№ 96
гр. Раднево, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20245520100460 по
описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33
ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „***** срещу Д. Н. С..
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № 318600 от 27.05.2019
г. „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника Д. Н. С. потребителски кредит в
размер на 1300 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за
връщането му на 3 месечни анюитетни вноски съобразно погасителен план,
всяка в размер на 641 лв., с краен срок на погасяване до срок до 27.08.2019 г.,
като всички вноски били падежирали. Твърди, че бил договорен годишен
лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР от 47,17 %. Твърди, че ответникът
не изпълнявал задълженията си по договора за погашение на месечните
погасителни вноски. Твърди, че горепосочения договор бил сключен по
електронен път при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, като
вземането срещу длъжника било индивидуализирано на ред № 677 от
Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че длъжникът бил уведомен
за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година,
както и със СМС на посочен от него телефонен номер. Твърди, че за вземането
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 315/2024 г. на
РС-Раднево, но ответникът пуснал възражение срещу заповедта за
изпълнение. Твърди, че до момента плащане по заема няма. Твърди, че за
забавата на вноските ответникът дължи законна лихва съгласно чл. 33 ЗПК.
Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената
заповед за изпълнение.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д.
Н. С..
Ответникът Д. Н. С. е редовно призован за първото съдебно заседание,
като в изпратената призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
Още с исковата молба, а в последствие и с молба вх. №
3344/14.08.2024г., ищцовото дружество, чрез процесуалния пълномощник
юрисконсулт Е.Ц., е поискало на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение, ако са налице основанията за това, а
именно в случай, че ответникът не депозира отговор на исковата молба, не
депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в
първото по делото съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово или отсъствие на негов представител. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число за
държавна такса в размер на 68,50 лв. общо за исковото и заповедното
производство, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство съответно в размер на 50 лв. и 100 лв., или обща сума
на разноските от 218,50 лв. Надвнесената държавна такса подлежи на връщане
при поискване от страната съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *****, дължи на „*****, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК ****, с адрес на управление *****, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 1300,00 лв. (хиляда и триста лева),
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 318600 от
27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.04.2024 г. до пълното й погасяване, сумата от 87,71 лв. (осемдесет и седем
лева и 71 ст.), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
27.05.2019. до 27.08.2019 г. и сумата от 324,97 лв. (триста двадесет и четири
лева и 97 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 27.08.2019 г. до 30.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 183/04.04.2024 г. по
ч.гр.д. № 315/2024 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д. Н. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*****, да заплати на „*****, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК
****, с адрес на управление *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
218,50 лв. /двеста и осемнадесет лева и 50 ст./ , представляваща разноски в
исковото и заповедното производство, от които 34,25 лева - държавна такса за
заповедното производство и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, 34,25 лева държавна такса за исковото
производство и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК
пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3