Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 279 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.Р.Р., срещу Решение №
260110/16.11.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1731/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 534685-F 562769/01.09.2020г. на директор на офис/ дирекция/ за
обслужване- Шумен в ТД на НАП гр. Варна, с което на М.Р.Р. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 / петдесет/ лева, на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО за
нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че актът
е изготвен извън 3-месечния срок, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа и становището за „маловажност“ на вменената му простъпка. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, жалбоподателката Р. не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ТД на
НАП – Варна, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.07.20г. в ТД на
НАП – Варна, офис Шумен при извършена проверка от служител на приходната
администрация, отдел Услуги за клиенти" било установено, че М.Р., в
качеството си на самоосигуряващо се лице, не е изпълнило задължението си да
подаде в срок Декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и
данък по ЗДДФЛ“ за 2019г., съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-13/17.12.2019г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
За констатираното
нарушение бил съставен АУАН № F562769 от 04.08.2020г. в присъствие на
упълномощено лице от нарушителя – З.Р.С.. В АУАН било посочено, че Р., в
качеството си на самоосигуряващо се лице, е следвало да подаде Декларация
образец 6 до 30.04.2020г. за дължимите осигурителни вноски за предходната
календарна година в срока указан с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 2 буква „а“
от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларацията образец 6 била
подадена след нормативно определения срок на 30.06.2020г. била е приета с Протокол
вх. № 27000203076668/30.06.2020г. В АУАН било посочено, че нарушението е
извършено на 01.05.2020г.
До Р. била изпратена
покана по електронен път изх. № 2407/27.07.2020г. за явяване в 7-дневен срок за
съставяне на АУАН. Поканата била получена на 03.08.2020г. Актът бил предявен и
подписан от упълномощеното лице без отразени възражения на дата 04.08.2020г.
Впоследствие било
депозирано писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От приложеното
по делото становище се установява, че същото е прието за неоснователно.
Въз основа на съставения
АУАН и на материалите по преписката АНО издал атакуваното пред районния съд
наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административно наказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният
състав приел също, че с поведението си Р. е допуснало приписаното ѝ
нарушение, като отхвърлил възможността то да бъде квалифицирано като
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това потвърдил наложената на
жалбоподателката глоба.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е извел законосъобразен правен извод за липса на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на протеклото санкционно производство.
Установява се с категоричност, че нарушението е установено при извършена
проверка от орган по приходите на 27.07.2020г., от който момент за съответните
органи са станали известни фактите, касаещи извършеното нарушение на чл. 4, ал.
3, т. 2 буква „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. АУАН е изготвен на 04.08.2020г.,
т.е. в рамките на установените давности срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН,
поради което не е налице соченото от касатора отменително основание, визиращо
наличие на съществен процесуален порок, рефлектиращ изначално върху
законосъобразността на издаденото НП.
Касационният състав
споделя и извода на предходната инстанция относно безспорната установеност на
деянието, описано в акта и в НП. Крайният момент, до който жалбоподателката е
следвало да изпълни задължението си, следващо ѝ се от горепосочената
разпоредба на наредбата е 30.04.2020г., което не е сторила, подавайки
изискуемата декларация на 30.06.2020г. Независимо от това, настоящата инстанция
намира, че районният съд е следвало да приложи института на „маловажния случай“
на административното нарушение. В практиката си ШАС изрично приема, че са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно
и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на
неизпълнението му и преди иницииране на административнонаказателното
производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в
резултат на закъснялото подаване на декларацията да са настъпили неблагоприятни
последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от
съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид. Целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая
нарушителката е предприела действия за изпълнение на задължението си по
собствени подбуди и преди подвеждането ѝ под административнонаказателна
отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е
постигната много преди факта на неговото налагане. Следва да се отбележи също,
че е напълно възможно пропускането на законовия срок от нейна страна да бъде
отдадено и на породено объркване от промените в режима за подаване на
Декларация образец 6, настъпил със Закона за извънредното положение, доколкото,
както посочва в показанията си и актосъставителят Воденичарова, с този закон е
бил удължен срока за подаване на тази декларация за самоосигуряващите се лица,
ЕТ и земеделските производители, избрали да се облагат като ЕТ.
Предвид изложеното, с
оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава
с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно, като санкция от 50 лева очевидно не съответства на тежестта на
нарушението и не може да бъде възприета като справедлива. От тази гледна точка,
касационната инстанция намира за неправилен решаващия извод на районния съд за
липса на данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от този вид, което налага отмяна на
постановеното от него решение, съответно отмяна и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260110/16.11.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1731/2020г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 534685-F
562769/01.09.2020г. на директор на офис/ дирекция/ за обслужване- Шумен в ТД на
НАП гр. Варна, с което на М.Р.Р. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 / петдесет/ лева, на основание
чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 б. „а“ от
Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021 г.