Определение по дело №481/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Проектодоклад: „.”, О. предявява иск против „. ИНЖЕНЕРНИГ Г., за заплащане на главница в размер на 113 549, 04 лв., представляваща стойност на извършени, но незаплатени строително монтажни работи по договор за възлагане на СМР от 25.1.2005 г. и допълнително изпълнени СМР-та съгласно фактури № 291/12.7.2005 г. и № 333/16.3.2006 г.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения: Ищецът сочи, че с ответника е сключил договор за възлагане на СМР от 25.1.2005 г. Съгласно чл. 8 от договора е уговорено поетапно плащане според действително изпълнените работи, които се установяват с двустранно подписан и подпечатан протокол. Според чл. 9 възложителя е задържал гаранционни суми за изпълнение на договора в общ размер от 10% върху стойността на изпълнените и фактурирани работи. Ищецът твърди, че след сключването на договора ответникът допълнително му е възложил изпълнението на СМР-та, които са изпълнени и приети с двустранно подписан протокол по фактури № 291/12.7.05 г. № 333/16.3.2006 г.

Сочи се, че съгласно сметки за изплащане на изпълнени СМР-та и протоколи за установяване на действително извършени СМР-та „. И. Г., е удържал и не е заплатил на ищеца, съответните суми по тези документи, представляващи гаранция от 5% по чл. 9, ал. 3 от договора, като тези суми, сметки и протоколи са конкретизирани в пункт от 1 до 7 вкл. в исковата молба.

За допълнително възложените му, след сключване на договора - СМР-та за извършената подмяна на осветителните тела на обект “Хелиос Бей гр. О.”, за които са издадени процесните фактури на обща стойност 13 200 лв., според ищеца работата е приета с протокол от 2.6.06 и констативен протокол от 7.3.2006 г., двустранно подписан.

Ответникът оспорва иска.Сочи, че по силата на сключено с ищеца споразумение от 24.10.2005 г. към договора за строителство са се споразумяли да уредят окончателно отношенията си по повод строителството на процесния обект “Хотелски комплекс Хелиос Бей– О.” . Според чл. 2 от споразумението извършените СМР-та до сключването му възлизат на 602 550 лв., от която „. Инеженеринг Г., е заплатил 487 707 лв. и се е задължил да плати остатъка от 95 555 лв. и гаранцията по договора за добро качество в размер на 30 618 лв. Споразумението е сключено след издаване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 15.9.2005 г., за окончателно уреждане на всички имуществени отношения по повод извършените СМР по договора и анексите към него и избягване на бъдещи претенции. За целта възложителят е заплатил на 2.11.2005 г. чрез междубанков превод сумата от 82 410,25 лв., за което ищецът е издал данъчна фактура № 321/20.12.2005 г., в която изрично е отразено “окончателно разплащане за обект “Хелоис Бей”, съгласно споразумение.

Ответникът сочи, че претенциите на ищеца въз основа на задължението му чл. 9, ал. 3 от договора с последващата договореност от споразумението от 24.10.2005 г. е новирано, тъй като в това споразумение е определен точния размер на гаранцията за добро качество, а именно 30 618 лв. В споразумението не е определен падеж, поради което на основание чл. 69 ЗЗД е настъпил в деня на сключването му - 24.10.2005 г., и 5 годишната давност по чл. 110 във вр. с чл. 114 от ЗЗД е изтекла на 24.10.2010 г.

Възражението за изтекла погасителна давност ответникът прави по отношение на всички претенции на ищеца, произтичащи от споразумението, договора за строителство и договора за възлагане на СМР-тата.

По отношение на претендирания размер по представените две фактури, ответникът сочи, че действията не са възлагани, тъй като не е сключван анекс, в съответствие с чл. 1, ал. 4 от договора за допълнителни СМР-та; и че протоколите не се подписани от лица с представителна власт за извършването на такива действия. За вземането по фактура № 291/12.7.2005 г. прави възражение за погасяването му по давност- изтичането на 5 години към момента на предявяване на иска.

Ищецът в допълнителна искова молба прави анализ на платежното нареждане от 2.11.2005 г., представено от ответника, сочейки, че с него не се доказва изпълнението на постигнатите договорености със споразумението от 24.10.2005 г.; сочи, че съдържанието на фактура№ 321/20.12.2005 г. се разминава със сумите на платежното нареждане и че фактурата не касае споразумението. По отношение на възражението за давност сочи, че въз основа на чл. 9, ал. 3 от договора давностния срок е започнал да тече от 22.9.2006 г., като в ДИМ са конкретизирани обстоятелствата за така застъпеното становище, като са посочени и факти за признаването на вземането от длъжника, с което на основание чл. 116, б. “а” ЗЗД давността се прекъсва и е започнало да тече нова давност. За вземанията по двете представени от ищеца фактури се твърди че са потвърдени от ответника на 22.1.2006 г., осчетоводени са и фигурират като задължения при него като няма договореност за необходимостта от изрично упълномощаване и за писмен анекс за допълнително възлагани работи. Съображенията за давност касаят и вземането им по фактура № 291.

В допълнителният отговор ответника сочи, че има грешка в споразумението при изчисляване на размера за размера на оставащото задължение от общо дължимото и платеното до момента. Плащането на сумата от 82 410,25 лв. е сторено след датата на подписване на споразумението и преди издаването на фактура за дължимите суми по споразумението. Погрешно е посоченото “основание” в пл. нареждане, в което е цитирана фактура № 304/3.20., която не касае процесния обект, на различна стойност е и с дата на издаване преди датата на споразумението. Затова заключава ответника тя не е издадена, въз основа на подписаното споразумение, за целите на което е издадена друга фактура № 321/20.12.2005 г., стойността по която несъществено се разминава от размера на преведената на ищеца сума на 2.11.2005 г. по банков път.

Излагат се пространни съображения в подкрепа на тезата си за погасяването на претендираните суми по давност във връзка с доводите на ищеца за противното становище в т.ч. и за прекъсването й.

Касае се за иск по чл. 286, ал. 1 чл. 288 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258, 266 и чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докажа сключения с ответника договор за изработка - за извършване на СМР-та; извършените СМР-та съгласно поръчката на ответника; приемане на поръчката и уговорка за заплащане на възнаграждение; настъпилата изискумемост на възнаграждението на посочената дата. Ответникът следва да докаже, сочените от него факти опровергаващи основателността на вземанията на ищеца, както и че те са погасени по давност, съгл. чл.110 и чл. 114 ЗЗД с изтичането на общата 5-годишна давност. Ищецът следва да докаже твърдяните обстоятелствата за противното му становище, както и за довода че давността е прекъсната и е започнала да тече нова.

По доказателствените искания на страните. Съдът счита, че следва да се приемат представените от страните писмени доказателства. Възражението на ищеца, че представените от ответника - преводно нареждане 27365/2.11.2005 г. и извлечение относно транзакции по разплащателни сметки на „. И.” , са компютърни разпечатки и нямат характиристики на писмени доказателства, според съда не означава, че не са документи, а касае преценката по основателността на иска /за доказателствената им стойност/, доколкото по дефиниция документа е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. От друга страна същите с допълнителния отговор,се представят със заверка с подпис и печат на ОБ, . Останалите искания за представяне на оригинали на представени писмени доказателства на основание чл. 183 ГПК и за назначаване на експертиза следва да се уважат.По повод оспорването на ищеца на съдържанието на представени от ответника частни писмени документи- фактура № 321/20.12.2005 г. и споразумение от 24.10.2005 г., съдът разпределя доказателствената тежест, съобразно това дали са подписани от оспорващия ги.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Обявява проектодоклада по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящия акт.

Приема, всички представени от страните писмени доказателства.

Допуска назначаването на съдебно счетоводна експертиза, която след като се запознае с материали по делото строителните книжа и документацията в счетоводтството на двете дружества да даде заключение по въпросите в р. Доказателствени искания на исковата молба. Експертизата да се извърши при депозит 600 лв., вносими в петдневен срок от уведомяването на ищеца. Експертизата да се извърши от вещото лице В. Х.

Задължава ответника на основание чл. 183 ГПК да представи оригинала или официално заверени копия на фактура № 321/20.12.2005 г. и споразумение от 24.10.2005 г., като му указва, че в противен случай ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

Указва на ищеца, по арг. от чл.193, ал. 3 ГПК, че в негова тежест е да докаже оспореното съдържание на споразумението, носещо и неговия подпис.

Указва на ответника, че в негова тежест е да докаже съдържанието на фактура № 321/20.12.2005 г., по арг. от чл. 193, ал. 3 ГПК, поради неподписването й от ищеца.

Копие от определението да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :