санкция" в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. НП е връчено на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател срещу разписка на 31.05.2018 год., което в законоустановения срок е подало жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитания като свидетели К.И.И. (актосъставител), който в съдебно заседание потвърждава изцяло отразените в АУАН констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което и съдът приема, че в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения. Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, като правилно са определени материалноправната норма, определяща състава на извършеното административно нарушение, след което и правилно е определена процесуално – правната норма, определяща вида и размера на наложеното административно наказание.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсвали доказателства за предпоставките за изпълнение на хипотезата на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно че за визирания данъчен период, дружеството е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лева. От материалите по административно-наказателната преписка, приета и приложена по делото, се установява, че нарушението е установено при проверка в счетоводството на дружеството, като са преснимани и приложени към изготвения при проверката протокол 5 бр. фактури за закупено от дружеството гориво през м. август 2017 год., както и кантарни бележки и складови разписки за горивата по тези фактури (л. 17 - л. 26 от делото). Тези документи подробно са описани както в протокола, така и в съдържанието на самия АУАН - посочени като доказателства, доказващи нарушението. От същите се установява, че в посочения период дружеството е осъществило доставки на течни горива през м. август 2017 год. с обща данъчна основа над 25 000 лева, а именно - 44 786.93 лева.

Неоснователни са и доводите, че в АУАН и НП не били посочени точния вид на закупените от дружеството горива. От доказателствата приложени към АУАН и посочени като доказващи описаното нарушение, се установява вида и количеството на горивото.

Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата доводи, че в АУА и НП не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението. След като дружеството е закупило гориво за собствено потребление и има някакви задължения към държавата във връзка с това, то мястото на извършване на нарушението е именно седалището и адреса на управление на дружеството, а именно - гр. В. Търново. Това обстоятелство се подразбира от самосебе си и непосочването му в АУАН и в НП в конкретния случай не съставлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на дружеството. Несъстоятелен е и довода за непосочване на датата на извършване на нарушението, като както в АУАН, така и в процесното НП ясно и точно се посочва периода до който дружеството е следвало да внесе дължимото обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, а именно до 08.08.2017 година.  

Настоящия съдебен състав обаче намира за основателни изложените в жалбата доводи относно несъразмерността на наложеното наказание. Не е без значение и обстоятелството че с Вх. № 045541701657365/18.10.2017 год. пред НАП е била представена от дружеството-жалбоподател валидна гаранция, като това е станало след съставяне на АУАН, но преди издаване на процесното НП. Такова стеснително тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да изпълнят изискванията, макар и след изтичане на законоустановения срок - като в процесния, в сравнение с тези, които въобще не са подали документи. Безспорно         е, че при налагане и определяне на административното наказание, законодателят е задължил наказващия орган да извърши преценка относно тежестта на нарушението и определи справедливо наказание при съобразяване с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Елемент от преценката е тежестта на нарушението, съгласно чл. 27 от ЗАНН, решението на административно-наказващия орган следва да съответства на деянието и на дееца, на смекчаващите обстоятелства, както и целите на наказанието.

         Съдът приема, че макар деянието формално да осъществява състава на нарушение по чл. 176в, aл. 1, т. 1 във връзка с чл. 176в, aл. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, нарушението в конкретния случай е маловажно, тъй като от него не са произтекли съществени общественоопасни последици и това го отлича от обичайните случай на такива административни нарушения. Съдът посочва, че въвеждане на изискването за внасяне на обезпечение при сделки с течни горива произтича от необходимостта за гарантиране внасянето на данък добавена стойност, дължим за извършените през съответния данъчен период доставки на течни горива. "A." ООД е санкционирано на основание чл. 180в ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция от 50 000 лв. за това, че до 08.08.2017 год. не е внесло в съответната ТД на НАП обезпечение в предвидените от закона форми, за това, че в данъчен период месец август 2017 г. е извършило облагаеми с данъчна ставка 20 % доставки на течни горива, чиито обща данъчна основа е надхвърлила 25 000 лв. Съдът намира, че наложената санкция от 50 000 лв. не съответства на принципа за пропорционалност, като надхвърля значително необходимите мерки, чиято цел е осигуряване на събиране на данъка. В процесния случай ДДС е деклариран от дружеството в срока и по предвидения в ЗДДС ред и е внесен, което означава, че от липсата на обезпечение за дължимия данък, за държавата не са произтекли вреди. Освен това съдът отчита обстоятелството, че на 18.10.2017 год. пред НАП е била представена от дружеството-жалбоподател валидна гаранция в размер на 50 000 лева, като това е станало преди издаване на процесното НП. Така установеното води до извода, че целта на закона за гарантиране, осигуряване и събиране на данъка е изпълнена, като не е необходимо налагането на административна санкция в същия размер, каквато е и самата цел на тази санкция. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че дружеството няма други нарушения на данъчното и акцизното законодателство и няма дължими задължения към държавата (няма данни за такива).

         Очевидно става от анализът на тези обстоятелства, че наложената санкция се явява непропорционална нa нарушението, поради което тя не съответства на целите на наказанието и противоречи на изискването за справедливост и избягване на прекомерно наказване. Такава е и установената съдебна практика на съдилищата в страната. В подкрепа на становището си, съдът посочва съдебна практика по сходен казус в Решение № 585 на Административен съд Бургас, ХIІ състав, по административно дело № 1880/2017 год., с чиито мотиви се солидаризира, считайки, че в случая е нарушен принципа на пропорционалност на настъпилите от деянието вредни последици и наложената санкция и прекомерността на наложената санкция води до изводи за незаконосъобразност.

         С оглед на гореизложеното съдът приема, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл.176в ал. 1 т. 3 от ЗДДС. С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И   :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 310302-F360642 от 04.01.2018 год., издадено от Териториален директор при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с което за допуснато нарушение по чл. 176в ал. 1 т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 180в ал. 1 от ЗДДС, на "A." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Ю.П.П. и :=M=M=, е наложено административно наказание - "Имуществена санкция" в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

        

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                              

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                          

 

 

                                                                                        / Емил Бобев /