№ 360
гр. Кюстендил, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500292 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на от Д. Х. М.,ЕГН **********, с адрес ******;
чрез адв.И. А. ; съд. адрес: **********;срещу Решение № 238 от 22.03.2023г. по гр.д.№ 1907/22г.
по описа на Районен съд-Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от въззивника М., ***
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*********, искове с правно основание: чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната на Заповед № 1007/28.01.2022 г., чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на длъжността „ Търговски представител“ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ за сумата 14083,98 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
считано от 07.09.2022г., като ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в
размер на 780 лв.
Посоченото решение се обжалва изцяло, като въззивната страна счита същото за
незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Претендира се за отмяна на решението, като въззивният съд да постанови друго, с
което уважи предявените от Д. Х. М., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ срещу *** АД, ЕИК ***. Претендира
за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Основанията, посочени в жалбата, cа следните: Въззивникът счита, че са неправилни и
необосновани изводите на първоинстанционния съд за законосъобразно прекратяване на трудовия
договор между страните.Сочи, че тежестта на доказване законността на атакуваното прекратяване
e върху работодателя.
В случая намира, че с оглед на извършените процесуални действия и събрани
доказателства, твърдението на ищеца за незаконност на прекратяването на трудовите
правоотношения между страните e основателно поради незаконосъобразност на извършения
подбор по чл. 329 КТ, позовавайки се на TP № 3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
BKC, ОСГК,тъй като съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите
от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли ca в подбора
всички необходими участници, приложени ли ca законовите критерии и основават ли се приетите
1
оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка
на работника за възложената му работа. Сочи, че в случая е оспорен изрично извършеният подбор
между служителите заемащи тази длъжност, оспорена e процедурата, по който e бил проведен и
законосъобразността му с оглед задължителните критерии на чл. 329 КТ и работодателят следва да
проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително чрез разпит на
свидетели, но по делото не ca представени никакви доказателства, въз основа на които да се
извърши проверка дали дадената оценка на ищеца e обективна и отговаря на действителните
факти, поради което осъщественият подбор сe приема за незаконосъобразен.
На следващо място се акцентира, че въззивникът притежава диплома за средно специално
образование- СПТУ, докато в Заповед от 27.01.2022г. и таблицата с резулатати от извършения
подбор e посочено, че той притежава средно образование , получил е по- малко точки и e класиран
на последно място, от което обстоятелство се прави извод, че се установява фиктивността на
извършения подбор и неистиността на изложеното въз основа на него класиране.
Като допуснато от съда процесуално нарушение се сочи, че писменият отговор на
ответното дружество и писмените доказателства, въз основа на които първоинстанционият съд е
мотивирал извода си, че прекратяването на трудовите правоотношения между страните е
законосъобразно, са били представени след срока по чл.131 от ГПК, без основателна причина за
това, поради което въззивната страна поддържа, че направените с отговора възражения и
представени доказателства не би трябвало да бъдат приети и обсъждани от съда.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от *** АД , ЕИК ***, чрез
пълномощник- адвокат С. В. .
С отговора се оспорва въззивната жалба на Д. М.. Въззваемото дружество счита, че
бланкетно и неоснователно е твърдението , че решението e незаконосъобразно и неправилно
поради нарушение на материалния закон.Доводът, че съдът не e провел производство по
установяване законността на процедурата по прекратяване на трудовия договор намира за
голословен, като съдът e констатирал фактическите обстоятелства с оглед приобщените по делото
писмени доказателства, анализирал e заповедта за промяна в щатното разписание , заповедта за
назначаване на комисия за извършване на подбор, критериите, по които да се извърши подбора,
както и резултатите от подбора според протокола на комисията.Ищецът не e оспорил конкретно
нито един от показателите, нещо повече твърдението относно нивото на образование за ищеца
съвпада с установеното от работодателя,както съвпада и копието от диплома, представено от
пълномощника му и това, което се съдържа в личното трудово му досие.Сочи се, че в случая е
налице оптимизиране броя на служителите, заемащи длъжност, която е била заемана и от ищеца-
длъжността не e закрита , а e намален броят на лицата , назначени на тази длъжност.
Поддържа, че с представените доказателства се опровергава твърдението за фиктивност на
съкращението, т.е.същото e реално извършено и в съответствие със закона. Въззиваемото
дружество счита, че е спазена предвидената процедура - със заповед e актуализирано щатното
разписание на длъжностите преди издаването на атакуваната заповед, а при спазване процедурата
по чл.329 от КТ прекратяването на трудов договор за една бройка от длъжността не съставлява
нарушение на закона, и доколкото ищецът, след като се e запознал с тази таблица, не e оспорил
оценката на комисията по нито един от елементите, въззиваемата страна поддържа, че районният
съд правилно e приел, че оспорването e бланкетно, поради което и липсва основание в хода на
съдебния процес дружеството-работодател да установява с допълнителни доказателства
обективираните в протокола оценки по всеки един от показателите за всеки един от оценяваните.
Претендира се за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като
правилно,обосновано и законосъобразно и присъждане на разноски в полза *** „АД.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество
въззивният съд намира следното:
Исковата молба на Д. М., с която са предявени исковете по чл.344,т.1,2 и 3 от КТ, е
депозирана на 24.10.2022г., като след депозирането й е постановено разпореждане
№3786/24.10.2022г. по гр.дело № 1907/2022г.на КнРС по чл.131 от ГПК, съдържащо и
предупреждение за последиците по чл.133 ГПК . При връчването на препис длъжностното лице по
2
призоваването е посочило, че на адреса не се помещава търсената фирма, като от 4г.адресът й е в
гр.Х..Същевременно се констатира, че посоченият адрес, който фигурира в допълнителното
споразумение, заповедта за прекратяване, както и в хода на производството – в редица книжа( в
т.ч.в пълномощното за упълномощаване на процесуален представител) не е бил променен, в т.ч.
това се установява и при справка в Търговския регистър към момента на постановяване на
настоящото решение.
След изтичане на срока за отговор първоинстанционният съд е изготвил доклад с
определение №46/09.01.2023г.,препис от което е разпоредено да бъде връчено на страните ; като с
това определение делото е насрочено за открито съдебно заседание и е предоставена възможност
за изразяване на становище в едноседмичен срок.Освен това ответникът е задължен да представи
копие от личното трудово досие на ищеца.Видно от призовката за съдебно заседание до ответника,
в която е посочена възможността да изрази становище по доклада, същата не е била връчена на
тази страна с отбелязване на същите обстоятелства – относно напускане на адреса, като е оформена
от дл.лице по призоваването на 19.01.2023г.Междувременно, преди това е била депозирана молба
от адв.С. В., с която се иска връчване на книжата на посочен електронен адрес.
В откритото съдебно заседание на 31.01.2023г. КнРС е посочил, че депозираният отговор
вх.№759/25.01.2023г. на ответника е извън срока за отговор, като е приел писмените доказателства,
приложени със същия- в т.ч. Заповед №1014 от 24.01.2022г.за промяна на щатното разписание
на дружеството, считано от 01.02.2022г.с приложения; таблица на щатните длъжности и бройки
към 21.01.2022г.; заповед №1025/25.01.2022г.за назначаване на комисия и определяне критерии за
подбор; протокол на комисия за извършен подбор от 27.01.2022г.и приложение към него.Всички
тези доказателства са били оспорени от ищеца – видно от молба от 27.02.2023г., находяща се на
л.107 от гр.дело №1907/22г.на КнРС- в предоставения от съда срок след представянето им в
открито с.з.на 31.01.2023г.- като ищцовата страна е оспорила изложените в тях констатации.В
следващото съдебно заседание съдът е предоставил възможност за събиране на доказателства-
каквито в насока относно констатациите в протокола за подбор не са били ангажирани ( от
работодателя са представени процедура за бонус за продажби и фирмен колективен трудов
договор, а от ищеца – копие от диплома).
По делото е установено, че страните са били в трудови правоотношения –видно от трудов
договор № ***”, като въззивникът е заемал длъжността „Търговски представител“, в отдел
„Търговски“, *** на въззиваемото дружество ***“АД, ЕИК ***.
С допълнително споразумение от 01.03.2019г.(л.87 от делото на КнРС), във връзка с
направено от работодателя териториално разпределение на търговските региони и зони е
посочено, че мястото на работа на същия е ***, зона W3.
Както се констатира от допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2019г.,
определеното основно месечно трудово възнаграждение на въззивника е в размер на 1218,40 лв. с
допълнителни месечни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит –
11 % или 134, 02 лв.
От представената Заповед №1014/24.01.2022 г. за промяна в щатното разписание на
дружеството от изпълнителния директор на ответното дружество, е видно, че са закрити
длъжности и щатни бройки, в това число и две щатни бройки търговски представители, ***, зона
W3. Посочено е в заповедта, че същата влиза в сила от 01.02.2022 г.
Както се установява от представеното щатно разписание, действало към момента на
издаване на заповедта за съкращение, 24.01.2022г., предвидените щатни бройки за длъжността
„търговски представител“ в *** , зона W3, са били 7 бр., а по щатното разписание – в сила от
01.02.2022г.същите са 5 бр.
В заповед №1025/25.01.2022г.освен персоналният състав на комисията по подбор са
посочени и критериите за оценка на служителите, заемащи длъжността „Търговски представител“
в *** , зона W3, в т.ч.начин на изпълнение на работата и степен на образование.В приложение №1
към протокола на комисията по подбор по чл.329 КТ от 27.01.2022г.са посочени оценките на
заемащите тази длъжност седем служителя, при което се констатира, че най-ниско оценени са
ищецът М. и В.И.Г. – с 2,35т.При предварително заложените критерии за образование за средно
специално е определено да бъде оценено с 1,2т., като в случая за ищеца е посочена 1т.,респ.както
се посочи, от ищеца се поддържа, че при този критерий следва да се съобрази, че притежава
диплома за завършено средно специално образование- Техникум по електротехника – срвн.109 от
3
първоинстанционното дело.
При горните данни комисията е предложила за съкращение двамата служители с най-нисък
резултат – ищеца Д. М. и В.И.Г..
Със Заповед за прекратяване на трудов договор №1007/28.01.2022г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение
второ от КТ – поради съкращаване на щата, считано от първия работен ден, следващ деня на
връчване на заповедта.Връчването на заповедта е станало на 05.09.2022г.- видно от отразеното в
същата.Представено е заверено копие от трудовата книжка на въззивника, като е извършена и
констатация от същата в съдебно заседание на 07.03.2023 г.на първоинстанционния съд , при което
се констатира, че няма вписване на нов трудов договор след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от дата 07.09.2022г.
Във въззивното производство по направено от въззивника доказателствено искане за
задължаване на ответното дружество да представи писмени доказателства за прекратяване на
трудовия договор и на другия служител „Търговски представител „ ***“ с най-ниска оценка В.И.Г.,
са събрани доказателства, като въззиваемото дружество е представило Заповед
№1008/28.01.2022г.за прекратяване на трудовия договор с посоченото лице В.Г. , на същото
основание – съкращаване в щата, като заповедта е връчена на 28.01.2022г.
По делото е прието заключение на в.л.С.Т., въз основа на което се установява, че
последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е октомври
2021 г. ; респ. брутно трудово възнаграждение за същия месец е в размер на 2 347, 33 лв.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
В производството по дела, разглеждани по реда на Глава ХХV ГПК - „Бързо производство“,
са уредени срокове за извършване на процесуалните действия от съда и страните, различни от
определените в общия исков процес - за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146
ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал.
1 ГПК съдът изготвя доклад и се произнася по доказателствените искания в деня на постъпване на
отговора на ответника или на изтичане на срока за това; в общия исков процес съдът дава
възможност на страните да предприемат съответните на доклада процесуални действия в първото
заседание по делото, след доклада, докато в бързото производство възможността за това се
преклудира преди заседанието – с изтичане на едноседмичния срок от връчване на доклада (чл.
312, ал. 2 вр. чл. 313 ГПК). В този смисъл са Решение № 152 / 24.07.2017 г. по гр. д. № 4059 / 2016
г., на ВКС, ГК., ІV ГО (относно производството по трудови спорове), поради което следва да се
счетат за неоснователни доводите в жалбата за приети и допуснати от първата инстанция
доказателства при настъпили преклузии по чл. 133 ГПК – дори при липса на надлежно подаден
отговор на исковата молба, ответникът не е лишен от правото да оспорва исковете или да
представя доказателства във връзка с дадените от съда указания за разпределяне на
доказателствената тежест – преклузиите по Глава ХХV ГПК за представяне и посочване на
доказателства настъпват с изтичането на едноседмичния срок от получаване на разпореждането за
насрочване.Предвид на това, депозирането на отговор, което е извън срока за това, не е взето
предвид, за разлика от представените писмени доказателства от ответната страна, което е станало в
рамките на едноседмичния срок за предприемане на такива действия от съобщаване на доклада-
както се посочи, дори да се приеме наличие на надлежно призоваване при усл.на л.50 от ГПК с
оформяне на призовката от длъжностното лице по призоваването на 19.01.2023г., то визираните в
хода на изложението доказателства, представени от ответника/ като приложения към отговора/ са
били депозирани на 25.01.2023г., при което правилно са били обсъдени, още повече предвид на
указанието на първоинстанционния съд за представяне на личното трудово досие на ищеца.
На следващо място, промяната в щатното разписание е станала преди прекратяване на
процесното правоотношение и е извършена от оторизирано за това лице- изпълнителен директор
на дружеството. С тази промяна е намален броят на длъжностите, една от които е заемал и
ищецът. Въззивният съд намира за неоснователен довода за фиктивност на извършеното
съкращение, тъй като е прекратено трудовото правоотношение и с друго лице , което съответства
на броя на съкратените щатни бройки.
По отношение извършения подбор, въззивният съд приема следното:
В практиката си ВКС нееднократно е посочвал критериите на които трябва да отговаря
извършения подбор за да бъде той законосъобразен, както и пределите на проверката, която
4
осъществява съдът върху така извършения подбор. Съгласно разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. В решение № 207/10.10.2013 г. по гр. д. № 37/2013 г. на III г. о. на ВКС, се приема, че
когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство
за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител
истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от
работодателя чрез разпит на свидетели или чрез други доказателствени средства, с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица. В решение №
387/10.12.2014 г. по гр. д. № 2491/2014 г. на ВКС се приема, че при преценка за законност на
подбора съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от
работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя. За установяване
на тези факти са допустими всички доказателствени средства. Когато извършената от комисията
по подбор преценка е обективирана в писмен документ, то той представлява писмено
доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В случаите когато не е оспорена
извършената оценка от комисията по подбора и тя е обективирана в писмен документ, то той
представлява писмено доказателствено средство. Извършеният подбор е оспорен от ищеца с
исковата молба, / в случая оспорването на протокола за подбор не трябва да се смесва с
производството по оспорване на документ по чл. 193 ГПК, макар че и такова е налице с оглед
цитираната молба от 27.02.2023г./. Спорният въпрос е в това дали подборът отговаря на
задължителните критерии на чл.329 КТ- респ.отразените в него констатации отговарят на
действителното положение, поради което работодателят е следвало да установи, че подборът е
извършен законосъобразно с всички допустими доказателствени средства. В случая обаче
работодателят не е ангажирал доказателства, че професионалната квалификация е преценена по
обективни данни, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на работата от ищеца отговаря
на действителното положение, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение незаконосъобразна ( в тази насока и Решение № 156 от 12.08.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3388/2021 г., IV г. о., ГК).
С оглед на това извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2,пр.2 КТ е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това предпоставя и уважаването на обусловения
от отмяната на уволнителната заповед иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа- след като горните обстоятелства обосновават извод за незаконосъобразност на процесната
заповед – респ.за основателност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, уважаването на този иск води и до
уважаване на обективно съединената с него претенция за възстановяване на заеманата длъжност-
със силата на пресъдено нещо се възстановява същото трудово правоотношение, което е
съществувало между страните.
Основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от
КТ.Уволнението е признато от съда за незаконосъобразно и заповедта е отменена, а ищецът е
претърпял вреди , състоящи се в неполучаване на трудово възнаграждение по това трудово
правоотношение, вследствие незаконното уволнение, които са установени по период и размер –
чрез констатацията от трудовата книжка е видно, че М. е останал без работа след уволнението до
07.03.2023г. ( съдебното заседание, в което е извършена констатацията), при което следва да му
бъде присъдено обезщетение за посочения в чл.225,ал.1 КТ период от 6 месеца при база на
месечното възнаграждение, посочено в заключението на вещото лице С.Т., т.е.в размер на
14 083,98лв.
Съобразно изхода на спора при усл.на чл.81 от ГПК и във вр.с чл.78 от ГПК, на въззивната
страна се следват и разноски за двете инстанции в размер на общо 2700лв.за двете инстанции.
Съдът не намира за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.7,ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към
5
момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; респ.с оглед размера на съединения
иск по чл.225 КТ приложение намира разпоредбата на чл.7,ал.2 т.3.от същата наредба – указваща,
че при интерес от 10 000 до 25 000 лв. възнаграждението е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10
000 лв.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 238 от 22.03.2023г. по гр.дело № 1907/22г. по описа на Районен съд-
Кюстендил, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Заповед №1007/28.01.2022 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр.2 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение между Д. Х. М., ЕГН: **********, адрес: ******,
против ***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ********
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Х. М. ( с посочени данни ) на заеманата при уволнението длъжност
„търговски представител“, в Търговски отдел, ***, зона W3, на ***“ АД ,ЕИК: ***.
ОСЪЖДА ***“ АД ,ЕИК: *** да заплати на Д. Х. М. ( с посочени данни )сумата от 14
083, 98 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за оставането му без
работа за шест месеца, считано от 07.09.2022 г.до 07.03.2023г., както и сумата 2700лв.(две хиляди
и седемстотин лева) разноски по делото за двете инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от обявяването му
днес – на 07.11.2023г.,пред Върховния касационен съд.
Да се връчат преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6