№ 7293
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110103794 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило солидарно срещу Ц. Н. И. и Р. Б. И. установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 898,14 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022
г. до окончателното изплащане, 188,31 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
23.06.2022 г., 3,72 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 12.2019 г.,
ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане и 0,87 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 23.06.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
ж. к. „..., аб. № 318402, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 38295/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител релевират
възражение за погасяване на претендираните суми за периода 05.2018 г. – 15.07.2019 г. по
1
давност. Сочат, че на 19.12.2019 г. процесният имот е бил дарен на трето лице, поради което
след тази дата отговорно за задълженията за имота е друго лице.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 35 от 18.12.2019 г., по силата на който Р. Б. И. и Ц.
Н. И. даряват на ... недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр. София, ж.
к. „.... В нотариалният акт е посочено, че дарителите запазват правото на ползване върху
дарявания имот безвъзмездно до края на живота на всеки един от тях. Представени са
заявление и заявление-декларация от Р. Б. И. от 19.04.2021 г., които са неотносими,
доколкото са подадени след процесния период. Представеният Договор за покупко-
продажба на жилище № 2 също не следва да бъде вземан предвид от съда, доколкото касае
различен имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 1“, бл. 7, вх. 3, ет. 3, ап. 170. От
служебно изготвени справки е видно, че двамата ответници са били в брак до 27.10.1998 г.
Доколкото ответниците са били в брак до 27.10.1998 г., а в нотариалният акт за дарение е
посочено, че даряваният имот е придобит в режим на СИО, съдът намира, че може да се
направи извод, че за периода 01.05.2018 г. – 18.12.2019 г. ответниците са били собственици
на процесния период, като с оглед прекратяването на брака е отпаднал режимът на СИО,
поради което съдът приема, че всеки от ответниците е бил собственик на ½ ид. част от
процесния имот. Доколкото със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
процесните суми се претендират в условията на солидарност, каквато не се установява,
съдът следва да се произнесе дали вземанията се дължат в условията на разделност и при
какви квоти. В определение № 120/06.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2350/2008 г. на ВКС и
решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на ВКС е разяснено, че когато ищецът
подържат искане за солидарно присъждане, съответно – осъждане, тогава съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характера на материалното
правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако – не, да разгледа доколко
ищецът има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер – в рамките на
общо заявената сума. Когато с исковата молба се претендира солидарност (активна или
пасивна), а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува
задължение по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно
2
отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените
субективно съединени искове. Това е така, защото когато е сезиран за нещо повече от
действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за по-
малкото. При солидарността е така – кредиторът има право, съответно – всеки от
солидарните длъжници отговаря за размера на цялото вземане. Ако ищецът подържа
искането си за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното
правоотношение, отхвърля претенцията (искането) за солидарно получаване/плащане на
исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно
съединени претенции. Въпросът дали е налице солидарност (активна или пасивна), е
материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен въпрос по допустимост
на иска и производството по него.
Съдът намира, че ответниците следва да отговарят за процесните задължения и за
периода 18.12.2019 г. – 31.12.2019 г. доколкото същите са запазили вещното право на
ползване върху дарявания имот. По изрично разпореждане на закона по договора за
доставка на топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият
собственик или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно
такова лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на
собственика – владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това
лице потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да
я заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от
правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за
консумирана топлинна енергия в имота.
С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
318402, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 963,99 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 3,72 лева.
Според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот за процесния период
радиаторите са демонтирани. Абонатът не ползва и заплаща ТЕ за отопление на имот.
Абонатът заплаща стойността на ТЕ, отделена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Поради липса на узаконен водомер ТЕ за БГВ се начислява служебно на „брой лица“
с разходна норма 140 л/денонощие на 1 брой потребител.
Ответниците с отговора на исковата молба упражняват правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 15.07.2022 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 15.07.2019 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 15.07.2019 г. –
31.12.2019 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2018 г. – 14.07.2019 г. Доколкото предявената претенция е за
4
сумата 898,14 лева, която е по-малка от констатираната дължима сума от вещото лице,
погасената по давност сума следва да се определи при съобразяване на размера на
претенцията, посочена в исковата молба. Така размерът на уважените главни искове срещу
всеки от ответниците, определен на основание чл. 162 ГПК, е по 123,50 лева. Сумата за
дялово разпределение, която се дължи от всеки от ответниците, определена на основание чл.
162 ГПК, е в размер на по 0,51 лева.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи акцесорните искове в размер, определен на основание чл.
162 ГПК, срещу всеки от ответниците, за сумата от по 25,89 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, дължима от всеки от ответниците, определена на
основание чл. 162 ГПК, е в размер на по 0,11 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
206,23 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса в исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 400 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответниците са били представлявани от
особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .., срещу Ц. Н. И., ЕГН ********** и
Р. Б. И., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва в условията на солидарност, както следва: 898,14 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022
г. до окончателното изплащане, 188,31 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
23.06.2022 г., 3,72 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 12.2019 г.,
ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане и 0,87 лева –
мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. – 23.06.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София,
5
ж. к. „..., аб. № 318402, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 38295/2022 г. на СРС, 82 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .., срещу Р. Б.
И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. Б. И. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 123,50 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 15.07.2019 г. –
31.12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до изплащане на вземането, 25,89
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 23.06.2022 г., 0,51 лева – сума за дялово
разпределение за периода 10.2019 г. – 12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г.
до окончателното изплащане и 0,11 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. –
23.06.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „..., аб. № 318402, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 38295/2022 г. на СРС, 82 състав,
представляващи ½ част от вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 123,50 лева
до пълния претендиран размер от 449,07 лева и за периода 01.05.2018 г. – 14.07.2019 г., за
сумата над 25,89 лева до пълния претендиран размер от 94,15 лева, за сумата над 0,51 лева
до пълния претендиран размер от 1,86 лева и за сумата над 0,11 лева до пълния претендиран
размер от 0,43 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .., срещу Ц. Н.
И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Ц. Н. И. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 123,50 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 15.07.2019 г. –
31.12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до изплащане на вземането, 25,89
лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 23.06.2022 г., 0,51 лева – сума за дялово
разпределение за периода 10.2019 г. – 12.2019 г., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г.
до окончателното изплащане и 0,11 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. –
23.06.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „..., аб. № 318402, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 38295/2022 г. на СРС, 82 състав,
представляващи ½ част от вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 123,50 лева
до пълния претендиран размер от 449,07 лева и за периода 01.05.2018 г. – 14.07.2019 г., за
сумата над 25,89 лева до пълния претендиран размер от 94,15 лева, за сумата над 0,51 лева
до пълния претендиран размер от 1,86 лева и за сумата над 0,11 лева до пълния претендиран
размер от 0,43 лева.
ОСЪЖДА Ц. Н. И., ЕГН ********** и Р. Б. И., ЕГН **********, да заплатят на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 206,23 лева - разноски за
исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „.... ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7