Р Е Ш Е Н И Е
№ 1218
30.07.2021 година гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
петнадесети юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
Ирина Ламбова
прокурор: Дарин
Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1290 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Пискюлев 17” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов” №12, ап.2,
представлявано от управителя А. П., чрез адв. Ж.И. – БАК против Решение № 260096/07.04.2021
г., постановено по НАХД № 27/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0002472 от 08.12.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, идентични с тези, направени
и пред първата инстанция, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, като такива се твърди, че са допуснати и в обжалваното
решение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не се констатират нарушения
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и не са констатирани нарушения на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, както и неправилно е приел, че не е налице маловажен случай
по см. на чл.415в, ал.1 от КТ. На последно място, се твърди, че е на лице
нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е счел, че в
конкретната хипотеза не следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения
процесуален представител адв.Ж.И., която както в депозирана молба преди датата на съдебното заседание, така и в проведеното
заседание поддържа изцяло жалба си по изложените в нея аргументи и иска да се
отмени оспорения съдебен акт, а при условията на евентуалност да се приложи
чл.415в от КТ.
Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което да се
потвърди решението на първата инстанция. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне
в сила на решението на първата инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното
постановление №
02-0002472 от 08.12.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 4а, ал. 1 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, като на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева.
За констатираното е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като въз
основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдът не е констатирал нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и т 6 от ЗАНН, каквито са били възраженията и пред първата и
пред настоящата инстанция. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ предвижда наказание за лице, което наруши разпоредбите на трудовото
законодателство, като от своя страна Наредбата за работното време, почивките и
отпуските е част от трудовото законодателство, като същата е приета на
основание разпоредби от КТ (видно от пар. 6 от ЗР към Наредбата), с
постановление на министерския съвет, поради което определянето на състав на
конкретно нарушение (чл. 4а, ал. 1 от Наредбата) съответства напълно на
дадената възможност с чл.2, ал.2 от ЗАНН съставите на нарушенията да бъдат
определяни с подзаконови нормативни актове на министерски съвет. Съдът е
заключил, че следователно липсва нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН вр.
чл.2, ал.1 от ЗАНН. Не са приети и доводите за погрешно посочване на датата на
нарушението, което според жалбоподателя е съставлявало нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като в тази връзка съдът се е позовал на представения от
самия жалбоподател екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, където е
вписано, че сумирано изчисляване на работното време се въвежда за периода
01.05.2020г. – 30.09.2020г. и доколкото става въпрос за нарушение, касаещо
реквизитите на правилника за вътрешния трудов ред, напълно логично в текста на
АУАН и НП е вписан този период за въведено сумирано изчисляване на работното
време. От съда е прието, че последното не представлява нарушение на процесуалните
правила, тъй като дори и да се приемат доводите, че обектът е започнал работа
на 26.06.2020г., става въпрос за противоречива информация, отразена от самия
него в различните издавани във връзка с трудовите правоотношения актове и
жалбоподателят не следва да черпи благоприятни последици от противоречивата
информация, която сам е отразил в различните актове и да претендира, че правата
му са нарушени с посочване в текста на НП на некоректен период, за който е
въведено сумирано изчисляване на работното време. В решението си
първоинстанционният съд е приел също така, че правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено по никакъв начин, предвид факта, че в текста на
АУАН и НП е отразено записаното от самия него в изготвения правилник за
вътрешния трудов ред относно сумираното изчисляване на работното време, поради
което за него е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се
вменява. Посочил е, че в текста на АУАН и НП изрично е отразена и дата на
установяване на нарушението – 23.09.2020г., като още при въвеждане на сумирано
изчисляване на работното време в правилника е следвало да се въведат нужните
реквизити, поради което от съществено значение в случая е обстоятелството, че
към момента на проверката – 23.09.2020г., тези реквизити са липсвали в
представения на проверяващите екземпляр от правилника. Съдът е приел, че от
текста на АУАН и НП става ясно по несъмнен начин кой е провереният търговски
обект. По същество, съдът е намерил, че в представения по време на
проверката екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред по никакъв начин не
се препраща към изготвени поименни графици за периода по смисъла на чл. 9а от
Наредбата, поради което същите не могат да бъдат взети предвид и обсъждани, тъй
като графиците по никакъв начин не са обвързани с правилника и не е посочено,
че са неразделна част от него, поради което не може да се приеме, че с тях са
изпълнени изискванията на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата. Съдът е посочил, че с
тези поименни графици са изпълнени изискванията на друга разпоредба от Наредбата
– чл. 9а, ал. 1, но само по себе си изпълнението на това задължение не изключва
задължението на работодателя за спазване и на чл.4а, ал.1 от Наредбата. Цитирана
е и съдебна практика, като е заключено, че след като в правилника е вписано, че
в проверявания търговски обект се въвежда сумирано изчисляване на работното
време за периода 01.05.2020г. – 30.09.2020г. и този период представлява
изключение от общите правила, касаещи работното време и почивките,
работодателят е следвало, в унисон с императивната разпоредба на чл.4а, ал.1 от
Наредбата, да определи в правилника за този период: началото и краят на
работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа и
редът за отчитане на работното време и като не го е сторил, е допуснал
нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и по специално на чл.4а,
ал.1 от Наредбата. Съдът е изложил и детайлни мотиви защо разпоредбите на чл.415в,
ал.1 от КТ и чл.28 от ЗАНН са неприложими. Обсъдил е и размера на наложената
имуществена санкция, като е посочил, че санкцията е определена в минималния
размер в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна. С
оглед изложеното съдът е достигнал до краен извод, че НП следва да бъде
потвърдено.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел, както и представените писмени
доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че
не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални
нарушения, като при правилно изяснена фактическа
обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Що се касае до възраженията,
изложени пред настоящата касационна инстанция, касаещи съдържанието на НП, които са били наведени още пред първоинстанционният съд
с жалбата срещу издаденото наказателно постановление, то следва да се посочи,
че на същите първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен
отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК към
мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите
му като обосновани и законосъобразно направени. В допълнение, съдът намира за
необходимо да посочи, че представените по делото поименни графици нямат дата на съставяне, което е още
едно основание същите да не бъдат взети предвид от съда и
обсъждани, както и да не
бъдат кредитирани при решаване на спора по същество. Относно възраженията за
приложението на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да
посочи, че в разпоредбата на чл.415в от КТ е предвидено кои
случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като
специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат
съобразени в случая, но не са налице обстоятелства за такова преквалифициране.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,
тъй като в случаят, не би могло да се говори за липса на вредни последици от
извършеното деяние. Определеният от органа размер на наложената имуществена
санкция е в предвидения от законодателя минимум и същата не подлежи на
редуциране.
Предвид всичко изложено
по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане пред настоящата инстанция за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е
основателно, съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК
във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260096/07.04.2021 г., постановено по НАХД № 27/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Пискюлев 17” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов” №12, ап.2, представлявано от управителя А. Т. П. да заплати в полза на
ИА „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 лева, юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.