Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 420 Година 2017, 14.12 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………..…….…… граждански състав ………………………
На осми ноември .......…………………….......... Година две хиляди и седемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………….………
Съдебни
заседатели: ..………………...……………
Секретар …………. Жана
Кметска.........…...…..........................…………..………………
Прокурор ………………………………………….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...…………. Р. Калиманова ………………….…
търговско дело номер ……… 74 ……… по описа за …… 2017…… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл.226 ал.1 от ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Н.И.З., ЕГН **********
*** чрез процесуалния му пълномощник против Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров заедно за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените му телесни увреждания в
резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 14.06.2014 година от Н.А.К.,
както и обезщетение за претърпените имуществени вреди на обща стойност от
7083.36 лева от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху
претендираните размери главници, считано от 14.06.2014 година - датата на
увреждането до тяхното окончателно изплащане, а също и направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, по повод на която е
образувано съдебното производство, че на 14.06.2014 година на второкласен път
11-79, посока от град Елхово към град Бургас водачът Н.А.К. при управление на
моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № А 2589 МК
нарушил правилата за движение по ЗДП и допуснал пътно-транспортно произшествие
с управлявания от него лек автомобил марка „Фиат Марея” с peг.№ А0001 КТ и по
непредпазливост му причинил средни телесни повреди.
По случая било образувано досъдебно производство №
08-206/2014 година на РУ на МВР - град Средец, впоследствие и нахд № 48/2016
година по описа на Районен съд - град Средец, което приключило с решение №129
от 11.07.2016 година. Със същото Н.А.К. бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.343 ал.1, предл.2, б.„б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК,
като бил освободен от наказателна отговорност с налагане на наказание „Глоба”,
както и „Лишаване от правоуправление на МПС” за срок от една година и пет
месеца.
В резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът бил
приет по спешност в МБАЛ-Бургас, където се установило, че има фрактура на
капачката на ляво коляно, фрактура на десен голям пищял, компресивна фрактура
на първи поясен прешлен, разкъсно-контузни рани на бедрото и лява подколенница.
Лекуващите лекари преценили, че за по-бързото му и по-добро възстановяване
следва да му бъдат направени операции, с поставяне на фиксиращи медицински
консумативи за фиксиране на гръбначен стълб и шийна стабилизация - „изкуствена
мозъчна обвивка”, за които неговата съпруга заплатила солидна сума поради това,
че същите не се поемали от здравната каса.
След изписването му от болницата за ищеца започнал дълъг
и мъчителен процес на възстановяване и рехабилитация. Вследствие на операциите
той получил и урологични проблеми, което наложило постъпването му в урологично
отделение на МБАЛ-Бургас на 20.02.2015 година и на 26.03.2015 година за
оперативна намеса. През първата година същият нямал възможност да се движи и
обслужва пълноценно. През този период съпругата му, роднини и приятели поели
всички грижи по неговото възстановяване, рехабилитация, медицинско и лично
обслужване, както и тези по семейството му. Всяко движение му причинявало силни
болки, не можел без чужда помощ да върви, дори да отиде до тоалетна и баня,
движението на краката му било силно ограничено и много болезнено. Получил и
последващи усложнения - остеоартроза, остеопороза и арахноидит. Наложило се
заплащането и на други медицински консумативи и услуги, както и закупуване на
лекарства и рехабилитация в санаториуми.
Вследствие на пътно-транспортното произшествие ищецът
останал инвалид, като с експертно решение на ТЕЛК му била определена 78% трайно
намалена работоспособност. Към настоящия момент се придвижвал с помощни
средства, все още изпитвал силни болки в десния крак при стоене прав и вървене
повече от 10-15 минути. Болките били стрелкащи, поради което се налагало често да
приема болкоуспокояващи лекарства. Сринал се психически, включително поради
това, че не само не бил в състояние да работи и издържа семейството се, а даже
напротив - единствено им бил в тежест. Преди инцидентът нямал здравословни
проблеми, работил като автомонтьор и осигурявал основните доходи за семейството
си.
