Р Е Ш
Е Н И Е №155
Гр.Варна, 03.07.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на
двадесет и осми юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
311 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.25 ал.4 изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Агрика
Инвест България“ ЕООД в ликвидация срещу решение № 344 от 03.05.2018г. на Варненски
ОС по търг.дело № 473/18г., с което е потвърден отказ на длъжностното лице по
регистрацията рег.№ 20180308112849-2 от 14.03.2018г., постановен по заявление
вх.№ 20180308112849 по партидата на „Агрика Инвест България“ ЕООД в ликвидация.
В
жалбата се твърди че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Ликвидаторът
излага, че търговецът, на който е назначен за ликвидатор въз основа на съдебно
решение за прекратяване, няма никакво имущество или поне такова не е открито в
началния етап на ликвидацията. Поради което и твърди че за него е невъзможно да
събере суми за заплащане на разноските по ликвидацията, включително и дължимата
държавна такса от 20лв. за обявяване по електронен път на поканата до
кредиторите да предявят вземанията си. Твърди че това означава служебно
назначения ликвидатор или да заплати таксата за своя сметка или да не бъде
обявена покана до кредиторите. Твърди че в случая е възможно прилагането по
аналогия на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК и освобождаването от такса за обявяване на
поканата до кредиторите в производството по ликвидация. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което отказът за обявяване на
покана до кредиторите в производството по ликвидация да бъде отменен.
Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25 ал.4 от ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, настоящия състав на въззивния съд намира същата за неоснователна по следните съображения:
Няма спор по делото че заявеното за обявяване обстоятелство – покана до кредиторите на „Агрика Инвест България“ ЕООД по чл.267 от ТЗ е по заявление, подадено от легитимирано лице, по образец както и че обстоятелството подлежи на обявяване в търговския регистър, приложен е подлежащият на обявяване акт и той отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Няма спор че към заявлението не е представен документ за внесена държавна такса.
Единственият поставен пред въззивна инстанция въпрос е за възможността служебно назначения от търговския регистър ликвидатор да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса изискуема съгласно чл.16б ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, за обявяване на акт в търговския регистър по заявление, подадено по електронен път, в размер на сумата 20 лв.
На основание чл.3 и чл.4 б.в от ЗДТ и чл.12 ал.1 т.1 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.7 ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ търговецът, който сезира търговския регистър със заявление за вписване, заличаване или обявяване дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за всяко свое заявление. Държавната такса е цената, определена от държавата за дейността, извършвана от Агенцията по вписванията. Тази такса се заплаща винаги, когато се подава заявление до ТР и представлява условие за редовността на сезирането на агенцията. Таксата се дължи от страната, подала заявлението за вписване, заличаване или обявяване. Освобождаване от държавна такса е възможно само в изрично предвидените от закона /чл.5 от ЗДТ и чл.35 от ЗК/ случаи като регистърните производства във връзка с ликвидацията на търговеца не са сред тях. Задължен за внасяне на дължимата държавна такса за обявяване на покана до кредиторите на дружество в ликвидация е търговецът, по чиято партида се иска да бъде обявена поканата, който не е освободен от заплащането и.
В случая не може да бъде приложена по аналогия нормата на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК, както сочи ликвидаторът на дружеството. На първо място става въпрос за норма в процесуалния закон, приложима в съдебното производство, каквото не е производството пред АВ, търговски регистър. На следващо място няма идентитет между фигурата на особен представител на страна в исковото производство, който макар и назначен с акт на съда не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява и ликвидаторът. След прекратяване на търговското дружество и обявяването му в ликвидация ликвидаторът съобразно чл.269 ал.1 от ТЗ представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган. Поради което и подавайки заявления пред търговския регистър ликвидаторът упражнява права и задължения на търговеца, който не е освободен от заплащане на дължими в производството пред търговския регистър държавни такси.
На основание чл.138 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. възнаграждението и разходите на ликвидаторите се заплащат от търговеца с изключение на случаите по § 5б ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, каквато не е настоящата хипотеза. В случай че представляваното от ликвидатора търговско дружество не разполага със средства достатъчни да заплати изискуеми задължения от категорията на посочените в чл.608 ал.1 от ТЗ в правомощията на ликвидатора е да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Обстоятелството
че дейността на „Агрика Инвест България“ ЕООД е прекратена с решение на съда по иск на прокурора и е с оглед защита на
обществените интереси и ликвидаторът е назначен служебно, не променя посочените
по-горе изводи на съда, тъй като след назначаването на ликвидатор законът не
урежда различни правила в производството по ликвидация.
С оглед на
така изложеното, въззвният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 от 03.05.2018г. на Варненски ОС,
търговско отделение, по търг.дело № 473/18г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: