№ 50
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502986 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат И. Н., АК - Пловдив, като пълномощник на
Р. З. З., срещу определение от 02.11.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд -
Асеновград, с което е постановен отказ № 54 от 02.11.2022 г. по преписка вх. рег. № 4801
/02.11.2022 г., за вписване на Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело №
30/2004 г. на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., представено
с молба № 4801 /02.11.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Асеновград.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че същото е
постановено в противоречие с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк.
дело № 7/2021г. на ОСГТК на ВКС, според които проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали
представеният за вписване акт отговоря на изискванията на закона, се ограничава до това,
дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като материалноправните
предпоставки за издаване на акта не се проверяват, освен, ако това е изрично предвидено в
закон, както и, че в никакъв случай не може да се проверява редовността на акт, който
изхожда от съда, или чието вписване е наредено от съда. Отделно от това оспорва извода на
съдията по вписвания, че частично вписване на решението не е допустимо, доколкото
съгласно принципа на диспозитивното начало, страната е тази, която определя обема на
съдействие, което търси в охранителното производство и не може да бъде заставена да
упражни и други свои права, освен тези, които претендира. В подкрепа на твърденията си
сочи практически съображения, както и съдебна практика – Определение № 23/10.04.2018 г.
по ч.т.д. № 1767/2017 г. на ВКС, I т.о.
Моли да бъде отменено определението, с което се отказва вписване на Решение №
109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на Районен съд – Асеновград,
1
както и задължаване на съдията по вписвания да извърши исканото с молбата вписване.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, приложените доказателства по делото и становищата на страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
което има правен интерес да обжалва постановения отказ от Съдията по вписванията.
Жалбата е подадена и в законоустановения срок, видно от изпратеното с писмо от
05.01.2023 г. известие за доставяне на уведомление за постановен отказ № 54/02.11.2022 г.
на СВ Асеновград. С оглед на това подадената жалба следва да бъде разгледана по
същество.
С молба вх. № 4801 /02.11.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Асеновград е представено
от жалбоподателя Решение № 109 от 28.05.2004 г., постановено по гр.дело № 30/2004 г. на
Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на 14.07.2004 г., с което е допусната
съдебна делба, между страните по делото – наследници на П.Д.Ш., един от които
наследодателя на жалбоподателя З.С.З.., на пет земеделски имота в землището на с.
................., при посочени квоти в съсобствеността. С молбата се иска вписване на три от
петте недвижими имота, допуснати до съдебна делба с представеното решение на АРС.
Представени са доказателства за легитамация на молителя и данъчни оценки и скици на
трите имота, посочени в молбата.
С оспорваното определение е постановен отказ да бъде извършено исканото
нотариално действие – вписване на съдебно решение по отношение на част от посочените в
него имоти, като е прието, че представеното съдебно решение е подлежащ на вписване акт,
като съгласно чл. 112, буква „з“ и чл. 114, б. „б“ и „в“ ЗС подлежи на вписване в цялост,
като не е допустимо да бъде вписано частично, само по отношение на част от имотите.
Посочено е, че сложният фактически състав на вписването включва и подреждане в нарочна
книга на подлежащия на вписване акт, поради което следва да бъдат представени
необходимите за вписването, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, скица – копие от кадастралната карта
и данъчна оценка на всички имоти, посочени в решението. Съдията по вписванията е приел,
че така представените доказателства не могат да дадат основание за вписване на решението
и отказал исканото нотариално действие.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на акта, като твърди, че
същото е постановено в противоречие с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г.
по тълк. дело № 7/2021г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдията по вписванията няма право да
проверява редовността на акт, който изхожда от съда, или чието вписване е наредено от
съда, а извода му, че е недопустимо частично вписване на съдебно решение е неправилен и
противоречи на принципа на диспозитивното начало.
Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Постановеният отказ за вписване на представеното съдебно решение не е в
2
противоречие с постановеното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. по тълк.
дело № 7/2021г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдията по вписванията не е проверявал
редовността на акт, който изхожда от съда, нито е приел, че представеното с молбата
решение не подлежи на вписване. Напротив, посочено е в обжалваното определение, че
представеният акт подлежи на вписване, с подробно посочване на основанията за това.
Извода на съдията по вписвания, че съдебният акт подлежи на вписване в неговата цялост е
верен и се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 112, буква „з“ ЗС на вписване
подлежат и влезлите в законна сила съдебни решения, с които се признава правото на
собственост върху недвижими имоти. На вписване подлежи акта в неговата цялост. Както е
посочено в обжалваното определение, това следва както от текста на закона, така и от
приложимите разпоредби на ПВ, а и от самия фактически състав на вписването, който
включва записване във входащия регистър, подреждане на акта в нарочна книга и
отбелязване по партидата на собственика в партидната книга, който фактически състав е
пояснен и в цитираното Определение № 127/26.03.2010 г. по ч.гр.д. 77/2010 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Соченото от жалбоподателя определение на
ВКС е неотносимо към конкретната хипотеза, доколкото в него се касае до направено
искане за вписване на дружествен договор в цялост, като за част от него, с оглед
направената дължима проверка от съдията по вписванията е установено, че са били налице
условията за вписване на акта.
Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адвокат И. Н., АК -
Пловдив, като пълномощник на Р. З. З., срещу определение от 02.11.2022 г. на съдия по
вписванията при Районен съд - Асеновград, с което е постановен отказ № 54 от 02.11.2022 г.
по преписка вх. рег. № 4801 /02.11.2022 г., за вписване на Решение № 109 от 28.05.2004 г.,
постановено по гр.дело № 30/2004 г. на Районен съд – Асеновград, влязло в законна сила на
14.07.2004 г., представено с молба № 4801 /02.11.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Асеновград.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274,
ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4