Счита, че претърпените от него болки и страдания са в
пряка причинна връзка с деянието, причинено от виновния водач, като същите
следва да бъдат репарирани. Поради това, че между виновният водач и ответника -
застраховател имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” с полица № 23114001615301 от 14.06.2014
година при последния, ищецът е насочил исковите си претенции именно против него
на основание чл.226 от КЗ /отм./.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.367 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. В същия се сочи, че във връзка и по
повод постъпила от ищеца при него претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното
произшествие, експертите от неговия състав определили и му предложили такова в
размер на 15000 лева. Поради това и на основание чл.237 ал.1 от ГПК е направил
признание на настоящите искове по основание и до посочения по-горе размер от от
15000 лева. Твърди, че размерът на призната част от този иск е съобразен с
критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси, както и
с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, който бил спрял
моторното превозно средство на необозначено място, без да е поставил триъгълник
и без да носи светлоотразителна жилетка.
Записано е на следващо място в депозирания отговор на
исковата молба от ответника, че оспорва механизмът на процесното
пътно-транспортно произшествие от дата 14.06.2014 година и по-специално се
твърди от него, че той не е установен. Оспорена е на следващо място пряката
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите телесни
увреждания на ищеца с твърдения, че на последния не е било приложено адекватно
и своевременно лечение, което е причината за продължителността на оздравителния
период.
Оспорено е също така и твърдението за изключителна вина
на водача Н.К.. Твърди се от ответната страна, че в настоящия случай е налице
висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия, от което се налага
извода, че следва да е налице компенсация на отговорностите - това, което сам
пешеходецът е причинил на себе си и своите близки, не следва да се обезщетява
от деликвента, съответно от неговия застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Сочи, че причината за настъпване
на пътно-транспортното произшествие бил и неправилно спрения лек автомобил
марка „Пежо“, който затруднявал разминаването на превозните средства. Твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в
качеството си на водач управлявал моторното превозно средство с несъобразена
скорост.
Предявените исковете са оспорени и по размер. Въведен е
довода, че са предявени в изключително завишени размери, както и в противоречие
с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Отправя искане при
определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди
да бъде съобразено обстоятелството, че платежоспособността на ответника, който
е юридическо лице - застрахователно дружество, а не виновният водач, не бива да
се отразява по никакъв начин на размера му. Още повече, че е видна огромната
разлика между платената премия и претендираното застрахователно обезщетение.
Предявените претенции за заплащане на лихва също са
оспорени както по размер, така и по отношение на началния момент, от който
същите се търсят по съображения за неоснователност на главния иск.
Съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на
ищцовата страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването му
да депозира допълнителна искова молба, с която да упражни предоставените и от
нормата на чл.372 от ГПК права. В същия срок ищецът чрез своя процесуален
представител е депозирал писмено становище, в което е застъпено становище за
неоснователност на възражението за неподсъдност на делото пред настоящия съд по
доводи и съображения изложени в него.
Препис от така депозираното писмено становище е било
изпратено на ответната страна с указания за възможността да депозира
допълнителен отговор и да упражни правата си по чл.373 от ГПК. В указания от
закона и съд срок същата е депозирала такъв, в който е посочила, че поддържа
подадения от нея отговор на исковата молба по аргументите, изложени в него.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените и събрани
по делото доказателства, че с решение №129 от 11.07.2016 година,
постановено по нахд №48/2016 година по описа на Районен съд - Средец Н.А.К. е
бил признат за виновен в това, че на 14.06.2014 година, около 19.15 часа на главен
път ПП Е-79, на 1750-ти метър от крайна табела Д12 - край на населено място
град Средец, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес CLK2“ с рег.№ А2589МК, при предприето
изпреварване на лек автомобил марка „Фиат Марея“ с рег.№ А0001КТ нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1, чл.25 ал.1, чл.42 ал.1 т.2
и чл.42 ал.2 т.1 и т.3 от ЗДП в резултат на което допуснал пътнотранспортно
произшествие с лекия автомобил марка „Фиат Марея“ и вследствие на това по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Н.И.З., изразяващи се във
фрактура на капачката на ляво коляно, довела до трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок от около 3-5 месеца; фрактура на десен
голям пищял, довела до трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за срок от около 5-7 месеца; компресивна фрактура на първи поясен прешлен,
довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около една
година при обичайно протичане на оздравителния процес - престъпление по чл.343
ал.1 б.„б“ предл.2-ро във връзка с чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а
ал.1 от НК същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ във размер на 2000 лева. Решението е влязло в сила на 27.08.2016
година.
Така постановеният,
обсъден по-горе и влязъл в сила съдебен акт в съответствие с разпоредбата на
чл.413 ал.3 във връзка с ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При съобразяване на така изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажирането на деликтната отговорност на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес CLK2“ с рег.№ А2589МК. Установява се също така, че
процесният автомобил, с който посоченото по-горе физическо лице Н.А.К. е
причинил вреди на ищеца по делото е застрахован с договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане”АД - застрахователна полица № 23114001614301 от 14.06.2014
година със срок на валидност до 14.06.2015 година /лист №174 от ДП №08-206/
2014 година по описа на РУП-Средец, същото находящо се към приложеното като
доказателство нахд №48/2016 година по описа на Районен съд-Средец/. При това
положение и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, ищецът
може да претендира обезщетение пряко от застрахователя. От така представените по
делото и обсъдени доказателства съдът намира, че се установява наличието на
валиден застрахователен договор, поради което и обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача Н.А.К. към трети лица е покрита от
сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” е напълно доказано,
а и не е оспорено от ответника.
При съобразяване
на изложеното по-горе, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на нанесените му множество телесни повреди, които са в пряка причинна
връзка с противоправното деяние на техния извършил - посоченото по-горе
физическо лице Н.А.К.. Последното се установява по категоричен начин и от
допуснатата и извършена по делото съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която в приетото
от съда заключение е посочило, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
на 14.06.2014 година ищецът е пострадал, при което му е било причинено тежко
счупване на ВЛ1 и спондилолистеза спрямо ВЛ2, с тежка контузия на гръбначния
мозък и нервните коренчета на конската опашка, фрактура на капачката на ляво
коляно и дясна малкопищялна кост; разкъсно-контузна рана на дясно бедро и лява
подбедрица. Така получените от него травматични увреждания са обусловили трайно
разстройство на здравето, свързано с непълноценна походка, нарушение на
качеството на живота, свързано с походката и изпускането по малка и голяма
нужда. Същите са обусловени от тежко органично увреждане на гръбначния мозък в
зоната на конус медуларе и загуба на мозъчна субстанция и прекъсване на нервни
коренчета от конската опашка. Наблюдават се усложнения в зоната на оперативната
интервенция, които са настъпили в хроничната фаза на заболяването, а именно
арахноидна киста, което съставлява често усложнение при такъв вид травми.
Обичайният краен срок за извършване на медикаментозни, санаториални и
рехабилитационни мероприятия е до третата година. Всички посочени от експерта
заболявания са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие с
изключение на остеоартрозата, което е дискубитално. В съдебно заседание
експертът е посочил, че случаят на ищеца е един от най-тежките, с които се е
занимавал. При него е имало скъсани мускули,
връзки, прешлени, гръбначен мозък, който не е бил изцяло, но частично
прекъснат; имало е много костни фрагменти в канала, множество размествания на
прешлени. Състоянието му е било много тежко - малкият пищял е бил счупен, имало
е дълбоки рани, от които той вероятно е кървял по бедрата, по краката; изобщо е
бил в изключително тежко общо състояние и е изпитвал огромни болки. Вследствие
на травмата при него се е появила и една арахноидна киста. Пояснява, че от
едната страна ищецът е добре възстановен - има дефицити, но не са толкова
тежки, докато при другата - там, където е травмиран гръбначния мозък, който
излизал на парченца - е по-тежко. Ищецът е бил с много тежка пареза, нямал е
никакви движения в крайниците. Поставената му диагноза „Кауда еквина синдром“ означава пълна невъзможност
за движение на долните крайници от коляното надолу, с тотална загуба на
функциите на тазово резервоарните органи. Урологичните проблеми на ищеца са
възникнали вследствие на травмата. Освен това, същият има невропатни болки,
които могат да бъдат потискани с медикаменти. Вещото лице допълва, че при ищеца се наблюдава
значително възстановяване на тоталните функции, с изключение на тазовите
резервоари /уринирането, дефекацията и сексуалната функция/, с част от
двигателността на долните крайници, но възстановяването му ще бъде с дефект. Възможно
е функционално с рехабилитация той да постигне още, но като изхожда от
изминалия от произшествието до настоящия момент период от време, а именно повече
от три години и притежавания от него голям практически опит, експертът счита,
че промените ще останат дефинитивни, т.е. с голяма степен на вероятност може да
се счита, че това е максимално възможното подобрение.
