Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 13.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
ТЕМИСЛАВ ДИМИТРОВ |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 3933 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение № 20008895/12.01.2021г., постановено по гр.дело № 27094/2018г. по описа на СРС, 26-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Д.Ц.Ц., И.Ц.Ц. и М.Д.Ц. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 220.07 лева, представляваща продажна цена на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и 54.29 лева – законна лихва за забава за периода 16.11.2014г.-09.11.2017г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 65, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2017г. по ч.гр.д. № 80869/2017г. по описа на СРС, 26-и състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага, че решението на СРС било постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и било необосновано. Доказателствата не били обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка, а СРС достигнал до неправилен извод за липса на облигационно правоотношение между страните. Законът дал възможност задълженията за потребена топлинна енергия да бъдат търсени както от собственика на имота, така и от лицето, на което било учредено вещно право на ползване върху имота, така и от облигационния ползвател. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдет уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ответници с Д.Ц.Ц., И.Ц.Ц. и М.Д.Ц. не са депозирали писмени отговори.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
По делото при указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява, че през процесния период ответниците са притежавали някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено.
По делото като писмени доказателства в тази връзка са представени единствено 2 бр. писма от СО, район Връбница, в които е удостоверено, по направени от ищеца запитвания, че при извършените в района на общината проверки не са установени налични преписки за придобито от наследодателя на ответниците - Ц.А.Ц. право на собственост върху имот – ап. 65, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
В о.с.з. на 09.03.2020г. процесуалният представител на ищеца е поискал във връзка с установяване правото на собственост върху имота да му бъде издадено съдебно удостоверение по допълнително представен от него проект, което да му послужи пред СО, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“. С молба от 12.03.2020г. ищецът е представил проект на исканото съдебно удостоверение за снабдяване с договора за продажба на държавен недвижим имот, находящ се на горния адрес. Такова му е издадено и получено от неговия процесуален представител на 24.06.2020г. В о.с.з. на 01.07.2020г. СРС удовлетворил молбата на ищеца за допълнителна възможност да представи доказателствата по издаденото му съдебно удостоверение. В о.с.з. на 28.09.2020г. ищецът не е изпратил свой представител и не е ангажирал исканото писмено доказателство.
По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява, че през процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. ответниците Д.Ц.Ц., И.Ц.Ц. и М.Д.Ц. били клиенти на ТЕ в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях по наследствено правоприемство, на каквото основание ищецът е предявил исковете си.
Основание на исковете – ползване на имота по силата на облигация е въведено за първи път от ищеца с въззивната жалба и като преклудирано, не следва да се разглежда и да се обсъжда от настоящия съдебен състав. Дори и да бъде разгледано, то също би се явило недоказано.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за недоказани и неоснователни, поради което правилно са отхвърлени от СРС.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на въззиваемите, но такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20008895/12.01.2021г., постановено по гр.дело № 27094/2018г. по описа на СРС, 26-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.