РЕШЕНИЕ
№9
гр. Враца,14 .01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г.
/петнадесети декември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело
№ 472 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1
ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Р.“ ЕООД ***, депозирана
чрез *К.Т. от ***, против Решение № 211 от 01.07.2020 г.,
постановено по АНД № 136/2020 г. на Районен съд - Враца, с което е потвърдено
издаденото срещу касатора НП № 1-2-ДТ/17.01.2020 г. на Директора на РИОСВ – Враца.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени доводи за липса на събрани и обсъдени от
съда доказателства за пълното и всестранно изясняване на случая. Сочи се, че
санкционираното дружество е само посредник при търговията с отпадъци и не се
нуждае от регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО, както неправилно е приел
АНО с издаване на НП и съдът в мотивите на оспореното решение. Възразява се
срещу правната теза на Районния съд за процесуална законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, понеже датата на нарушението
не е установена и неправилно съдът е приел, че санкционният акт е издаден от
компетентен орган. Отправено е искане към касационния съд за отмяна на обжалваното
решение, като се постанови друго, с което да отмени процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява.
Ответната страна - РИОСВ–Враца, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. Постъпила е писмена защита от Директора на РИОСВ – Враца, в
която са изложени подробни аргументи по
съществото на спора, като намира оспорения правораздавателен акт на РС – Враца,
за правилен, обоснован и постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при липса на
нарушения на съдопроизводствените правила. Отправено е искане към касационната
инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила оспореното
решение, като правилно и законосъобразно.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението намира за
валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и
моли касационната инстанция да го остави в сила.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба
доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок против съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция е Решение № 211 от 01.07.2020 г.,
постановено по АНД № 136/2020 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е потвърдено
НП № 1-2-ДТ/17.01.2020 г. на Директора на РИОСВ – Враца. С последното на
основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците, във вр.
чл. 35, ал. 3 от същия закон, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на дружеството касатор –
„Р.“ ЕООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10000 /десет хиляди/ лева.
За да потвърди НП, Районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, при
спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана
правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен, при което
не е накърнено правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Съдът обстойно е обсъдил приобщените към делото писмени
и гласни доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно и категорично
установено, че на 06.01.2020 г. дружеството жалбоподател и настоящ касатор е
съхранявало отпадъци – около 50 тона негодни за употреба тонер касети, които са
в метални касети, в бигбег чували и в насипно състояние, без да има издаден
регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО. С това е нарушена нормата на чл.136,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 35, ал. 3 ЗУО според които разпоредби за извършване на
дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т. 41 и
т. 43 от ДР на ЗУО, се изисква регистрация и издаване на документ по реда на
Глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 – по реда на Глава пета, Раздел IV, като на
юридическото лице, което: събира, транспортира и/или третира отпадъци или
извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без
разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват, се налага
имуществена санкция в размер от 7000 до 20000 лева. Съдът е обсъдил и
справедливостта на наложеното административно наказание, като е посочил,че
размерът на имуществената санкция е под средния предвиден в закона, а предвид
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, налагането на санкция в
предвидения от законодателя минимум би било несъответно на заложените в чл. 12
и чл. 27 ЗАНН принципи.
Решение е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички
възражения, изложени в жалбата, включително относно датата на нарушението и компетентността
на АНО, като са формирани обосновани изводи за тяхната неоснователност, които изводи
се споделят напълно от настоящия касационен състав. В тази връзка касационната
инстанция намира за необходимо да отбележи, че издателят на НП е лице, което
заема длъжността Директор на РИОСВ – Враца към датата на неговото издаване,
което обстоятелство е ноторно известно и не следва да бъде изрично доказвано. Споделят
се също така изводите на РС, че по делото са ангажирани достатъчно, убедителни
и непротиворечиви доказателства относно извършеното от дружеството нарушение, предвид
липсата на регистрационен документ за съхранение на отпадъци с код и
наименование ****, независимо чия собственост са същите, като правилна е
преценката на въззивния съд, че въпросът за субективната страна на нарушението
не следва да бъде обсъждан, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна.
В този смисъл доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на
оспореното решение са напълно неоснователни и настоящата инстанция ги възприема
като форма на защитна теза, а не релевантен по делото факт.
Предвид изложеното на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви в решението на
РС - Враца, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 01.07.2020 г.,
постановено по АНД № 136/2020 г. на Районен
съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.