При това положение и за определяне размера на дължимото
на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва преди
всичко да се отговори той допринесъл ли е за настъпването на вредоносния
резултат, което обстоятелство да бъде взето съответно предвид от съда в тази
насока. С нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови
действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване
от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма,
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или
е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т.7 от ППВС
№17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи, обаче приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение
за съпричиняване. Недопустимо би било приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем /така и в решение №151 от 12.11.2012 година на
ВКС по търг. дело №1140/2011 година, ІІ т.о., решение №154 от 31.10.2011 година
на ВКС по търг. дело №977/2010 година/.
При съобразяване на всичко така казано, съдът намира
наведеното по делото твърдение от ответника - застраховател за недоказано. От
доказателствата и по-специално от заключението на вещото лице по допуснатата и
извършена автотехническа експертиза на първо място е изяснен в цялост
механизмът на произшествието и най-вече причините за неговото настъпване. От същото
се установява по несъмнен начин, че причините за възникналото произшествие не
са от технически характер. Причина за него са извършените от водача Н.А.К.
действия по навлизане на управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес
CLK2“ с рег.№ А2589МК в лентата за насрещно движение. Те са от субективен
характер и включват предприета маневра изпреварване при намалена видимост,
неточен избор на дистанция за начало на маневрата и скорост за извършването и,
мокър път с намален коефициент на гумите с пътя и увеличено разстояние за
извършване на маневрата. В съдебно заседание, освен другите пояснения, вещото
лице е посочило, че изготвеното от него и прието от
съда заключение е базирано изцяло на данните, които се съдържат в протокола за
оглед на пътно-транспортното произшествие, направените снимки на пътния
участък, огледите на леките автомобили, описаните щети и оцветяванията по
деформираните части от автомобилни бои - това са основните показатели, по които
същото е работило.
При преценка на горното се налага извода, че с цялостното
си поведение пострадалото лице по никакъв начин не е допринесло за настъпването
на вредоносния резултат. Неговото поведение безспорно не е релевантно за
последиците, за които се търси обезщетение и следователно последните не се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с тях. Това е така, тъй като на
първо място по делото не се установява ищецът в качеството му на водач изобщо
да е управлявал моторното превозно средство, а още по-малко с несъобразена
скорост. В настоящия процес е безспорно установено, че същият е бил статичен - неговият
автомобил е бил паркиран по посока град
Бургас преди удара, като е заемал част от банкета и част от пътното платно. Не
е установено също така от доказателствения материал управлявания от него лек
автомобил марка „Пежо“ да е бил спрян неправилно и да е затруднявал разминаването
на моторните превозни средства, като в тази връзка съдът основава изводите си
на заключението на вещото лице по автотехническата експертиза. Затова именно и след като по делото липсва установено нарушаването на
каквито и да са правила от страна на ищеца, то в настоящия процес не се
разкрива посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл.51 ал.1
изр.1-во ЗЗД, поради което липсва такова обстоятелство от вида на изтъкнатото
от ответника, следващо да намери отражение при обезщетяване на вредите. От
всичко така казано се налага извода за неоснователност на всички заявени от
ответника с отговора на исковата му молба възражения, свързани с поведението на
водача на лекия автомобил, съобразно описанието им в същия.
Последните, и в частност неимуществената вреда се
изразява в търпенето на болки и страдания от страна на съответното лице.
Нейното справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД, означава да
се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания и
тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в
определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега,
при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай следва да се вземе
предвид и отчете обстоятелството, че болките и страданията на ищеца са
продължили през целия период на възстановяването му, а и понастоящем, при това
в не малка степен и независимо от приема на медикаменти за тяхното овладяване.
Наред с това е възможно и твърде вероятно възстановяването му да е достигнало
своята максимална степен, т.е. да не настъпи пълно такова или както е посочило
и вещото лице същото ще бъде с дефект. Следва да се съобрази и вземе предвид и
това, че още от първите дни той е бил с изключително много болки, при това на
множество места. На следващо място диагнозата му включва тотална загуба на
функциите на тазово резервоарните органи /уриниране, дефекация и сексуална
функция/. При отчитане на неговата възраст е очевидно, че последствията от тази
тотална загуба за него са изключително големи, включително и от гледна точка на
психиката му. Трудно и болезнено е за човек в трудоспособна възраст, в разцвета
на силите си и толкова деен да приеме това свое състояние, което абсолютно
очевидно му създава не само дискомфорт от здравословно естество, но се явява
препятствие да се чувства пълноценен във всяко едно отношение. Същият е
претърпял няколко оперативни интервенции във връзка с множеството наранявания,
който е получил. От показанията на ангажирания по делото свидетел Недка Златева
се установява безспорно, че близо пет месеца след изписването му от болницата
той е бил неподвижен, на легло, което негово състояние е налагало обслужването
му от друго лице и полагане на големи грижи, необходими за възстановяването му.
Едва след престоя си в рехабилитационен център той е могъл да започне да се
придвижва с патерици, а преди това го е правил само с инвалидна количка. Болките му продължават да бъдат неописуеми, особено
нощно време и към настоящия момент. Сутрин, обед и вечер той пие невропатни
хапчета, които не му действат, поради което бодърства почти по цели нощи. Крайниците
му нямат никаква чувствителност. След катастрофата той вече не е същия човек - няма
самочувствието на мъж, което никак не е без значение, а освен физически, същият
и финансово няма възможност и средства да посреща нуждите на семейството. Установява
се също така както от показанията на посочения по-горе свидетел, така и на
другия разпитан по делото, че всичко преживяно от ищеца,
включително, но не само множеството приложени оперативни терапии и най-вече
коментираните по-горе последици от засягането по необратим начин на някои
негови органи безспорно е твърде
болезнено и неприятно, свързано с изключително негативни преживявания и
страдания от негова страна. Доста тежкия, дълъг и все още продължаващ възстановителен
период е повлиял силно и на психиката му както поради претърпените физически
болки, така и поради състоянието, в което е изпаднал - както да не може да
извършва обичайни дейности, включително да работи, така и предвид зависимостта
му по обективни и обясними причини от други хора във връзка с обслужването му и
задоволяване на елементарни негови потребности. Дори към настоящия момент същият
е много силно ограничен в извършваните движения и дейности, напълно лишен от
възможността да полага труд и получава съответно за това възнаграждение, с
което да осигурява материалното благоденствие на семейството си, както е правил
това преди произшествието. В резултат на същото се е променил не само неговият
начин на живот, но и този на всички от неговото близко обкръжение, при това в
крайно неприятна и силно натоварваща и психиката посока. Не без значение е и
обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е освидетелстван с 54% трудова неработоспособност.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД - начин и обстоятелства, при които е
получено увреждането, последици, продължителността и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, всички те обсъдени
по-горе, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 50000 лева, поради
което и предявената от него претенция
като основателна следва да бъде уважена изцяло. Необходимо е да се посочи, че в
настоящото производство на същия следва да бъде присъдено обезщетение за тези
вреди, които са настъпили и подлежат на обезвреда към момента на приключване
събирането на доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че въведеното
от ответната страна твърдение, че е налице
опосредяване на причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите
от него за ищеца вреди, тъй като на същия не е било приложено адекватно и
своевременно лечение, което съставлява и причината за продължителността на
оздравителния процес, съобразно дословния запис в отговора на исковата молба не
следва да бъде взето предвид и съобразено. Дори и същото да е релевантно и на
следващо място доказано, то не налага извод за липса на правнорелевантната за
случая причинно-следствена връзка между деликта и настъпилите от него за ищеца
вреди. Ищецът очевидно нито не е в състояние да въздейства, нито има такава
възможност за това върху начина на провежданото спрямо него лечение.
