№ 72
гр. Ямбол, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело
№ 20242300500089 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на В. В. М. от с.*, обл. * и
Т. Р. Х. от гр. * лично и като майка и законен представител на малолетното дете А. В. М.,
против Решение № 623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №
2545/2023 г.
Първата жалба е подадена срещу тази част на решението, с която е задължен В. В. М.
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Р. Х., а втората жалба- срещу
частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молбата на Т. Р. Х., в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за
защита и постановяване на мерки за защита за извършени от В. В. М. спрямо детето на
05.08.2023 г. и на 15.09.2023 г. актове на домашно насилие, също и в частта, в която съдът
не е наложил исканите мерки по чл.5, т.3 от ЗЗДН спрямо молителката, както и в частта, с
която съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК молителката да заплати на ответника по
съразмерност направените по делото разноски в размер на 425 лева. ЯОС е приел по
жалбата на Т. Р. Х., че за да се произнесе по искането относно мерките по т.3 от закона, е
необходимо първоинстанционният съд да обективира волята си, като я изложи изрично в
диспозитива на решението, тъй като при липса на такава жалбата е лишена от предмет.
Приел е, че във въззивната жалба се съдържа искане за допълване на решението на ЯРС по
посочения начин и му е върнал делото за произнасяне по реда на чл.250 ал.1 от ГПК.
Въззивната жалба от Т. Р. Х. вх.№ 2328/09.02.2024 г. срещу Решение №44 от 30.1.2024
г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №2545/2023 г., с което по реда на чл. 250
от ГПК е допълнено Решение №623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, като е
отхвърлена молбата на Т. Р. Х. в частта за налагане на мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, е
оставена без разглеждане с влязло в сила определение. С частна жалба вх.№ 2654/14.02.2024
г. въззивницата е атакувала Определение № 251/30.01.2024 г., постановено на осн. чл. 248 от
ГПК, с което не е уважена молбата й за изменение на Решение № 623 от 04.12.2023 г. в
частта за разноските.
1
В първоначалната жалба на Т. Р. Х. в допустимата й част се твърди, че решението е
неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на
доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите; не е извършил
анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност,
убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, като съдът е
използвал части от тях избирателно. Сочи се, че в подадената пред PC молба, по която е
образувано производството, са описани освен акта на извършено на 05.08.2023 г. и на
15.09.2023г. домашно насилие и други предходни скандали, но това обстоятелство не е
отчетено и не е взето предвид при постановяване на решението. В жалбата е цитирана
практиката на ВКС /Определение № 27 от 27.01.2011г. по ч.гр.д№584/2010г. IV г.о. ВКС/,
според която в случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен
физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на
личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е
в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени
неправомерните действия, молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно
установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е
прекратено и към момента на подаване на молбата. Според въззивницата е неправилен и
незаконосъобразен изводът на съда за липса на данни, подкрепящи тезата за извършено
домашно насилие по отношение на малолетното дете. Счита, че показанията на св.Х.-
очевидец на насилието- установяват твърдените факти, а съдът неправилно е преценявал
показанията на останалите свидетели, които не са очевидци на отношенията между страните
и са заинтересовани от изхода на делото. Според жалбата правилно и законосъобразно ЯРС
е приел, че на една от посочените в молбата дати 05.08.2023г. ответникът е извършил акт на
домашно насилие по отношение на Т. Х., но неправилно и незаконосъобразно е приел, че не
са налице доказателства, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над
малолетното дете. В жалбата е направен анализ на правната уредба на защитата от домашно
насилие в производството по ЗЗДН и е изведен извод, че хипотезата на закона е налице,
установена от събраните по делото доказателства, вкл. от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
от молителите. Осъществено е именно спрямо молителката психическо насилие, изразяващо
се в отправяне на обиди и закани за физическо насилие на посочените в молбата дати, а по
отношение на малолетното дете –психическо насилие, изразяващо се в това, че очевидно е
ставало свидетел на извършено спрямо неговата майка психическо насилие. В жалбата се
иска ЯОС да отмени решението, да уважи молбата на Т. Р. Х. в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете А. В. М. за издаване на заповед за защита и
постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Моли, ЯОС да присъди направените
от страната разноски в двете инстанции, във връзка и с първоначалното искане, съдът да
наложи мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН по отношение на пострадалата Т. Р. Х..
Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна, според който решението в
атакуваната с нея част е законосъобразно, правилно и обосновано. Посочено е, че в
съответствие с процесуалните правила съдът е направил извода за липса на домашно
насилие по отношение на детето, като е анализирал събраните по делото доказателства, вкл.
свидетелските показания. Според въззиваемия, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на
въззвницата е оборена от последните. Излагат се поддържаните пред ЯРС доводи относно
липсата на упражнено домашно насилие. Иска се решението да бъде потвърдено и да се
присъдят на въззиваемия направените разноски пред двете инстанции.
В жалбата на В. В. М. срещу Решение №623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д. №2545/2023 г. се сочи, че решението на съда в обжалваната част е
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е
необосновано. Изложени са доводи, че неправилно ЯРС е приел като основателна молбата за
издаване на заповед за защита по отношение на молителката, за осъществено от въззивника
домашно насилие на 05.08.2023г., позовавайки се преимуществено и единствено на
2
предвидената в чл.13, ал. 3 ЗЗДН формална доказателствена сила на представената
Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Този извод според страната би бил законосъобразен,
единствено ако няма други доказателства за конкретните факти и обстоятелства. Тогава
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация. В настоящия
случай според въззивника по делото са събрани други доказателства, вкл. гласни, на които е
направен собствен анализ. Посочено е, че декларацията, подписана от молителката, по чл.9
ал.3 от закона няма характер на доказателство по смисъла на чл.13 ал.3, като същата не е
годно доказателствено средство по изложените от въззивника съображения. Твърди се, че е
съставена, за да бъде използвана за постигане на други цели, а именно отчуждаването на
детето А. от бащата (учено да го нарича "чичо В." според св.Х.Х..). Въззивникът е изтъкнал,
че няма нито една жалба или сигнал до МВР, до Прокуратура или до други институции за
заплахи, закани или други форми на насилие, че няма други жалби, сигнали и оплаквания
през годините. Освен това сочи, че неоснователното обвинение в насилие е своеобразен
отговор на молителката на друго предходно дело - гр.дело №708/2023г. по описа на ЯРС,
инициирано от майка му Г.В.М. срещу бащата на молителката Р.Х.Х. за парична сума,
видно от препис на искова молба и призовка. Иска се ЯОС да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и издадената заповед за
защита, да постанови друго решение, с което да отхвърли молбата, както и да присъди
направените от страната пред двете съдебни инстанции разноски.
В отговора на жалбата Т. Р. Х. е зявила, че решението в атакуваната с нея част е
законосъобразно, правилно и обосновано. Оспорила е доводите в жалбата като
неоснователни. Изложила е собствен анализ на доказателствата и е посочила изводите, до
които водят. Оспорена е връзката на другото гражданско дело, водено между родители на
страните, с процесното.
В с.з. Т. Р. Х. не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и
пледира за уважаването й, съответно за уважаване изцяло на молбата по ЗЗДН.
Въззивникът В. В. М. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и
пледира за уважаването й, съответно за отмяна на решението в атакуваната част и
отхвърляне изцяло на молбата по ЗЗДН, както и оспорва като неоснователна жалбата на
насрещната страна срещу определението по чл. 248 от ГПК на ЯРС.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с подадена от Т. Р. Х., лично и в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете А. В. М., молба за издаване на заповед за
защита и постановяване на мерки за защита за извършени от В. В. М. спрямо тях на
05.08.2023 г. и на 15.09.2023 г. актове на домашно насилие. Изложени са и предходни
обстоятелства на системен психически тормоз. Посочено е било, че молителката и ответника
са бивши съпрузи, като от брака им е родено детето А. В. М.. На 05.08.2023 г. молителката е
била заплашена от ответника с вулгарни думи, а на 15.09.2023 г. в детската градина на
откриването на учебната година същият е извикал детето при себе си и му е казал нещо,
което силно го е притеснило, след което се е обърнал към молителката гневно с думите: „ако
не направиш така, че да изгубите делото (визирайки делото, заведено от майка му срещу
бащата на молителката), ще стане много лошо за всички вас“. Докато са се прибирали след
3
тържеството, ответникът е вървял след тях, стоял е пред жилището им в непозната кола.
Детето е станало свидетел на заплахите и цял ден е плакало, страхувало се е да излезе от
къщи. То отказва да се вижда с баща си, защото баща му постоянно му повтаря , че ще го
вземе и повече няма да го върне на майка му.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата и е пледирал за отхвърлянето й като
неоснователна.
ЯРС е приел молбата за частично основателна –по отношение на молителката за
извършен спрямо нея на 05.08.2023 г. акт на домашно насилие. Намерил е, че изказаните от
ответника реплики представляват психическо и емоционално насилие и е отхвърлил
защитната му теза, че срещата е била кратка и не е имало отправени заплахи и груби изрази,
като скандалът е бил предизвикан от молителката. Относно датата 15.09.2023 г. съдът е
приел, че ответникът не е упражнил домашно насилие нито спрямо бившата си съпруга,
нито спрямо сина си. Изложил е, че описаният в молбата случай не се подкрепя дори и от
показанията на брата на молителката, който е заявил, че е ответникът е бил в детската
градина и детето, като го е видяло, е отишло при майка си и се е скрило зад нея. Бащата е
отишъл при тях и са започнали скандали, обиди и заплахи, които свидетелят не е
конкретизирал. Съдът е наложил мярката по чл.5, ал.1, т.1 - да бъде задължен да се въздържа
от извършването на домашно насилие спрямо Т. Р. Х., като е счел, че тя е достатъчна по
обем да осъществи търсената закрила на пострадалото лице. Наложил е глоба в минималния
предвиден в закона размер- 200 лева.
Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.
Не е спорно, че с Решение № 63/08.02.2023 г. по гр. дело № 2141/2022 г. бракът между В.
В. М. и Т. Р. Х. е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права
е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето А.
В. М., родено на ****, видно от представеното Удостоверение за раждане на Общ.Ямбол.
В Социален доклад от 11.10.2023 г. на ДСП-Ямбол е отразено, че пред социалния
работник детето е заявило, че родителите му са се карали; че когато баща му посещава дома
му, стои на вратата и му носи подаръци; че не му е мъчно за него, тъй като ядосва майка му.
Молителите обитават жилище в гр.*, собственост на брата на молителката, а ответникът
живее в с.*. Детето посещава Детска градина „Пламъче“, видно и от Служебна бележка изх.
№27/12.10.2023 г. от същата ДГ.
Св. Х.Х.. – брат на молителката-дава показания, че живеят в една къща и е присъствал на
прояви на агресия на ответника - лоши думи, заплахи, че ще ги убие, ще запали къщата,
докато са вътре, живи да изгорят, че ще открадне детето и няма да го върне. По време на
скандалите детето обикновено се крие и си запушва ушите. Като чуе някой по-силно да
говори, изпада в паника, кляка, разплаква се, отива някъде и се скрива. Детето е споделяло,
че се страхува от баща си. Свидетелят сочи, че в началото на август преди обяд е бил в
двора, а сестра му, А. и ответника са били отвън. Детето се е разплакало, ответникът е
започнал да вика, отправил е обиди и заплахи. Детето разплакано е влязло вътре при
свидетеля. След малко и сестра му се е прибрала. На 15.09.2023 г. в детската градина е
имало тържество на двора. Ответникът е стоял отстрани до пътеката и А. като го е видял, е
отишъл при майка си и се е скрил зад нея. После ответникът е отишъл при тях и са
започнали „скандали, обиди и нападки“. Свидетелят е стоял отстрани и е говорел със свой
познат. Доближил се е и сестра му е пожелала да си тръгнат. Държала е за ръка детето,
плачещо. Ответникът е тръгнал след тях. Думите на ответника са представлявали псувни и
закани: „Ще видиш какво ще стане!“. Последните са свързани с други висящи съдебни дела,
които ако бъдат загубени, всичките щели да си изпатят. Молителката се страхува заради
заплахите от ответника. От месеци не излиза сама. Винаги излиза с някого - с брат си или
родител, или с познати и приятели. На снимка от 15.09 в детската градина свидетелят сочи,
че детето е на втори ред, на второто столче отляво-надясно, ответникът е на пътеката,
майката е зад столовете, пред беседката. Свидетелят е някъде отстрани, не е в обхвата на
4
снимката. Имало е още една беседка и много хора. Не е виждал никога през живота си
свидетелката Д.. Тя не е присъствала на скандали между сестра му и В. М., който винаги е
идвал до дома им сам.
Свидетелката Д.- живуща на семейни начала с ответника- дава показания, че вижданията
между ответника и детето са кратки. Той отива до дома на молителката, за да види детето и
стои малко време отвън на тротоара. Свидетелката сочи, че често е присъствала на срещите
между тях, но стои в автомобила. През август е била там -в началото на месеца, когато
срещата се е осъществила на тротоара. Детето много се е зарадвало да види баща си, но
майката е излязла и започнала да крещи, употребявайки „грозни“ думи: че бащата не е мъж,
че е женски полов орган; че са го прибрали гол и бос, а искат пари от майка й и баща й по
заведено дело от майката на В. М. срещу баща й. Свиделката сочи, че ответникът е запазил
спокойствие. Детето е присъствало, не се е разплакало, не е влязло вкъщи само. Запушило си
е ушите. Не е имало заплахи от ответника, че ще отвлече детето и че няма да го върне.
Свидетелката е присъствала на тържеството на 15.09, но извън двора на детската градина.
Не е чула разговора между страните. По време на тържеството, около средата, госпожата е
извикала А. и той като е видял баща си, е отишъл при него, зарадвал му се е и го е
прегръщал. Говорили са си около 3-4 минути. Майката е взела детето. Ответникът е отишъл
при нея. Свидетелката не е чувала, какво си говорят. Не е имало скандал, крясъци и викове.
Контактът между тях е траел секунди. Свидетелката не е видяла брата на молителката сред
гостите в детската градина. На 16.09 е присъствала на срещата между ответника и сина му,
намирайки се отново отзад в колата, която е със затъмнени стъкла. Бащата е подал чанта с
дрехи и детето много се е зарадвало.
Св. С.М. не е присъствал на посочените в молбата дати на срещи между страните.
Свидетелства за влошаване на отношенията им, за характерите на бившите съпрузи- че
молителката е по-избухлива, а ответникът не е агресивен.
Свидетелите обсъждат снимки на детето, представени от ответника, на които е
усмихнато. Отразяват събития отпреди процесните от август 2023 г.
Не е спорно, а и от представените копия на Решение № 38/25.01.2024 г. по гр.д.№
708/2023 г. на ЯРС и Искова молба от Г.В.М. срещу Р.Х.Х. е видно, че е висящо дело между
родителите на Т.Х. и В. М. по имуществен спор за връщане на парична сума.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това са допустими, а
разгледани по същество, жалбата на В. М. се явява неоснователна, а жалбата на Т. Х. -
частично основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата ал.2 на чл.269 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1
При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че ЯРС е постановил валидно и допустимо решение, а при преценка въз
основа на оплакванията в жалбите намира същото за частично неправилно.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН в редакцията към датата на твърдяното насилие и на
подаване на молбата за защита, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
В случая се твърди извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона,
5
упражнено спрямо бивша съпруга (чл.3 т.1) и спрямо лице, на което ответникът е възходящ
(чл.3 т.4). Поради това пострадалите имат право на защита по ЗЗДН.
Правилно ЯРС е установил, че на първата посочена от молителката дата е осъществен
акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на заплахи. Декларацията по чл.9 от
ЗЗДН не е оборена от събраните доказателства. Св. Х. е очевидец, намиращ се в двора на
къщата, пред която се е състояла срещата между страните. Свидетелят сочи, че детето също
е присъствало и се е разплакало, ответникът е започнал да вика, отправил е обиди и заплахи.
Детето разплакано е влязло вътре в двора при свидетеля. Св. Д. описва случай в началото на
август, когато е придружавала ответника до дома на молителката, но е стояла в автомобила
със затъмнени стъкла. Поводът е бил среща с детето. Отрича да е проявена словесна агресия
от ответника, а твърди, че такава е осъществена от молителката. Сочи, че детето не се е
разстроило. Потвърждава думите на св.Х., че си е запушило ушите. Преценяйки показанията
и на двамата свидетели по критериите на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че не следва да
игнорира показанията на св.Х., както с оглед на факта, че като обитаващ един имот с
молителката е лице, което може непосредствено да възприеме случващото се пред дома им,
а и предвид липсата на конкрезация от страна на св.Д. на датата, на която твърди, че е
присъствала там, стояща в автомобил. Ако се приеме, че ответникът е бил провокиран от
поведението на бившата си съпруга, това не оправдава реакцията му, да отправя заплахи.
Неправилно ЯРС е счел, че липсват доказателства за поведение на ответника, имащо
характер на домашно насилие, на втората дата-15.09.2023 г. Показанията на св.Х.
съответстват на изложеното в молбата относно отправянето на заплаха от ответника към
молителката в присъствието на детето. Цитирани са конкретни фрази, между които заканата:
„Ще видиш какво ще стане!“. Становището на ЯРС за липса на конкретизация е
необосновано. Неоснователни са доводите на въззивника М., че висящото дело между
родителите на страните следва да се приеме за единствена логична причина за подаване на
молба по ЗЗДН. Правният спор между близките им е от естество да влоши отношенията
между бившите съпрузи и е логично да обоснове проява на вербална агресия от ответника.
Св.Х. обяснява зачестилите прояви на такава, вкл. на процесната дата, именно с висящото
дело. Неправилно ЯРС е зачел показанията на св.Д. като на незаинтерсован свидетел.
Същата съжителства на семейни начала с ответника и е лице от категорията на посочените в
чл. 172 от ГПК. Показанията й не оборват тези на св.Х., както с оглед на това, че се е
намирала извън двора на детската градина, не е чула разговора между страните, а и защото
обстоятелството, че не е видяла свидетеля между гостите на тържеството, не означава, че не
се е намирал там. Той също твърди, че не е виждал свидетелката до датата на с.з., в което са
разпитани. Заявеният от нея факт, че на следващия ден се е осъществила среща на детето и
бащата с оглед режима на лични контакти, не изключва събитията от предния ден. Те не
препятстват общуването между двамата, доколкото свидетелите сочат на множество случаи,
при които е присъствало на подобни отношения между родителите си, като се е
разстройвало и си е запушвало ушите (св.Х., а за последното сочи и св.Д.). Освен това,
както е посочено в социалния доклад, при срещите между бащата и детето то е получавало
подаръци (естествен стимул за едно дете). Описаното поведение на отправяне на заплаха,
обоснована с имуществения спор, би могло да предизвика страх у молителката, за който
свидетелства св.Х.. Т.е. налице е фактическият състав на чл.2 от закона, осъществен, както
спрямо молителя, така и спрямо детето. ЗЗДН защитава засилено интереса на децата,
обявявайки в чл.2 ал.2 (в релевантната редакция) за психическо и емоционално насилие
върху дете дори и домашно насилие, извършено в негово присъствие, насочено към друго
лице.
