Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. А. Ф. от с.Батишница, област Русенска срещу Заповед за налагане на ПАМ № 24-4569-000014/01.03.2024 г., издадена от Началник РУ Две Могили към ОД на МВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“. С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя искане за нейната отмяна. Претендира се присъждането на разноски по делото.

Ответникът – Началник РУ Две Могили към ОД на МВР-Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Д., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 01.03.2024 г., видно от отбелязването върху разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена на 11.03.2024 г., поради което жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за налагане на ПАМ № 24-4569-000014/01.03.2024 г., издадена от Началник РУ Две Могили към ОД на МВР-Русе, на жалбоподателя Феттов е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“ на основание чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че оспорващият е собственик автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] и го е предоставил за управление на лицето Е. Е. А., което използва пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – участва и извършва нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване с друг водач.

В заповедта е направено позоваване на АУАН от 29.02.2024 г. (л.2 от преписката), съставен срещу третото лице Е. Е. А. - за извършено нарушение на ЗДвП, за гореописаното, квалифицирано като такова по чл.104Б, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Горните обстоятелства, освен от съставения АУАН, се установяват безпротиворечиво и от приложените в преписката писмени доказателства - докладни записки, сведения и обяснения.

От Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. се установява, че директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП /л.21 от делото/. Сред тях са и началниците на районни управления при ОД на МВР Русе– т.3, предл. първо от заповедта.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. директорът на ОДМВР – Русе е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл. 171, т. 2 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Като правно основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на разпоредбата на чл.171, т.2, б. м“ от ЗДвП. Според нея, ПАМ от вида на процесната за срок от три месеца се налага на на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В заповедта са описани релевантните факти, обосноваващи възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка в хипотезата на предоставяне от собственика /адресата на процесната заповед/ на собствения му лек автомобил на третото лице Е. Е. А., което го е използвало по пътища, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Обстоятелството, че третото лице е използвало пътя не по предназначение като участва и извършва нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване с друг водач, се установява от съставения горецитиран АУАН за административно нарушение по чл.104 Б, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът е редовно съставен /съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП/ и има доказателствена сила досежно удостоверените в него факти, релевантни за настоящото производство и съставляващи основание за прилагане на ПАМ. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода протеклото административно производство писмени доказателства - докладна записка /л.4 от преписката/; докладна записка от 29.02.2024 г. /л.6 от преписката/.

Релевантното обстоятелство се установява и от събраните в производството пред административния орган сведения на свидетели.

Налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП, като при налагането й административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Ирелевантно за законосъобразността на мярката е дали собственикът на превозното средство е знаел за намерението за ползване му от третото лице не по предназначението му, респ. дали изрично той е допуснал или е предоставил управлението на третото лице за това. Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП е всеки собственик на моторно превозно средство, чието средство е управлявано от лице в несъответствие с предназначението на пътя - за превоз на хора и товари.

Следователно, за да бъде едно лице адресат на ПАМ от вида на процесната, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – неправомерното управление /по горепосочения начин/ на моторно превозно средство от третото лице и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС. В случая и двата елемента са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение е ирелевантно.

Срокът на действие на мярката е фиксиран от законовата разпоредба на три месеца, без възможност за корекция от административния орган и от съда.

На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона и на принципите за съразмерност по чл.6 АПК.

Нарушението по чл. 104б, т.1, пр.2, административнонаказателната санкция по чл. 175а, ал.1 и принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б.“м“ от ЗДвП са нови разпоредби, въведени в една и съща редакция на закона. Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движението на МПС препятства възможността да се управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение с него. Срокът на мярката е постановен в съответствие на предвидения в закона – три месеца. За административния орган не съществува оперативна самостоятелност за определяне на продължителността на мярката, тъй като срокът законодателно е детерминиран като абсолютна величина.

Съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Ответникът своевременно е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП. В този размер следва да се присъдят разноски на ответната по делото страна.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Е. А. Ф. от с.Батишница, област Русенска срещу Заповед за налагане на ПАМ № 24-4569-000014/01.03.2024 г., издадена от Началник РУ Две Могили към ОД на МВР-Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно спиране от движение на МПС за срок от 3 месеца“.

ОСЪЖДА Е. А. Ф. от с.Батишница, област Русенска, ул.“********“ № *, с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Русе сумата от 100 /сто/ лева - разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.