№ 699
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора К. Д. Х.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100602447 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.12.2021 г. по НОХД № 16787/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, I-ви състав, съдът е признал подсъдимия Н. П. М. за ВИНОВЕН в
това, за времето от 18.06.2015 г. до 22.11.2015 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление/ когато деянията осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите/, в качеството си на длъжностно лице
на длъжност „Р.р.“ в „П.Ф.Б.“ООД /сегашно наименование „И.А.М.“ АД/ по силата на
индивидуален трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил /като
задържал за себе си/ чужди пари собственост на „П.Ф.Б.“ООД /сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 2620,86 /две хиляди шестотин и двадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/лева, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, както
следва:
1.На 18.06.2015 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 36 /тридесет и шест/ лева-които Д.Г.И. му платил за погасяване на
вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция №
380765/ 18.06.2015г„ връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
които не отчел в дружеството.
2.На 10.07.2015 г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 805 /осемстотин и пет/ лева- Ю.А.Д. му платил сумата от 1150 лева-
възползвал се от правото си на отказ от кредит и върнал сумата, отпусната по потребителски
1
кредит № *********, за което издал квитанция № 380783/ 10.07.2015г. с „П.Ф.Б.“ООД с
връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като отчел в
дружеството сумата от 345 лева с 13 бр.квитанции, както следва-с квитанция №188606/
31.07.2015г. сумата от 50 лева, квитанция № 188663/16.08.2015г.-сумата от 50 лева, с
квитанция № 184004/24.08.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 061292/28.07.2015г.
сумата от 45 лева, с квитанция № 184020/ 07.09.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция №
184050/ 09.09.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 179114/18.09.2015г. сумата от 20 лева,
с квитанция № 109107/25.09.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 109135/ 01.10.2015г.
сумата от 20 лева, с квитанция № 034301/ 10.10.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция №.
332353/ 19.10.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция №332379/02.11.2015г.сумата от 20 лева,
с квитанция № 034311/12.11.2015г. сумата от 20 лева, а остатъка от 805 лева задържал за
себе си.
3.На 31.07.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 150 /сто и петдесет/ лева-разликата между сумата от 522,25 лева,
които В.И.И. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 380788/ 31.07.2015г., връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция №.
188605/31.07.2015г. в дружеството сума от 372,25 лева.
4.На 11.08.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 330,45 /триста и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева-
разликата между сумата от 334,45 лева, които Г.П.Г. /П./ му платила за погасяване на вноска
по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция №
380791/11.08.2015г., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, и
отчетената в дружеството сума с квитанция № 178975/13.09.2015г. сума от 2 лева и с
квитанция № 109121/25.09.2015г. сума от 2 лева.
5. На 16.08.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 57 /петдесет и седем/ лева-които Р.В. П. му платила за погасяване
на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция
№ 188567/16.08.2015г. ,връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
които не отчел в дружеството.
6.На 11.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 30 /тридесет/ лева-разликата между сумата от 100 лева, които
В.И.И. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188564/ 11.09.2015г., връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция №
178964/11.09.2015г. в дружеството сума от 70 лева.
7. На 11.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 20 /двадесет/ лева-разликата между сумата от 50 лева, които И.В.И.
му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за
което издал квитанция № 188563/ 11.09.2015г., връчени му в това му качество и поверени му
да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция № 78965/11.09.2015г. в дружеството сума
от 30 лева.
8. На 18.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 70 /седемдесет/ лева-разликата между сумата от 200 лева, които
З.Ю.П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188575/ 18.09.2015г., връчени му в това му
2
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция
№.179123/18.09.2015г. в дружеството сума от 130 лева.
9.На 30.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 94,41 /деветдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/
лева- разликата между сумата от 561,82 лева, които С.Х.А. му платил за погасяване на
вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция №
027386/ 30.09.2015г., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, и
отчетената е квитанция №..109138/ 01.10.2015г. в дружеството сума от 467,41 лева.
10.На 30.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен е „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 33 /тридесет и три/ лева-разликата между сумата от 50 лева, които
Д.Б.А. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 027384/ 30.09.2015г., връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция
№178854/01.10.2015г. в дружеството сума от 17 лева.
11.На 30.09.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 117 /сто и седемнадесет/ лева-разликата между сумата от 150 лева,
които А.С. П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ ООД, за което издал квитанция № 027383/ 30.09.2015г., връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция №
178852/01.10.2015 г. в дружеството сумата от 33 лева.
12.На 21.10.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 150 /петдесет и седем/ лева,които А.А.А. му платила за погасяване
на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция
№ 188585/ 21.10.2015г„ връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, които не отчел в дружеството.
13.На 22.10.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 200 /двеста/ лева-които З.Ю.П. му платила за погасяване на вноска
по потребителски кредит № 592477259c „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188586/
22.10.2015г., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, които не
отчел в дружеството.
14. На 11.11.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил /като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД /сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 33 /тридесет и три/ лева-разликата между сумата от 50 лева, които
Д.Б.А. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“
ООД, за което издал квитанция № 188599/ 11.11.2015г., връчени му в това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция № 332252/12.11.2015г. в
дружеството сума от 17 лева.
15. На 11.11.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева-разликата между сумата от 290 лева,
които А.С. П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188597/ 11.11.2015 г„ връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция №
332253/12.11.2015г. в дружеството сума от 30 лева.
3
16. На 11.11.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор №105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 35 /тридесет и пет/ лева-разликата между сумата от 50 лева, които
Б.Г.Б. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188598/ 11.11.2015г., връчени му в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, и отчетената с квитанция №
332251/12.11.2015г. в дружеството сума от 15 лева.
17. На 22.11.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на длъжност “Р.р.” по
силата на трудов договор № 105/19.03.2014г., сключен с „П.Ф.Б.“ООД присвоил / като
задържал за себе си/ чужди пари, собственост на „П.Ф.Б.“ООД / сегашно наименование
„И.А.М.“АД/ - сумата от 200 /двеста/ лева-които З.Ю.П. му платила за погасяване на вноска
по потребителски кредит № ********* c „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 332304/
22.11.2015г., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, които не
отчел в дружеството.
Въз основа на което и на основание чл. 201, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 районният съд
е ОСЪДИЛ подсъдимия М. на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът е ЛИШИЛ на основание чл. 201, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК подсъдимия Н.
П. М. от правото да заема държавна и обществена длъжност свързана с поверяване и
отчитане на пари и стоково-материални ценности, както и да упражнява професия и
дейност, свързана с поверяване и отчитане на пари и стоково-материални ценности за срок
от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ Н. П. М. да ЗАПЛАТИ по сметка
на СДВР сума в размер на 314 лева, и по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на
150 лева представляващи направените по делото разноски, както и 10 лева държавна такса за
служебно издаване на 2 бр. изпълнителен
лист.
Производството пред настоящия съд е образувано по постъпила въззивна жалба от
страна на защитника на подсъдимия в лицето на адвокат К. Н.. В сезиращия съда документ
се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда с
доказателствения материал и закона. Защитата намира, че не е доказано деянието, нито е
установен и неговия извършител. Излагат се доводи, че от фактическа страна е
констатирано липса на пълно и правилно водене на счетоводство на дружеството
„Файненшъл България“ ЕООД, както и липса на съхранение на цялата документация,
касаеща дейността на подсъдимия М.. Посочва се също така липсата на завеждане на щета в
инкриминирания период, както и че отчитането е ставало седмично и подсъдимият М. е
нямало как да започне работа, ако не му е заведен отчета за предходния период. Защитата
намира, че не е установено подсъдимото лице да не се е отчитал. В тази връзка се посочват
конкретни фактически данни отнасящи се до механизма на работа и документооборот в
дружеството, въз основа на които защитата изгражда своите изводи, че получените парични
средства от подсъдимия М. могат да бъдат отчитани от подчинените му кредитни
консултанти. Относно доказателствения материал защитата намира, че показанията на
свидетеля Цолов не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият е показал недобро
познаване на документооборота на процесното дружество. Коментират се й свидетелските
показания на кредитополучателите, като се посочва, че същите установяват само
обстоятелството по получаване на парични средства от страна на подсъдимото лице, но не и
относима информация, засягаща отчитането им. В заключение жалбоподателят иска от
въззивния съд да оправдае подсъдимия, тъй като липсват доказателства, които да установят
осъществяване на престъплението.
В проведеното закрито съдебно заседание на 19.07.2022 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
В допълнението към въззивната жалба се навеждат доводи за това, че постановената от
районния съд присъда почива на предположения относно вината на подсъдимия. Излагат се
подобни аргументи като тези във въззивната жалба, че липсва пълна документация на
4
дружеството относно инкриминирания период, което поставя под съмнение обстоятелство
дали в липсващите документи не се съдържат данни за отчитане на инкриминираните суми.
Отправя се критика по отношение на липсата на разграничение на длъжността, на която е
работило подсъдимото лице, както и тази на кредитните консултанти, като се посочва, че
оставя неизследвано обстоятелството, че работата на кредитните консултанти е била пряко
свързана с тази на подсъдимия М.. В подобен смисъл се посочват показанията на
свидетелката К. и обясненията на подсъдимия и твърденията им, че отчетността на Н. М. е
пряко свързана с отчетността на кредитните консултанти. Анализират се показанията на
свидетеля М.Ц., като се посочва, че изложените от него твърдения, свързани с направената
проверка не намират доказателствена опора, тъй като не са налице писмени данни, които в
съответствие с правилата в дружеството да установят осъществяването на проверката.
В открито заседание на 28.09.2022 г. защитникът на подсъдимия моли съда за отмяна на
постановената присъда. Излагат се сходни доводи с представените в сезиращата жалба, като
се посочва липсващата документация на дружеството за част от инкриминирания времеви
период, както и се оспорва кредитирането на свидетелските показания на М.Ц.. Адвокат Н.
изтъква, че е било необходимо да се изследва работата на кредитните консултанти. В
заключение намира, че е нарушен принципа, че крайният съдебен акт следва да почива на
безспорни доказателства, като иска от съдебния състав да оправдае Н. М..
Представителят на държавното обвинение намира, че с безспорност и категоричност е
доказано повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М.. Като посочва механизма на
осъщественото деяние и намира, че същият се доказва въз основа на събрания
доказателствен материал. Прокурорът споделя доводите на предходната съдебна инстанция
и иска от съда да потвърди постановената присъда.
Подс.Н. М. в лична защита добавя, че не е осъществил престъплението. В правото си на
последна дума подсъдимият моли съда да го оправдае.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи
следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които
се изразяват в следното:
Подс.Н. П. М. е роден на **** г. в гр. Ботевград, българин, с българско гражданство, с
висше образование, трудово ангажиран, неженен, с чисто съдебно минало, с настоящ адрес –
гр. Ботевград, ул. ****, ЕГН **********. Търговското дружество „П.Ф.Б.“ ООД (със
сегашно наименование „И.А.М.“) е част от Internal Personal Finance /IPF/ - международен
доставчик на потребителски кредити. Основният предмет на дейност на дружеството е
отпускане на потребителски кредити за собствена сметка с определен кредитен лимит, който
към 2016-та година бил 2500 лева. Търговското дружество осъществявало своята дейност с
помощта на кредитни консултанти, които сключвали договори за потребителски кредит с
клиенти и събирали дължимите парични вноски за отпуснатите кредити.
Процедурата по сключване на договора за кредит била следната – бъдещите клиенти се
обаждали на Кол-центъра на дружеството, където изявявали желание за отпускане на кредит
и предоставяли информация, свързана с трите имена, адрес и телефон за връзка. След което
чрез изпращане на съобщение до кредитните консултанти и мениджъра развитие същите
били уведомявани за получените обаждания. В зависимост от представените данни за
местоживеене към клиента се отправял кредитен консултант или мениджър развитие,
съгласно районите, за които отговаряли конкретните служители. Между представителят на
дружеството и клиента се провежда разговор, с който се събира информация относно
местоживеенето на лицето, трудовата му ангажираност, доходите и разходите му и
уточняване на исканата парична сума. Впоследствие клиента попълвал искане за отпускане
на кредит, което представлявало типова бланка, разграфена с въпроси свързани с личните
данни на лицето, месторабота, доходи, исканата сума. Попълненото искане било подписано
от лицето, което кандидатствало за отпускане на кредит и от служителя, който го е посетил
и е разговарял с клиента. След това служителят на дружеството, посетил лицето, желаещо
5
кредит, уведомявал мениджъра развитие за получената информация, попълнена в искането
за отпускане за кредит. Впоследствие чрез специална софтуерна система се определяло
кредитоспособността на конкретния клиент, като след попълване на получената информация
системата определяла възможния размер на кредитиране, ежеседмичните вноски, както и
периода за погасяване но кредита. След обработване на постъпилата информация от
софтуерния продукт конкретния мениджър развитие взема крайното решение дали да
отпусне исканата от конкретно лице парична сума. При сключване на договора за кредит се
определял и начина на плащане на същия дали ще се извършва по банков път или чрез
изплащане на вноските на ръка. Като за отпускане на кредит от дома на клиента било
характерно, че исканата сума била престирана на ръка от страна на служителя, като
вноските по обслужване на кредита също били получавани от дружеството в брой, а не по
банков път. Служителят на дружеството посещавал кредитополучателя и събирал паричната
сума, дължима като вноска, след което съставял в два екземпляра квитанция, като оригинала
се предоставял на клиента, а вторият екземпляр- химинизирана версия бил за дружеството.
Екземплярът за дружеството се прикрепял към съставен списък с клиенти, а паричната сума
се внасяла в банкова сметка на дружеството. След което се изготвял отчет от служителят,
който е събирал вноските. Кредитните консултанти предоставяли своя отчет към мениджъра
развитие, а последният към кредитната администрация, където получената информация се
попълвала в отделните партиди на всеки клиент.
На 19.03.2014 г. Н. М. сключил Трудов договор № 105/19.03.2014 с търговското дружество
„П.Ф.Б.“ ООД, като бил назначен на работа като „Р.р.“, длъжност съответстваща на
„ръководител екип банка/финансова/платежна институция“ съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите с код 13466009. Длъжностната характеристика
на посочената трудова функция и естеството на работата освен ръководните умения,
включвала и сключването на договори за кредит и събирането на вноски по кредитите. За
периода от 18.06.2015 г. до 22.11.2015 г. Н. М. решил в противоречие с установените
правила в търговското дружество противоправно да се облагодетелства и да задържи за себе
си сумите от представените му вноски от кредитополучателите, които е обслужвал лично.
Подсъдимият М. издавал на клиентите квитанция за получените суми от него, които
впоследствие въобще не отчитал или не отразявал точния размер, като представял в
дружеството квитанции за по-малък размер, а остатъка от парична сума задържал за себе си.
На 18.06.2015 г. в гр.София не отчел в дружеството и задържал за себе си сумата от
36 лева, които Д.Г.И. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит №
********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 380765/ 18.06.2015. На 10.07.2015 г.
в гр.София, Н. М. не отчел по сметката на дружеството и задържал за себе си сумата от 805
лева, като същите му били платени от Ю.А.Д. ведно с още 345 лева, които били отчетени в
дружеството. Посочените парични суми били платени от страна на свидетеля Д., като
клиентът се възползвал от правото си на отказ от кредит и върнал сумата, отпусната по
потребителски кредит № *********, за което подсъдимия М. издал квитанция № 380783/
10.07.2015г. Посочените 345 лева били отчетени в П.Ф.Б.“ООД от страна на Н. М. с 13 броя
квитанции - квитанция №188606/ 31.07.2015г. сумата от 50 лева, квитанция №
188663/16.08.2015г.-сумата от 50 лева, с квитанция № 184004/24.08.2015г. сумата от 20 лева,
с квитанция № 061292/28.07.2015г. сумата от 45 лева, с квитанция №. 184020/ 07.09.2015г.
сумата от 20 лева, с квитанция № 184050/ 09.09.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция №
179114/18.09.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 109107/25.09.2015г. сумата от 20 лева,
с квитанция № 109135/ 01.10.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 034301/ 10.10.2015г.
сумата от 20 лева, с квитанция №332353/ 19.10.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция
№332379/02.11.2015г. сумата от 20 лева, с квитанция № 034311/12.11.2015г. сумата от 20
Л
лева. На 31.07.2015г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице на позиция “Р.р.” М.
не отчел в дружеството и задържал за себе си сумата от 150 лева, като за разликата между
посочената сума 522,25 лева, които В.И.И. му платил за погасяване на вноска по
потребителски кредит № *********, отпуснат от П.Ф.Б.“ООД, подсъдимия издал квитанция
№ 109121/25.09.2015 г.
На 11.08.2015г. Н. М. не изготвил документация за отчитане и задържал сумата от 330,45
лева, представляваща разликата между получената от свидетелката Г.П.Г. /П./ му платила
вноска в размер на 334, 45 лева за погасяване на потребителски кредити № ********* с
„П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 380791/11.08.2015г., и отчел в дружеството с
квитанция № 178975/13.09.2015г. сумата от 2 лева и с квитанция № 109121/25.09.2015г.
сумата от 2 лева. На 16.08.2015г. подсъдимия М. не отчел в дружеството и задържал за себе
6
си сумата от 57 лева, които Р.В. П. му платила за погасяване на вноска по потребителски
кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал квитанция № 188567/16.08.2015 г.
На 11.09.2015г. Н. М. не отчел сумата от 30 лева, представляваща разлика от 100 лева,
които длъжника В.И. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит №
********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което М. издал квитанция № 188564/ 11.09.2015г. Като отчел
в дружеството с квитанция № 178964/11.09.2015г. сума от 70 лева. На същата дата
подсъдимият не отчел сумата от 20 лева, представляваща разликата от сумата от 50 лева,
които И.В.И. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с
„П.Ф.Б.“ ООД, за което М. издал квитанция № 188563/ 11.09.2015г. Като отчел в
дружеството с квитанция с № Д 78965/11.09.2015г. сумата от 30 лева.
На 18.09.2015г. Н. М. не отчел сумата от 70 лева, представляваща разликата между сумата
от 200 лева, които З.Ю.П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит №
********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което плащане издал квитанция № 188575/ 18.09.2015г. Като
отчел в дружеството с квитанция с №179123/18.09.2015г. сумата от 130 лева. На
30.09.2015г. подсъдимият не отчел сумата от 94,41 / лева, съставляваща разликата между
сумата от 561,82 лева, които С.Х.А. му платил за погасяване на вноска по потребителски
кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което на свидетеля А. му била издадена квитанция
№ 027386/ 30.09.2015г. Като М. отчел в дружеството със съставената квитанция №109138/
01.10.2015г. сумата от 467,41 лева.
На същият ден М. не отчел и сумата от 33 лева, представляваща разликата между сумата от
50 лева, които Д.Б.А. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит №
********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което плащане подсъдимото лице издал квитанция № 027384/
30.09.2015г. Като М. отчел в дружеството със съставената квитанция №178854/01.10.2015г.
сумата от 17 лева. На посочената дата Н. М. не отчел и сумата от 117 лева, разлика между
сумата от 150 лева, които А.С. П. му платила за погасяване на вноска по потребителски
кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което издал квитанция № 027383/ 30.09.2015г. Като
подсъдимият отчел в процесното дружество с квитанция № 178852/01.10.2015 г. сумата от
33 лева.
На 21.10.2015 г. подсъдимият не отчел сумата от 150 лева,които А.А.А. му платила за
погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ООД, за което издал
квитанция № 188585/ 21.10.2015г., която не отчел. На 22.10.2015г. Н. М. не отчел сумата от
200 лева, които З.Ю.П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит №
********* c „П.Ф.Б.“ ООД, за което издал квитанция №188586/
22.10.2015г.
На 11.11.2015г. подсъдимото лице не отчел сумата от 33 лева, представляваща разликата
между сумата от 50 лева, които Д.Б.А. му платила за погасяване на вноска по потребителски
кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД, за което издал квитанция № 188599/ 11.11.2015г. Като
отчел сумата от 17 лева в дружеството с квитанция № 332252/12.11.2015г. На същата дата Н.
М. не отчел й сумата от 260, представляваща разлика между сумата от 290 лева, които А.С.
П. му платила за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“
ООД, за което издал квитанция № 188597/ 11.11.2015 г. Като отчел сумата от 30 лева по
сметка на дружеството с квитанция № 332253/12.11.2015г. През същия ден подсъдимият М.
не отчел и сумата от 35 лева, представляваща разликата между сумата от 50 лева, които
Б.Г.Б. му платил за погасяване на вноска по потребителски кредит № ********* с „П.Ф.Б.“
ООД, за което издал квитанция № 188598/ 11.11.2015г. Като в дружеството отчел сумата от
15 лева със съставената квитанция № 332251/12.11.2015г. На 22.11.2015 г. Н. М. не отчел в
процесното дружество сумата от 200 лева, които получил от З.Ю.П. за погасяване на
вноска по потребителски кредит № ********* c „П.Ф.Б.“ ООД, за което издал квитанция №
332304/ 22.11.2015г. При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е
обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, в това число: обясненията на Н. М. /л. 104 – 106
от СП пред СРС/, М.П.Ц. /л. 106 – л. 108 СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л.
112-117, том I, ДП са приобщени на основание чл. 281,ал.5, вр. ал.1, т. 2 от НПК/, Г.П.Г. /л.
118-120, том I, ДП/, С.Х.А. /л. 122-123, том I, ДП/, З.Ю.П. /л. 124-125, том I, ДП/, Д.Б.А. /л.
129, том I, ДП/,А.С. П. /л. 130, том I, ДП/,Р.В.П. /л. 135-136, том I, ДП/, В.И.И. /л. 139-140,
том I, ДП/, Б.Л.Х. /л. 184, том I, ДП/, М.К. Д.а /л. 187, том I, ДП/, Ю.А.Д. /л. 193, том I, ДП/,
А.А.Д. /л. 194, том I, ДП/, Д.Г.И. /л. 196, том I от ДП/, А.А.А. /л. 201, том I, ДП/, И.В.И. /л.
229, том I, ДП/, Б.Г.Б. /л. 136, том II, ДП/, /показанията на свидетелите от ДП са прочетени
7
изцяло на основание чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК/, Е.В.К. /л. 141 -143 от СП пред
СРС/, М. Д.а /показанията на свидетелката от ДП л. 183, том I са прочетени на основание
чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 5 от НПК/, трудов договор № 105/2014 г., длъжностна
характеристика, приложение № 2 към трудовия договор, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение /л. 6 – 33 от том I, ДП/, квитанции оригинал, ведно с договори за
потребителски кредит /л. 121, 126, 128,132,134,138,189,195, 204,230 от том I от ДП/,
протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 185 от том I от ДП/, протокол
за извършена почеркова експертиза № 06/2018 /л. 205 -211 от том I, ДП/, заключение на
икономическа експертиза /л. 216 от том I, ДП/, заключение на допълнителна икономическа
експертиза /л. 138 – 139 от ДП, том II/, формуляри за баланс на служител и отчетни
документи за определени седмици на служителя Н. М. /том III от ДП/, справка Търговски
регистър /л. 58 – 62 от СП пред СРС/, справка съдимост. Въззивният съд
намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.
Без съмнение се установи, че процесното дружество - „П.Ф.Б.“ ООД е осъществявало
дейност по отпускане на кредити до определен лимит съгласно приложената справка от
Търговски регистър. Въз основа на същата справка съдът установи и вписаните
обстоятелства, свързани с промяна на търговското наименование на дружеството. Като
факти, за които не се спори могат да бъдат отделени данните относно това, че по време на
инкриминирания времеви период Н. М. е бил служител на длъжност „Р.р.” в търговското
дружество „П.Ф.Б.“ ООД. Посоченото обстоятелство се констатира освен от гласните
доказателствени средства, също така и от приложената писмена документация, в това число
трудов договор № 105/2014 г. и длъжностната характеристика.
С безспорност се установява и обстоятелството, че Н. М. е могъл да сключва договори с
клиенти и да събира вноските по погасяване и обслужване на отпуснатите кредити и на
практика е, като за това обстоятелство съдът почерпи сведение от предоставената
длъжностна характеристика, свидетелските показания на клиентите на дружеството,
съставените квитанция и заключението на почерковата експертиза, която установи, че
ръкописния текст, попълнен в квитанциите е написан от подсъдимия. Не са налице
възражения и противоречия относно приетата във фактическата обстановка процедура по
сключване на договорите за кредит. Същата се разяснява подробно от твърденията на
свидетеля М.Ц. и свидетелските показания на Е.К.. Свидетелката К., колежка на подсъдимия
М., излага сведения за работата на „мениджъра развитие“ и „кредитните консултанти“, като
посочва, че част от консултантите не могат да сключват самостоятелно договори, а са
придружавани от мениджърите развитие. В тази връзка относно събирането на вноските при
кредитирането от дома на клиента свидетелката К. посочва, че с него принципно се
занимават кредитните консултанти, но не е изключено и мениджъра развитие да събира
вноски, когато няма консултант за даден район или същият е много натоварен. Като
свидетелката дава информация, че подписът в съставената квитанция за събиране на
вноската служи за доказателство от кого са събирани паричните суми. Пред предходната
инстанция Е.К. излага подробно сведения относно процедурата по поправяне на грешно
попълнени квитанции и проверката от отдел „Сигурност“. Изложените твърдения от
свидетелката К. относно процедурата по отпускане на кредит, както и информацията,
касаеща спецификата на работата на мениджъра развитие и кредитните консултанти се
намира в синхрон с установеното от писмената доказателствена съвкупност, както и с
твърденията на разпитаните свидетели. В подобна насока са свидетелските показания от
досъдебната фаза на Б.Х., който е бил кредитен консултант на процесното дружество и е
бил обучаван от страна на подсъдимия. Свидетелят отрича да е попълвал показаните му
декларации, приобщени в настоящето наказателно производство, като отрича да му е
известно някое от имената на изредените клиенти.
Свидетелските показания на М.Ц. са основен доказателствен източник по отношение на
обвинителната теза. Съгласно твърденията на разпитания свидетел се установява, че е
постъпил сигнал за несъответствия между направените вноски от клиентите на дружеството,
обслужвани от подсъдимия, и внесените в дружеството пари от Н. М., както и резултатите
от осъществената вътрешна проверка. Изложеното от страна на свидетеля намира
потвърждение в приложените квитанции в оригинал, попълнени за длъжниците, както и в
приобщените квитанции, които са представени в дружеството от страна на подсъдимия.
Съдът се солидаризира с разсъжденията на предходната инстанция досежно кредитирането
8
на показанията на свидетеля Цолов и преценката за припокриването на твърденията на
разпитаното лице с останалата съвкупност от гласни доказателствени средства. Данни за
разминаванията в квитанциите на клиентите и представените в дружеството се съдържат в
показанията от досъдебната фаза на свидетеля М. Д.а, от които се констатира, че
свидетелката е установила липсите по отпуснатите кредити на свидетелите и клиенти на
дружеството С. А., А. А.а, Р.П., В.И., И.И. и Б.Б.. Установеното несъответствие в
попълнените квитанции от показанията на разпитаните служители в дружество се подкрепя
от твърденията на кредитополучателите. Клиентите на П.Ф.Б.“ ООД излагат еднотипни
фактически обстоятелства, засягащи отпуснатия им кредит, начина на погасяването му,
както и твърдения, че са били обслужвани от подсъдимия М., на който са предавали
вноските срещу издавана и попълвана квитанция от него. Свидетелските показания на
кредитополучателите си кореспондират с приобщените и представени от всеки един
свидетел квитанции в оригинал, които отразяват действителните парични средства, които са
предадени като вноски по обслужването на всеки един индивидуален кредит. По отношение
на обясненията на подсъдимия, съдът възприе изцяло позицията на районния съд, че същите
не следва да бъдат кредитирани изцяло, а по-скоро ценени като средство за защита.
Въззивният съд възприе твърденията на подсъдимия в частта относно изясняването на
процедурата по отпускане на кредит. В останалата им част същите са опит за изграждане на
защитна теза. Резонни са разсъжденията на предходната инстанция, свързани с твърденията
на подсъдимия за укриване на документацията по делото от страна на дружеството, като
основателно съдът посочва, че са налице безпристрастни и еднопосочни доказателства, въз
основа на които се доказва механизма и авторството на инкриминираното деяние, които са
достатъчни за обосноваване на крайния извод на съда. Съдът е отчел и липсата на
доказателствен материал, който да подкрепя тезата на подсъдимото лице за липсваща
документация, от която да се установи, че невнесените парични средства са прибавени към
сметката на дружеството. Районният съд правилно е подкрепил преценката си за
недоказаност на твърдението на подсъдимия М., че събираните суми е предал на служител,
който впоследствие да ги отчете и да получи по-голям бонус. Като в тази насока е
противопоставил свидетелските показания на Е.К., която отрича да е чувала някой да си
преотстъпва бонуса. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Х., който отрича да е
получавал пари от подсъдимия, за да ги отчита в дружеството.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от резултатите на назначената
и изготвена почеркова експертиза. Съгласно заключението на вещотото лице, изследвало
предоставените от „П.Ф.Б.“ ООД индигирани копия на квитанции се констатира, че
ръкописния текст, попълващ бланките на квитанциите е положен от Н. М., както и част от
подписите в графа „касиер“ на някои от копията на квитанциите. Като вещите лица са
стигнали до заключение, че положените подписи на всяко едно от изследваните копия на
квитанциите не са положени от лицата, погасявали кредита.
В унисон с обсъдения доказателствения материал са и резултатите от двете съдебно-
икономически експертизи, които посредством направената съпоставка между двете групи
квитанции – тези, представени в дружеството от страна на Н. М. и тези, които са издавани за
кредитополучателите се констатира, че подсъдимото лице е внасяло по-малко парични суми
от реално изплатените му от страна на клиентите. Въззивният съд споделя разсъжденията на
предходната инстанция, че присвоеният размер е този, описан в обвинителния акт, а не
установеният от коментираните икономически експертизи, тъй като експертът е направил
неправилно прихващане при два отделни кредита.
По отношение на съдебното минало на подсъдимият съдът се довери на приобщената
справка за съдимост, от която извлече данни за необременено съдебно минало към момента
на осъществяване на престъплението.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението
си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Въззивният съд е сезиран с жалба от страна на защитника на подсъдимия с твърдение за
неправилност на постановената присъда. Настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна. При цялостна проверка на постановения акт съдът не констатира пороци на
присъдата на районния съд. Относно наведените твърдения на защитата, касаещи липсата
на част от документацията на дружеството, засягаща конкретния инкриминиран времеви
9
период, съдът прецени същите като неоснователни. Съгласно изяснения механизъм на
изпълнителното деяние, състоящ се главно в деклариране пред дружеството на по-малка
сума от взетата от клиентите чрез изготвяне на квитанции от страна на подсъдимия М.,
както и липсата на деклариране на част от квитанциите, съдът намира приложената писмена
съвкупност от доказателства за напълно достатъчна, за да изгради изводите си относно
съставомерността на престъпното посегателство. В тази връзка писмената доказателствена
съвкупност е подкрепена и от свидетелските показания на разпитаните клиенти, по чиито
кредити са констатирани просрочия. Относно наведеното твърдение, подкрепящо защитната
теза, че не е установено дали всяка от получените квитанции са отчитани лично от
подсъдимия, съдът намира посоченото обстоятелство за изяснено. Съгласно свидетелските
показания на кредитополучателите се констатира, че същите са били обслужвани от страна
на подсъдимия М., като на него са предавали неотчетените в цялост или отчасти вноски по
погасяване на кредитите. В хода на наказателното производство не се доказа защитната теза
някой друг служител да е осъществил внасянето на част от получените суми, от друга страна
изготвените квитанции, въз основа на които подсъдимият е внесъл сумите в дружеството
съгласно заключението на почерковата експертиза се установи, че са изготвени от
подсъдимия. Доводите на защитата отнасящи се до ежеседмичното отчитане, което
възпрепятствало да не се отчитат паричните средства не оборват установения механизъм на
присвояване, като в тази връзка са твърденията на свидетеля Цолов, който посочва, че
проверката е назначена след като в дружеството са установили просрочване на кредит, който
съгласно данните от потърсения клиент е бил погасен. Въззивният съд не намира за
основателна и критиката спрямо свидетелските показания на М.Ц., осъществил вътрешната
проверка, тъй като същите са проверени и подкрепени от доказателствената
съвкупност.
Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка Н. М. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 201 чл. 26 ал. 1
НК. По безспорен начин се установява, че към времето на осъществяване на
инкриминираното деяние Н. М. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т.1, б. „б“, пр. 1 от НК. Подсъдимото лице е работел по трудово правоотношение с в
„П.Ф.Б.“ООД /сегашно наименование „И.А.М.“ АД/, като „мениджър развитие“, като
същият съгласно длъжностната си характеристика е имал право да сключва договори за
кредит, както и да събира вноските, изплащани му от клиентите. Съгласно доказателствения
материал, състоящ се в свидетелските показания на Е.К. съдът установи, че на практика
служителите, назначени на посочената длъжност са осъществявали дейност по сключване на
договори за кредит от името на дружеството и са събирали погасителните вноски от страна
на клиентите.
От обективна страна е налице осъществяване на изпълнителното деяние по присвояване,
подсъдимият е владеел инкриминираните вещи, представляващи парични средства, които са
му били дадени от клиентите на кредитора за погасяване и обслужване на сключения от тях
кредит. Н. М. е упражнявал фактическа власт от името и за сметка на дружеството върху
инкриминираната парична сума, като е следвало да отчете паричните средства по сметка на
"П.Ф.Б.“ ООД. Въз основа на писмената документация, състояща се в приложени по делото
квитанции, описващи конкретните суми, получени от страна на Н. М. от страна на
клиентите на дружеството, съдът установи конкретния размер на присвоените парични
средства, който е 2620,86 лева. Съдът изцяло се присъедини към разсъжденията на
предходната инстанция досежно разминаването между установения размер в изготвените
СИО и обвинителния акт, като отчете неправилната преценка на вещото лице относно
направеното прихващане, осъществено от експерта. Изпълнителни деяния по присвояване са
извършени при условията на продължавана престъпна дейност, тъй като те осъществяват
поотделно различен състав на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината.
Деянието се доказа по несъмнен начин и от субективна страна, като подсъдимия е
действал при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че владее чужди
движими вещи на правно основание, като ги е получил за сметка на процесното дружество,
както и че дължи отчитане на същите в цялост, но същевременно е предвиждал, че с
противозаконното разпореждане с паричните средства, излиза извън рамките на
представените му правомощия, като е целял да се разпореди тях противозаконно. Налице е и
присвоителното намерение да свои противозаконно инкриминираните пари и да се
разпорежда с тях като със свои. Първоначално подсъдимият е държал паричните средства за
10
другиго от името и за сметка на „П.Ф.Б.“ ООД, впоследствие задържайки парите и
неотчитайки изцяло или изобщо получените вноски по погасяване на кредита на конкретни
клиенти на дружеството подсъдимият ясно обективира намерението да държи парите като
свои.
По отношение на индивидуализацията на наказанието: За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 8 години, лишаване
от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК, както и възможност за конфискация до една втора
от имуществото на осъдения. Първоинстанционният съд е определил като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на Н. М., а като отегчаващо
отговорността обстоятелството, че престъплението е продължавано, както и самия
механизъм на присвояване на инкриминираните парични средства.
Въззивният съд възприе така определените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като
намери че следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство
продължителния времеви период от осъществяване на престъплението до ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия в размер на приблизително 7 години. Като съдът
отчете, че Н. М. не е допринесъл за забавянето на наказателното производство. Съдът не
установи да са налице предпоставките да отчете така определеното смекчаващо
отговорността обстоятелство като изключително такова, тъй като взе предвид
обстоятелството, че в хода на наказателното производство е събран голям по своя обем
доказателствен материал и са осъществявани активно действия по разследването, които
изискват необходимото време. Смекчаващо отговорността обстоятелство според настоящата
инстанция е и доброто процесуално поведение на подсъдимия, състоящо се в съдействие в
хода на съдебното производство на първоинстанционния състав при приобщаването на
голяма част от свидетелските показания от хода на досъдебното производство на основание
чл. 281, ал. 5 от НПК.
Въззивният съд не установи отегчаващи отговорността обстоятелства, освен изведените от
предходната инстанция. Въз основа на установените допълнителни смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав намира, че така определеното
наказание на подсъдимото лице в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ се
явява завишен. С оглед на това и предвид установения различен превес на смекчаващите и
отегчаващото отговорността обстоятелства съдът намира за справедливо наказанието
„лишаване от свобода“ на Н. М. да бъде намалено на 1 година „лишаване от свобода“. Този
съдебен състав се присъединява към преценка на предходната инстанция, че изпълнението
на така определеното наказание „ЛОС“ следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години, тъй като са налице предпоставките по чл. 66 от НК.
По отношение на наложеното наказание, изразяващо се в лишаване от права за заемане на
държавна и обществена длъжност, свързана с поверяване и отчитане на пари и стоково-
материални ценности, както и да упражнява професия и дейност, свързана с проверяване и
отчитане на пари и стоково-материални ценности за срок от 2 години, предвид установените
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че следва да намали същото. Като
счита за справедливо лишаването от описаните права да бъде намалено от две години на 1
година и 6 месеца.
Въззивната инстанция намира за правилна преценката на съда по отношение на
възможността на налагане на наказанието „конфискация“.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, същата следва да бъде изменена, в указаната по-горе част, а в
останалата част да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал.1, т.1 и чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
11
ИЗМЕНЯ Присъда от 02.12.2021 г. по НОХД № 16787/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 1-ви състав, в частта с която на подс. Н. П. М. (с установена по
делото самоличност) е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца „лишаване от свобода“, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА.
ИЗМЕНЯ същата присъда и в частта, с която на подс. Н. П. М. (с установена по
делото самоличност) е наложено наказание лишаване от правото да заема държавна и
обществена длъжност, свързана с поверяване и отчитане на пари и стоково-материални
ценности, както и да упражнява професия и дейност, свързана с проверяване и отчитане на
пари и стоково-материални ценности, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание от
ДВЕ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12