Допълнително и само за пълнота на изложението трябва да се посочи, че при
разпита му в съдебно заседание вещото лице по медицинската експертиза изрично е
заявило, че спрямо него е било приложено абсолютно своевременно и адекватно
лечение. Съдът няма основание да не кредитира изложеното от експерта, който в
рамките на своята неоспорена компетентност след задълбочен и всестранен анализ
на всички доказателства от значение в тази насока е дало пълен и изчерпателен
отговор на всички поставени му въпроси.
По отношение на заявената претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:
За установяване на наведените в тази
насока в исковата молба фактически твърдения ищецът е депозирал по делото епикризи,
изследвания, рецепти с прикрепени към тях фискални бонове, фактури за извършени
разходи за медицински консумативи, услуги и лекарства, също придружени с фискални
бонове, респективно удостоверени с вносни бележки, за рехабилитация и лечение, както
и за обслужването му. Вещото лице по допуснатата и извършена съдебномедицинска
експертиза при разпита му в съдебно заседание изрично е посочило, че
използваните при операциите на ищеца импланти са били абсолютно задължителни за
неговото възстановяване. Посочил е също така, че е била необходима и съответно
продължава да е необходима рехабилитация, както и прием на лекарства,
включително и към настоящия момент за туширане на болките, които той все още
изпитва. От свидетелските
показания на свидетелката Златева /съпруга на ищеца/, които съдът цени при
условията на чл.172 от ГПК, дадени в откритото съдебно заседание на 04.10.2017
година се установява, че е било необходимо особено в началото, както и сега
ищецът да приема много обезболяващи предвид силата на изпитваната от него
болка, да ползва сменяеми пелени в периода на пълна неподвижност, а също и към
настоящия момент, както и да посещава специализирани лечебни заведения за
спомагане на оздравителния процес, при което е било наложително да е с
придружител предвид състоянието на пълна безпомощност и невъзможност за
справяне дори с елементарни нужди. От това се налага извода, че очевидно за неговото
оздравяване е било належащо извършването на разноски за лечение, включващи и
такива за закупуване на лекарствени средства, медицински консумативи и
санитарни материали, както и рехабилитация. Спрямо него в рамките на
коментирания по-горе оздравителен процес е било необходимо и ползването на
чужда помощ с цел неговото обслужване, което в конкретния случай е било поето
от съпругата му, ползвала целия си полагаем отпуск, за да може да му оказва
такава. Целта е била да се овладеят и отстранят последствията от травмите, да
се подпомогне организма да се справи със същите и се възстанови нормалното му
здравословно състояние. С оглед на това всички направени от ищеца разходи,
включително за рехабилитационни процедури и обслужване се явяват пряка и
непосредствена последица от настъпилото събитие. При съобразяване на всичко така
изложеното, се налага извода, че и тази претенция е доказана по основание. За доказването и по размер са представени от
ищеца посочените по-горе писмени доказателства, които установяват същия на
сумата от 7036.36 лева, до който същата като основателна следва да бъде
уважена, а в останалата част до общо претендирания размер от 7083.36 лева
отхвърлена.
С оглед отправеното искане върху
присъдените суми като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва
да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането - 14.06.2014 година. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че отговорността на застрахователя
в хипотезата на чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ при застраховка
„Гражданска отговорност” е функционална на деликтната отговорност. Затова и
удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред има мултиплициращ ефект
- погасява се както прякото право на третото лице към застрахователя, така и
това право, което то има на основание осъществения деликт към застрахования.
Следователно, застрахователят отговаря по риска „Гражданска отговорност” за
абсолютно всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това
означава, че той отговаря както за претърпените болки и страдания, така и за
причинените в резултат на настъпилия от застрахования деликт, имуществени
вреди. Това е така, защото при тази застраховка платимите от застрахователя
суми имат обезщетителен характер, а това означава, че са предназначени да бъдат
поправени вредите, настъпили в резултат на осъщественото пътнотранспортно
произшествие. Същият дължи само в рамките на договорената с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” сума стойността на цялото деликтно
обезщетение, което застрахованият трябва да заплати на ищеца и единствено в
този смисъл застрахователното обезщетение не би могло да надхвърли максималната
сума, установена в застрахователния договор. В този смисъл е и константната
практика на касационната инстанция със задължителен характер /решение №105 от
16.06.2016 година по търг. дело №1698/2015 година, ІІ т.о., решение №106 от
22.06.2016 година по търг. дело №1796/2015 година, ІІ т.о. и други/.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката,
представлявал и защитавал ищеца в процеса. Такова се присъжда по искане на
страната, направено от ищеца по делото своевременно, като с оглед разпоредбите
на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищеца
е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е
налице предвиденото в чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно
търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година
на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на
процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Т.Ж.С. сумата от 2241.09
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените
искове. Доказателства за други реално извършени от ищеца разноски не са налични
измежду кориците на делото, поради което и такива на него не следва да бъдат
присъждани.
На ответната страна, с оглед изхода на делото и
предоставената с чл.78 ал.3 от ГПК възможност за това, следва да бъде присъдена
сумата от 0.70 лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и в която общо сума се
включват възложените в нейна тежест депозити за допуснатите по делото две
експертизи в размер общо на 552 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ на 300 лева. Съдът намира за неоснователни, поради което и като
такива не следва да ги вземе предвид, направените от ответната страна
възражения за недължимост от нейна страна на сторените от ищеца разноски, както
и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Последното е определено от
съда по посочения по-горе начин в минимално определения по цитираната Наредба
№1 размер.
Отговорността за разноските по делото е обусловена от
изхода на конкретния правен спор. Ответникът по иска има право на разноски само
тогава, когато същият е изцяло или частично неоснователен - чл.78 ал.3 от ГПК,
ако не е дал повод за завеждане на делото -
чл.78 ал.2 от ГПК или при прекратяване на делото, образувано при надлежно
сезиране на съда от страна на ищеца - чл.78 ал.4 от ГПК. Възлагането на
основание чл.78 ал.2 от ГПК на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в закона
две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника. В конкретния случай ответникът е направил частично признание на исковете,
но не извършил каквито и да са действия по реално плащане на тази част от
исковете, която е призната от него. Напротив, с изпратеното до ищеца чрез
пълномощника му писмо същият изрично му е посочил, че при несъгласие с така
определеното му обезщетение следва да потърси правата си по съдебен ред. При
съобразяване на така изложеното, съдът намира искането за неоснователно.
Съобразно посоченото по-горе и константата съдебна практика, предпоставките на
чл.78 ал.2 от ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца, каквото поведение от ответната по делото страна, обаче безспорно не се наблюдава
и фактически липсва в случая.
Мотивиран от горното и на основание
чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл.45 и чл.86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“,
ул.„Света София” №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров заедно да заплати на Н.И.З., ЕГН ********** *** чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 50000 /петдесет хиляди лева/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нанесените му телесни увреждания в резултат на
пътно-транспортно произшествие, причинено на 14.06.2014 година от Н.А.К., ведно
със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 14.06.2014
година - датата на увреждането до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“,
ул.„Света София” №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров заедно да заплати на Н.И.З., ЕГН ********** *** чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 7036.36 /седем хиляди тридесет и шест лева и тридесет и
шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него в резултат на посоченото по-горе пътно-транспортно
произшествие имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, считано от 14.06.2014 година - датата на увреждането до
нейното окончателно изплащане, като за разликата над уважения размер до общо
претендирания такъв от 7083.36 /седем
хиляди осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ лв., ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“,
ул.„Света София” №7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен
Кирилов Димитров заедно да заплати на адвокат Т.Ж.С. *** с адрес на кантората
град Бургас, ул.“Васил Левски“І46, ет.2 сумата от от 2241.09 /две хиляди двеста
четиридесет и един лева и девет стотинки/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответстващ на уважената част от предявените искове, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 2281.45 /две хиляди двеста
осемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лв., представляваща дължима
държавна такса върху уважените размери на предявените и разгледани искове,
както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.И.З., ЕГН ********** *** чрез процесуалния му пълномощник да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“, ул.„Света София”
№7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров
заедно сумата от 0.70 /седемдесет стотинки/ лв., представляваща направени от
него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: