О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
866
гр.Добрич 11.10.2019 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря …………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В ч.гр.д.№715
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от И.К., чрез юрисконсулт Д.А.
,съдебен адрес *** срещу Разпореждане,обективирано в Заповед №1 700 за
изпълнение на парично задължение от 13.09.2019г.по ч.гр.д.№3270/2019г.на РС
гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 240,25 лв.-неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 20.03.2018г.до 23.11.2018г.;сумата от
220 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на задължението и сумата от 240,45
лв.-такса за експресно разглеждане на документи.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази
част,първоинстанционният съд е приел,че видно от текста на подаденото заявление
подаденото искане в частта за такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК,тъй като в текста е предвидено,че
при забава на потребителя длъжникът има право само на лихва за забава за
времето на забавата.Така упоменатите разходи не представляват допълнителни
услуги и не попадат в изброените услуги
в чл.10а от ЗПК.
В допълнение следва да се добави ,че разходите по извънсъдебно
събиране на задълженията са действия по управление на кредита и противоречат на
разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,забраняваща заплащане на такси и комисионни
за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.
Неустойката за неизпълнение на
задължението за осигуряване на поръчител,както правилно е приел районният
съд ,е нищожна,поради противоречие с
добрите нрави.Самата клауза на договора,съгласно която в три дневен срок от
подписването му заемополучателят се задължава да предостави на заемателя обезпечение
на задълженията му,а именно поръчител,който да е навършил 21 г.възраст,да
работи по безсрочен трудов договор,да има минимален стаж при работодателя си
шест месеца и минимален осигурителен доход
от 1000 лв. и т.н.,противоречи на чл.33 от ЗПК,чл.8 пар.1от Директива
2008/48 за безотговорно кредитиране и Решение от 27.03.2014г. по дело-С 565/12
СЕС,както и на принципното изискване първо да се учредят обезпеченията ,след
което да се извърши кредитирането.Поставяйки завишени изисквания към личността
на поръчителя,заемодателят реално прави практически трудно изпълнимо за
потребителя изпълнението на това задължение.
По отношение на таксата за
експресно разглеждане на документи е цитирана съдебна практика,която се възприема
и от настоящата съдебна инстанция.С така начислената такса се увеличава
многократно размера на кредита,което води до неоснователното обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя.Неоправданото оскъпяване на
кредита,чрез начисляване на допълнителни такси,води до неравнопоставеност на
страните и нарушаване на правилото за добросъвестност,поради което противоречи
на добрите нрави.
Всички договорни клаузи ,водещи до
неравропоставеност на потребителя спрямо търговеца и оскъпяващи неоправдано кредита
се явяват нищожни като неравноправни ,поради противоречие с чл. 143 от ЗЗП-чл.146 ал.1 от закона.
Що се отнася до възражението,че в
заповедното производство съдът не разполага с възможност да анализира клаузите
на договорите,доколкото производството е несъстезателно и едностранно ,следва
да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411
ал.2 т.2 от ГПК не се издава заповед за изпълнение,когато искането е в
противоречие със закона или добрите нрави.
Съгласно Директива 93/13 ЕИО не се
допуска правна уредба на държава членка,която не дава възможност на съда в
заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап в
производството на неравноправния характер на клауза,ако потребителят не подаде
възражение.Или иначе казано съдът,както в заповедното ,така и във всички
производства,свързани с права на потребители по договори за потребителски
кредит е длъжен служебно да следи за неравноправния и нищожен характер на
клаузите,които не обвързват в такъв случай потребителя.Целта е да се даде
по-силна защита на правата на потребителя,който се третира в съдебната практика
като по-слаба страна спрямо продавача
или доставчика, както по отношение на преговорните си възможности,така и по
отношение на степента си на информираност,което го принуждава да приема предварително установените от
продавача или доставчика услуги,без да може да влияе върху съдържанието им.Когато
съдът счете клаузата за неравноправна той не я прилага,а отказва издаване на
заповед за изпълнение в тази част и указва на заявителя да предяви осъдителен
иск,като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят
поставените въпроси от съда,свързани с евентуалната неравноправност на
договорните клаузи,посочени в заявлението по чл.410 от ГПК.
С тези мотиви жалбата следва да се
остави без уважение като неоснователна,а атакуваното разпореждане да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано
в Заповед за изпълнение №1 700/13.09.2019г.по ч.гр.д.№3270/2019г.по описа на
ДРС,в отхвърлителните й части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.