№ 6221
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110155898 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу И. Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите както
следва: 3149.08лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 538.01лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 28.09.2023г., 48.69лв. – дялово разпределение за периода м.08.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 11.34лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020г. – 28.09.2023г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
1
В исковата молба е формулирано искане за постановяване на неприсъствено
решение, като такова беше формулирано от процесуалния представител на ищеца и в
проведеното открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото открито съдебно заседание
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от
събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лице по изготвените СТЕ
и ССчЕ може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции,
намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени,
доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
975.96лв., от които 275.96лв. – държавна такса, 600.00лв. – депозит вещи лица и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
***********, гр. /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, сумите както следва: 3149.08лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 55135, представляващ ап.
26, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.10.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 538.01лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2021г. – 28.09.2023г., 48.69лв. – дялово разпределение за
периода м.08.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.10.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 11.34лв. –
мораторна лихва за периода 16.10.2020г. – 28.09.2023г.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 975.96лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2