№ 63
гр. Кърджали, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200077 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2400249 от 13.12.2024г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с
което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на
„АНДИ 24”ЕООД- Кърджали в качеството му на работодател, за нарушение на
чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят „АНДИ 24”ЕООД- Кърджали намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че с работника
С.К.Ю. имало сключен трудов договор от 02.09.2024г., за който в тридневния
срок било подадено уведомление до ТД на НАП. При проверката от
контролните органи на 03.09.2024г., те установили в обекта С.К.Ю., но без да
полага труд. Нейното присъствие в обекта било, за да я запознаят с
инсталацията за печене и белене на чушки, както и да получи работно
облекло, за да може, когато бъдат връчени всички документи по чл.63 ал.1 от
КТ, да се яви изрядна на работа. По време на проверката, на С.Ю. била
предоставена декларация за попълване, но не й била дадена възможност тя
сама да изложи факти и обстоятелства защо се намира в обекта, а й било
диктувано от проверяващите какво да пише в декларацията. Въпреки
1
декларираното от нея, не можело да се направи категоричен извод, че същата
е била на работа и е престирала труда си. Освен това, декларацията не била
годно доказателство, защото представлявала предварително изготвена бланка,
а не свободен текст. Същата била частен свидетелстващ документ и не
притежавала обвързваща материална доказателствена сила. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление и да му
присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по
същество последният моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени
наказателното постановление изцяло. Счита, че вмененото нарушение не е
извършено от „Анди 24“ЕООД, тъй като С.К.Ю. се е намирала в обекта с
оглед запознаване с характера на работния процес и получаване на работно
облекло. Моли за решение в този смисъл като претендира разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Счита, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установило, че дружеството
жалбоподател е извършило нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл63 ал.1 от КТ.
Безспорно е, че на датата на проверката лицето е осъществявало трудова
дейност по сключения трудов договор, но е обективно невъзможно е
справката за приети и отхвърлени уведомления да е била връчена на
работника на 03.09.2024г. при положение, че тя е подадена до НАП на
04.09.2024г. Представя писмена защита като моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да
потвърди наказателното постановление. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ, а при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 03.09.2024г. около 13,00 часа
свидетелите Н. Н., Л. И. и З. Т.- инспектори в ДИТ- Кърджали, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект
2
представляващ цех за преработка на зеленчуци, намиращ се в ****,
експлоатиран от „АНДИ 24”ЕООД- Кърджали. В хода на проверката
свидетелите установили в обекта да извършват трудова дейност общо 12 лица,
едно от които било лицето С.К.Ю.. Тя заедно с други работници изчиствала
чушките след печенето, миели ги, пакетирали и след това замразявали в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. В декларация,
която контролните органи й предоставили, С.Ю. декларирала писмено, че от
03.09.2024г. работи като пакетаж на чушки в цех за обработване на чушки за
фирма „АНДИ 24”ЕООД, с работно време от 08.00 до 14.00 часа, при месечно
трудово възнаграждение в размер на 1000лв., което все още не била получила,
с почивни дни 2 дни по график, и почивка в работния ден от 30 минути. В
декларацията отразила също, че няма сключен трудов или граждански договор
и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор. Проверката продължила и на 05.09.2024г. по
документи в ДИТ- Кърджали. Там бил представен Трудов договор ****, с
който С.Ю. била назначена на длъжност „****“ при работодателя „АНДИ
24”ЕООД, с място на работа Цех за обработка на зеленчуци в ****. В договора
било отразено, че работникът е постъпил на работа на 02.09.2024г. Според
справката от НАП по чл.62 ал.5 от КТ, уведомление за трудовия договор било
подадено на 04.09.2024г. в 15.47 часа, което следвало деня на проверката по
работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. За констатираното
нарушение на 14.10.2024г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ в присъствието
на упълномощено от дружеството лице, което го подписало и получило без
възражение. На 17.10.2024г. жалбоподателят депозирал писмено възражение
срещу акта за установяване на административно нарушение. Същото не било
уважено и на 13.12.2024г. наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ наложил на „АНДИ
24”ЕООД- Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на
разпитаните свидетели Н. Н., Л. И. и З. Т., на които съдът дава вяра, тъй като
са очевидци на нарушението и са установили лицето С.Ю. да извършва
трудова дейност в обекта, експлоатиран от жалбоподателя. Те са възприели
непосредствено лицето да полага труд, събрали са данни в тази насока на
3
място и от самия работник. Показанията на трите свидетелки са
последователни, логични и кореспондиращи помежду си, както и с писмените
доказателства по делото. Описаните в наказателното постановление
обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото писмени
доказателства- Акт за установяване на административно нарушение от
14.10.2024г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ;
Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2433551/ 14.10.2024г., връчен на
санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение
по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 03.09.2024г. в 13.00 часа от С.Ю.;
Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 03.09.2024г.; Трудов договор ****; Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№
30Е000850371/ 04.09.2024г.; Служебна бележка ****; Сведение на управителя
на „АНДИ 24“ЕООД от 03.09.2024г.; Справка от Информационна система на
ИАГИТ от 03.09.2024г.; Списък на представени документи от 05.09.2024г.;
Пълномощно с Рег.№ 3397/ 10.09.2024г.; Възражение от 17.10.2024г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил
документите по ал.1 от посочения текст. А чл.63 ал.1 от КТ изисква от
работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването
му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Последно цитираната норма предвижда, че работодателят или упълномощено
от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати
уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.63 ал.2 вр.чл.63
ал.1 от КТ, тъй като на 03.09.2024г. е допуснал до работа С.Ю., преди да й
връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от
териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не й е било
предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Установи
4
се по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е заведено в ТД
на НАП на 04.09.2024г. в 15.47 часа, което следва датата на проверката, при
която лицето вече е установено да работи в обекта, стопанисван от наказаното
дружество. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на „АНДИ
24”ЕООД- Кърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. за работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или ал.3, и чл.63 ал.1 или
2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице,
чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел
ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административно наказателното производство да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е
и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63 ал.2 вр.чл.63
5
ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Нарушението
се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Доводите, че
проверяващите служители диктували на работника какво да пише в
декларацията са голословни и не намират опора в приетия доказателствен
материал. По повод твърдението, че попълнената от С.Ю. декларация не била
годно доказателство и представлявала частен свидетелстващ документ без
обвързваща материална доказателствена сила, следва да се отбележи, че
изводът за извършеното административно нарушение по чл.63 ал.2 вр.чл.63
ал.1 от КТ не се гради само на въпросната декларация, а и на всички останали
документи по делото, както и на показанията на свидетелите-очевидци Н., И.
и Т.. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и
писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер
на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със
седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2400249 от
13.12.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
6
1500лв. на „АНДИ 24”ЕООД- Кърджали, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.63 ал.2 вр.чл.63 ал.1 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „АНДИ 24”ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, **** с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“- София, сумата от 100 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7