Решение по дело №1932/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  1365

 

                                        22.11.2019г, гр.Пловдив

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                     Членове: Фаня Рабчева

                                                                         Св. Узунов

С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1932/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                               Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                               Въззивното производство е образувано по жалба  от С.С.Д. *** против Решение № 1845/14.05.2019г. постановено по гр.д.№ 3323/2018г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с., в частта, в която  е уважен предявеният от Т.С.И. *** иск по чл.134, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.108 ЗС, в качеството на процесуален субституент на длъжника Т.С.Д. по отношение на  С.С.Д. *** „Еврофууд 2011“ ЕООД –с.М**, Пловд.област, за това че Т.С.Д. *** е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА №181/2006г , вписан в СВ Пловдив под акт № 149, том 26, вх.рег. № 8030/30.03.2006г. на ½ идеална части от  недвижимите имоти: 

Поземлени имоти с идентификатори № № 47295.71.*,  47295.71.* и 47295.71.*   по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/06.12.2007 г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в село Марково, община Родопи, област Пловдив, местността землище Марково, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалния акт за признаване правото на собственост върху тези имоти по обстоятелствена проверка НА № 68, том 2, рег.№ 1836, нот.дело № 268/ 02.08.2016г. , вписан в СВ Пловдив под акт №5, том 67, вх.рег.№ 25083/ 03.08.2016г. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърляне на така предявения иск.

                        Постъпил е отговор от адв.Е.К. като особен представител на въззиваемия Т.С.Д., оспорва жалбата като неоснователна и се  иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди.

                        Постъпило е становище с характер на писмен отговор от адв.С.Г.Й. като пълномощник на въззиваемата страна Т.С.И., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Съдът е сезиран с иск по чл.134, ал.1 ЗЗД от ищцата Т.С.И. като процесуален субституент на лицето Т.С.Д., последният в качеството му на собственик на процесните поземлени имоти в землището на с.Марково, обл.Пловдивска , за признаване за установено по отношение на ответника С.  С.Д., че Т.С.Д. е собственик на ½ ид.част от описаните процесни имоти, като на основание чл. чл.537, ал.2 ГПК е поискана отмяна на нотариалния акт за признаване правото на собственост върху тези имоти по обстоятелствена проверка на ответника С.Д.. Правният интерес от предявяване на иска се основава на заявеното от ищцата качество на кредитор спрямо лицето Т.С.Д. и взискател по образуваното против него в качеството му на длъжник по изп.дело № 383 / 2013г. по описа на ЧСИ П.Николова, рег.№911, като с  бездействието на длъжника  да упражни свои имуществени права се заплашва удовлетворението на ищцата в качеството й на кредитор, в случая  да оспори наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост върху процесните имоти от страна на трето лице -  съсобственика на длъжника – ответника С.С.Д. поради изтекла в негова полза  10 годишна придобивна давност по отношение на притежаваната от длъжника Т.Д. ½ идеална част от тези имоти. Доказателство в тази насока е представен по делото ИЛ от 18.02.2013г. по ч.гр.д.№ 2710/2013г. на РС-Пловдив- І гр.с., видно от който ищцата установява качеството си на кредитор спрямо лицето Т.Д., легитимиращ се като собственик върху ½ ид.част от процесните недвижими имоти с НА № 181/2006г , вписан в СВ –Пловдив под акт № 149, том 26, вх.рег.№ 8030/ 30.03.2006г. За обезпечение вземането на кредитора против длъжника е била наложена възбрана  по изп.д.№ 383/ 2013г. по описа на ЧСИ М.Обретенова. Поради реализирана прехвърлителна сделка от ответника С.Д.  за прехвърляне на процесните имоти вместо изпълнение на паричен дълг, обективирана в НА № 73/2016г., е обоснован от ищцата и правният интерес от насочване иска и спрямо ответното дружество „Еврофууд 2011“ ЕООД.

В представеното по делото нотариално дело № 268/ 2016г. на нотариус Н.Б. по издадения НА, е приобщен обикновен писмен договор от 15.04.2006г., със страни Т.С.Д. и С. С. Д., по който първият посочил, че продава на втория собствената си идеална част от процесния имот, като било предадено и владението на имота. След разпит на свидетели относно процесните имоти, собственост на длъжника, е признато в обстоятелствената проверка в нотариалното производство придобиването им от ответника на оригинерно правно основание давностно владение за повече от 10 години. Правото на собственост на посоченото правно основание се оспорва от ищцата Т.И., като процесуален субституент на длъжника Т.Д., като при оспорване правата на ответника за придобиване по давност на процесните ½ ид.ч.  недвижими имоти и доколкото констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила за съда относно удостоверените в него права на собственост по обстоятелствена проверка, то в доказателствена тежест на легитимиращия се с този нотариален акт да установи при условията на пълно и главно доказване заявените права. В първоинстанционното производство съдът е указал лежащата върху ответника С.Д., като праводател на ответника „Еврофууд 2011“ ЕООД, доказателствена тежест с изричното си определение по реда на чл.140 и чл.146 ГПК от 27.11.2018г., а именно ответниците да проведат насрещно доказване на твърденията на ищцата, че ответникът С.Д. е владял повече от 10 години процесните имоти в частта на идеални части на съищеца Т.Д. и е манифестирал намерение да владее имотите по отношение на съсобственика, съответно да установи фактите, въз основа на които е издаден констативния нотариален акт.  Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за постъпилата искова молба с приложение на препис от същата, видно от съобщение от 15.05.2018г., получена надлежно чрез родственик/ баща/ / л.65 по делото/ , както и за насроченото първо съдебно заседание с приложение на проекта за доклада по делото, съответно вкл. и в частта на указанията на съда, видно от призовка-съобщение от 4.12.2018г. / л.110 по делото/, получени лично, като същият не е реализирал процесуалните си права за установяване на указаните доказателствени факти,           поради което оплакванията във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни.  Останалите доводи, основани на твърдението за отсъствие и незаинтересованост на съищеца Т.Д. са неотносими към правния спор по делото. Следователно така предявеният иск по чл.134, ал.1 ЗЗД от ищцата Т.И. се явява основателен, в резултат на което и законосъобразно е уважено и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК като правна последица само досежно констативния нотариален, в изпълнение на ТР №3/ 2012г. на ОСГК на ВКС.  Независимо от това доколкото признатите с КНА права на ответника С.Д. по обстоятелствена проверка са отречени с решението на съда, то същият не би могъл да прехвърли повече от притежаваните от него права на собственост върху процесните имоти, поради което се счита, че  ответникът „Еврофууд 2011“ ЕООД  не е придобил правата, обективирани в представения НА  № 73, том ІІ, рег.№ 1868, нот.дело № 273/ 2106г. на нотариус Н. Б..

 

                        По гореизложените съображения следователно обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова  следва да се потвърди в обжалваната му част.

                        На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата в настоящото производство се следва присъждане на направените разноски за въззивната инстанция, доказателства в каквато насока не са представени.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд

 

                                                           Р     Е     Ш    И   : 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 1845/14.05.2019г. постановено по гр.д.№ 3323/2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която  е уважен предявеният от Т.С.И., ЕГН: ********** *** иск по чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.108 ЗС, в качеството на процесуален субституент на длъжника Т.С.Д. ЕГН: **********,  по отношение на  С.С.Д.,ЕГН: ********** *** „Еврофууд 2011“ ЕООД, ЕИК: ********* –с.Марково, Пловд.област, за това че Т.С.Д., ЕГН: ********** *** е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА №181/2006г , вписан в СВ Пловдив под акт № 149, том 26, вх.рег. № 8030/30.03.2006г. на ½ идеална части от  недвижимите имоти: 

Поземлен имот с идентификатор № 47295.71.150 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-85/06.12.2007 г., на Изпълнителния директор на АГКК,  находящ се в село Марково, община Родопи, област Пловдив, местността ЗЕМЛИЩЕ МАРКОВО, с площ от 1676 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: 0.150, парцел IV-0001*, при съседи: ПИ с идентификатори № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.66.2*, № 47295.71.1*.

Поземлен имот с идентификатор № 47295.71.1* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-85/06.12.2007 г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Марково, община Родопи, област Пловдив, местността ЗЕМЛИЩЕ МАРКОВО, с площ от 776 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: 0.150, парцел V-0001*, при съседи: ПИ с идентификатори № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.102.*, № 47295.102.1*.

Поземлен имот с идентификатор № 47295.71.1* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-85/06.12.2007 г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Марково, община Родопи, област Пловдив, местността ЗЕМЛИЩЕ МАРКОВО, с площ от 80 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: 000149, при съседи: ПИ с идентификатори № 47295.102.*, № 47295.102.1*, № 47295.71.1*, № 47295.71.1*, № 47295.66.2*, КАТО е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариалния акт за признаване правото на собственост върху тези имоти по обстоятелствена проверка -  НА № 68, том 2, рег.№ 1836, нот.дело № 268/ 02.08.2016г. , вписан в СВ Пловдив под акт №5, том 67, вх.рег.№ 25083/ 03.08.2016г., както и в частта на разноските.

                        В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

                        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

       Председател:                                                  Членове: