ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ...
гр.Враца, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет
и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова
ЧНД N`236 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243, ал.5 НПК.
Образувано е по жалби
от А.Т.Т., чрез повереника й адв.Г.Й. и адв.С.Ч., повереник на А.П.П., Н.М.П., М.К.Д.
и П.А.П., против постановление от 29.05.2020 г. на прокурор при ВрОП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1427/2019 г. по описа на
същата прокуратура, ДП № 71/2019 г. по описа на ОСлО при ВрОП, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б."в".
В двете жалби се
излагат различни съображения, които могат да бъдат обобщени като оплакване за
необоснованост на постановлението, тъй като решаващият извод на прокурора за
прекратяване на наказателното производство се базира на повърхностен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които не са
обсъдени в тяхната цялост, а незадълбочено и избирателно. В резултат на това прокурорът
неправилно е приел, че вина за настъпилия общественоопасен резултат има
единствено пострадалият мотоциклетист П. П..
Според жалбодателката Т.
показанията на свидетелите В.К., Н.К. и Р.К., които са пътували в л.а."Фолксваген
Пасат" и са заявили, че водачът му Н. е спрял преди да навлезе на пътя с
предимство са неверни, тъй като са в остро противоречие с изготвената
видеотехническа експертиза, поради което неправилно прокурорът ги е кредитирал
и поставил в основата на фактическите си изводи. Твърдението му в атакуваното
постановление, базирано на заключението на САТЕ за това, че не е налице
напречен удар между двете превозни средства, характерен за отнемане на
предимство, е неправилно, необосновано и в пълно противоречие с обективните
данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него
и на получените деформации по мотоциклета. В този смисъл се оспорват
констатациите относно положението на двете МПС-та към момента на инициалния
контакт и в частност изводът, че към момента на удара надлъжната ос на
мотоциклета е сключвала с надлъжната ос на л.а. ъгъл от нула градуса, при
положение, че и двете МПС-та са получили най-силните си деформации странично. С
оглед на изложеното се твърди, че прокурорът неправилно е приел, че в случая
вина за настъпилия общественоопасен резултат има единствено пострадалият
мотоциклетист П. П.. Жалбодателката счита, че е налице виновно поведение и от
страна на водача на л.а.”Фолксваген Пасат”–св.Н.. Сочи се, че същият е предприел
"завой наляво" в района на кръстовището от път без предимство, без да
пропусне движещия се с предимство мотоциклетист, в резултат на което е настъпил
удар между тях. С оглед на това се твърди, че водачът Н. също е допуснал
нарушение на правилата за движение по чл.47 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с
настъпилия общественоопасен резултат. Прави се искане за отмяна на атакуваното
постановление и връщане на делото на прокурора за продължаване на процесуалните
действия и за привличане на св.С. Н. в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”от НК, а така също за назначаването на
повторна тройна САТЕ, тъй като изготвените до момента тройна и допълнителна тройна
САТЕ са необосновани.
В жалбата на адв.Ч.
основно се възразява срещу заключенията на изготвените САТЕ, като се поддържа,
че са налице сериозни противоречия в тях, които не кореспондират с обективната
действителност и с отразените обективни находки. В частност се оспорват експертните
изводи относно: определеното разстояние от 13 метра от навлизане на л.а."Фолксваген
Пасат" на пътното платно от състояние на покой до мястото на удара; времето
за движение от навлизането му на пътното платно до мястото на удара-5.09
секунди, с довод, че това било в разрез с установените от видеотехническата
експертиза времеви диапазони; приетия механизъм на ПТП, като се поддържа, че
ударът за л.а., с оглед получените деформации /приоритетно и много по-дълбоки в
дясната задна част/ е под ъгъл, а не фронтално отзад; определеното от
допълнителната тройна САТЕ ускорение на л.а. при изминаване на разстоянието до
мястото на удара в порядъка на 1 м/сек2. В заключение този жалбодател също
счита, че са налице достатъчно доказателства за ангажиране на наказателната
отговорност на водача на л.а.С. Н.. Същият е предприел маневра "завой
наляво" и навлизане на главен път на Т-образно кръстовище, като не е
пропуснал пътното превозно средство, приближаващо от дясната му страна и
движещо се по пътя с предимство. При тези съображения, в жалбата на адв.Ч. се прави
идентично искане за отмяна на прекратителния прокурорски акт и за връщане на
делото със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия-назначаване на повторна АТЕ с други вещи лица, която да даде отговор
на всички повдигнати от жалбодателя въпроси.
Врачанският окръжен
съд, след като се запозна с изложеното в жалбите, събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с мотивите на обжалваното постановление,
намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, тъй като са в
срока по чл.243, ал.4 от НПК и изхождат от надлежни страни, с право и интерес
от обжалване (пострадали по смисъла на чл.74 от НПК), съгласно визираното в
разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. Жалбодателката А.Т.Т. е фактическата
съпруга на починалия в катастрофата П. А. П., А.П.П. и Н.М.П. са неговите
родители, М.К.Д. е неговият едноутробен брат, а П.А.П. е неговата сестра.
Разгледани по
същество, жалбите са неоснователни
по следните съображения:
Наказателното
производство е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК за
това, че на 28.09.2019 г. около 18.15 ч. на път ІV-10-11, километър 11+500,
отбивка за с.Краводер, по посока с.Пудрия-с.Главаци, е настъпило ПТП между л.а.
"Фолксваген Пасат" с рег.№ ВР *** СВ, управляван от С. С. Н. от
гр.Враца, и мотоциклет "Ямаха" с рег.№ ЕН *** А, управляван от П. А. П.
***, в резултат на което е починал на място водачът на мотоциклета П..
В хода на досъдебното
производство са били събрани множество писмени и гласни доказателствени
материали и са били назначени и изготвени експертни заключения по СМЕ, две химико-токсилогични
експертизи, оценителна АТЕ, видеотехническа експертиза, първоначална тройна и
допълнителна тройна АТЕ.
С атакуваното
постановление от 29.05.2020 г. наблюдаващият прокурор от ВрОП е прекратил
наказателното производство по ДП № 1427/2019 г. по описа на ВрОП на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, приемайки, че причината
за настъпилото ПТП и общественоопасния резултат е изцяло в поведението на
пострадалия мотоциклетист П. П., който като водач на МПС е нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП - движил се с изключително висока скорост от 202 км/ч, с
което се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Същевременно, според
прокурора, липсва виновно поведение от страна на водача на л.а.”Фолксваген
Пасат” – св.С. Н..
В постановлението си
прокурорът е приел следното от фактическа страна:
На 28.09.2019 г. около
18.15 ч. св.С. С. Н. управлявал собствения си лек
автомобил - "Фолксваген Пасат" с рег.№ ВР *** СВ, като се движил по посока от с.Краводер към
гр.Враца. Заедно с него в автомобила пътували свидетелите
В.К., Н.К. и Р.К..
На излизане от
с.Краводер, движейки се към нерегулирано с пътни знаци Т-образно
кръстовище на път IV-10-11,километър 11+500, отбивка за с.Краводер, по посока
с.Пудрия-с.Главаци, преди да извърши ляв завой, Н. намалил скоростта на автомобила погледнал наляво, след това
надясно по посока с.Пудрия за идващи автомобили, но не видял такива и продължил
движението на автомобила. Заедно с
него надясно погледнали и трите жени,
пътуващи в автомобила, като те също не видели движещи се превозни средства от
тази посока.
В същото време на
платното за движение на път ІV-10-11
в посока от село Пудрия към същото кръстовище се движел мотоциклет „Ямаха FRZ 1000“ с рег.№ ЕН *** А,
управляван от П. А. П. ***. Мотоциклетът се движел със скорост от 202 км/ч.
С излизането на
пътното платно, по което се движел мотоциклетиста, св.Н. превключил от първа на втора скорост и навлязъл с автомобила в дясната лента за движение със скорост около 18 км/ч, след което усетил много силен
удар. Мотоциклетът се блъснал с предното си колело в задната броня на лекия
автомобил, в областта на десния стоп. Автомобилът продължил сам движението си
напред, но вече в лентата за насрещно движение, като Н. се опитал да го овладее, но без резултат. След като изминал разстояние от 44,7
метра спрял в близост до левия банкет. При удара предното колело на мотоциклета,
управляван от пострадалия, се врязало в задната дясна част на
л.а., при което се
откъснало от окачването задното дясно колело на
автомобила. В резултат на инерционните сили
тялото на мотоциклетиста се отделило от мотоциклета,
и прелитайки около 29 метра, се установило в тревната площ,
вдясно на платното за движение.
След като пътниците
в автомобила се уверили, че никой от тях не е пострадал, св.Н.
слязъл, за да разбере какво се е случило. Първото
нещо, което видял е, че до предната дясна врата на автомобила имало резервоар
на мотоциклет, отзад десният стоп бил смачкан, дясното задно колело го нямало,
задното стъкло на автомобила се намирало паднало в колата. Видял двама
мотоциклетисти- свидетелите Р.К. и С. С., които били спрели на разклона за с.Краводер. От
разговора с тях св.Н.
разбрал, че е имало още един мотоциклетист, който е карал доста по-бързо от тях
и именно той се е ударил в автомобила. Св.Н. видял отстрани на пътя в банкета мотоциклет, а по-навътре в
тревата да лежи мотоциклетист. Починалият на място бил П.
А. П. ***, който управлявал мотоциклета "Ямаха FZR-1000", с рег.№ ЕН *** А.
От показанията на свидетелите Р.К. и С. С. се установило, че тримата заедно с пострадалия П. П.
тръгнали да се повозят с мотоциклетите си от гр.Криводол, през с.Пудрия, край
с.Краводер, за да стигнат до главен път Е-79,
след което да се върнат обратно. Времето било хубаво,
пътят бил сух. Св.Р.К., който се движил най-бавно от тримата
и бил най-отзад, не видял удара, а само напред в
далечината едно голямо кълбо дим. Ускорил движението си и като стигнал разклона
за с.Краводер видял разпилени части по пътя, а
в насрещната лента за движение спряла кола. Св.С.,
който също спрял мотоциклета си, видял пострадалия да лежи в тревата отстрани
на пътя неподвижен. Докато карал св.С. бил изпреварен по пътя от П.. Малко
преди разклона за с.Краводер видял, че от него излиза лек автомобил. В същото
време видял как П. се удря в задната част на колата, от
дясната страна на багажника. При удара видял голям облак прах, а след това
спрял малко зад автомобила. Като слязъл от мотора си веднага позвънил на тел.112 и съобщил за станалото.
Лекият автомобил
„Фолксваген Пасат" и мотоциклет „Ямаха FRZ 1000“ преди и след мястото на удара не са оставили спирачни
следи, като ударът между тях е бил прав, заден и ексцентричен.
От изготвените по
делото две химико-токсилогични експертизи е видно, че
в предоставените проби кръв и урина от трупа на П. П. не са установени наличие
на алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Заключението на
назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза установява, че на починалия П. П. е причинена съчетана
травма, изразяваща се в: гръдна травма-белодробна контузия с разкъсване на
гръдната аорта и кръвоизлив в двете гръдни кухини; открито счупване на левите лакътни и лъчеви кости; драскотини на шията; охлузвания на
гръдния кош, коремната стена, лява подбедрица и двете глезенни стави; охлузване
с отнемане на тъкан на лява китка и лява длан; разкъсно-контузни рани от опън
на ляво рамо, лява мишница, дясна лакътна ямка, ляво бедро и ляво коляно.
Според медицинското изследване непосредствената причина за смъртта на П.
е разкъсването на гръдната аорта и последвалия кръвоизлив,
довел до остра сърдечно-съдова недостатъчност, като между тази травма и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. Смъртта е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна. По механизъм уврежданията отговарят
да бъдат получени в условията на ПТП-мотоциклетна травма.
От данните, фиксирани в протоколите за оглед на местопроизшествие е видно, че платното за движение на път ІV-10-11 е с ширина 6,6 метра, като движението
е двупосочно, но липсва ясна видима хоризонтална маркировка. От двете страни на
платното за движение има банкети на нивото на пътя, частично затревени с ширина
1,4 метра. От дясната страна има скат и тревна площ с денивелация около 1,1
метра. Широчината на отклонението за с.Краводер в района на ориентира е 7
метра. В района на ПТП липсват пътни знаци.
От изготвената
тройна автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са субективни действия с
органите за управление на водача на мотоциклет „Ямаха FRZ 1000“ с рег.№ ЕН
*** А, което е довело до движение с превишена
скорост извън населено място от 202 км/ч, поради което е блъснал движещия се
пред него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг.№ ВР *** СВ. С тези си действия той сам е поставил
себе си и водачът на лекия автомобил в невъзможност да предотвратят ПТП. Според тази експертиза мотоциклетът,
управляван от пострадалия, в момента на възникване на опасността е отстоял от
мястото на удара на разстояние от 285 метра. След извършените от вещите лица изследвания на обективните данни по делото
и направените изчисления, скоростта на движение на мотоциклета преди и в
момента на удара е установена на около 202 км/ч, а тази на лекия автомобил-около 18 км/ч. Дължината на
опасната зона за спиране на мотоциклета при тази скорост е била около 297 метра. Следователно л.а. е попаднал в опасната зона за спиране на
мотоциклета. В случай, че пострадалият мотоциклетист е спазвал разрешената
извън населено място скорост от 90 км/ч, дължината на опасната зона за спиране
би била 76 метра. От първоначалната тройна автотехническа
експертиза е установено, че в момента на удара надлъжната
ос на мотоциклета е сключвала с оста на платното за движение и с
надлъжната ос на лекия автомобил ъгъл от нула градуса. Това означава, че лекият
автомобил е приключил завиването си наляво и се е включил в пътя, по който се е
движил мотоциклетиста.
От експертизата
става ясно, че водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост към пътя,
по който се е движил пострадалия мотоциклетист на разстояние 1000 метра, но не
е могъл от техническа гледна точка да определи на такова разстояние с каква скорост се е движил
мотоциклетиста.
По делото е изготвена видео-техническа експертиза, която е анализирала
кадрите от видеозаписи от двете камери, намиращи се в близост до ПТП-то. При експертизата е
отговорено на няколко въпроса: каква траектория е описал
водача на л.а. при навлизане в кръстовището, както и от коя част на пътя същият е навлязъл в кръстовището; спирал ли е л.а. и
намалявал ли е скоростта преди навлизане в кръстовището; за какво време л.а. е
изминал разстоянието от навлизане в кръстовището до края на видимостта на
камерата, както и вижда ли се от камерата движението на л.а. и каква е
траекторията му на движение спрямо ширината на пътното платно? При експертното изследване не са
установени следи от манипулация или намеса върху записаната информация. При
прегледа на записите е установено следното движение на двете МПС: от
камера № 3, на дата 28.09.2019 г. за времевия интервал от 18:11:46 ч. до
18:11:53 ч. /системно време/ е заснет лек автомобил, който излиза от
второстепенен на главен път, като прави ляв завой от средната част на пътя без
предимство, като самото навлизане е прикрито от клоните на дърво; в 18:11:52 ч.
/системно време/ е заснет приближаващ се мотоциклетист от дясно и отзад към
лекия автомобил; в 18:11:52 ч. автомобилът е заснет в дясната част на
платното на главния път, като се движи праволинейно, а зад него се приближава
мотоциклета; на записите няма заснет пряк контакт между автомобила и
мотоциклета; от камера № 5, за времевия интервал от 18:11:57 ч. до 18:11:58 ч.
/системно време/, са заснети части, които са се отделили от мотоциклета, след
удара с автомобила. Установено е също така, че при навлизане в кръстовището л.а. видимо
забавя и намалява скоростта, но не спира.
Констатациите на видеотехническата експертиза са съобразени при изготвяне на назначената /след
уважено искане на родителите, брата и сестрата на починалия/ допълнителна тройна автотехническа експертиза. От заключението й се установява, че лекият
автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от св.Н., е предприел маневрата „завой
наляво“ от средната част на пътя, по който се е движел, като видимо е забавил и
намалил скоростта си на движение. Успял е да завърши маневрата „завой наляво“ и е продължил
праволинейно движение по пътя, по който се е движел пострадалият мотоциклетист. Потвърден е изводът на първоначалната
тройна автотехническа експертиза, а именно, че отстоянието на пострадалия
мотоциклетист до мястото на удара към момента, в който лекият автомобил е осъществил
движение и челната му част е навлязла в лентата за движение на мотоциклетиста е 285 метра.
При тези несъмнено
установени фактически положения изводите на прокурора от ВрОП за липса на
осъществен състав на престъплението по чл.343, ал.1, б."в" от НК и
затова, че смъртта на мотоциклетиста П. П. не се дължи на виновно поведение на
водача на л.а. св.С. Н., е правилен и законосъобразен, поради което се споделя
изцяло от настоящия съд.
От изразеното в двете
жалби против постановлението на прокурора от ВрОП ясно се установява, че
недоволството на пострадалите лица се изразява в твърдения за това, че
разследването е непълно и необективно, като се сочи необходимостта от
назначаването на повторна АТЕ; оспорват се редица приети от прокурора
фактически положения, свързани с основните технически параметри на пътното
произшествие-вида на удара между двете МПС-та и тяхното положение към момента
на инициалния контакт, разстоянието, което е изминал л.а. от навлизане в
пътното платно до мястото на удара, времето му за движение и ускорението,
механизма на ПТП; изразява се несъгласие с правните изводи на прокурора за
това, че пътният инцидент е резултат само от виновното поведение на
мотоциклетиста, като се мотивира нарушение на чл.47 от ЗДвП от водача на л.а."Фолксваген
Пасат", което е в причинна връзка с общественоопасния резултат.
Поради съдържанието на
релевираните в жалбите оплаквания, настоящият съд намира за необходимо
предварително да посочи, че съдебният контрол в производството по чл.243, ал.5
от НПК е за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Постановлението ще е обосновано, когато е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а прокурорът вярно е
интерпретирал съдържанието на събраните доказателства и доказателствени
средства и коректно е посочил установените в хода на разследването факти.
Постановлението за прекратяване ще е законосъобразно, когато правните изводи на
прокурора са съответни на установената и посочена в обстоятелствената му част
фактология. Наличието на противоречия в някои от доказателствените източници, не
може априори да обуслови извод за необоснованост на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. На следващо място, постановлението
за прекратяване на наказателното производство няма да бъде необосновано и
тогава, когато не са събрани всички възможни, допустими и относими към предмета
на доказване доказателства и доказателствени средства, стига събраната
доказателствена съвкупност да е в такъв обем, че обективната истина да е
разкрита и да могат да бъдат направени верни и правилни фактически и правни
изводи.
Извършвайки собствена
преценка на доказателствените източници, които като цяло са еднопосочни,
взаимно се допълват и не се констатират съществени противоречия в тях-протоколите
за оглед на местопроизшествие-първоначален и допълнителен, и фотоалбум към
първоначалния, показанията на свидетелите С. Н., В.К., Н.К., Р.К., С. С., Р.К., А.Т., заключенията на СМЕ,
двете химико-токсилогични експертизи, оценителната АТЕ, видео-техническата
експертиза, първоначална тройна и допълнителна тройна АТЕ, съдът намира, че
фактическите констатации на наблюдаващия прокурор, изложени в обжалваното
постановление, са базирани на обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност, която не страда от дефицит, противно на
твърденията в жалбите. Разследването по делото е проведено всестранно и пълно,
като са установени по несъмнен начин всички релевантни към предмета на делото
факти.
Независимо, че в
по-голямата си част отправените с жалбите възражения са били предмет на
прокурорска проверка в производство по чл.229, ал.3 от НПК /постановления от
21.01.2020 г., 27.04.2020 г. и 11.05.2020 г./, в което са получили обоснован
отговор, ВОС е длъжен отново да ги разгледа и да се произнесе по тях в рамките
на съдебния контрол по чл.243, ал.5 от НПК.
Неоснователно се
поддържа, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е необосновано, тъй като част от приетите фактически положения не
произтичат от доказателствата по делото. Оспорват се конкретно приетите за
установени обстоятелства: за начина на пресичане на л.а. през кръстовището и
неговата траектория, времето му на движение, вида на удара между двете МПС-та, тяхното
положение към момента на инициалния контакт, разстоянието, което е изминал л.а.
от навлизане в пътното платно до мястото на удара, приетото ускорение.
Фактическите положения
относно посочените по-горе спорни въпроси са приети за установени на базата на
извършен от наблюдаващия прокурор цялостен и логичен анализ на всички приобщени
по делото доказателства, при оценката на които не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. За това, че при навлизане в кръстовището водачът на л.а."Фолксваген
Пасат" е забавил видимо скоростта, без да спре, огледал се е в двете
посоки, след което е предприел маневрата "завой наляво" от средната
част на пътя, по който се движел и успял да завърши маневрата, като продължил
праволинейно да се движи в лентата на движение на пострадалия мотоциклетист,
факти се съдържат на първо място в показанията на свидетелите-очевидци С. С., Р.К.,
В.К., Н.К. и С. Н.. Показанията на свидетелите за по-голямата част от тези
факти се потвърждават от заключенията на видео-техническата експертиза,
изследвала видеозаписи от камерите в района на пътния инцидент и двете
автотехнически експертизи.
Вярно е, че по въпроса
дали преди навлизане в кръстовището лекият автомобил е спрял или само е намалил
скороста си на движение, показанията на свидетелите С. Н., В.К., Н.К. и Р.К. са
в противоречие с установеното от видео-техническата експертиза и допълнителната
тройна АТЕ, но прокурорът категорично е възприел именно установеното по
експертен път. Останалите изнесени от тези свидетели данни за движението на
лекия автомобил и за удара между него и мотоциклета по несъмнен начин се
потвърждават от показанията на св.С. С., а така също и от заключенията на
видео-техническата и двете тройни АТЕ-първоначална и допълнителна, поради което
няма основание тотално да бъдат игнорирани като ненадежден и недостоверен
източник на доказателствена информация, каквото неоснователно искане прави
жалбодателката А.Т.. Коментираното противоречие в свидетелските показания не
може да доведе и до извод, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е необосновано.
Механизмът на ПТП и видът
на удара между двете МПС се установява от заключенията на първоначалната и
допълнителната тройна автотехническа експертиза и е изведен въз основа на
обективните находки, фиксирани в протоколите за оглед на местопроизшествие и
скицата към първоначалния, мястото на установяване на МПС и получените
деформации по тях, показанията на свидетелите и извършените от експертите
изчисления. От тях се установява, че л.а. "Фолксваген Пасат" с рег.№
ВР *** СВ, управляван от С. Н. се е движил към Т-образно кръстовище на път ІV-10-11
на отклонението за с.Краводер, където е предприел маневра "завой на
ляво" от средната част на пътя, по който се е движел, като преди това
видимо е забавил и намалил скоростта си на движение. В същото време на платното
за движение на път ІV-10-11 в посока от с.Пудрия към същото кръстовище се е движил
мотоциклет "Ямаха" с рег.№ ЕН *** А, управляван от починалия П. П.
със скорост от 202 км/ч. Лекият автомобил е завършил маневрата "завой
наляво" и е продължил праволинейното си движение със скорост от 18 км/ч в
лентата, по която се движел мотоциклета. В определен момент мотоциклетът,
достигайки мястото на удара, се блъснал с предното колело в задната броня на
лекия автомобил, в областта на десния стоп. Ударът между двете МПС е бил прав,
заден и ексцентричен, като надлъжната ос на мотоциклета е сключвала с оста на
платното за движение и с надлъжната ос на лекия автомобил ъгъл нула градуса.
Този извод се потвърждава и от заключението на видео-техническата експертиза. В
момента на инициалния удар мотоциклетът се е намирал в дясната половина на
платното за движение на разстояние с предната си част на около 1,60 метра от
десния ръб на платното за движение по посока на огледа и на 2,4 метра от
линията на ориентира. Анализът на изложеното сочи на извод, че към момента на
удара лекият автомобил е бил приключил завиването си наляво и се е бил включил в пътя, по който се е движил мотоциклетиста. В тази връзка не може да бъде споделена лансираната от жалбодателите
версия, че ударът за лекия автомобил, с оглед получените деформации
/приоритетно и много по-дълбоки в дясната задна част/ е под ъгъл, а не отзад.
Тази версия не е в синхрон със заключението на видео-техническата експертиза,
от което по безспорен начин се установява, че няколко секунди преди ПТП, в 18:11:52 ч. автомобилът е
заснет да се движи праволинейно в дясната част на платното на главния път, а
зад него се приближава мотоциклета. Наличието на повреди и деформации в задната
дясна част на лекия автомобил и странично по мотоциклета не може да доведе до извод
за съпричиняване /страничен удар, характерен за отнемане на предимство/, тъй
като в случая те се явяват само последица от настъпилия удар, в резултат на
който, видно от първоначалното заключение на АТЕ, предното колело на
мотоциклета се е врязало в задната дясна част на лекия автомобил, при което е
откъснато от окачването задното му дясно колело, а мотоциклетът, плъзгайки се
по платното на лявата си странична част, се е установил в тревната площ в дясно
на платното за движение по посока на огледа.
Останалите възражения в
жалбата на адв.Ч. относно изминатото разстояние от 13 метра от навлизане на
л.а. на пътя с предимство до мястото на удара, приетото ускорение при
изминаване на разстоянието до мястото на удара в порядъка на 1 м/сек2 изискват
равнище на специални знания, каквито съдът не притежава и тъкмо затова същите
са били обект на експертно изследване от назначените в досъдебното производство
две автотехнически експертизи. Доколкото заключенията на всяка от тези
експертизи са пълни и компетентни, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, съдът няма причина да подлага на съмнение направените от тях
изчисления и експертните им изводи, включително и по поставените в тази жалба
въпроси.
В този аспект, неоснователно
е искането и в двете жалби за допускане на повторна АТЕ, тъй като по всички
значими въпроси - за механизма на ПТП, причините за настъпването му, начина на
пресичане на л.а. през кръстовището и траекториите на двете МПС, видимостта към
мотоциклетиста от водача на превозното средство, мястото на удара, скоростта на
движение на лекия автомобил и мотоциклета преди и към момента на
произшествието, опасните им зони на спиране, отстоянието на мотоциклета до
мястото на удара към момента, в който л.а. е осъществил движение и челната му
част е навлязла в лентата за движение на мотоциклета, заключенията на
първоначалната тройна и допълнителната АТЕ, както по-горе се посочи, са
обосновани и мотивирани. При това назначената допълнителна тройна
автотехническа експертиза е съобразена изцяло с констатациите на предхождащата
я видео-техническа експертиза, изследвала записите от двете видеокамери,
разположени в близост до мястото на инцидента, по въпросите за траекторията на на л.а. при навлизане в кръстовището, от коя част на
пътя е навлязъл, спирал ли е или намалявал ли е скоростта преди навлизане в
кръстовището, времето, за което е изминал разстоянието от навлизане в кръстовището до края на
видимостта на камерата, както и траекторията му на движение спрямо ширината на
пътното платно. Освен това не се наблюдават съмнителни и неизследвани
обстоятелства, свързани с механизма, причините и протичането на
пътно-транспортното произшествие, които да изискват допълнително изследване на
нови фактически положения.
В жалбите се изразява
несъгласие с приетото от прокурора, че водачът на лекия автомобил не е нарушил
правилата за движение по пътищата, а единствената причина за произшествието е
виновното поведение на починалия моторист. Поддържа се, че водачът на
автомобила Н. е нарушил задължението по чл.47 от ЗДвП-същият е предприел маневра
завой наляво и навлизане на път на Т-образно кръстовище, като не е пропуснал
приближаващия се от дясната му страна на пътя с предимство мотоциклет, при
положение, че видимостта е била около 1000 метра и не е имало обективна причина
мотоциклетистът да не бъде възприет, т.е. за Н. е възникнало задължението да
пропусне движещото се по главния път МПС.
Така поддържаните
аргументи в жалбите, че водачът на лекия автомобил е нарушил задължението си по
чл.47 от ЗДвП, ВОС счита за неоснователни. Установено е, че в района на ПТП са
липсвали пътни знаци. Водачът на лекия автомобил-св.Н., приближавайки
Т-образното кръстовище е спазил задължението си по чл.47 от ЗДвП, като преди да
извърши маневрата "завой наляво" за включване в главния път ІV-10-11,
е намалил скоростта си на движение и се е огледал. Както правилно е посочил
прокурорът, същият не е имал задължение да спре, тъй като съгласно чл.47 от ЗДвП водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. Н. принципно е имал възможност да забележи
водачът на мотоциклета-починалия П., тъй като е имал пряка видимост към пътя,
по който се е движил мотоциклетиста на разстояние 1000 метра. Пострадалият
обаче е бил на голямо разстояние, от което не може да се определи с каква
скорост се е движел. Св.Н. е преминал през кръстовището, като след включването
му в пътя, по който се е движел мотоциклетиста, т.е. след приключване на
маневрата, е продължил праволинейното си движение в дясно, със скорост от
18 км/ч, като едва тогава е последвал удар между двете превозни средства.
Ударът се е осъществил след като надлъжните оси на лекия автомобил и
мотоциклета са сключвали ъгъл от нула градуса, т.е. не е налице напречен удар,
характерен за отнемане на предимство. При тези аргументи законосъобразно е
заключението на прокурора, че са налице предпоставките на чл.15 НК-св.Н. не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Причината за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на
мотоциклетиста, който в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП се е движил с
изключително висока скорост от 202 км/ч, при разрешена в извън населени места
от 90 км/ч, в резултат на което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
ПТП.
По гореизложените съображения съдът намира, че атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно, а жалбите против него-да бъдат оставени без
уважение, като неоснователни.
Така
мотивиран и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Врачански окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 29.05.2020 г. на
Окръжна прокуратура-гр.Враца за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 1427/2019 г. по описа на същата прокуратура, ДП № 71/2019 г. по описа на
ОСлО при ОП-Враца, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК.
Определението подлежи
на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - гр.София, в седмодневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: