O П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
Днес 19.02.2021г. Еманоел Вардаров -
съдия-докладчик по гр.дело№926/2020г. по описа на ГОРС, след като се
запознах от една страна с исковата молба и документите към нея на „Енерго-Про
Продажби”АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: Пламен Ст.Стефанов, Яна М.Димитрова и Георги
Коршия(чрез юрисконсулт В.М.), против Абибе Ризаева Неджибова с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, по предявени искове
по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327
ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, съгласно Заповед№470/02.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№345/2020г. на ГОРС, за: сумата 418.97лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода: 21.07.2019г.-20.11.2019г.(фактура№ФП**********/13.09.2019г. на
стойност 156.50лв., фактура№ЛП**********/03.10.2019г. на
стойност 0.48лв., фактура№ФП**********/14.10.2019г. на
стойност 142.16лв., фактура№ФП**********/13.11.2019г. на
стойност 118.43лв., фактура№ФП**********/13.12.2019г. на
стойност 1.40лв.), за обект с абонатен№********** и клиентски№**********, с адрес: с.Драганово
ул.”Климент Охридски”№7 Общ.Г.Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
02.03.2020г. до окончателното плащане;
сумата 12.51лв., представляваща мораторна
лихва за периода, считано от датата на
падежа на всяка една фактура до 14.02.2020г., констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130
от ГПК, че същата отговаря на
изискванията по редовност и допустимост. От друга страна ответнaта
страна(чрез особен представител) депозира отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът
е представил писмени доказателства-документи, които съдът определя като
допустими, като съгласно чл.183 от ГПК ищецът следва да представи в съдебно
заседание оригиналите на представените документи.
Водим от изложеното и
на основание чл.157 от ГПК, чл.140 ал.3
от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ гр.дело№926/2020г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 10.03.2021г. 13h30min., за която дата и час
да се призоват страните: „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна район „Владислав Варненчик” Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав
Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния му съвет, а именно: Пламен Ст.Стефанов, Яна М.Димитрова и Георги
Коршия(чрез юрисконсулт В.М.); П.Й.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***(чрез
адв.Н.И.К. от ВТАК(адрес: *** - GSM:**********);
вещото лице Mилен Ст.Пенев(икономист) от гр.Г.Оряховица
ул.”Росица”№6(GSM:**********).
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Предявен е иск
по чл.124 от ГПК. Ищецът твърди в исковата си молба, че П.Й.П. е клиент на „Енерго-Про Продажби“АД,
с клиентски№**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен
с абонатен№**********, находящ се в с.Владислав ул.”Христо Ботев”№24 Общ.Стражица.
Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България
Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България
Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка,
ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред
ВТРС. След образуване на ч.гр.дело№204/2020г. е била издадена Заповед№292/12.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение на П.Й.П. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, за: сумата
244.27лв.,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени
за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г.(фактура№ФП0279700520/19.04.2019г.
на стойност 56.00лв., фактура№фп0280859209/20.05.2019г. на стойност 72.23лв.,
фактура№ФП0282021906/20.06.2019г. на стойност 52.58лв., фактура№ФП0283184978/22.07.2019г.
на стойност 39.72лв., фактура№ФП0284345459/20.08.2019г. на стойност 23.74лв.)
за обект с абонатен№********** и клиентски№**********, с адрес: с.Владислав ул.”Христо Ботев”№24 Общ.Стражица,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
12.02.2020г. до окончателното плащане;
сумата 13.64лв., представляваща
мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. сумата 75.00лв., представляваща направените по
делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С
Разпореждане от 08.06.2020г. ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като
довнесе дължимата държавна такса. Моли съда, да приеме за установено по
предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********,
против П.Й.П., че П.Й.П. дължи
на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК:*********, по Заповед№292/12.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№204/2020г.
на ГОРС: сумата 244.27лв., представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г. за обект с абонатен№********** и клиентски№**********,
с адрес: с.Владислав ул.”Христо
Ботев”№24 Общ.Стражица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на
заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане; сумата 13.64лв.,
представляваща мораторна лихва за периода, считано от датата на падежа на всяка една фактура до 31.01.2020г. Претендира и направените в исковото
производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78
ал.8 от ГПК ввр. Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Ответната страна оспорва предявените искове. Основателността на
предявения иск била обусловена от доказването на сложен фактически състав: 1.
че ответникът е потребител на ел.енергия за битови нужди за конкретен обект; 2.
че фактурираното количество ел.енергия е доставено до обекта; 3. че
потребителят не е заплатил продажната цена за доставената му ел.енергия. Липсвали доказателства за възникване на твърдяната
от ищеца облигационна връзка между страните(ответникът да се явява потребител
по смисъла на чл.4 от ОУДПЕЕ, в т.ч. да
е собственик или ползвател на обекта, за който се претендира консумация на
ел.енергия). Липсвали доказателства, че за процесния период в обекта е консумирана ел.енергия с
посочените стойности. От представените от ищеца документи и в частност от
приложеното към исковата молба извлечение за фактури и плащания за период се
установявало, че на П.Й.П. били издадени фактури, всяка една от които на
стойност 19.00лв.(фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г.). С посочените четири фактури от страна на
„Енерго-Про Продажби”АД едностранно били начислени такси в общ размер на 76.00лв.
(седемдесет и шест лева) - всяка отделна фактура е на стойност 19,00 лв. Според
„Енерго-Про Продажби”АД таксите били начислени и
дължими, поради направените от дружеството разходи, свързани с прекъсването и
възобновяването на снабдяването с ел.енергия до обект на потребителя.
Начислените от „Енерго-Про Продажби”АД такси с цитираните фактури били
заплатени от потребителя, което се установява от приложеното извлечение,
издадено от длъжника по заявлението. Условията и редът за възстановяване на
прекъснато електрическо захранване са посочени в чл.21 от ОУ ДПЕЕ(„когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „Енерго-Про Продажби”АД и „Електроразпределение Север”АД
всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването“). Така,
в ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби”АД не е предвидена възможност за начисляване
на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване, каквото
изискване имало в чл.37 ал.1 от ОУПЕЕ(отм.). Липсвали причини едностранно
начислената такса в размер на 19.00лв. за възстановяване на електрическото
захранване да бъде схващана като разход по смисъла на чл.21 ал.1 от действащите
ОУ ДПЕЕ, тъй като тази такса е предварително и презумптивно определена, без да
бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването или
възобновяването на електрическото захранване. Практически „Енерго-Про
Продажби”АД е въвело една наказателна такса, чието заплащане противозаконно се
вменява като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват
правото си да получават доставка на ел.енергия. Подобно на чл.37 от ОУПЕЕ(отм.),
клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби”АД, одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР,
противоречи на чл.122-чл.124 от ЗЕ. Посочената клауза е неравноправна по
смисъла на чл.143 т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон. Според чл.124 от
ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването. Законът
недвусмислено посочвал, че енергийното предприятие възстановява снабдяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до прекъсването на
електрическото захранване. Липсвала законова
регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси
или възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или
би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за
възстановяване на електрическото захранването. При тези обстоятелства клаузата
на чл. 21 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби”АД поставя електроснабдителното дружество в господстващо положение
спрямо потребителя, поради което същата е неравноправна и на основание чл.143
т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването -
без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин. „Енерго-Про
Продажби”АД нямало каквито и да било правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради
което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. В чл.20
ал.1 от ОУ ДПЕЕ е посочено, че „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска от
„Електроразпределение Север”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия.
Според чл.14 т.2 от ОУ ДПЕЕ „Енерго-Про Продажби”АД може да поиска от
„Електроразпределение Север”АД прекъсване или ограничаване снабдяването с
електрическа енергия. Чл.21 ал.1 от ОУ ДПЕЕ гласи, че „Енерго-Про Продажби”АД изисква
от „Електроразпределение Север”АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Така, „Енерго-Про Продажби”АД изначално по никакъв
начин не било ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на
снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършват от друго
дружество - „Електроразпределение Север”АД. Доколкото с фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г. електроразпределителното дружество
незаконосъобразно начислило такси за възстановяване на захранването, то
плащането на сумите по тези фактури било извършено при начална липса на
основание, поради което и „Енерго-Про Продажби”АД дължало връщане на сумите в
полза на ответника П.П.. Моли, в случай, че се
приеме предявения иск за изцяло или частично основателен, да се извърши
до размера на по-малката сума измежду тази, претендирана от ищеца и тази,
платена от П.П. на „Енерго-Про Продажби”АД по фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Безспорен по делото е фактът, че П.Й.П. е клиент на „Енерго-Про
Продажби“АД, с клиентски№**********, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление заведен с абонатен№**********, находящ се в с.Владислав
ул.”Христо Ботев”№24 Общ.Стражица. Облигационните отношения са регулирани от ОУ
на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по предписания
ред в чл.98а от ЗЕ. Облигационните отношения са регулирани от ОУ на ДПЕЕ на
„Е.ОН България Продажби”АД, изготвени и влезли в сила по предписания ред в
чл.98а от ЗЕ. Разпределението и преноса на ел.енергия предполага особени
правила. Съгласно фикцията, установена с чл.110 ал.2 от ЗС, електрическата
енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ
бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се въвежда нов принцип спрямо определени
сделки, сключени при т.н. Общи условия,
различен от този по чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане”, като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния
краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия. С тази разпоредба се определя моментът, от който общите
условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от
приемането им. Така Общите условия са
част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на факта на публикуването.
Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в
чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-Про
Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден”. Ищецът следва да установи при условията на пълно
доказване, че в качеството си доставчик на ел.енергия е доставил реално
определено количество ел.енергия, за
което са издадени съответните фактури.
От своя страна, ответникът следва да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, в т.ч. и
извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел.енергия.
Възражението за прихващане е допустимо - направено в
процеса, като средство за защита на ответника срещу първоначалния иск, както и
като средство за установяване със сила на присъдено нещо по отношение на него
вземането - предмет на възражението, спрямо ищеца по първоначалния иск. С оглед
разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, за основателността на възражението за
прихващане трябва да бъдат установени следните предпоставки: 1. Наличие на две
насрещни вземания; 2. Идентичност на субектите по двете правоотношения; 3.
Еднородност и заместимост на престациите; 4. Изискуемост на насрещното вземане
и 5. Ликвидност на вземането, което се определя от това спорно или не е
вземането. Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на
вземането, не следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане,
каквото е процесното, тъй като двете насрещни вземания ще се установят по
основание и размер със съдебното решение.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото: извлечение от сметка към 31.01.2020г.
по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване на
заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на претендираната
лихва към същата дата; фактури, описани в извлечение от сметка по т.1; справка
за консумирана ел.енергия в обекта на потребление; справка по партида със
списък на платените и неплатени фактури; Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби”АД; Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”АД; решения на ДКЕВР и
Публикации на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби“АД; решения на ДКЕВР и публикации на ОУ за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД; ч.гр.дело№345/2020г.
на ГОРС.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата
страна да представи в съдебно заседание оригиналите на приложените документи.
ДОПУСКА по реда на чл.197 и сл. от ГПК
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която следва да се извърши
от вещо лице, което след запознаване с материалите по делото извършване на
съответните проучвания, да отговори на въпросите, обективиращи задачата на
експертизата, а именно: -съществуват ли просрочени, неплатени задължения по
фактури, издадени периода: 19.04.2019г.-20.08.2019г. за
консумирана ел.енергия от страна на ответника за обекти на потребление,
посочени в настоящата искова молба, както и за такса за включване на
ел.захранването(фактура№ФП0279700520/19.04.2019г. на стойност 56.00лв.,
фактура№фп0280859209/20.05.2019г. на стойност 72.23лв., фактура№ФП0282021906/20.06.2019г.
на стойност 52.58лв., фактура№ФП0283184978/22.07.2019г. на стойност 39.72лв.,
фактура№ФП0284345459/20.08.2019г. на стойност 23.74лв.); -в случай че се
установи наличието на такива, да се посочи какъв е техният размер, за какъв
период на консумация е фактурираната ел.енергия по всяка една от фактурите, с
какъв падеж е съответната незаплатена фактура; -какъв е размерът на мораторната
лихва до 31.01.2020г. върху
просрочените задължения, за които е установено в т.1 от задачата, че са
незаплатени, считано от датата на падежа за всяка една от тях; -правилно ли са
остойностени количествата ел.енергия по процесните фактури съобразни
утвърдените от ДКЕВР за съответния период цени -съществуват ли просрочени,
неплатени задължения по: фактура№**********/20.07.2017г.;
фактура№**********/18.10.2018г.; фактура№**********/21.05.2019г.;
фактура№**********/22.07.2019г.(в т.ч. какъв
е общият размер на тези задължения и включват ли начислената такса в размер на
19.00лв. за възстановяване на електрическото захранване).
НАЗНАЧАВА за вещо лице Mилен
Ст.Пенев(икономист) от гр.Г.Оряховица ул.”Росица”№6(GSM:**********).
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице – 140.00лв.,
която сума следва да бъде внесена от
„Енерго-Про Продажби”АД по депозитната сметка на ГОРС най-късно до 02.03.2021г.
ДАВА на вещото лице срок за изготвяне на заключението и представяне на
същото по делото – до 02.03.2021г.
Препис от
отговора на ответната страна да се връчи на ищеца, който може до началото
на съдебното заседание да вземе становище по него.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: