Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр. Троян, 11.11.2016
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на
единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
Съдебни заседатели:.....................................
Членове:.....................................
при секретаря М.С. и
в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от
съдията - Ютерова
гр. дело № 674 по описа за 2015 год., за да се произнесе - съобрази:
Г.Ц.М. *** е
предявил срещу Г.М.Д. *** иск с правно основание чл. 69 от Закона за
наследството – съдебна делба.
Молбата е
оставена от съда без движение, предвид констатирани нередовности.
Установява се в
процеса, че съсобственик на процесния имот е и С.К.М.,
която е конституирана като страна в процеса.
Ищеца излага в
исковата си молба, че с ответниците, които са съответно дъщеря и съпруга на
починалия му брат М.М., са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в
гр. Троян, останал в наследство от баща му Ц.М.М., а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр. Троян на ул. „Васил Левски” № 427 с идентификатор 73198.501.34, с площ
При
уточняване на исковата претенция ищеца е конкретизирал, че предмет на делбата е Сграда с идентификатор № 73198.501.34.3 със застроена площ
М. представя завещание, направено
в негова полза от наследодателя на страните Ц.М.М., починал на 10.10.2000 г.
По реда
на чл. 131 от ГПК на ответниците Г.Д. и С.М. е изпратено копие от ИМ и
доказателствата. В законовия месечен срок същите са представили писмен отговор,
с който се оспорва предявения иск. Ответниците са направили възражение за придобина давност, като считат, че на това основание са
собственици на целия процесен имот. Освен това
ответницата Г.Д. е отправила искане по реда на чл. 30 от ЗН за възстановяване
на запазена част. В с. з. Г.Д. е
представлявана от адв. Димитър Илковски
от ЛАК, който поддържа представения отговор. Ответницата С.М. не се явява в с.
з. и не изпраща представител.
Правния интерес и легитимацията
на страните се установява от представените писмени доказателства: удостоверение
за наследници изх. № 04-2449 от 14.08.2015 г., изд. от Община Троян, скица №
15-382511/04.09.2015 г. на СГКК гр. Ловеч, удостоверение за данъчна оценка Изх.
№ ДО003124/02.09.2015 г. на Община Троян отдел „Местри
приходи”, копие от нотариално дело №
951/1991 г., рег. № 34, саморъчно завещание на Ц.М. М., обявено на 22.03.2006
г., копие от нотариален акт № 125, том ІІІ, рег. № 4583, н. д. № 453 от
Съдът
като прецени така изброените доказателства и доводите на страните приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищеца Г.Ц.М. и наследодателя на ответниците – М.Ц.М.,
починал на 20.08.1990 г. са братя. Видно от представеното удостоверение за
наследници на техния баща Ц.М.М., същия е починал на 11.10.2000 г.
По делото е представено като доказателство саморъчно
завещание от 19.08.1991 г., с което Ц. М. е завещал на ищеца Г.М. цялото си
движими и недвижимо имущество. Завещанието е предадено в ТРС с протокол от
26.08.1991 г. С протокол от 22.03.2006 г. саморъчното завещание е обявено от
Съдия по вписванията при ТРС.
Ответниците Г.Д. и С.М. се легитимират като собственици
по давностно владение при равни права с нот. акт № 125, т. ІІІ, н. д. № 453 от
На 02.03.1967 г. между Градски народен съвет от една
страна и от друга – Ц. М. и М М. е сключен договор за отстъпено право на строеж
върху държавна земя при равни права, в гр. Троян, кв. „Велчевски”,
парцел ХІV, кв. 2, с площ
Във
връзка с направеното възражение на ответниците, че са собственици на делбения имот в резултата на изтекла в тяхна полза
десетгодишна придобивна давност, съда е изслушал
показанията на свидетелите Л.П., П.Д. и Л.В.. Разпитаните свидетели са съседи
на страните. Излагат, че къщата, която е предмет на съдебната делба, е
построена от родителите на ответницата Г.Д. – С.М. и М М., като баба й и дядо й
са помагали. По времето на строежа, Г.М. е бил студент и майка му е заявявала,
че на него му изпращат пари, а на другия син /М М./
му помагат да построи къщата. Преди 3-4 години къщата е препокривана от
ответницата Г.Д. и нейния съпруг, сменяли са греди. На втория етаж са направили
основен ремонт. В момента там на втория етаж живее ответницата Д. със съпруга
си. Свидетелите излагат, че ищеца не е идвал там, виждали са го на погребението
на майка му, преди повече от 15 години. Когато Д. и съпруга й са правили
основен ремонт в къщата, никой не е идвал да им спори. Свидетелите заявяват, че
винаги в този имот, от самото му построяване, са живели и съответно са го
ползвали ответниците. Те владеят имота като свой и го поддържат. Свидетелите
знаят от ответниците, че те плащат данъците. Г.М. е идвал много рядко, само на
гости. Свидетелите твърдят, че не знаят страните да са разделили процесната къща. Там и в момента си живеят Г. и нейния
съпруг и си владеят имота като свой, направили са редица подобрения.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Ю.А.,
която при извършена проверка е установила, че в КККР на гр. Троян като
собственици на ПИ с идентификатор 73198.501.34 са записани М М. и Ц. М. при
права по ¼ ид. част. Към действащите в момента
КККР е направено служебно вписване на нот. акт № 152
т. VІІ от 06.12.2010 г., с който Г.Д. и С.М. са признати за собдтвеници
при равни права на селскостопанска постройка с идентификатор 73198.501.34.2 и
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 73198.501.34.3.
С
протокол от 22.03.2006 г. на Съдия по вписванията при ТРС е обявено саморъчно
завещание по нот. дело № 951 от
С оглед на изложеното от правна страна съда приема, че е сезиран с иск за
съдебна делба, което е особено исково
конститутивно производство, по реда
на което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба, тъй като страните
не са могли да извършат това доброволно. Потестативното право на делба
принадлежи на всеки един от съсобствениците. Това е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на това производство,
независимо от волята на останалите
съсобственици, може да предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички. Страните в делбения процес се
явяват едновременно и ищци по отношение на дела си спрямо останалите, и
ответници, спрямо другите съделители. В първата фаза
по допускане на делбата, както е в настоящия случай, следва да бъдат установени
съделителите и техните законови права, както и да се
формира делбената маса.
В настоящия процес ответниците Г.Д. и С.М. претендират,
че са собственици на делбения имот по силата на
изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.
Същите се легитимират като такива с представения нот.
акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение № 125 т. ІІІ, н. дело № 453/2010 г. на Нотариус Борис Кожухаров. В конкретния казус предмет на делбата е имот,
който е наследствен за страните и съответно се явява съсобствен
за тях. В този случай всеки съсобственик се явява владелец по отношение на
своите идеални части и държател за частите на останалите съсобственици. Последователна е практиката на ВС
и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като
своя /animus domini/. При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да
свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна
норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на
неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението/corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво
спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че
щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
При съсобствеността права на собственост върху една и
съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение
между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от
съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ
като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна
давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е. упражняването на
фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална
част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение
като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да
бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може
да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се
предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи
като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните
части от нея.
Презумпцията
на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се
счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение. Независимо от правото на
всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да
упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на
останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите
съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага.
Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в сроковете по чл. 79 ЗС.
При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
В конкретния случай ответниците са демонстрирали намерение да владеят целия
имот за себе си, в тази връзка са гласните доказателства, от които се
установява, че от самото построяване на процесната
къща и към настоящия момент, ответниците я владеят като своя, съответно я
ремонтират и поддържат. Приложени са и писмени доказателства в тази връзка - декларации по чл. 14 от ЗМДТ, дори и в
обясненията, дадени от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, същия заявява, че при
едно от посещенията си в имота, Г.Д. му е заявила, че този имот е техен /на
ответниците/ и ищеца може да идва там на гости.
От доказателствата по делото е видно, че ответниците, още от построяването
на процесната къща, са упражнявали фактическа власт върху целия имот, което продължава и след смъртта
на наследодателя им и към настоящия момент.
За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим
имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик (т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само доколкото
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна
давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Предвид на
изложеното настоящата инстанция счита, че в настоящия процес по обективен и
несъмнен начин се доказа, че ответниците Г.Д. и С.М. са собственици на целия процесен имот, който са придобили по давност, т. е.
ищеца не притежава качеството на съсобственик на процесния
имот. При това положение ще следва предявения иск от Г.М. да бъда изцяло
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При тези си
изводи, съда не дължи произнасяне по направеното възражение за изтекла
петгодишна давност за упражняване правата по завещанието, направено в полза на
ищеца от неговия наследодател Ц. М., както и направеното от Г.Д. пак под
формата на възражение искане по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещанието до
размера на нейната запазена част. Следва да се отбележи за яснота, че правото
да се иска намалението на завещанието или дарението е ограничено със срок и
това е срокът на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Давностния срок започва да тече при завещанието от момента
когато заветникът упражни своите права по завещание,
а за даренията – от деня на откриване на наследството /ППВС № 7/1973 г., т. 3,
б. „г”/. С постановлението не е разяснено в какво точно Пленумът на ВС счита,
че се състои „упражняване правата по завещанието”, но съдебната теория и
практика приемат, че под „упражняване правата по завещанието” следва да се
разбират извършени действия от заветника, от които
несъмнено е видно, че той приема наследството /Соломон Розанис
„Наследяване, завещание, делба, III доп. и
прераб. изд., стр. 51; решение № 922/07.04.1972 г. по
гр.д. № 393/72 г, I г.о/. Със смъртта на
наследодателя завещателното разпореждане поражда
действие, но правата по него не се придобиват автоматично. Лицето, в чиято
полза е направено завещателното разпореждане трябва
да приеме наследството. Приемането на наследството, както от наследниците по
закон, така и от лицата, в чиято полза е направено завещателно
разпореждане е едностранен акт, с който се материализира волеизявление да се
придобие имуществото останало след смъртта на наследодателя от законните
наследници и волеизявление да се придобие завещаното имущество от лицата, в
чиято полза е направено завещателното разпореждане.
Този едностранен акт може да е изричен – чл. 49, ал. 1 от ЗН, но може и да е
налице „мълчаливо приемане” на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН,
посредством извършване на действия от наследника, които несъмнено предполагат
неговото намерение да приеме наследството както по закон, така и по завещание. Константната
съдебна практика приема, че искането на заветника за
обявяване на оставеното за съхранение при нотариус саморъчно завещание
представлява правно действие, с което той упражнява правата си по завещанието. От
датата на обявяването от нотариуса на завещание, оставено при него на
съхранение, заветникът /респ. наследника по
завещание/ е обективирал намерението си да се ползва
от него, т.е той е упражнил правата си по завещанието и от този момент започва
да тече и петгодишния давностен срок за предявяване
на иска по чл. 30 ЗН /определение № 849/01.09.2009 г. на ВКС по гр.д. №
673/2008 г., II г.о/. Упражняването на правата
по завещанието е момента на отправеното искане да бъде отворено и обявено
завещанието, съгласно чл. 27, ал. 4 ЗН с оглед съхраняването му от нотариуса. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че нотариалните книги са публични и
всеки, а още повече наследниците на завещателя може /са могли/ да се уведомят
за наличието на завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да
защитят евентуално накърнени с него имуществени права /решение № 176/15.05.2010
г. по гр. дело № 673/2009 г. на ВКС, II г.о, публ. на стр. на ВКС/. В настоящия случай /отново за
яснота/ безспорно правото на Г.Д. да иска възстановяване на запазените си части
е погасено с изтичането на петгодишната давност, за което изобщо ищеца не е
направил никакво възражение, а съгласно чл. 120 от ЗЗД – давността не се
прилага служебно. Но и поради горния извод, съда не дължи произнасяне по повод
на това искане.
При този изход на
делото ще следва на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси ищеца Г.М.
да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева, а на ответницата Г.Д. сторените
от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 850,00 лева.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Г.Ц.М., ЕГН **********, адрес: ***«Никола Вапцаров»
№ 21, вх. 4, ет. 5, ап. 13 против Г.М.Д., ЕГН ********** и С.К.М., двете с адрес: *** иск с правно
основание чл. 69 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС – съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Троян на ул. „Васил Левски” № 427 с идентификатор 73198.501.34 по КККР на гр. Троян, с площ
ОСЪЖДА Г.Ц.М., ЕГН **********, адрес: ***«Никола
Вапцаров» № 21, вх. 4, ет. 5, ап. 13 на основание чл. 9
от Тарифата за държавните
такси да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ТРС
държавна такса в размер на 50,00 – петдесет лева, а на Г.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 850,00 – осемстотни и петдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
Районен съдия: