Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на дванадесети
декември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2871 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 04.12.2018
г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 5044/18 г. е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „Д.Б.:
Ж. И З.“ АД да заплати на Н.М.Х. сумата от 7 000 лв.-неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП на 14.09.2017 г. в гр.Пловдив, причинени виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Срещу решението от 26.01.2017 г. е постъпила въззивна жалба от ответника- ЗАД
„Д.Б.: Ж. И З.“ АД в частта, с която е уважен иска за разликата над 2 000
лв. до пълния уважен размер от 7 000 лв. и в частта относно началния
момента на законната лихва с оплаквания, че съдът не е съобразил реално
понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава
значително справедливото и достатъчно да компенсира вредата обезщетение.Твърди,
че след постановяване на решението е платил сумата от 2 000 лв, с което
счита, че е изпълнил задължението си да обезщети увреденото лице.Излага
твърдения, че не са налице основания за присъждане на обезщетение в присъдения
размер, тъй като ищцата е 22-годишна жена, като от получените травми не се
очакват трайни последици.Твърди, че независимо от извода на вещото лице, че
раната на лигавицата ще остави белег, същата е с незначителни размери и не
следва да окаже влияние не външния вид на пострадалата.Позовава се на
развитието на медицинската козметика за възстановяване на белези и рани изводът
на вещото лице не следва да се кредитира.Поддържа становище, че съдът
неправилно е отхвърлил възражението за съпричиняване на ищцата, тъй като същата
е нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДвП, като не е изчакала
преминаването на приближаващия автомобил и е излязла внезапно на пътното
платно.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за
разликата над 2 000 лв., евентуално-да намали размера на
обезщетението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата
по въззивната жалба- Н.М.Х. оспорва същата.Твърди, че въззивникът тълкува
фактите превратно и тенденциозно.Излага подробни доводи за установените от
събраните доказателства увреждания, за претърпените от нея болки и страдания,
за извършената медицинска интервенция с местна анестезия и кървене от раната в
устана.Твърди, че с оглед състоянието й две седмици след инцидента се е
наложило удължаване на отпуската й за временна нетрудоспособност с още 20 дни,
че се е затворила в себе си, постоянно мисли за случилото се, има проблеми със
съня и изпитва страх, а вследствие на травмите на лицето и дясната част на
тялото животът й е окончателно променен.Излага твърдения, че е млада жена в
началото на своя социален и трудов живот, и че процесното ПТП е белязало не
само лицето и тялото й, но и нейната психика и живот.Излага доводи за противоправност
на поведението на застрахования водач.Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.Ищцата-Н.М.Х. твърди, че на 14.09.2017
г. в светлата част на денонощието -около 13,15 ч. в гр.Пловдив е претърпяла ПТП
на кръстовището на ул. „Победа“ с ул. „Полк.Сава Муткуров“, като е била
блъсната странично от л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******докато пресича при
зелен сигнал на светофара.Твърди, че собственик и водач на лекия автомобил е Т.П.,
като в протокола за ПТП е посочено, че
водачът при приближаване към пешеходната пътека не е допуснал преминаването на
ищцата като пешеходец докато тя е пресичала, поради което я е блъснал.От произшествието ищцата е
получила лицева асиметрия вследствие оток, хематом на дясната буза, охлузвания
на дясна буза, ментална и субментална област, разкъсване лигавицата на горната
устна, кръвонасядания и клинична подвижност на четири зъба, силни болки в дясна
ръка и крак, извършена е медицинска интервенция под местна анестезия, завършила
с шевове, изпитвала е болки, затруднения при хранене и й е наложен щадящ
хранителен режим.През следващите дни ищцата е продължила да страда от
замаяност, неприятно главоболие и физически дискомфорт вследствие на
претърпените наранявания, назначени са й изследвания и са й предписани обезболяващи
медикаменти.Твърди, че е загубила работоспособността си за срок от 43 дни.След
инцидента се е затворила в себе си, намалила е общуването с хора, изгубила е
желание да спортува, всяко движение й носи болка, трудно се адаптира към
работния процес, постоянно мисли за случилото се, има проблеми със съня и
изпитва страх винаги щом й предстои да пресече улица, дясната й ръка и крак са
с намалена сила и нарушена координация.Твърди, че е изживяла силен стрес от
внезапността на инцидента, изпитва чувство на несигурност и перманентна
опасност за живота си и е свела до минимум излизането от вкъщи и общуването с
хора, и че вследствие нанесените травми в областта на лицето и дясната част на
тялото животът й е окончателно променен.На 31.10.2017 г. е изпратила покана към
застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., като
подаването на поканата е извършено в офиса на ответника в гр.Пловдив и е
обективирано в два приемо-предавателни протокола-от 27.10.2017 г. и от
31.10.2017 г.С уведомление изх.№ 5289/22.12.2017 г., получено на 29.12.2017 г.
ответникът-ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД-застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, е отказал да й заплати претендираното обезщетение поради липса на вина на водача Т.П..Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
10 000,00 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени вреди със
законната лихва от датата на произшествието-14.09.2017 г. до окончателното
плащане.
Видно
от
представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на ОДМВР-гр.Пловдив на 14.09.2017 г. около 13,15, ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.
„Победа“ с ул. „Полк.Сава Муткуров“ е настъпило ПТП.Като обстоятелства и
причини за ПТП в протокола е отразено, че л.а. марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ *******,
собственост на Т.Д.П. и управляван от него при приближаване към пешеходна
пътека не е пропуснаа преминаващата по нея пешеходка Н. М.Х. и я е блъснал.
С
писмо изх.№ 5289/22.12.2017 г., което ищцата признава, че е получила на
29.12.2017 г., ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД я е уведомил, че отказва да й плати
обезщетение поради липса на вина на застрахования водач Т.П..Представени са и два
броя Приложения V.1 съответно от 27.10.2017 г.
и от 31.10.2017 г., подписани двустранни с опис на допълнително представени на
застрахователя документи.
Първоинстанционният
съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за
л.а. марка „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД по полица № BG/30/117000470957/06.02.2017 г., валидна към датата на
ПТП.
Видно
от представеното НП № 17-1030-006728 на ОДМВР-Пловдив на Т.Д.П. е наложено
административно наказание-глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2
вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за това, че на 14.09.2017 г. около 13,15 ч.
в гр.Пловдив на кръстовището на ул. „Победа“ с ул. „Полк.Сава Муткуров“ при управлението
на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ******не е пропуснал преминаващата пешеходка Н.
М.Х., като я е ударил и е допуснал ПТП.Видно от писмо изх.№ 103000-9805/2 от
07.06.2018 г. наказателното постановление е връчено на 16.11.2017 г. и е влязло
в сила на 24.11.2017 г.
Видно
от представената епикриза на изх.№ 1515/14.09.2017 г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив на Н.М.Х. на
посочената дата е извършена оперативна интервенция под местна анестезия,
посочен е статус след операция-спокойна оперативна рана, оплаквания при
изписването от болки и затруднено хранене, изход от заболяването-с подобрение и
препоръки за щадящ хранителен режим.Не е предписано медикаментозно лечение,
нито препоръки към общопрактикуващия лекар и към личния стоматолог на пациента.При
постъпването е установена лицева асиметрия вследствие на оток, хематом на дясна
буза, охлузвания на дясна буза, ментална и субментална област, наличие на
разкъсване на лигавицата на горна устна вдясно около 0,5 см, кръвонасядания по
маргинална гингива около 13,12,11,21 зъби, които са чувствителни на перкусия.Зъб 21 е с минимална клинична
подвижност.
Видно
от представените болничен лист от 09.10.2017 г. отпускът за временна
нетрудоспособност на ищцата е продължен до 26.10.2017 г.
От заключението на приетата по
делото медицинска експертиза на вещото лице Ц.Г.е установено,
че от процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия
с травматичен оток и кръвонасядане на дясната лицева половина, контузия на лява
околоочна област; контузия с кръвонасядане на лигавицата на горна и долна устни
на устата и венечната лигавица с разкъсно-контузна рана на горна устна;
контузия с кръвонасядане на брадата централно и вляво; контузия на 1,2,3 и 4
горни зъби вдясно; контузия с кръвонасядане по външно страничната повърхност на
дясно бедро, в горна трета.Сами по себе си и в тяхната съвкупност
констатираните увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Травмите са причинени в резултат на действие на
твърди тъпи предмети и получаването им може да се обясни с механизма на ПТП
като пешеходец, блъснат от лек автомобил с удар в дясно бедро, възкачване и
контактен удар на лицето в преден капак на л.а. и последвало отхвърляне и
падане на терен.От причинените травми пострадалата е изпитвала болки и е
страдала, като от раната на устата й е имало и кървене.За около 2-3 седмици
болките и съпътстващите ги функционални нарушения постепенно са отшумели,
морфологичните признаци на травмиране на меките тъкани са се заличили, като от
раната на устната лигавица ще остане белег.Няма основание да се приеме, че от
травмите на меките тъкани при пострадалата би имало последици за здравето й.
От приетото заключение на
авто-техническата експертиза на вещото лице В.Д.е установено, че произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието, участъкът от пътното платно е прав,
няма данни за препятствия на платното за движение, ограничаващи видимостта на
участниците в произшествието.Водачът и пешеходецът са имали техническата
възможност да се възприемат като участници в движението в района на
кръстовището.Участъкът е с две ленти и двупосочна организация на движението,
разделени с остров и метална ограда.В района на кръстовището лентите са по три,
обозначени с пътна маркировка с обща широчина от около 9,90 м.Кръстовището е
регулирано със светофарна уредба и пътни знаци, а ул. „Полк.Сава Муткуров“ е с
широчина около 8,90 м.В района на кръстовището пешеходните пътеки са М 8.2 от
ЗДвП.От анализа на данните най-вероятно мястото на удара се намира по дължина
на пътното платно-в района на
пешеходната пътека.Няма данни за посоката и лентата, по която се е движил л.а.
„Тойота“.Не е възможно да се определи скоростта на движение на участниците по
наличните данни.С оглед описаните увреждания няма данни пешеходецът да се е
възкачил на предния капак на автомобила.Опасната зона за спиране при скорост на
движение 25 км/ч е 11,83 м.Според вещото лице най-вероятно произшествието е
настъпило, като на 14.09.2017 г. около 13,15 ч. л.а. „Тойота Авенсис“ се е
движил към кръстовището на ул. „Победа“ и ул. „Полк.Сава Муткуров“.По същото
време пешеходец Н.Х. предприема пресичане на пътното платно в района на
обозначената пешеходна пътека на кръстовището, най-вероятно от ляво надясно,
считано по посоката на движение на автомобила.Траекториите на движение на
автомобила и пешеходеца се пресичат и е настъпил удар между тях, като
инициалният контакт за автомобила е в предна част в областта на предна броня,
за пешеходеца-в долен десен крайник.Ударът е под масовия център на тежестта за
пешеходеца, тялото се е наклонило към автомобила, ударило се е в предния капак,
след което е отхвърлено напред по посока на вектора на скоростта на автомобила
и е паднало на терена.Най-вероятно водачът е предприел маневра за аварийно
спиране и автомобилът се е установил в района на пътното платно.Няма данни за
посоката на движение на автомобила и пешеходеца, но предвид описаните телесни
увреждания пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно от ляво надясно,
считано по посоката на движение.Скоростта на движение към момента на удара е
била от порядъка на 25 км/ч.Най-правдоподобният начин на движение на
пешеходката е спокоен ход.Скоростта на движение на пешеходеца не влияе на разстоянието на
опасната зона за спиране на автомобила.От момента на навлизане на пешеходката
на платното за движение водачът е имал техническата възможност да я възприеме.От
момента на предприемане на пресичане на платното за движение и пешеходката е
имала техническа възможност да възприеме движещия се лек автомобил „Тойота“.Пешеходката
е имала техническата възможност да възприеме лекия автомобил и да спре, да
пропусне преминаването му, след което да предприеме пресичане на пътното
платно.По делото няма данни за местоположението на ищцата преди настъпване на
произшествието, както и за начина на движение по пътното платно.От наличните
данни не е възможно да се определи точното място на удара.
Разпитаният по делото свидетел Х.Х.-брат
на ищцата твърди, че тя е претърпяла транспортно произшествие през 2017 г.Тя му
се е обадила по телефона и е казала какво се е случило, а той я е намерил в
спешното отделение на болницата в Пловдив.Твърди, че са я докарали в инвалидна
количка, изпитвала е болки и е плачела, била е с ожулвания по лицето и ръцете,
със синини.След извършен преглед ищцата се е прибрала.В болницата й е правен
шев на устната и докторът й е предписал да не се храни с твърди храни около
месец, за да не се разклатят зъбите.Ищцата е била в болнични и не е ходила на
работа около 2 месеца, през първите две седмици се е хранила само с пюрета и
течности, а след това е преминала на по-леки храни.Все още изпитва болки в
десния крак и не спи спокойно на дясната страна.След този случай изпитва страх
да пресича и се оглежда дори на зелен светофар и на пешеходна пътека.След
инцидента й е било трудно да ходи заради нараняване на бедрото, но скоро след
това се е оправила, като сега изпитва по-слаби болки.През първите две седмици
лицето й е било в синини и не е излизала.
По делото е разпитан и свидетеля Т.П.-водачът
на л.а. „Тойота“, който твърди, че си спомня за процесното ПТП, и че се е
движел от ул. „Оборище“ към ул. „Победа“.Спрял е на червен светофар, при
светване на зелен сигнал е тръгнал да завива наляво, огледал се е и в един
момент на пешеходната пътека е усетил удар и е разбрал, че е блъснал
пешеходец.Свидетелят е спрял веднага, пуснал е аварийните светлини и е слязъл
да помогне на момичето.Когато е слязъл, е видял момичето отстрани в предна
дясна част на колата.Помогнал й е и я е сложил да седне на тротоара и се е
обадил на т.112.Момичето е искало да си тръгне, но той е настоял да остане.Не е
видял да има кръв, след като е дошла линейка са й сложили нещо на врата и са я
откарали в болницата.На свидетеля е съставен акт за нарушение и той е платил
глобата.Свидетелят заявява, че платното за движение е било с по три ленти и при
завоя е спрял колата на третата лента /вътрешната/, точно до островчето.Времето
е било светло, слънчево, топло, колата не е била с висока скорост.По отношение
на насрещното движение водачът се е движел по път без предимство.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380.
За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието
на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на
застрахования, вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” и е определил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 7 000,00 лв., като е отхвърлил
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
В частта, с която е уважен иска за сумата от 2 000 лв.
решението е влязло в сила поради необжалването му.Спорен пред настоящата
инстанция е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
както и относно наличието на съпричиняване от страна на ищцата.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД възлиза на 3 500 лв.При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази характера и тежестта на уврежданията, които са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок,
по-кратък от 30 дни; краткият възстановителен период /2-3 седмици/, липсата на
неблагоприятни последици за здравето й; изпитваните от пострадалата болки,
които са отшумели в рамките на възстановителния период; търпените от нея
неудобства, свързани с необходимостта от спазване на щадящ хранителен режим до
1 месец; преживеният страх, както и стресът от произшествието, което се е
случило при пресичане на обозначено за това място, като и обстоятелството, че
от раната на устната лигавица на пострадалата, която е в млада възраст /22
години към момента на ПТП/ ще остане белег.
Съдът намира, че ответникът не е провел пълно доказване
на своевременно заявеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.Нито от приетата авто-техническа експертиза, нито от
събраните гласни доказателства се установи с поведението си ищцата да е
нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.114 ЗДвП, нито да е пресичала при
неразрешен сигнал на светофара.Свидетелят Х. не е бил очевидец на процесното
ПТП, а свидетелят П., който е пряк участник в произшествието не е възприел
поведението на ищцата.
Основателна е въззивната жалба в частта относно началния
момент на законната лихва.В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането /Р № 128 от
04.02.2020 г. по т.д.№ 2466/18 г., ВКС, I ТО/.От събраните по делото доказателства е установено, че
най-ранната установена дата за уведомяване на застрахователя за претенцията на
увреденото лице е 27.10.2017 г., когато застрахователят е попълнил приложение V.1-опис на допълнително представени документи, поради
което законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от тази дата до
окончателното плащане.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
С оглед частичното разминаване на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
уважен иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 3 500 лв. до
7 000 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищцата законна лихва от датата на ПТП-14.09.2017 г. до 27.10.2017 г. и разноски
над сумата от 612,50 лв. за първата инстанция, като вместо това се постанови
решение, с което в тази част искът да се отхвърли като неоснователен.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.В частта, която е уважен иска за сумата от 2 000,00 лв.
решението е влязло в сила поради необжалването му.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника и сумата от 73,50 лв.-разноски за първата инстанция,
както и 70 лв.-разноски за държавна такса за настоящата инстанция или общо
143,50 лв.
Разноски за
адвокатско възнаграждение на страните за настоящата инстанция не следва да се
присъждат, тъй като не са представени договори за правна защита и съдействие,
от които да е видно какъв е договореният размер на възнаграждението, нито
доказателства за платено такова.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 04.12.2018 г. на СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 5044/18 г. в частта, с
която на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД е осъден да заплати
на Н.М.Х. сумата над 3 500 лв. до
7 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие от ПТП от 14.09.2017 г. в гр.Пловдив,
както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати законна лихва върху
сумата от 14.09.2017 г. до 26.10.2017 г. и разноски над сумата от 612,50 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ЗАД, предявен от Н.М.Х. с
ЕГН ********** и с адрес:г*** и със съдебен адрес:***, офис № 7 срещу „Д.Б.: Ж.
И З.“ АД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** за сумата над
3 500 лв. до 7 000 лв.-обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие от ПТП от 14.09.2017 г.
в гр.Пловдив, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.М.Х. с ЕГН ********** и с адрес:г*** и със съдебен адрес:***, офис № 7 да
заплати на „Д.Б.: Ж. И З.“ АД с ЕИК********и със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 143,50 лв. /сто
четиридесет и три лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.