Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-ви
въззивен брачен състав в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Хасъмска ч. гр. дело № 1516 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по три частни жалби: 1/ частна жалба вх.№ 025184/16.05.2018 г., подадена от ,,Г.Х.” ЕООД
срещу постановление за разноски по изпълнително дело № 20188440401045 по описа
на ЧСИ С.Я., обективирано в разпореждане на съдебния
изпълнител от 30.04.2018 г. и съобщено на длъжника на 08.05.2018 г.; 2/ частна жалба вх.№ 025818/18.05.2018 г., подадена от ,,Г.Х.” ЕООД
срещу извършен на 15.05.2018 г. въвод във владение на недвижим имот,
представляващ хотел, находящ се в гр.София, бул. *****, действащ и напълно
обзаведен, състоящ се от 31 двойни стаи, 2 апартамента, ресторант с оборудвана
кухня и един лоби бар с мебели в мецанина, градина към бара на 4 етаж, с
мебели, растения и оборудване; 3/
частна жалба вх.№ 026017/21.05.2018
г., подадена от ,,А.И.”
ЕООД
срещу отнемането на движими вещи, находящи се на
15.05.2018 г. в хотел ,,Г. палас” в
гр. София, на бул. ,,*****.
Частният жалбоподател ,,Г.Х.” ЕООД,
в депозираната от него частна жалба на 16.05.2018 г. твърди, че към датата на
подаване на жалбата не са представени доказателства за плащане на възложеното в
негова тежест адвокатско възнаграждение в размер на 35 000 лв., уговорено
с представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие №
750285 от 30.04.2018 г. Ето защо счита, че начисляването на тези разноски в
размер на посочената сума като адвокатски хонорар е незаконосъобразно с оглед
чл.78, ал.1 ГПК и постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълкувателно дело № 6/2012
г.
на ВКС, ОСГТК. Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски.
Частният жалбоподател ,,Г.Х.” ЕООД,
в депозираната на 18.05.2018 г. частна жалба твърди, че обжалвания въвод във
владение на недвижим имот е извършен от съдебния изпълнител в срока за
доброволно изпълнение. Твърди, че по делото не са налице предвидените в чл.47,
ал.1 ГПК предпоставки за връчване на съобщение (покана за доброволно изпълнение) чрез залепване на уведомление.
Поддържа, че по делото липсва разпореждане на ЧСИ Я.за връчване на покана за
доброволно изпълнение чрез залепване. На една и съща дата връчителят
залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК до ,,Г.Х.” ЕООД
и удостоверил в разписката на поканата за доброволно изпълнение, че на адреса
няма упълномощено лице от ,,Г.Х.”
ЕООД
да получи съобщението. Това удостоверяване не било равнозначно на въведеното от
закона изискване връчителят да удостовери, че не може да намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. Поддържа, че законът не въвежда като изискване
наличието на пълномощно у служител на ЮЛ за получаване на съобщение, адресирано
до ЮЛ, а неговото съгласие. Отделно от гореизложеното твърди, че принудителното
отнемане на 15.05.2018 г. на движими вещи от длъжника и предаването им на
взискателя е незаконосъобразно, тъй като в изпълнителния титул дружеството е
осъдено да предаде държането на хотел, действащ и обзаведен, без да бъдат
индивидуализирани движимите вещи, съставляващи обзавеждането. Липсата на
индивидуализация правела изпълнението в тази му част невъзможно. С така заявените доводи мотивира искането си
за отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител.
Частният жалбоподател ,,А.И.” ЕООД,
в депозираната на 21.05.2018 г. частна жалба, твърди, че дружеството е
собственик на движими вещи, находящи се на 15.05.2018
г. в хотел ,,Г. Палас” в
гр.София, бул. ,,*****, подробно описани във фактура 01/2017 31/08/2017 г.,
издадена от Е.Р., ул. За М.31, 41034 Ф.Е.М.И.. Поддържа, че 15.05.2018 г.
описаните във фактурата вещи са били в негово владение. Твърди, че на същата
дата в хотел ,,Г. палас” в
гр.София, бул. *****, съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение
спрямо тези вещи, като ги е отнел и ги е предал на взискателя, заедно с всички
други движими вещи в хотела. Поддържа, че при започване на изпълнението е
депозирал молба до съдебния изпълнител, с която е заявил правото си на
собственост върху вещите и е поискал да му бъде дадена възможност за изнасяне
на вещите от хотела, като към тази молба била приложена посочената по-горе
фактура. Моли съда да отмени като незаконосъобразни обжалваните действия на
ЧСИ.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.Я. с
рег.№ 844 на КЧСИ, в които е изложено становище за неоснователност на жалбите.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбите и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20188440401045 по описа
на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ е образувано по молба на ,,Г.-Н” ООД
срещу ,,Г.Х.”
ЕООД
въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2018 г., издаден от Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-23
състав по т.д. № 3032/2017
г.,
и изпълнителен лист от 23.04.2018 г., издаден от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-23
състав по т.д.№ 3032/2017
г.
С изпълнителния лист от 23.04.2018 г. ,,Г.Х.” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да предаде, на основание
чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД, на ,,Г.-Н”
ООД,
със седалище и адрес на управление ***, държането на хотел, находящ
се в гр. София, бул. *****, действащ и напълно обзаведен, състоящ се от 31
двойни стаи, 2 апартамента, ресторант с оборудвана кухня и един лоби бар с
мебели на мецанина, градина към бара на 4 етаж, с мебели, растения и
оборудване.
С постановление от 26.04.2018 г. съдебният
изпълнител е образувал изпълнително производство по изпълнително дело №
20188440401045 с взискател ,,Г.-Н” ООД
срещу ,,Г.Х.”
ЕООД
за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, както и за въвод във владение на подробно описания в изпълнителния
лист недвижим имот, постановил е да се изпратят до длъжниците
покани за доброволно изпълнение, наложил е запор върху банковите сметки на
длъжника в ,,Уникредит Булбанк” АД и
,,Юробанк България” АД,
и е насрочил въвод във владение на 15.05.2018 г.
С молба от 30.04.2018 г. взискателят
,,Г.-Н”
ООД,
чрез адвокат Божинова, е представил договор за правна защита и съдействие, с
който е договорен допълнителен адвокатски хонорар за водене на изпълнителното
дело, по което е насрочен въвод във владение на
15.05.2018 г., и е поискал от съдебния изпълнител да бъде присъединена
договорената сума в размер на 35 000 лв. към направените разноски на
взискателя по делото.
С разпореждане от 30.04.2018 г. съдебният
изпълнител е присъединил адвокатското възнаграждение в размер на 35 000 лв.,
като за присъединения адвокатски хонорар във връзка с изпълнителното дело
длъжникът ,,Г.Х.”
ЕООД
е уведомен на 08.05.2018 г.
На длъжника ,,Г.Х.” ЕООД
е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 023032/26.04.2018 г.,
която съдържа и уведомление за насрочения въвод във владение на 15.05.2018 г. В
разписката е удостоверено от връчителя, че на адреса
няма упълномощено лице от ,,Г.Х.”
ЕООД,
което да получи поканата за доброволно изпълнение, поради което е залепено
уведомление.
Видно от представения протокол за въвод във
владение по изпълнителното дело, на 15.05.2018 г. ПЧСИ, въз основа на чл.522 ГПК, е отнел от длъжника и е предал на взискателя следния недвижим имот: Хотел, находящ се в гр.София, бул. *****,
действащ и напълно обзаведен, състоящ се от 31 двойни стаи, 2 апартамента,
ресторант с оборудвана кухня и един лоби бар с мебели на мецанина, градина към
бара на 4 етаж, с мебели, растения и оборудване.
С молба
вх.№ 024646/15.05.2018 г. трето за изпълнителното
производство лице - ,,А.И.”
EООД е заявило, че е
собственик на движими вещи, находящи се в хотела в гр. София, на бул. *****, подробно
описани в приложена към молбата фактура, както следва: вход/антре: 2 знака на хотела
(направени отстрани на козирката), огнеупорна странична
врата (нова), 10 кафяви кожени кресла, 4 маси от дърво и мрамор, 4 настолни
лампи, 5 големи снимки "Натюрморт”, 2 големи мраморни вази, 2 големи палми
във вази, 1 голяма икона, 1 конзола за стена в сиво и сребърно, 1 украса от
слама, 1 компютър, 1 принтер, 1 калкулатор, 1 телефонна централа, хотелски и
компютърни програми, различни месингови знаци за стена, поправка и
преструктуриране на бюрото и мястото за ключове, ключодържатели; Офиси (Директор): 2 маси, 2 въртящи се стола,
2 компютъра, 1 принтер, 2 стелажни рафта, 1 голямо огледало (офис № 2), 2 бели
ъглови бюра, 2 броя бели компютъра all in оnе, 1 принтер, 1
калкулатор, 2 бели дървени въртящи се
стола с подлакътници; Фитнес: 3 броя фитнес
оборудване (бягаща пътека, велоергометър и уред за вдигане на тежести), 3
големи огледала за стена; Уелнес Център: 1 солариум с легло с високо налягане,
1 масажно легло, 1 количка за предмети, 1 въртящ се стол, Коридор към офисите: 1
маса от дърво и стъкло, 1 кресло с боядисана дървесина и зелена кожа, 2 боядисани
дървени столове със зелена кожа, 1 малка дървена маса, боядисана с две
чекмеджета, Зала
за закуски: 50 Кресла от дърво, тапицирани с дамаска, 1 бяла
маса, 1 PC МЕС Аррle, 1 маса за бюфет в
червено дърво и мрамор с врати и чекмеджета, 1 гореща за бриош от стъкло и
стомана, 1 тостер за препечен хляб, 1 стоманена кошница за хляб, 2 броя
електрически уреда затоплящи храна от стомана, 1 червена ретро дървена бар
поставка за бутилки и чаши, 1 голямо огледало, 1 хладилник под бара, 2 големи
огледала над бюфета, 1 ваза с копринени цветя, 2 постера със златна рамка и фон
бордо, 2 пейки от дърво и плат; Кухня:
1 съдомиялна машина, 1 ледогенератор, 1 електрически грил плоча, 2 електрически
готварски печки, 1 електрическа фурна, 1 резачка, 1 хладилник; Конферентна зала: 120 конферентни стола червено и златно, 2 маси за бюфет, 1 дървена
платформа за високоговорители, 3 големи бели маси; Стаи: 33 LG телевизора с плосък
екран, 25 мини бар хладилника, 33 електронни сейфове, поставени вътре в
шкафовете, 33 стенни сешоара за коса в баните, 6 големи огледала с червени
дървени рамки в коридорите към стаите, 15 двойни табли за легла с лого на хотел
Gloria цвят месинг, 120 възглавници, 70 завивки, 280 торби за завивки, 600 калъфки
за възглавници, 200 чаршафа, 20 червени покривала за легла, 05 ,,Blumarine” покривки за легла на 6-ия етаж, 20
еспресо кафе машини за капси в стаите, 15 кани за гореща вода за чай/кафе в
стаите, завеси в стаите, 50 дървени подноса на бюрата в стаите, Ремонтни работи: цялостно обновяване на
баните на 6-ия етаж и оборудване с аксесоари за баня, две професионални
стоманени мивки, 1 пералня и 1 сушилня, уеб сайт на хотела и снимки за портали
за активиране на резервации. Поискало е от съдебния изпълнител да му даде
възможност да изнесе вещите, описани във фактурата.
При така установеното от фактическа страна
съдът приема от правна страна следното:
По частна жалба вх.№ 025184/16.05.2018 г.
Жалбата
по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжникът по изпълнението ,,Г.Х.” ЕООД, в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436,
ал.1 от ГПК, и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноски, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част І ,,Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно задължителните разяснения,
дадени по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК,
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. От горепосочените задължителни указания на ВКС е видно, че за
да се присъдят направените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение на първо място следва бъде доказано тяхното
договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител
на страната. Доказването на действителното заплащане на адвокатското
възнаграждение се установява съобразно посочения в договора между страната и
нейния процесуален представител начин на плащане и размера на уговорената сума.
В настоящия
случай от данните по изпълнителното дело не се установява взискателят
,,Г.-Н” ООД да е заплатил претендираното
от него адвокатско възнаграждение в размер на 35 000 лв. към датата на
присъединяване на възнаграждението по изпълнителното дело от съдебния
изпълнител. Предвид това и доколкото разноски могат да се присъдят
само ако е доказано действителното им плащане, искането на взискателя за възлагане
на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника в размер на
35 000 лв. е неоснователно. Представените за пръв път с отговора на частната жалба писмени доказателства, вкл. платежни
нареждания, не обосновават извод за отхвърляне на жалбата, доколкото същата е насочена
срещу постановление на съдебния изпълнител за присъединяване на разноски за
адвокатско възнаграждение, чието извършване е недоказано към датата на
постановяването му. При така изложените съображения обжалваният акт на съдебния
изпълнител следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По частна жалба вх.№ 026017/21.05.2018 г.
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може
да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната. Нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК защитава правата в
изпълнителното производство на трето лице, при наличието на две кумулативно
предвидени предпоставки: 1) когато изпълнението е насочено върху вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването се намират в негово владение и 2)
вещите са собствени на третото лице към датата на налагане на запора или
възбраната (аргумент за противното от чл. 435, ал. 4, изр. второ от ГПК), т. е.
този процесуален способ за защита срещу изпълнението е поставен на разположение
на владеещия собственик на движимите вещи, върху които е насочено изпълнението,
който не е страна по изпълнителното производство.
В настоящия случай жалбоподателят ,,А.И.” ЕООД
несъмнено е трето лице, доколкото не е длъжник по изпълнението, но по делото не
се установи наличието на елемент от фактическия състав на чл. 435, ал. 4 ГПК, а
именно упражняване на владение от този жалбоподател върху движимите вещи, към
датата на отнемането им и предаването им на взискателя. Не е
спорно между страните, а и от процесния Протокол за въвод във владение от
15.05.2018 г. се установи правнорелевантното обстоятелство, че към момента на предаването
им движимите вещи, описани в протокола за въвод, са се намирали в притежавания
от длъжника хотел, находящ се в град София, бул. ”*****. В нормата на чл. 69 ЗС
е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. В процесната хипотеза, движимите вещи са се
намирали в хотела на длъжника и по делото липсват доказателства, опровергаващи
презумпцията по чл. 69 ЗС, които несъмнено да сочат, че той упражнява
фактическа власт върху тях не за себе си, а за друго лице. Съдът съобрази също,
че от извършена съпоставка между движимите вещи, описани в представената от
жалбоподателя фактура, и движимите вещи, описани в протокола за въвод, не може
да се направи извод за тяхната идентичност, предвид липсата на
индивидуализиращи параметри и белези. По
изложените съображения депозираната от ,,А.И.” ЕООД
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По частна жалба вх.№ 025818/18.05.2018 г.
Жалбата по чл. 435, ал.2, т.3 от ГПК е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението ,,Г.Х.” ЕООД, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.50, ал.3 ГПК връчването на
съобщения на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се
извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по
силата на чл.50, ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен
в регистъра адрес. По изрично разпореждане на закона – чл.50, ал.4 ГПК,
връчването чрез залепване на уведомление се прилага и по отношение на търговци
и юридически лица, при спазването обаче не на общите предпоставки по чл.47,
ал.1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл.50, ал.4 ГПК. В
настоящия случай в разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение
е отбелязано, че на адреса, вписан в търговския регистър като седалище и адрес
на управление на дружеството – гр.София, бул. *****, не е намерено лице, което да получи съобщението, поради което е
залепено уведомление. С оглед така направеното отбелязване, съдът намира, че
поканата за доброволно изпълнение е надлежно връчена на длъжника по реда на
чл.50, ал.4 ГПК, при наличие на обстоятелствата, обосноваващи този начин на
връчване.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
за разноски по изпълнително дело № 20188440401045 по описа на ЧСИ С.Я.,
обективирано в разпореждане на съдебния изпълнител от 30.04.2018 г. и съобщено
на длъжника на 08.05.2018
г.,
с което е присъединено адвокатско възнаграждение в размер на 35 000 лв. по
изпълнителното дело.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 025818/18.05.2018 г., подадена от
,,Г.Х.”
ЕООД
срещу извършен на 15.05.2018 г. въвод във владение на недвижим имот,
представляващ хотел, находящ се в гр.София, бул. *****, действащ и напълно
обзаведен, състоящ се от 31 двойни стаи, 2 апартамента, ресторант с оборудвана
кухня и един лоби бар с мебели в мецанина, градина към бара на 4 етаж, с мебели,
растения и оборудване.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 026017/21.05.2018 г., подадена от ,,А.И.” ЕООД
срещу отнемането на движими вещи, находящи се на
15.05.2018 г. в хотел ,,Г. палас” в
гр.София, на бул. ,,*****.
Решението
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.