Поради изложеното въззивната жалба на Т.Х. се явява основателна и следва да бъде
уважена относно постановяване на мерки за защита и на детето, а жалбата на В. М. като
неоснователна да бъде оставена без уважение. Решението на ЯРС като правилно в частта
относно предприетата мярка за защита на молителката следва да бъде потвърдено, а в
частта, с която е отхвърлена молбата за защита на детето следва да бъде отменено. Вместо
него следва да се постанови друго, като се предприеме същата мярка за защита, а именно:
6
уредената в чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Касае се за укоримо поведение, което не представлява
обаче заплаха за живота и здравето на детето. Превантивният ефект на мерките за защита би
бил осъществен и с налагане само на първата посочена в закона мярка. Налагането на по-
големи ограничения в личните контакти не е необходимо, а и не е в интерес на детето, за
който съдът следи служебно. Изтеклото до момента време на прилагане на мерките за
незабавна защита е достатъчен срок, за да породят целените от закона последици.
Предвид оставянето без разглеждане на жалбата на въззивницата срещу
допълнителното решение, не подлежи на обсъждане искането й за налагане на други мерки
за защита, освен горепосочената.
Съобразно изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.17, ал.2 ЗЗДН
ответникът въззивник следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС държавна такса за
въззивното производство в размер на 25 лв. (2 х 12.50лв.) по подадената от него жалба и по
въззивната жалба на Т. Х. като законен представител на детето. Като въззивник, чиято жалба
се оставя без уважение, съотв. се уважава жалбата на противната страна, няма право на
разноски по делото и съдът не ги присъжда. Направените от въззивницата разноски следва
да й бъдат присъдени.
С оглед изхода от делото искането на страните за присъждане на разноските,
направени пред ЯРС , следва да се уважи съразмерно на уважената част, съотв.
отхвърлената част от молбата за защита на Т. Х.. Поради това, че допълнителното решение е
влязло в сила, за отхвърлената част от молбата ответникът има право на разноски. На
молителката са присъдени половината от платените, като други не следва да й се присъждат.
Още повече, че въззивницата нееднократно заявява, че платеният от нея адвокатски хонорар
касае само нейната защита. По тези съображения частната жалба срещу определението по
чл. 248 от ГПК се явява частично основателна. Следва да се уважи за присъдените на
ответника разноски в повече от дължимите му за първоинстанционното производство, т.е.
същите да се намалят със сумата от 200 лв., платени за защитата му по молбата, касаеща
малолетното дете. Следва да заплати и ДТ за частната жалба в размер на 7,50 лв., а
жалбоподателката следва да заплати останалата част от дължимата за частната й жалба
такса.
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д. № 2545/2023г. в частта, в която на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН В. В.
М. ЕГН ********** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Т. Р. Х. ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ Решение № 623 от 04.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено
по гр.д. № 2545/2023 г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на Т. Р. Х. ЕГН:
**********, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. В. М.,
родено на ****, с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита и постановяване на
мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, по отношение на В. В. М., ЕГН
**********, за извършен от него спрямо детето на 05.08.2023 г. и на 15.09.2023 г. акт на
домашно насилие. Вместо това постановява:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН В. В. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетното дете А. В. М.,
родено на ****, с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Определение № 251/30.01.2024 г., постановено на осн. чл. 248 от ГПК, в
частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Р. Х. за изменение на Решение № 623
от 04.12.2023 г. в частта за разноските, с която са присъдени разноски на В. В. М. над 225 лв.
до 425 лв. и вместо това постановява:
7
Изменя Решение № 623 от 04.12.2023 г. в частта за разноските, като намалява
присъдените разноски на В. В. М. до размер на 225 лв.
Потвърждава Определение № 251/30.01.2024 г. на ЯРС в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА В. В. М. да заплати на Т. Р. Х. направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лева и ДТ от 7,50 лв. за частната жалба.
ОСЪЖДА Т. Р. Х. ЕГН: ********** да заплати държавна такса за частната жалба в
размер на 7,50 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, в полза на
малолетното дете А. В. М., родено на ****, с ЕГН ********** съобразно определените с
настоящото решение мерки, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението
на същата по чл.21, ал.3 ЗЗДН, която заповед да се връчи на основание чл.16, ал.3 ЗЗДН на
страните, на Районното управление на МВР- Ямбол и Районно управление на МВР Тунджа!
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8