Решение по дело №1580/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 284
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20175320101580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

(по чл. 247 ГПК)

 

№…………………

гр. Карлово, 30.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на тридесети юли                                      две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1580 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 247 от ГПК.

По повод въззивното обжалване на решението, от Окръжен съд Пловдив е констатирана служебно вероятност за очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, касаеща диспозитива  на решението в частта относно предявения иск.

В дадения едноседмичен срок страните не са взели становище.

Съдът намира, че не са налице основанията за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение *** от 11.10.2018 г.

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и разгледано по реда на чл. 422 от ГПК.

В подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, ищецът (тогава заявител) е поискал издаване на заповед за изпълнение, като посоченото в обстоятелствата основание е неоснователно обогатяване на ответника – длъжник. Изрично е посочено, че с посочените в заявлението суми, последният се е обогатил неоснователно. Със същият предмет е и предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК – исковата претенция по главния иск касае неоснователно обогатяване на ответника, който в качеството си на юридическо лице е потребил топлинна енергия без да сключи договор или да установи, че имотът се ползва за битови нужди. Такъв предмет на иска съдът е обсъждал и изцяло в мотивите си, като изрично е прието, че ответникът няма качеството на битов клиент съгласно коментираните разпоредби на ЗЕ, че за него е било необходимо да сключи договор и при липса на такъв се е обогатил неоснователно.

При същите мотиви е отхвърлен акцесорния иск, като съдът е пиел, че при неоснователно обогатяване, за да изпадне длъжникът в забава е необходима покана, т.е. че ищеца въпреки, че в подаденото заявление и исковата молба е отрекъл наличието на договорни отношения по силата на общи условия, претендира мораторно обезщетение за забава основано на съществуващ договор (сочи, че обезщетението за забава се дължи от издаване на фактура) в същото време отрича договорните си отношения с ответника.

Въпреки грешената правна квалификация при насрочване на делото, съдът е имал волята и се е произнесъл по установителен иск за вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване и е разгледал производството по реда на чл. 422 от ГПК, след подадено възражение в заповедното производство.

По изложеното, съдът като не констатира наличието на очевидна фактическа грешка, не допуска поправката на такава.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

НЕ ДОПУСКА, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение *** от 11.10.2018 г. по гражданско дело № 1580/2017 г. в частта, касаеща предмета на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: