Р Е Ш Е Н И Е №143
гр.Шумен,24.VІ.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в закрито съдебно заседание
на осемнадесети юни 2019г. г.в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Зара
Иванова
2.Ненка Цветанкова
като разгледа в.гр.д.174/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството
по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от Ю.Д.М.,с ЕГН **********,***,съдебен
адрес:***,партер,чрез адвокат А.А.Г.,
против Решение № 95 от 25.ІІІ.2019г. по гр.д. № 337/2018г. на НПРС,В
ЧАСТТА,с която искът на жалбоподателя и ищец в първоинстанционното
производство,против ответника И.О.О.,с
ЕГН **********,***, е отхвърлен за разликата
над сумата 1781,75 лева,
до пълния претендиран размер от 9000 лева,която сума представлява
обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот,подробно описан в исковата
молба и в решението.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност,необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната му част,по
съображения,подробно изложени в жалбата. Моли да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде
постановено друго,с искът да бъде изцяло уважен,като му се присъдят и всички
направени деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от
насрещната страна по нея,с който я оспорва по същество като неоснователна и
недоказана .Моли да бъде отхвърлена жалбата
и да бъде потвърдено първоинстанционното решение и в обжалваната му част.Претендира
да му бъдат присъдени деловодните разноски.
Страните нямат нови
доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед
оплакванията в жалбата и всички събрани
по делото доказателства,прие следното:
Въззивната жалба е подадена
от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство ,по
реда и в срока по
чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и
чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по
същество,въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното
производство е
образувано по искова молба от Ю.Д.М.,с ЕГН **********,***,съдебен адрес:***,партер,чрез
адвокат А.А.Г.,с предявен иск против И.О.О.,с ЕГН **********,***,с правно
основание на иска по чл.59 от ЗЗД-за заплащане на сумата 9000
лева,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на нива –собствност на ищеца,подробно описана
в исковата молба,за периода от 28.VІІІ.2013 г. до 31.ХІІV2017г.,ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното
изплащане на сумата.
Излага се в
исковата молба,че , с решение № 297/05.10.2016 г. по гр.д. № 711/2014 г. на
НПРС и решение № 11 от 16.01.2018 г. по в.гр.д. № 329/2017 г. на ШОС ,ищецът
бил признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ нива от 10
дка, трета категория, м.”, имот № 060005 по плана за земеразделяне на с. С.В.,община
К.,като ответникът И.О.О. бил осъден да предаде на ищеца владението на
недвижимия имот.
Ищецът
твърди,че от 28.VІІІ.2013г. ответникът ползвал същия имот без правно основание,получавайки
приходи от различни култури.За периода 28.ІІІ.2013г.- 31.ХІІ.2017г. ответникът
се обогатил неоснователно със сумата 9000 лева, а ищецът съответно обеднял със
същата сума.Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за лишеното
ползване на имота, в размер на сумата
9000 лева,ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Размерът на обезщетението
бил изчислен въз основа на реализираната печалба от реколтата от процесния
имот. Претендира за присъждане на разноските по делото.
С писмен
отговор по исковата молба ,насрещната страна оспорва основателността на
исковата претенция. Възразява,че ползвал
процесната нива до 23.ХІ.2016 година,когато я продал на трето лице-О.О. М.и
след датата на продажбата не дължи обезщетение.Освен това ищецът неправилно
изчислявал дължимото му обезщетение само от формираните приходи от
реколтата,без да се вземат предвид направените разходи за обработването й,свързани с отглежданата
продукция за съответната година. Моли да бъде отхвърлен иска и да му бъдат
присъдени разноски в производството.
Въззивният
съд,като обсъди оплакванията по
жалбата,възраженията срещу нея нея,всички доводи и аргументи на страните и
събраните по делото доказателства,както и заключението по назначената
в първоинстанционното производство комплексна съдебно-икономическа
експертиза,прие за установено следното:
Безспорно е между
страните по делото,като се установява и от съответните писмени
доказателства,че с решение № 297 от
5.Х.2016 г.по гр.д. № 711/2014г. на Новопазарския районен съд и Решение №
11/16.І.2018г. по гр.д.329/2017г. на ШОС ,ищецът Ю.Д.М. е признат за собственик
на следния недвижим имот:нива от 10 дка, трета категория, находяща се в м. „”,
представляваща имот № 060005 по плана за земеразделяне на с. С.В.,община К.,при
граници:имоти №№ 060007, 060003, имот № 000191 – полски път, имот № 060006.
Не се
оспорва също и твърдението в исковата молба,че
ответникът ползва имота от 28.08.2013 г.,когато с договор за
покупко-продажба на недвижим имот неговите родители му продали процесния имот. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е ползвал
имота до 23.ХІ.2016 г.,когато с НА № 28,Т.,д.№
*/23.ХІ.2016г. на нотариус ,вп.с акт № 84,т.,д.№ */2016г. на СВ Нови
пазар,продал процесния имот обратно на своя баща О.О. М..
Спори се по делото дали след
23.ХІ.2016 г -датата на която ответникът
се разпоредил с имота ,последният продължавал да ползва имота.Обосновано е
прието от районния съд,въз основа на
писмените доказателства по делото,в ч.писмата на ДФ”Земеделие”че
ответникът продължил използването на процесния земеделски имот и след
23.ХІ.2016г.,заявявайки го за получаване на субсидии.
Обосновано,позовавайки
се на писмените доказателства по делото и констатациите по даденото заключение
по комплексната ССЕ,районният съд е приел,че за периода 28.08.2013 г. до 30.09.2017 г.,
средният пазарен наем за процесния имот би бил 1781,75 лв. Видно от обстоятелствената
част на експертизата, печалбата от 10
дка от процесния имот възлиза на обща стойност 7038,80 дка (според таблица на
стр. 5 от третото поредно заключение на вещите лица, където реализираният
оборот е даден за 1 декар, ведно с изчисленията на вещите лица по т. 6 за периодите 23.08.2013 г.- 31.12.2013 г. и
периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г.). Стойността на получените за имота
субсидии възлизат на 1964,40 лв. Според заключението на вещите лица чистата
печалба от процесния имот (представляваща реализирания оборот, от който е
извадена стойността на средните разходи необходими за производството) възлиза
на 3823,43 лв.
При така
установената фактическа обстановка по делото,въззивният съд намира,че районният
съд правилно е приложил материалния закон,както по отношение основателността на
предявения иск по същество,така и
досежно размера на обезщетението за лишени ползи от имота,което ищецът
следва да получи.Правилно и законосъобразно е прието от районния съд,че съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Съгласно алинея две на цитираната разпоредба това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. По
този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е бил собственик на процесния имот
през посочения от него период; че ответникът е ползвал тези имоти, както и
размера на средния пазарен наем
на имотите за процесния период.
При
безспорно установения по делото правен факт,че ищецът е собственик на процесния имот и в
периода, посочен от него,не е ползвал
имота, ответникът, като е ползвал в същия период същия недвижим имот без правно основание, е лишил ищеца от
възможността да получава доходи от този имот посредством естествените или
гражданските плодове и в това се състои обедняването на последния.
Въззивният съд намира изцяло за
обосновани и законосъобразни правните съображения и изводи на районния съд във
връзка с размера на обезщетението за ползване на чуждия имот-собственост на
ищеца, без основание от ответника,за процесния период.Ето защо и на основание
чл.272 от ГПК,въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка.
С оглед и във връзка с всичко
изложено дотук,въззивният съд намира,че първоинстанционното решение в неговата
обжалвана част е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основание за отмяна
на същото решение,поради което въззивната жалба срещу него с явява
неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в неговата обжалвана част.
С писмения си отговор на
въззивната жалба,въззиваемата страна е
поискала да й бъдат присъдени направените деловодни разноски за въззивното
съдебно производство.Няма дА.и представени по
делото разходо-оправдателни документи за сторени от същата страна разноски пред въззивната
инстанция.По тази причина такива не следва да се присъждат.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95 от
25.ІІІ.2019г. по гр.д. № 337 за 2018г. на Новопазарския районен съд,в
обжалваната му част,в която предявеният от Ю.Д.М.,с ЕГН **********,***,съдебен адрес:***,партер,чрез адвокат А.А.Г.,
против ответника И.О.О.,с ЕГН **********,***,иск
с основание по чл.59 от ЗЗД ,е отхвърлен за разликата над
сумата 1781,75 лева, до пълния претендиран размер от 9000
лева,която сума представлява обезщетение за лишено ползване на ищеца от негов
собствен имот,подробно описан в исковата молба и в решението,за периода
2013-2017г.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ,в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове :1. 2.