Р Е
Ш Е Н
И Е № 628
09.11.2018 год., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 936 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и е образувано по искова молба, подадена от Е.Ф.Д.,*** против И.А.Х.,***.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника били
съпрузи до *****г., като от брака им се родило едно дете – Е.И.А., ЕГН **********,
за която съдът след развода определил ищцата да упражнява родителските права
над него и то да живее при майката. Ответникът се преместил да живее в Г. и
след известно време ищцата и детето отишли да живеят при него. Така на ********
се родила втората им дъщеря Е.И.А., ЕГН **********. Междувременно ответникът се
оженил отново за германка. В началото се грижел за ищцата и децата и те били в
Г.. С течение на времето обаче отношенията им се влошили и ответникът престанал
да им помага. За ищцата станало невъзможно сама да се грижи за двете им деца в
чужда страна и в средата на 2017г. се прибрала заедно с тях в България, на
адрес – гр.Х., ул.********. На този адрес се установили трайно и на него били
записани и децата като постоянно местоживеене. Посочва се още в исковата молба,
че вече повече от година ищцата се грижела за двете им деца и ответникът не бил
заплащал издръжка или някаква друга помощ за децата, а в Г. работел като строител
и реализирал доходи около 2500 евро месечно. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Е. при ищцата,
да й предостави упражняването на родителските права върху него, да определи
режим на лични отношения между детето и бащата, да бъде осъден ответникът да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на
300 лева, считано от 16.04.2017г. – една година преди датата на
предявяване на иска. Претендира разноски.
Назначеният особен представител на ответника оспорва размера на претендираната
издръжка, като счита, че същият е неоснователен за размера над минимално
определения – 1/4 от минималната работна заплата за страната. Оспорва се и
искането за присъждане на издръжка по чл.149 от СК, както по основание, така и
по размер. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен,
моли да се присъди издръжка за минало време в минималния размер, установен от
закона, съобразен с минималната работна заплата за 2017г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено следното:
Няма
спор между страните, че са били съпрузи, като бракът им е прекратен. След
развода страните отново заживели на
съпружески начала, от която им връзка е родено детето Е.И.А., родена на ***година.
За безспорно съдът намира и обстоятелството, че страните са се разделили
отново, като ищцата заедно с малолетното дете живеят в Б., гр.Х., а ответникът,
макар и да е с постоянен адрес ***, не живее постоянно на този адрес. В тази
насока съдът кредитира представените
писмени доказателства, а именно Удостоверение за раждане на детето, издадено от
Община Хасково, Решение от 28.09.2004г. на Районен съд-Харманли, постановено по
гр.д.№ 503/2004г. за прекратяване на брака между
страните,Удостоверение,издадено от същия съд, Справка от НБД „Население“.
Установи се от събраните гласни доказателства, че страните са се
разделили окончателно и грижите по отглеждането на детето са останали за
майката. От разпита на свид.А. Х. и Г. С.,
съдът установи, че фактическата раздяла на страните е настъпила около м.юли
2016 година.Същите свидетелстват още, че
за исковия период - една година назад от датата на завеждането на
исковата молба - 16.04.2018г., ответникът не е плащал издръжка за малолетното
дете. Свид. Г. С., която е майка на ищцата и има най-непосредствени наблюдения
и впечатления от техните отношения, твърди, че ответникът, освен че не е давал
никаква издръжка, не се е интересувал въобще от малолетното дете, както и от
по-голямото. Не се обаждал дори на рождените дни на децата, а малката Е. /Е./ страдала от това, че дори на първия
си учебен ден отново била сама, без баща си. Според тази свидетелка ответникът
е заживял с друга жена в Г.,където работел и реализирал доходи от по 3000 евро
месечно.
От Писмо-отговор, изх.№ ПР/Д-Х/196-004 от 12.10.2018г. на
Агенция за социално подпомагане - Хасково е видно, че на ищцата не са били
отпускани никакви помощи за отглеждане на дете в периода от м.април 2017г. до
17.09.2018г.
От Писмо,
изх.№ ВХК-РС-215/02.10.2018 год. на НАП ТД-Хасково се установи, че за периода
от 01.04.2017г. до 17.09.2018г. за физическото лице Е.Ф.Д. /ищцата/ няма данни
за регистрирани трудови договори.
Ответникът не представи доказателства за получаваните от него доходи, нито
данни, които да сочат, че има задължения към други малолетни или непълнолетни
деца.
По делото бе изготвен социален доклад
от ДСП – Хасково, от който съдът установи, че двамата родители преди раздялата
си са живеели в Г., а детето при баба си
по м.л. в гр.Х.. След раздялата майката се завръща в града и поема
грижите за детето, а връзката между детето и бащата се прекъсва. Майката полага
изключително добри грижи за детето си, осигурила е личен лекар. Детето посещава
редовно учебните занятия в училище ********* в гр.Х.. В грижите за Е. майката е
подпомагана от своята майка Г.. Осигурени са добри битови условия за отглеждане
на детето, а майката притежава нужните родителски качества. В тази връзка
социалният работник дава заключение, че следва родителите да подобрят
комуникацията помежду си с цел осигуряване на емоционален комфорт на детето. Самото
дете е създало близка емоционална връзка с бабата по майчина линия.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът намира, че към момента за детето се полагат много добри грижи
от страна на майката, която е подпомагана и от нейните близки - майка. Детето е
напълно адаптирано в дома, където живее след раздялата на родителите си. Установява
се, че то е спокойно, чувства се добре и се развива нормално. Не на последно
място следва да се отчете и ниската възраст на детето /8 години/, която изисква
ежедневни грижи, както и факта, че детето е вече ученичка и тези грижи по
неговото обучение и възпитание изискват повече време и сили, които майката
осигурява, както и до сега. Казаното налага извода, че родителските права по
отношение на малолетното дете Е. следва
да се предоставят на майката, като се определи местоживеене на детето при
майката. Веднага е необходимо да бъде посочено, че по този въпрос и самите родители
нямат спор.
След като бъдат предоставени
родителските права за упражняване на майката, следва да се определи режим на
лични отношения между бащата и детето. Видно от всички доказателства е, че след раздялата на родителите, бащата и детето
не са имали почти никаква връзка по различни причини, което обаче съдът намира
за грешен подход. Ето защо, ще следва да се определи такъв режим на свиждане, че
връзката дете-родител да бъде възобновена и закрепена. В този смисъл бащата
следва да има право да вижда и взема
детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на
съботния ден до 18 часа на неделния ден, с преспиване и със задължението да
връща детето на майката след изтичането на уговореното време. Съдът счита, че
по този начин ще се даде възможност както на детето, така и на бащата да създадат
една по-трайна и пълноценна връзка помежду си и този преход от липсата на
каквато й да е връзка до сега към новото състояние ще бъде по-плавен. Именно за
по-пълна защита интересите на детето съдът счита, че следва да се определи и
един месец през лятото,когато майката не ползва платен годишен отпуск, детето
да бъде при баща си.
Спорен между страните е въпросът за
размера на издръжката. В тази насока съдът следва да отчете възможностите и на
двамата родители. По делото не се събраха данни за получаваните от страните
доходи. Съдът обаче като съобрази, че същите са в работоспособна възраст, както
и че липсват данни за налични заболявания, приема, че могат да реализират доходи
в размер поне на минималната за страната заплата. От друга страна отчита
възрастта на детето, което вече е ученичка и това предполага по-големи разходи
за облекло, учебни пособия, помагала и други.
Казаното
по-горе обосновава извода на съда, че за детето са необходими средства
средномесечно в размер на 300 лева, от които бащата следва да заплаща 180 лева,
а останалата част от издръжката да се поеме от майката под формата на пари и
грижи. По отношение на иска за присъждането на издръжката за минало време, а
именно за една година назад,съдът го намира както за допустим, така и за
основателен, а от събраните доказателства и за доказан. Посочено бе по-горе, че
бащата до момента не е участвал в издръжката на детето, поради което и на
основание чл. 149 от СК, следва определеният размер на издръжката да се дължи, считано
от 16.04.2017г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или
отпадане. Искът за издръжка в останалата част до пълния предявен размер от 300
лева ще следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съдът намира направеното искане
за присъждане на разноски от ищцата за неоснователно. Трайна и последователна е
съдебната практика, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила в производството,
независимо от изхода на спора.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса
върху определения размер на издръжката – 259.20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е.И.А.,
ЕГН **********, при майката Е.Ф.Д., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Е.И.А., ЕГН **********,
на майката Е.Ф.Д., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на детето Е.И.А. с бащата И.А.Х., ЕГН **********,
както следва:
-Всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа
на неделния ден, с преспиване;
- По един месец през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск, със задължение на бащата да връща детето на майката
след изтичане на определеното за личен контакт време.
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН **********, да
заплаща на Е.Ф.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете Е.И.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лева,
считано от 16.04.2017г. до настъпването
на законни причини за нейното изменение или отпадане, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане,
като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 300 лева, като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА, на основание чл.242,
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса върху определения размер на издръжката – 259.20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.