№ 3348
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205113 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните наказания и нарушения (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Б.“ ООД, представлявано от К. Б. С., срещу
наказателно постановление (НП) № СО-Т-Ю-21-26Т-053/ 18.02.2022 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл. 53
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.36,
ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.28б,
ал.5 от Наредбата.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото наказателно постановление, като моли
атакуваният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
1
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване
изцяло на НП. В указан от съда срок не се депозират писмени бележки.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съдът прие от фактическа страна следното:
На 19.10.2021 г. около 10.30 ч. в гр. София, район „С.“, бул.„В.“ 55, на
„Б.“ ООД, стопанисващо търговски обект „Г.“, е извършена проверка от
органите на Столичен инспекторат (СИ) към Столична община. Проверката е
завършила с констатация за това, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да ползва мястото, съобразно одобрената схема по чл.28б,
като разположените пред обекта подвижни съоръжения /маси и столове/ са
заемали около 126 кв. м. публична общинска собственост, вместо 25.50 кв. м.
площ, като са били разположени 35 бр. маси и 104 бр. столове, вместо 12 бр.
маси и 48 бр. столове. Изготвен е констативен протокол.
Във връзка с горното, св. И. С. М., главен инспектор в СИ към СО,
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
връчен на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател, без вписани
обяснения или възражения. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.28б, ал.5 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на акта заместник-кмет на Столична община издал
процесното НП № СО-Т-Ю-21-26Т-053/ 18.02.2022 г., с което на основание
чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр.
чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда
и петстотин) лева за нарушение на чл.28б, ал.5 от същата.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля М., съставител на АУАН. Като лице, участвало в проверката,
същият се явява и очевидец на нарушението. Свидетелят по същество
потвърждава изцяло констатациите по акта. Съдът възприе с доверие тези
показания като непротиворечиви, в синхрон със събрания по делото
доказателствен материал. Съдът цени и писмените доказателства по делото,
които са относими и също допринасят за разкриване на обективната истина,
2
събрани и са приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По въпроса относно процесуалната допустимост на жалбата:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановен срок,
насочена е срещу подлежащ на оспорване административен акт и се явява
процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Видно от представените
по делото копия копия от заповеди и длъжностна характеристика, налице е
била компетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление.
Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно реквизитите на
процесуалните документи, като констатира допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.28б, ал.5 от Наредбата предвижда единствено, че
търговецът е длъжен да ползва мястото, съобразно одобрената схема. Следва
да бъде отчетено обстоятелството, че тази разпоредба препраща към ал.1 на
същия член, постановяваща, че за разполагане на подвижни съоръжения пред
стационарни търговски обекти се изготвя индивидуална схема, указваща
заеманата площ, пространственото разположение, отстоянията от сгради и от
регулационни и имотни граници и други специфични изисквания. На
жалбоподателя е повдигнато административно обвинение с цифрово
изражение по чл.28б, ал.5 от Наредбата, без да е направена връзката с първата
алинея на този член от Наредбата. Така също нарушена се явява разпоредбата
на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като не са посочени всички конкретни факти и
обстоятелства за съответното нарушение, при които същото е било
извършено и установено. Съдът споделя това виждане, доколкото не е налице
идентитет между отразеното в АУАН и НП. Докато в акта нарушението се
3
описва по дата и място на извършване, с крайно пестеливо писмено
отразяване на неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението да
ползва мястото, съобразно одобрената схема /без наличие на каквато и да
било конкретика касателно описание на мястото и схемата/, в процесното
наказателно постановление се съдържа отбелязване за неизпълнение на
задължението да ползва мястото, съобразно одобрената схема по чл.28б, като
отново е възпроизведена липсата на уточнение по отношение на това, кое
място и схема се визират (за схемата е посочено само, че е по чл.28б, без да
става ясно, разпоредба от кой нормативен/поднормативен акт е тя – като
индивидуална схема, указваща заеманата площ, пространственото
разположение, отстоянията от сгради и от регулационни и имотни граници и
други специфични изисквания ). В наказателното постановление пестеливо и
лаконично е фиксирано неизпълнение на соченото задължение, без
конкретика, пълнота и прецизност в индивидуализирането на мястото и
схемата; липсата на други допълнителни данни, от които да се направи
неоспорим извод за фактическата обстановка, не позволяват да се очертае
предметът на административното обвинение по ясен и недвусмислен начин.
Следва да се отбележи още, в тази връзка, че волята на
административнонаказващия орган не може да се извлича по тълкувателен
път. Като съобрази това, настоящият съдебен състав намира, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е бил поставен в
невъзможност да разбере, какво е извършил, и така са създадени препятствия
за организиране защитата му. По делото се установява, че при издаването на
АУАН и процесното НП са допуснати нарушения на императивните
изисквания на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Правото на защита на санкционираното лице включва това, да разбере, какво
е наложеното му наказание, на какво основание се налага то и на кое
нарушение съответства, като така неправомерно е ограничено правото му на
адекватна и в пълен обем защита. Съдът намира за необходимо да отбележи
още в тази връзка, че административнонаказателното производство е строго
формално, като тази завишена формалност не е самоцел, а е гаранция за
законосъобразното протичане на наказателния процес, а спазването на
установените гаранции е необходимо, доколкото при налагане на
административно наказание държавата упражнява репресивната си функция –
дейност, реализираща се при предварително установени законово правила.
4
Недопустимо е по пътя на субективната човешка мисъл да се формулира
волята на наказващия орган, респективно административнонаказаният да я
предвижда. Налице е съществено процесуално нарушение, опорочаващо
процесното наказателно постановление и представляващо самостоятелно
основание за неговата отмяна. При тези съображения настоящият съдебен
състав приема, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като
безпредметно се явява обсъждането за приложимост на института на чл. 28 от
ЗАНН, затова наказателното постановление следва да бъде отменено.
По искането за разноски:
С оглед изхода по спора съдът намира, че претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Ю-21-26Т-053/
18.02.2022 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(Наредбата) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл.28б, ал.5 от Наредбата.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5